Бил ли си веднъж в Кан – може да се каже, че си „абониран”. Същото важи и за азиатското кино там, но по тази тема може да прочетете подробности в една друга новина. Тук иде реч за Румъния и за Кристиан Мунджиу. След Палмата за „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” преди девет години и след наградата за сценарий за „Отвъд хълмовете” през 2012, режисьорът отново се представя в Кан – в официалната конкурсна програма е световната премиера на най-новия му филм „Graduation”.
тук е важно да направим едно уточнение – в Кан-ската конкурсна програма тази година участва още един румънски филм – „Sieranevada” на Кристи Пую (който през 2005 година спечели голямата награда в програмата „Особен поглед” със „Смъртта на господин Лазареску”). Освен това именно в тазгодишния конкурс „Особен поглед” ще участва още един румънски реежисьор – Богдан Мирица с дебютния си филм „Dogs”. Три филма, които северната ни съседка представя в двете най-авторитетни конкурсни програми – как ви звучи това? Несбъдната мечта? Невъзможен сън? А ние… дали… някога…
Извън сферата на утопиите, „Graduation” разказва една история, отново сякаш извадена от трагично познатата ни пост-соц реалност. Ето подробностите:
Ромео Алдея е лекар, почти на 50 и живее в малък планински град в Трансилвания. Той е отгледал дъщеря си Елиза с идеята, че когато тя стане на 18 – ще замине да учи и живее някъде в чужбина. И тя наистина печели стипендия, за да изучава психология във Великобритания. Само трябва да си вземе един последен изпит. Ала предишния ден тя е нападната. И Ромео трябва да вземе решение – има много начини, по които да се реши ситуацията, но нито един от тях няма нищо общо с принципите, на които той е учил своето момиче. Двойствеността на компромиса между баща и дъщеря, вечната тежест на родителския кръст, относителността на истината – всичко е втъкано в уникалните и безкомпромисни образи.
Звучи така, сякаш трябва да очакваме сърцераздирателна история. Може да се опитате да вникнете в подробностите, ако поназнайвате романски езици – разполагаме с трейлър, клип, а също един плакат.
Премиерата на „Graduation” е в конкурстанат програма на Кан, който стартира тази седмица. Ще очакваме с интерес реакциите на фестивалната публика към румънските филми.
Има толкова румънци на фестивала – защото уж сме подобни, но не съвсем…Обществото им е на различно от нашето място – и това се вижда кристално ясно именно в тези филми и фактът на тяхното случване …
Само две очевидни неща да си кажа…
2013 румънците са направили 37 филма …Тук са направени 14, ако не се лъжа…През този период са все подобни цифрите …
И така всяка година …Значи в рамките на 5 години само са пробвали точно стотина пъти повече от нас … Това е то статистиката – пред нея и Капитан Америка мълчи.
Второ – (както е казвал Милбо много пъти) – публиката по света не пасе трева. Когато еди кой си или еди кой си произвеждат нещо слабоумно – това се вижда адски ясно на 2-рата минута. Не може филм от България да разказва за Сикстинската капела …тоест може да разказва за всичко, но не съвсем… Препоръчително е най-вече за това, което знае и разбира и не за това, което нито го познава, нито го разбира…Защото става не само смешно – ами абсурдно ….’Урок’ е пример как разказаното бе добавена информация за публиката по света – и затова им се видя интересен. Колко истории има като се замисли човек ….
Който си го може, си го може.