Камшичен удар / Whiplash

Когато за първи път видях постера на “Камшичен удар” си казах: “О, не… поредният отрупан със суперлативи плакат”. Как пък всички филми са магнетични, фантастични, уникални, великолепни и какво ли още не? Не знам дали някой в днешно време все още се впечатлява от тези думи. Да, аз също си позволявам да слагам значки под най-различни заглавия, но предпочитам да не стоят на голата филмова гръд без нищо повече от удивителна, след яката думичка, която знаем, че звучи в положителен аспект.

Хубавото в случая на “Камшичен удар” е, че постерът, който не казва нищо повече от “т’ва ще е филм за барабани”, въпреки всичко те подтиква да гледаш трейлъра и там вече… там вече истинската магия започва. Да, същото което изприказвах за постерите, може да се приложи и като разсъждение за трейлърите. Но тук не говорим за банална комедия, чиито най-смешни, но изтъркани и хиперболизирани сцени са събрани в двуминутното клипче; става дума за един наистина надъхващ и динамичен поглед над това, което ни очаква във филм с подобно звучно и шеметно заглавие като “Камшичен удар”.

Филм, в който Дж. К. Симънс е по-строг от бащата на Джуно и по-лицемерен в устрема си от шефа на Питър Паркър, заслужава вниманието на кино-любителя. Филм, където Майлс Телър за пореден път демонстрира с каква лекота може да бъде изиграна една роля, независимо от нейното естество, означава само едно – задължителен за гледане!

Личните ми очаквания не бяха кой знае какви. Силно мотивиран ученик, който се скъсва от тренировки, опитвайки се да впечатли най-големия badass музикален инструктор. Последният – първоначално дружелюбен, но само миг по-късно – наежен, груб, мятащ столове по наивните хлапета. Добре, супер, явно ще има някаква игра на нерви помежду им, демонстрация на силни характери и такива неща. Ще се гледа, без съмнение.

Започвам с ритъма на филма – безупречен, още от първите секунди. Няма никакво значение дали се кефите на джаз музика, защото слуховото ви възприятие ще е повече от задоволено. Сценарият се разлива по най-балансирания начин върху петолинието на музикалния съпровод, докато режисьорската работа на Деймиън Чазел ни печели с всяка изминала минута. Дори може да си затворите очите и да оставите съзнанието ви да обработи чутото – чаровна композиция, която въпреки комплексността си, бавно и сигурно ще покори душата ви.

Какво е “Whiplash”? “Камшичен удар” е един адекватен превод на едноименното заглавие на хитово джаз изпълнение, дело на американския композитор и саксофонист Ханк Леви. Парче, с продължителност по-малка от две минути. Хит, толкова класически и сложен за акуратно изпълнение, че превръща живота на Андрю (Майлс Телър) в ад. Няма как иначе – Флетчър (Дж. К. Симънс) е абсолютен перфекционист, чиято арогантност и себелюбие са подкрепени с мощен професионализъм и слух. “Not quite my tempo” – и си вън от играта. Няма фаворити, има блестящо представящи се на момента. Титуляри. Позволиш ли си да не си на нужното ниво и изхвърчаш, без значение колко дълго и фантастично си се представял досега.

“Камшимен удар” е сблъсък на силни характери от две поколения, движещи се по стъпките на едно трето, оставило масивни основи под краката им, без да предявява каквито и да е претенции към своите наследници и последователи. Винаги съм се впечатлявал с каква лекота страната на неограничените възможности произвежда артистични кадри. Каквото и да си говорим, “the big apple” е бездна от талантливи (млади) хора: музиканти, певци, актьори, художници, каквото ви хрумне. Но, ако съдим по филма, който въпреки всичко е художествена измислица, явно се плаща много висока цена, за да бъдеш на върха – амбиция, ентусиазъм, отдаденост и саможертва, каквото повечето от нас (вероятно) не познават.

“Камшичен удар” е магичен пример за феноменална химия между актьорите, нажежаваща атмосфера, подкрепяна от зашеметяващ саундтрак (“Caravan” ми е най-големият фаворит). Преобладаваща мрачна визия, която не просто ти пречи да завържеш приятелски отношения, с който и да е около теб, но и превръща малкото “слънчеви” сцени в тягостна сюжетна надпревара с неясен край, със 100% липсващ хепиенд (на нас такъв не ни и трябва). Глътката въздух, която прави тези корави моменти лесни за усвояване, са яките лафове, с които героят на Дж. К. Симънс се превръща в симпатичен анти-герой: “Were you rushin’ or were you draggin’?”, “Are you one of those single-tear people?” или пък могъщото “There are no two words in the English language more harmful than good job.” са достойни както за уважение, така и задължителни за изучаване. По начина, по който актьорът ни ги представя, плюс емоционалния заряд, който представлявават.

Поставен до Симънс, Майлс Телър изобщо не отстъпва в изпълнението си. Трябва да отбележим и факта, че тоя пич сам свири на проклетите барабани. Вярно, от 15-годишен те са му хоби, но надали това е достатъчно, а и начинът, по който вдига летвата във филма – всички тези сложни джаз изпълнения – един път.

“Камшичен удар” е смел филм. Започва полека, вкарва ви в правилния ритъм, постепенно усилва желанието ви за още, нито избързва, нито забавя, понякога си взема почивки, друг път избухва яростно, досущ като най-добрите музикални парчета от саундтрака му (както и в цялата джаз история въобще). А пиковият финал? О, да… ще ви остави с широко отворени очи, с леко разтворени устни, през които ще изпуснете въздух, в следствие на масивното кино-удоволствие, което току-що сте пропуснали през себе си. И ще искате още!

That’s exactly my temp-of-movie!