Сан Андреас / San Andreas

Въпреки, че „разтърси” и родните бокс офис класации, „Сан Андреас” e безвкусна и посредствена драма, сравнима с крехките мащаби на „Пътуване до центъра на земята 2” – не по-добра и (доколкото може да се каже) не по-лоша от предишния проект на Брад Пейтън. „Сан Андреас” е „пиршество” за сетивата, от което спокойно можете да се лишите, като нездравословен fast food, при който грейвито е нарисувано само на опаковката, но не е част от съдържанието. Този филм сме го гледали вече и определено не ни харесва.

След напомпания успех на „Бързи и яростни 7”, Дуейн „Скалата” Джонсън слага най-сериозната си бащинска гримаса, за да се превъплъти в Рей – пилот на хеликоптер за спасителни операции, който трябва да отърве дъщеря си Блейк (Александра Дадарио) и бившата си съпруга Ема (Kарла Гуджино) от разрушителна поредица от земетресения, експедитивно помитащи разлома на Сан Андреас. От своя страна Пол Джамати присъства, за да всее паника и да представи (псевдо)научна обосновка на случващите се катаклизми.

В незабележителната драма на Пейтън разрухата е само фон на плоско изградените и представени отношения в семейството. Както казах – този филм сме го гледали, макар и без да се сипят облаци прах, късове бетон и арматура. От една страна виждаме заплахата в лицето на новия лъснат годеник на Ема (кандидат-таткото на Блейк), който ще отнеме семейството на Рей, от друга – катастрофичните катаклизми, които заплашват живота на семейството. Развръзката е повече от ясна, но по пътя сме принудени да преживеем елементарни сюжетни „обрати”, клиширани изтъркани реплики в героичен контекст от рода на „това ни е работата” и „сега ще градим”, развети флагове след разрушенията, саундтрак с патриотичен дух и пр., банално поднесени, сякаш в откровен присмех към зрителя.

За хората, които ще очакват истинска качествена разруха, зрелищни бедствени картини и напрегната борба за оцеляване в екстремни условия, характерни за класическите филми-катастрофи, единствено маската на визуалните CGI ефекти би била интересна, поне до степен на размах и мащаб, които да компенсират сюжетните недомислици. Колкото и впечатляващи и технически изпипани да са ефектите обаче, те стоят стерилни и неангажиращи на фона на величествените и надъхващи апокалиптични сцени от класиките и дори от тези във филмите на Роланд Емерих.

„Сан Андреас” е жанров филм, който не носи нищо ново в лоното на своя (под)жанр. Той е поредният пример за обещано съдържание в блокбъстър-обвивка, но лишен от консистенция, графично издържан в границите на очакваното и сюжетно капитулирал. Спокойно можете да го пропуснете и вместо това да видите някой от редицата емблематични филми-катастриофи, които заслужават многократно гледане и предлагат истинско кино удоволствие – за справка вижте деветия епизод на подкаста InglouriousKunts!