Ок, нека да отметнем досадната част. За какво става въпрос в новата Мисия на Том Круз?
След като засича пратка с отровен газ, предназначена за чеченски терористи, Итън Хънт тръгва по следите на Синдиката – международна престъпна организация, която съмнително отсъства от всички регистри. Но шефът на ЦРУ (Алек Болдуин) е прът в колелата. Неговото нетърпение, подхранено от безразсъдните действия на специалния екип за невъзможни мисии, се изчерпва и дори Уилям Брант (Джеръми Ренър) няма какво да направи, за да предотврати пълното затваряне на IMF.
Хънт се явява в една от централите на организацията, за да получи следващите си нареждания, но е предаден и заловен от рус мъж с очила, който може би е (или не е) главата на Синдиката. Единствено с помощта на британския агент под прикритие Илса Фауст (Ребека Фъргюсън) нашият герой успява да избяга и да започне дългата подготовка за унищожаването на престъпната организация. Към екипа се завръщат Бенджи (Саймън Пег) и Лутър (Винг Реймс).
„Мисията невъзможна” винаги е бил франчайз, който търси мястото си, без да знае какво точно представлява. Това вътрешно неспокойство е основната движеща сила за развитието на поредицата. Защото й липсват сериозността на Бонд и суровата борба за оцеляване на Борн. Това, което отличава „Мисията” от останалите филми, са каскадите на Круз и самоиронията (която се настани предимно в последните два филма). Това едва ли е достатъчно, за да запълни два часа, but god knows they try.
Спомняте ли си как в първата Мисия целият екип на Итън беше убит в първите 15 минути? Шокиращият елемент, който внуши усещането, че никой не е в безопасност, прибави към филма съспенс и увеличи напрежението от екшън сцените. Следващите части от поредицата пренебрегнаха този път, избирайки по-достъпния формат на straightforward екшън с примес от комедийни елементи.
Не съм вярвал, че след държащия се за вратата на самолет Шварценегер в „Командо“, някога подобна сцена ще изглежда реалистично. Но Круз, в може би най-голямата каскада в кариерата си, без особен проблем излита, висящ от самолета, доказвайки на публиката, че все още има кинозвезди, готови да рискуват живота си за едното развлечение. Трудолюбието на Круз донякъде може да се обясни с екстравагантните му религиозни възгледи, които преди няколко години почти не запратиха актьорската му кариера в небитието. Но след четири успешни блокбъстъра американският любимец доказа, че нищо не се е променило и едва ли има друг актьор, който стабилно да изнесе на раменете си филми от такъв мащаб.
Напук на невъзможните каскади, кинематографично най-впечатляващата сцена е в опера и не включва кой знае колко екшън. Няколко наемни убийци се следят в напрегната игра на котка и мишка, докато под краката им звучи либретото от „Турандот“. Има стил в тази сцена, съспенс и майсторски монтаж, които я правят кохерентна и завършена. Музиката се връща по-късно, когато Итън и Ребека са близо един до друг, когато споделят интимни погледи. Историята на обърканата китайска принцеса от операта поражда близки паралели с Илса, която не може да прецени на чия страна да застане.
Режисьорът Кристофър МакКуори е човекът, който стои зад сценария на „Обичайните заподозрени“ – филм, разчитащ предимно на сюжетния си обрат, за да спечели зрителя. Но в следващите си проекти – „Джак Ричър“ и особено в „На ръба на утрешния ден“, се усеща уклон към комедията и едно приятно иронизиране на екшън героя. Круз винаги е печелил от този подход. Все още си спомням фантастичната каскада по небостъргача Бурж Халифа от предишната част, която завърши с не съвсем добре калкулирано приземяване от страна на специалния агент Хънт.
Хуморът в „Престъпна нация“ идва от динамиката между Пег и Круз, които споделят едно злополучно преследване с коли по улиците на Казабланка. Това е една от най-забавните и вълнуващи сцени във филма и съдейки по реакциите в киносалона, ми е странно защо МакКуори не е сложил повече такива и по-малко досадни бюрократични обсъждания във Вашингтон. More action, less politics – успешна формула, която би било добре да използват в следващия филм (защото сме сигурни, че такъв неизбежно ще последва).
„Престъпна нация“ е стабилен екшън, който в нито един момент не отива over the top, както някои подобни франчайзи неблагоразумно постъпиха. Сюжетът е банален, обратите се виждат от километри, дори каскадите нямат очакваното въздействие (след Mad Max координаторите по каскади ще трябва доста да се постараят, за да впечатлят публиката). Но пък ако сте гледали поне един филм от поредицата, знаете какво да НЕ очаквате и преживяването си заслужава.
Присъда: 7/10
Леле, как ми се щеше да се изкефя на тва филмче. Предната мисия си беше абсолютен кеф, на чийто фон тая нация те приспива отма. Никъв ритъм братче, малко забава в началото, и след тва 30 мин. приказки за лека нощ, последвана от опера, която не е лоша, ама е опера, след тва приказки, след тва малко плуване, след което се мяркат некви мотори, ама до тебе вече хъркат, и познайте кво следва след това – приказки. Два часа и кусур мамицата им, от които час и половина в небивали сюжетни врътки, щото ние за тях сме отишли. Оценка 7 за тва, не се заяждам, ама много ми е интересно, каква е оценката на автора за предния филм от поредицата.
7.5 или нещо такова. Определено предишният е по-добър.
Още не съм гледал Престъпна нация, но предишният наистина беше изключително вълнуващ и забавен екшън. Всъщност Мисия фантом беше най-добрият от поредицата след първата част.
Аз все още не мога да реша дали 3, 4 или 5 ми харесва повече. До скоро смятах, че 3-ката е най-добрия след първия, но като ги гледах наскоро и вече не съм сигурен. От към герои и сюжет ми харесва повече от 4-ката, но Брад Бърд е несъмнено е по-добър режисьор и някои епизоди са направо страхотни. Бърд е единственото предимство и спрямо новия филм, който е прекрасен – и той ми харесва повече от към сюжет и герои, и определено ме спечели с това, че екшънът не беше акцента (както е при всички модерни екшън франчайзи), а заложи на шпионски врътки.
8/10 без никакво замисляне, че даже откъм кефобалност ще му дам и повече. ПООЩРЕНИЕ ДА ИМА!
И безспорно (а и с порно) се нарежда на една идея след първия филм.
ТВА Е ЛЕТЕН БЛОКБЪСТЪР! Интересен, лек и на моменти елементарен филм, доста забавен.
7/10
Мисля, че ми хареса повече от Ghost Protocol, който някоя познати ми оувърхайпнаха, но също беше в по-правилната посока.
Добра година за Spy-жанра. Разбира се, надали нещо ще измести Кингсмен ;), дори и Бонд.
4, 3, 1, 5, 2 – така ги подреждам 😀
Тоя франчайз така и не успях да го харесам. Не само, че изобщо не ми е интересен, но дори успява и да ме дразни и ако трябва да избирам кое да гледам – най-тъпата серия на Борн или най-яката на М.I., без никакво замисляне ще си избера Борн.
Ако трябва обаче и аз да подредя сериите, то моят избор е следният: 1 … всичко друго след единицата е чекия 😛
До момента, в който не вземат Ридли Скот да заснеме някоя част. Тя вероятно ще е най-слабата, но ти ще се самоубедиш не само в нейното величие, но и в това на цялата серия. 🙂 🙂
Оги, гледах „Изход“ за втори път. Не издържа изпита на вековете.
Няма паралелна вселена в която серия на M.I. режисирана от Ридли Скот да е по-слаба от тази на Джон Уууууууу 😀 Но приемам, че има известна възможност да се опитвам да оправдавам един подобен филм, по начин аналогичен на този както ти направи с Годзила … упс … ШАХ и МАТ 😛 хехехе
Марти, кофти ми е да го кажа … ъъъ … всъщност не ми е кофти – ти не си никакъв критерий 😀 😀
Така е, но за жалост и филмът никога няма да бъде. 😀
„Шах и мат“ в мечтите ти! 🙂 В случая не става въпрос за оправдания, а за тотално неразбиране на това, което си гледал – от там и излъганите очаквания. Това не е проблем на филма – сам по себе си, той си баца здраво, макар и с известни кусури. 🙂
„Он а сириъс ноут“, не е гот само защото не харесваш Круз, да задраскваш толкова много качествен фън. 🙂
“Он а сириъс ноут” като се замисля и анализирам причините на антипатията си, то аз май не харесвам Круз най-вече заради M.I., а не обратното 🙂
Верно ли? Това вече е интересно! 🙂 Откога ти е това чувство? След кой филм – втория ли? Щото не може да след първия, той е чуден. 🙂
К’во ми коментирате глупости, вместо да (я) питате Анита КОЯ точно поредица е подредила в коментара си… 😀
Първия беше супер и трябваше да си остане единствен. Вторият е ужасяващ позор и май оттам намразих героя, франчайза, а и Том Круз като цяло. Точно във втората серия си пролича този див стремеж на Круз на всяка цена да се доказва като 150 сантиметров екшън герой, което просто не е за него според мен … екшънът ИЗОБЩО не му приляга. Подобна липса на двигателна култура съм виждал единствено у Киану Рийвс в Матрицата 😀
Обаче държа да кажа, че не харесвам Круз само в екшън превъплъщенията му. Във всичко друго е супер 🙂
Уф, човек … как успя ОТНОВО да ме въведеш в тоя спор :/
аз пък започнах да го харесвам заради „мисиите“, преди това не можех да го дишам.
Някакъв гимназиален пишкопипец да пилотира F-16, ай стига бе, па тресна и хубавата лелка.
@legrandelf
Ха-ха-ха-ха! Нали? 🙂
@Mad Max
ОК, феър инъф – ай кен гет дат. Струва ми се, че точно в това отношение новият филм е подобрение – „мега екшън сцената“ със самолета, с коя продавах филма, беше изненадващо скромна (и в самото начало), а Хънт е показан да кърви и даже да умира. Пак си е супер-герой, но е малко по-човечен и разчита много на другарите си. 🙂
За двигателната култура на Круз бих се съгласил само, ако всички екшънии не си ги правеше сам – 90% от „културните“ ще се накендзат в подобни ситуации. Просто казвам. 🙂 🙂
Скандално! Дринов призна, че е продавал филма!!!
🙂 🙂
Гепи ме. Аз съм един от продуцентите – затова го хваля. 🙂
@Riddick
„Гимназиален пишкопипец“. Това ми звучи като титла. 🙂 🙂
Дрин, дълго е за обяснение какво точно имам предвид под липса на двигателна култура, но ще се опитам да се аргументирам по някакъв начин 😀
Круз има специфично телосложение … смъкнати и тесни рамене, широк таз, къси крака и прочие … верно, че сякаш описах Билбо Бегинс, но знаеш какво имам предвид 😀 Лично според мен, това му телосложение, както и очевидната липса на гъвкавост му пречи да изглежда правдоподобно в екшън сцени, които включват ръкопашен бой. При всеки негов удар, който демонстрира (независимо дали с ръце или с крак), главата му следва инерцията на тялото и се доближава неимоверно до противника, което е сигурен начин да бъдеш нокаутиран.
Оставяме ниският ръст на Круз настрана, защото Жан Клод също е табуретка, но геометрията, която тялото му следва при ръкопашен бой прави сцените да изглеждат изключително реалистични. Тези движения се учат с години и ако не разполагаш с актьор запознат поне с основните бойни техники, то по-добре да подходиш, както бе подходено в Борн, наблягайки на чистата ефективност и без излишни акробатични номера и маймунджулъци. И няма как да минеш с номера, че едва ли не, Круз не избира бойната си хореография … достатъчно голяма звезда е, за да диктува всичко каквото се случва по снимачните площадки.
Сигурно ще кажеш, че това са дреболии и търся под вола теле, но на мен тези неща ми правят впечатление и ми развалят цялостното усещане от франчайза.
Същото например ми вади очите в Матриците … Киану е такъв ужасяващ бастун в движенията си, че направо ми става неудобно като го видя да си вдигне крака над нивото на коляното 🙂
Ако Оги беше гледал филма, щеше да забележи една приятна самоиронична сцена по този въпрос. Но не би.
Марти, възможно е … не съм гледал филма, така че не изключвам и да ми хареса този епизод.
Копеле! Това да ти е следващият материал. „Двигателната култура – що е то и има ли почва в модерните екшън звезди“. 🙂 🙂 🙂
Сигурен бях, че ще кажеш нещо подобно 😀
😀 Оги, това важи ли за Антонио Бандерас?
съгласен съм с Максо, в предната серия имаше сцена в която бягаше гол до кръста и си мислих „баси, тоя от лего ли са го сглобявали“
@Дринов :
“Гимназиален пишкопипец”. …титла си е, ама не за хвалба, и не добра част от CV-то на боен пилот
@Mad Max: само да вметна, че Киану в Матриците (най-вече първата) почти не вдига крак, защото претърпява операция, малко преди да започнат снимките.
„Keanu Reeves had suffered from and undergone surgery for two-level fusion of the cervical spine which had been slowly paralyzing his legs, only a few months before filming for The Matrix began.“
Хмм, това наистина обяснява доста неща. Но въпреки това продължавам да смятам, че Киану не беше най-удачният избор за ролята на Нео 🙂
А кой е по-удачен? Уил Смит?
Де да знам … Уил Смит става, защо не …. ама аз винаги съм си представял Крисчън Бейл като един по-добър Нео 🙂
Ако Брендън Лий беше жив, той щеше да е перфектния избор за главната роля в Матрицата.
Ейй, верно 🙂
http://ak-hdl.buzzfed.com/static/enhanced/webdr01/2013/5/24/19/enhanced-buzz-32517-1369438266-16.jpg
😀
Колегите в подкаста много точно са отбелязали, че този се връща леко към корените. Не съвсем, но се усеща, което е приятно наистина.
Привет, филмът е просто чудесен, според мен е най-доброто продължение след първия филм.
Като си мисля, защо се е получил (което винаги е по-трудния въпрос от въпросът „Защо не се е получил?“) се улавям, че си мисля за две неща: първо за Том Круз, и после за средата в която гледаме този филм. По първата тема може обективно да се каже, че:
1. Том Круз е красив и чаровен, но не разчита само на това;
2. Том Круз е много талантлив, но знае, че това не стига;
3. Том Круз е много, много работлив, но не смята че и това е достатъчно;
4. Том Круз работи с най-добрите, защото знае, че винаги е възможно всеки да допринесе и обогати със своя талант всяко дори успешно вече нещо;
5. Том Круз иска да направи най-доброто, защото за него е важно това да се илюстрира отново и отново …а именно, че най-доброто, или наглед непостижимото, или (както си е казано) невъзможното е в крайна сметка възможно;
6. Том Круз най-накрая не се страхува да рискува, или да е малко нещо луд. Защото без някаква степен на лудост не би било възможно да преследваш наглед …невъзможни неща. Това дали изглежда луд, обаче, няма никакво значение …важен е резултатът от работата. Той е твърдо привърженик на „делата“, а не на „думите“…(за разлика от, да кажем, политиците);
7. Той носи целия франчайз в общи линии на раменете си и това не може да се каже за никой друг толкова успешен франчайз през годините…ако не греша;
8. Колкото и да е странно на пръв поглед, той лично „се смалява‘ колкото по-дълъг и голям е успеха му … Видно е, че вярва в безкрайните човешки възмжности като същевременно с все по-голяма охота самоиронизира своите такива;
9. Том Круз най-накрая уважава публиката си. Нещо повече, нейното сполучено развлечение е неговата най-голяма кауза. Но не за да покаже той колко е велик, а за да (наистина) направи мен и другите около мен щастливи.
За контраст – ако в Лудият Макс Джордж Милър държи (яростно) да ни убеди, че матриархатът от непокварени от капитализма баби-хипарки е не само възможен, но и наложителен (което подсказва за кауза дори извън територията на развлечението и киното), каузата на Том Круз е просто да ни развлича …Толкоз по първият въпрос.
Относно вторият – за средата в която гледаме този филм. Откакто приказките станаха основния източник на нови истории за нови филми, и повод за повтаряне до смърт на същите приказки за същите герои, един стегнат разказ, който в нито един момент не минава в хипербола или фантасмагория изглежда (неочаквано) свежо и (някак си) ралистично и убедително. Оказва се, че вече надхвърляш очакванията в момента в който не се издъниш и филмът ти не олекне с някаква глупост след средата му.
Лошите тук са много убедителни до самия край – изобщо това, че хора от службите могат и биха злоупотребили е нещо, което даже не е нужно да се аргументира (последният отличен с Оскар документален филм показва чудесно, как това се случва и в „най-голямата‘ демокрация). Убедителни лоши и липса на глупости се оказват голям и съществен ключ към успех.
За разлика от този последен филм на Том Круз, подведени от желание за повече кинти през първия уикенд, или повече незнам какво, често и лесно във филмите от същия и други жанрове след средата или в края стават всевъзможни фантасмагории, недомислици и откровени тъпотии, които развалят работата за всички зрители над 18 години…. В този филм това не става, дори когато премиерът на еди коя си страна ръсеше неочаквано смешни лафове в най-сюблимния момент. И още по-малко когато задължителната фатална мадама се оказва не декоративно стояща кукла, а яка и чувствителна актриса с егаси яките очи, които „казват“ поне 138 неща повече от произнесените думи.
Имаше един момент в който Болдуин обясняваше „какво“ е Итън Хант на един партикулярно одиозен с цайси…чудна реч, написана красиво от добър писател. Аха, да се размечтаеш, че волята за доброто в добрите винаги, винаги ще е една крачка пред лошите и техните неспирни кроежи … К‘во е готино на душата в този кратък момент в киносалона…
Ехее, добре си го написал. Напълно съм съгласен за чичо Том. Радвам се, че ти е харесал.