Крийд: Сърце на шампион / Creed

Годината, в която „Междузвездни войни“ и „Джурасик Парк“ бяха обновени за едно изцяло ново поколение, още един франчайз, който струва повече от комерсиалната си стойност е предоставен на своите верни фенове. С „Крийд: Сърце на шампион“ режисьорът и сценарист Райън Куглър (,,Инцидентът на станция Фрутвейл“) ревитализира наследството на „Роки“ като леко и ефективно измества фокуса от остарелия протагонист, за да даде път на изцяло нов персонаж – Адонис Крийд, синът на небезизвестният съперник на Роки от оригиналния филм. Изтъквайки на преден план амбициите на синът на Аполо Крийд за сметка на издърпването на Роки Балбоа извън ринга като негов треньор, историята в „Крийд“ се бори с изтощените кокали на Сталоун като я пренася в съвремието.

Адонис Джонсън (Майкъл Б. Джордън) не познава известния си баща – световният шампион по бокс тежка категория Аполо Крийд, който е починал, преди момчето да се роди. Въпреки това никой не може да отрече, че боксът е в кръвта на младежа. Адонис решава да се премести във Филаделфия – мястото, където Аполо е изиграл легендарния си мач срещу коравия начинаещ боксьор Роки Балбоа (Силвестър Сталоун). След като пристига, Адонис се заема да открие Роки и да направи всичко по силите си да го убеди да му стане треньор. Въпреки че настоява, че завинаги е слязъл от ринга, Роки вижда у Адонис силата и непоколебимостта, характерни за Аполо – заклетият враг, който се превръща в най-близкия му човек. Шампионът се съгласява да стане треньор на Адонис, въпреки че се бори с противник много по-смъртоносен от противниците на ринга.

Въпреки очевидната смяна на името на филма, „Крийд“ реално е „Роки 7“, в което няма нищо лошо. Връщаме се отново във Филаделфия, в неравните синкави улици и леещата се пот в залата за бокс от първият филм за Роки Балбоа. Сталоун се завръща за знаменитата си роля за седми път, добавяйки още един пласт във вечния си образ, за да се преоткрие в последното десетилетие. Никой не разбира Роки по-добре от Сталоун и затова актьорът намира своята свежа приумица, от която да се вдъхнови. Не мисля, че се нуждаех да прекарам повече време с този образ след „Роки Балбоа“ от 2006 г. (който даде на Балбоа подходящ край и почти перфектна финална сцена), но също така не съжалявам за отделеното време и допълнителният „прозорец“, от който „Крийд“ ми предостави да погледна.

Но черно на бяло това не е „Роки 7“.  Това е „ Крийд:  Сърце на един шампион“ като заглавието крие креативните промени в себе си. Роки е поддържащ играч, но все пак не е неговата история. Или може би изобщо няма претенции относно това. Въпреки всичко, режисьорът Райън Куглър и актьорът в главната мъжка роля от дебютния пълнометражен филм на Райън „Инцидентът на станция Фрутвейл“ Майкъл Б. Джордън показват изходната врата на Сталоун за поредицата и акцентират върху Адонис. Идеята е обещаваща и е за предпочитане пред някой директен (в същото време ленив) римейк на драмата на Сталоун от 1976 г. С избора на последователност, тази концепция позволява на чичо Слай да остане в историята на филма и така да завърши градивно цялостната си кариера в бокса – да поеме пикантната и остроумна менторска роля, която изземва от своя треньор Майки (Бърджис Мередит). Все пак присъствието на Роки в „Крийд“ е както приятен жест, така и отвличане на вниманието от историята за Адонис. Това за мен не е желаният ефект.

“Крийд: Сърце на шампион“ е ехо. Той е един зов завръщане – сюжетната нишка за Адонис и неговият път към шампионската титла отдавна е извървяна от драматичните стъпки на героя на Сталоун по време на цялата поредица. Аутсайдер, който се бие за уважение? Имаме го. Ще се изправи  ли в края срещу уж непобедим шампион? Без капка съмнение. Налице ли са тренировките под ръководството на твърд и закоравял треньор? Всичко е познато. Но за всички тези въпроси и отговори не можем да обвиним Джордан и Куглър – „Крийд“ не може да се изолира от влиятелното наследство на сериите за „Роки“. По същия начин както Адонис го грози опасността от това да остане под сянката на постиженията на своя баща Аполо Крийд, така и „Крийд“ е под същата опасност да бъде постоянно сравняван с предишните филми за Роки. Няма и кой знае каква свежа глътка въздух да се добави.

Майкъл Б. Джордън представя дълбоко изпълнение в ролята на незаконният син на Аполо Крийд – Адонис Джонсън. Джордън буквално вибрира в това да покаже образа си, че е гладен за бокс и да се докаже както на ринга, така и на улицата. А Куглър се наема с интересната идея да използва само един проследяващ и продължителен кадър по време на първия му боксов мач. Красива хрумка, но същото не може да се каже за монтажа в последният бой на ринга за титлата срещу настоящия шампион – прекалено е сух и посредствен, респективно разочароващ.

Наслаждавах се на „Крийд“ повече в сцените със самия Балбоа, който все още е собственик на ресторанта си във Филаделфия, както и тъгата му по членовете на семейството му, които и изгубил през годините. Сталоун се навлича леко и бавно в персоната на Роки, както боксьор си слага любимите си боксови ръкавици. Страната на Роки в уравнението натежава над тази на Адонис, защото макар и да е фиктивен, инвестирали сме повече време в живота на Италианския жребец. Още не познаваме новия младеж. Адонис не се чувства като звезда в собствения си филм. Повече изглежда все едно, че единствено партнира на Роки и това е голямата разлика.

Реално погледнато „Крийд: Сърце на шампион“ не е лош. Напротив, твърде достоен филм е. Но моментите, в които удовлетворява своите фенове и зрители той фактически губи своето въздействие. Това е, защото сме ги виждали и преди. Дали ще видим „Крийд 2“? Сещам се за думите на Аполо в края на „Роки“: „ Няма да има реванш.“ В края на краищата не беше прав, затова времето ще покаже.

8/10