Мъжът от U.N.C.L.E. / The Man from U.N.C.L.E.

Хубаво е, когато в една година кинолюбителят на специфичен жанр може да се сцепи по шевовете от предложения. Шпионска е 2015-та, в случай, че досега не сте обърнали внимание на този простичък факт. Имаме достатъчно заглавия – пародийни (“Kingsman: Тайните служби” и “Шпиони”), по-сериозни (“Невъзможна мисия: Престъпна нация” и очаквания от мнозина нов 007 – “Спектър”), както и впечатляващо ноарни, какъвто е “Мъжът от U.N.C.L.E.” – новият филм на неподражаемия Гай Ричи.

Създаден по едноименния шестдесетарски сериал, а също така предшестван и от пълнометражна телевизионна адаптация, “Мъжът от U.N.C.L.E.” ни разказва за съвместната мисия на топ агента от ЦРУ Наполеон Соло (в ролята Хенри Кавил) и неговата КГБ “половинка” Иля Курякин (Арми Хамър). Действието се развива насред Студената война и както може да се досетите (или пък да сте видели в трейлъра) двамата не се обичат много, а за капак на всичко висшестоящите им ги задължават да работят заедно – имат обща цел – мистериозна криминална организация, която застрашава миролюбивото ни съществуване.

Между шамарите, за красота, плътски изкушения, като същинска ябълка на раздора, се включва дъщерята на изчезнал немски учен – Габи (грациозното изпълнение е дело на сладураната Алисия Викандер). За да не ви развалям кефа, няма да споменавам какви роли са отредени на Хю Грант и Елизабет Дебики, но подозирам, че сами ще се досетите (хе-хе-хе). Или пък не!

Когато говорим за шпиони, доверието никога не идва свише и със сигурност обратите са очаквани. Така, че от гледна точка на сюжетни врътки и кой знае какви изненади, творбата на Гай Ричи не предлага абсолютно никакви Wow! моменти. Което е добре. Така или иначе, когато този режисьор се захване с някой проект, всички искат (искаме) от него да направи това, което прави най-добре – уникална по рода си интерпретация. А щом има намесени (бивши) нацисти – формулата е гарантирана!

Нямам спомен да съм гледал телевизионния сериал или пък филма след него – Робърт Вон и Дейвид МакКалъм са ми познати от съвсем други превъплъщения. Нямам претенции за техните герои и това, че Кавил и Хамър ще бъдат “написани” и режисирани по възможно най-клиширания начин, по който може един филм за американски и руски агенти да се хареса на публиката. Още на ниво трейлър тези неща ми извадиха очите и предпочетох да не се самозалъгвам с излишни очаквания, а да приема недостатъците. Все нещо положително ще намеря при прожекцията…

И като казах “уникална по рода си интерпретация” малко по-горе, имах предвид точно онзи Гай Ричи стил, който феновете му обожават (обожаваме). Щом нещо работи добре, не го променяй. А щом успееш да вмъкнеш поредната различна история в своя режисьорски шаблон, при това успешно, значи ще си заслужиш потупването по рамото (а и малко бокс офис приходи все пак, нека не се лъжем).

Та това го броя за плюс на филма. Божествена атмосфера, досущ като от прашните шпионски романи, както всеки един фен на жанра винаги си е представял интригите от двете страни на Берлинската стена. Тайни, среднощни гонки из подозрителен Берлин, сенки и пресечки, от които тръпките да те побият. Географското разпростиране е в рамките на следвоенна Европа, откъдето съмнителните ъгълчета и персонажи се редуват едно след друго.

Когато визуално нещата са изпипани – тук включвам всякакъв вид цветови филтри, подходящи декори, а защо не и дързък CGI, който единствен може да възстанови онези исторически геолокации, които вече нямаме “удоволствието” да видим на живо – зрителят започва да се оглежда за героите и да се интересува от тяхното минало и сюжетно развитие.

По отношение на двамата агенти, не мога да си представя (или по-скоро не ми се занимава) по-подходяща комбинация от Кавил и Хамър. Чудесни са. Да ги разцелува човек. Първият е толкова Джеймс Бонд в изпълнението си, с малко повече неангажироност на характера, че никак няма да ни изненада, ако наследи Даниъл Крейг в култовата поредица за 007. За неговия партньор по неволя мога да кажа същото – от него би излезнал великолепен съветски архитект…

Свикнали сме във филмите на Гай Ричи да има двойка (допълващи се) пичове, а между тях я диамант, я пушкала. Концепцията на “Шерлок Холмс”, особено втория филм, пък даде възможност на режисьора, а и разни актриси, да разнообразят иначе идеално функциониращата машина. Алисия “Габиту” Викандер е новият petite babe избор и надали някой би я върнал от шпионските си фантазии, без значение по какви точно мацки си падате, ако въобще си.

С което мога да заключа, пак отклонявайки вниманието ви от човека със зашеметяващо невинната усмивка – Хю Грант и фаталните очи от постера на филма – Елизабет Дебики, че целият каст на “Мъжът от U.N.C.L.E.” е повече от задоволителен. Ще харесате и множеството персонажи, които играят малки, но доста важни роли. Някои от тях са ужасно шаблонни – да, но някак си хуморът на Ричи успява да ги превърне в симпатични идиоти.

Оставам равнодушен към динамиката във филма. Сякаш исках да е по-така, например като последните десетина секунди от трейлъра, но след това се вразумявах и сам разбрах, че няма как това да стане, без зрителят да повърне – а аз не обичам да повръщам в киното; някакви хора ми се дразнят.

Това ми разочарование в никакъв случай, не е свързано с чудния монтаж (щеше ми се да напиша дяволски добрия, но случаят не е такъв) или пък със звуковото оформление. Те са на ниво, макар и саундтракът да не е кой знае колко запомнящ се. Има вдъхновяващи моменти, но са твърде малко или кратки, за да ги запечатаме моментално в съзнанието си.

Или с други думи – “Мъжът от U.N.C.L.E.” е това, което са ни рекламирали – урок по стил, подходяща трактовка на жанра, закачлив и ненатрапчив хумор, ноарна злокобност (без да се прекалява), изцяло в подкрепа на необходимата щипка мистерия. Филмът ще ви разтовари, а защо пък и да не се превърне в най-любимия ви шпионски (поне за тази година). Смигвам към бъдещите зрители – много искам да ми обясните двигателните възможности на трабанта от началното преследване; ей така, щото от коли не разбирам…