Симпатичният немски блокбастър режисьор Роланд Емерих от години, поне в моите очи, не е правил нищо готино, дори и в контекста на неговите изцеждащи Земята деструктивни летни фликове. Което е доста тъжно само по себе си, тъй като е кадърен в това, което прави. Но когато реши сам да рециклира идеята на един от най-добрите си филми, само защото е алчен за пари (wild guess), даже и аз ставам прекалено скептичен и сбръчквам вежди в очакване на (не)очакваното.
През далечната (баси, 20 години минаха) 1996 г. излезе „Денят на независимостта”, който пръсна по шевовете нищо неподозиращите зрители, със своите колосални практически ефекти и интригуващ, но и паралелно с това пропит с глупости, сюжет за извънземна инвазия. Прилично примесен с любимата на всички американци конспирация, недостоверни технически трикове и чудна химия между главните герои. О, да! И всичко това галантно опаковано в шарената подвързия на най-светлия им празник – 4-и юли.
За мое огромно съжаление, продължението, което имаме удоволствието(?) да гледаме това лято е, на светлинни години от своя предшественик.
„Денят на независимостта: Нова заплаха” започва с една доста красива interstellar travel компютърна анимация, леко смигваща към брилянта „Контакт”, която отново ни среща с извънземните. 20 години по-късно сигналът от последния разбил се инопланетянски кораб на Земята е получен и новата инвазия на визуално неприятните пришълци влиза в ход. Междувременно хората живеят в някакъв утопичен мир, превъзмогнали всички (дребни) дразги помежду си. Напреднали значително технически, що се отнася до колонизиране на Луната и фенси летящи кораби, но не и по отношение на телекомуникациите. На връх празненствата по случай (вече) световния 4-и юли, няколко видения и мистериозни загатвания за предстояща разруха, връщат част от познатите ни герои в състояние на пълна бойна готовност. Онези от тях пък, които са имали близки срещи с третия вид, ги мъчат някакви видения, свързани със загадъчна Сфера, която ще се окаже камъкът на раздора между нас и вселенската напаст.
„Денят на независимостта: Нова заплаха” се разполага в удобните за всеки зрител с нормална вместимост на пикочния мехур два часа, които обаче са му крайно недостатъчни. Филмът спокойно можеше да изреже пълните простотии, от които самият Емерих би се срамувал, ако седне да гледа прожекцията с ръка на сърцето. Или да бъде с една идея по-дълъг, но не и да ни кара да чакаме евентуална режисьорска версия. Стига вече!
На екрана се завръщат любимите ни Джеф Голдблум, Бил Пулман, Джъд Хърш и Вивика А. Фокс. Чудите се къде е Уил Смит – на „гоблен” в Белия Дом. Жалко, колкото и разностранни да са мненията по негов адрес on & off screen, аз харесвам копелето и липсата му е един от най-големите минуси на филма. Без него сякаш и Голдблум е бледа сянка на страхотния образ от „Денят на независимостта”. Остава засенчен от целия хаос, а безупречният му чар не е достатъчен, за да измъкне филма от франкенщайна, в който собственият му баща го е превърнал. Бил Пулман, който смятам за един от най-бездарните, но в същото време и доста приветливи актьори, не прилича на нищо. Джъд Хърш е може би единственият, който за добро или лошо, не е мръднал за последните 20 години. Жасмин? Ах, Жасмин – случаят с нея е подобен като с горе описаните. А беше зашеметителна танцьорка… екзотичен балет.
След като носталгичният опит на Емерих да вдъхне живот на това продължение се провалят, какво ни остава? Младежите! Които макар и визуално симпатични, не се справят никак добре. „Денят на независимостта: Нова заплаха” е натъпкан с един тон нови герои, 80% от които са напълно излишни. За капак, сюжетните им линии се преплитат като свински черва и решението да има повече от една любовна история (нека ги преброя набързо… ммммм, четири) е потресаващо!
Лиъм Хемсуърт, Травис Тоуп, Джеси Ъшър и Майка Монро с чиста съвест бих ги пуснал в открития космос без скафандър. Фалшиви, без капка химия помежду им, могат да бъдат изключени от филма, в името на по-доброто преживяване. Джоуи Кинг и цялата тайфа хлапета, които в един момент се срещат с героя на Джъд Хърш, играят много по-яко и при по-добър сценарий, можеха да освежат постното действие. Ако се бяха фокусирали само върху тях „Денят на независимостта: Нова заплаха” можеше да се превърне в нещо като „Супер 8” да речем.
Яко е, че ни върнаха д-р Оукън (Брент Спайнър), който също изглежда пожален от времето. Оказа се, че е изпаднал в кома, след като извънземното в първия филм комуникираше чрез него. Събуждането му обаче беше изключително малоумно – толкова години на легло, просто отвори очи, изправи се и влезе в роля. Напомни ми за Стивън Сегал в „Труден за убиване”…
Длъжен съм да спомена и останалите допълнителни герои: Шарлот Гейнсбур въобще не е за такива action-child young-adult alien-invasion earth-destruction flicks, какъвто е „Денят на независимостта” сам по себе си. Уилям Фикнър за пореден път е тайп кастнат. Доби Опарей и Никълъс Райт са най-неподходящата и гротескна двойка в стил „buddy cop”, които от време на време се явяваха comic relief, резултиращ в оглушително звучен facepalm.
На филма му липсва солиден и плавен build up. Мистерията около Сферата, която е скритият ни коз срещу омразните извънземни, е разкрита прекалено бързо. През първите 15 минути наистина имах чувството, че съм в някакъв нов свят, над който тегне сериозна заплаха. Но малко след това настъпва пълен хаос в сценарийно отношение и се прецаква възможността за иначе качествена фантастика. Няма никакво реално усещане за време, кое кога се случва, как толкова бързо се правят тези N на брой круизи по линията Земя-Луна и обратно.
Имаше ужасно много прескачане в повествованието. Ключови моменти са пренебрегнати без грам емоция – смъртта на Жасмин, саможертвата на бившия президент Уитмор. Скука. Никакво въздействие върху зрителя. Нещо, с което „Денят на независимостта” може да се похвали. Нека си спомним Ръсел Кейс и неговото „Hello, boys! I’m baaack!” – безценно.
Феминизмът също ми дойде в повече. САЩ си имат жена президент (в ролята Сила Уорд), чиято кончина също бе подмината с невероятна лекота. Пришълците се въртят около кораба (и не само) Майка. Омажът към Кралицата от „Aliens” все пак си го бива. Чуден дизайн и епична финална битка между нея и добрите земляни, но отново с похабен ефект, в следствие на една сълзлива и ненужна любовна история. Нека не забравяме и Сферата на междугалактическото спасение. Тя също ни говори с прекрасен женски глас.
Евала за ефектите, Емерих. Същото важи и за разрушенията. Някои от тях бяха наистина впечатляващи. И все пак – нищо чак толкова невиждано. Добре де, освен мега заораването на кораба Жътвар. Летенето между задължителните за режисьора и стила му, падащи отвсякъде и разрушаващи се за пореден път световни забележителности, също беше забавно. Пияните златотърсачи бяха друг интересен (макар и групов) персонаж.
Отбелязвам минус и в музикално отношение. Липсваше ми основната тема, която се появява почти и само в началото и края на филма, заменена от някакъв generic destructive action пълнеж.
Роланд Емерих определено е изгубил своето моджо. „Денят на независимостта: Нова заплаха” попада в клопката-калъп на модерния блокбастър: грандиозен, премерено шумен, с твърде много сюжетни линии, нито една развита като хората, и целящ едно единствено нещо – продължение.
Онзи ден си припомних „Денят на независимостта” и беше безупречен. На места бе видимо остаряването му, но трябва да се отчете фактът, че това е филм на 20 години. Има и безумици, разбира се, но с тях поне мога да живея. По всяко време бих избрал оригиналния филм пред продължението, което ще си причиня най-много още веднъж. Някъде в бъдещето. Покрай премиерата на завършващия (надявам се) новородената трилогия.
това не бих си го причинил.
Disaster porn Емерих 🙂 дали си избира специално само такива сценарии (защото всичките му филми са едно и също нещо) или директно си ги пише сам и си лепва псевдоними 🙂 .
Не разбирам хората харесващи първият филм…смисъл ок е да взаимстваш от Star Wars или от визията на Спилбърг (ха-ха германец краде от евреи това е ново) ама е толкова глуповато направен. Поне Уил Смит се е усетил навреме да се дистанцира от Деня на независимостта 2 (защо никой вече не си кръсти филма с номера ами мислят някакви сложни думички като подзаглавие). Кой има нужда от подобен филм, че и трети…може би в следващият хората ще нападат планетата на извънземните ала Ендър?
Като визуални ефекти филма е супер,но от там нататък всичко е пълна,ама пълна нула.Изключително слаба режисура и актьорска игра и още по-слаб,направо безумен,смешен и банален сценарий.Ета за 20 години това ли успяха да измислят за продължение…..абсолютен провал!Вярно на светлинни години от първия филм.
Brace yourself. Satyr praise-Emmerich post is coming.
Няма да крия,че имах очаквания за филма,но трябва да призная -филма е тотална помия.Никой не очаква велик сценарий и супер игра от подобен тип филми,но това ,което са направили е пълна подигравка със зрителите…Или поне с по-умната част от тях.Едни ефекти и нищо друго.Хаотичен сценарий,слаба игра на новите актьори,романтичен филм за тийнове с гонене на извънземни и разрушения.Филма е по-скоро към вселената на Трансформърс…
Наскоро четох някъде, че Емерих обвинявал Марвел, че крали/взаимствали от него… 😀 btw, за тоя филм никога няма да дам пари!
To има нещо вярно, цялата destruction вълна от поредиците на Марвъл, ДиСи и „Трансформърс“ е повлияна от първия „Индипендънс Дей“. Тъпото е, че и самият Емерих имитира себе си – с новия си филм особено 😀
Ъх,
колко се бях впечатлил от труда на екипите зад ефектите в първия филм (за който не е гледал: https://youtu.be/Hr3NISF7UAc ) .То не са макети и реални експлозии, които ме замислиха за Септата на Бейлор. Anyway, малко спойлери си нахфърлял като сирене в шопска салата, затова четох с едно полумижащо око иначе чудното ревю.
Ами ще се гледа, какво като е скалъпено. Oкото иска да види! 😀
Под статиите за трейлърите и рекламните материали доста хора написаха,че този филм няма да го бива-поздравления-познаха..Аз се усетих чак след онзи епичен 5 минутен трейлър.ИНСТИТУЦИЯТА още от самото начало го предсказа,но нещо не написа мнение-може да са го баннали :)…Сега чакам ,,Марсиански атаки 2“ 🙂
https://www.youtube.com/watch?v=cPwQE_gQW78 🙂
Филмът е зле! Моите 5 стотинки по темата в следващия епизод на Кънтовете. 🙂
И да спомена, че много мразя когато някой каже на трейлърите, че филмът ще е тъп (или обратното) и се окаже прав и после да опва „нали ви казах“. Шансовете да познае са 50% 🙂
Яко ….“как всегда“ при тоя пич…
https://www.youtube.com/watch?v=P5tQ0QqxE44
Напълно очакван летен блокбастър – какво толкова пък сте очаквали от това? Хората ходят понякога на кино именно заради такива кино-чекии, но пък си доставят визуални удоволствия. Понякога и такова кино е нужно. Все пак да не очакваме отговори на изконни въпроси за живот. Просто гледаш последните постижения на спе-ефектите, които пък за мен бяха с пъти над тия тъпотии в Епизод 7.
6/10
Е, аре сега! Кажи, че се заяждаш за спорта. Ефектите му са по-зле от тези на първия филм, ти за Епизод 7 ми говориш. Само кралицата майка беше готина и то щото беше омаж към единствената и неповторима Дъ Бич! 🙂
Просто този филм трябваше да го има и го има и не търсете под вола теле. И въпреки това бие в боксофиса Warcraft, което е показателно, че хората си искат повече Емерих от некакви си онлайн игрички.
П.П Кралицата-майка бе трепач, все едно извадена от новия Пришълец. Сигурно и там няма да е толкова зверски направена.
Нищо не търся. Тоя филм е далеч по-лош и по-безинтересен от Warcraft. И от кога приходите са ти показателни?
Значи, реално ми е ясна всеобщата мода да се плюе по такъв тип режисьори правещи този тип жанрове филми с тотални катаклизми и недомислици в сценария, като Емерих и Бей, но все пак тайничко да си признаем, че всеки ги гледа и с тях се разтоварва. Пак казвам, от такъв тип жанрове няма смисъл да се търси Огромния смисъл и стабилна логика на нещата случващи се в тях.
Давам пример – Бейските Трансформърси са толкова плитко кино, но това не и пречеше да отвеят над милиард приходи и всеки иска да ги види на кино. Със същата сила важи и за всеки комиксов филм от новите „касоразбивачи“. Там киното е в пъти още по-плитко, но това не пречи на някои да се кефат на макс. За мен това не е моето кино, комиксовото. Пълен шит.
Да, защото именно този тип филми са направени да забавляват, което е една от основните цели и на киното. Не е ли така? И реално се кефа на макс със всеки нов Трансформърс или изобщо такъв тип кино. В това число спада и ДелТоровия Pasific Rim, който също е визуално и кино удоволствия.
И реално приходите никога не са ме интирисували за да е стойностен един филм за мен. Кур за боксофисите – изобщо не ме касаят, но това поне малко е критерий, кой е искал да го види.
Fuck me….ама тоя път съм съгласен със Сътъра…..във втория му пост ……… иначе да го духаш, Е7 рулира
Мен филма ме разочарова на много нива, но не съжалявам че го гледах, и ако направят 3, ще го гледам и него. Не ме надърви, като първият, ако седна да му изброявам кусурите, ще ми иде работния ден /нищо че е петък/, но пък си беше неангажиращо забавление. От компанията всички след прожекцията станахме с едно „абееее“, но никой не съжали, че му отделихме време във вторника без мачове от еврото.
Все пак не мога да не отделя внимание на малоумщината с гигантския кораб, който ебаваше гравитацията на Сатурн, но нема ядове да се пльосне на земята, както и на 1,5 км тунел, почти до земното ядро, в който странно как, но океанът не изтече, като в мивка..
П.П. Сатър, да не решиш, че съм се размекнал, предлагам в трета серия, ти да играеш президента на обединените космически нации, който държи надървящата форт джулайска реч
Принципно и аз съм съгласен. Филмите катастрофи са ми любими (а и не само на мен – направихме предаване за тях, а сега се задава и ново специално за извънземните нашествия) и нямам нужда от много за да се забавлявам. Хич не ми дреме за сюжетни дупки ако други неща работят, както беше в първия „Денят на независимостта“. „Нова заплаха“ го гледа два пъти и не ми се получи заради ужасяващата дървения във всяко едно отношение на младите и най-вече заради пропуснатия потенциал – можеше да бъде велик ако не ги мързеше да са понапънат малко. В крайна сметка не го съдя, ако вас ви радва (макар че 6/10 не е много на радост) хубаво – разбирам защо на някого би му харесал. За мен е разочарование, но не се тръшкам у бих гледал 3 част с 300! 🙂
Нищо не разбирам от кино, но смело твърдя, че този филм е по-долу и от най-тъпите си зрители. Никой не е чел сценария от началото докрая, така е направен. Скандално скапана работа, трябва да ви се плаща, за да я гледате.
Съгласен съм с ревюто. Отидох без никакви очаквания за филма и взе че ми хареса. Началото е наистина добро и грандиозно(първите 20-25 минути, страшни ефекти на луната които на Аймакса си изглеждаха наистина покъртително. Останалата част от филма си е гледаема. Гледате го без да се замисляте и си миете краката.
Гледах го на 4DX и смятам, че така изкопчих най-доброто от филма.
Не,
Искам да се коригирам от горния си коментар.
Окото осъзна, че не е искало да види (почти). 90% от това недоразумение е позор за първия филм. В останалите десет процента включвам боя с кралицата майка, добре пипнатия апокалиптика ландшафт и най-добре изглеждащ американски президент, който съм виждал на екран.
Всичко останало е, ами да, нека повторя всички над мен „distaster porn“, „пълна нула“, „тотална помия“, „зле“ и „по-долу и от най-тъпите си зрители“.
Йък. 🙁
Провалът на „Денят на независимостта“ обрече продължението на „Старгейт.