Тор: Светът на мрака / Thor: The Dark World

Тайнствена древна материя съдържа сила, с която тъмните елфи, предвождани от стария враг на семейството на Один, Малекит, могат да потопят познатите пространства в мрак. Наближаващото „изравняване” на различните светове е удобен случай за бързо проникване, а събитието е съпътствано от любопитни аномалии в енергийни полета и познатите физични закони до такава степен, че реалността изглежда магическа. И няма да се размине без намеса на богове. Но преди Тор да се развърти с чука, отново срещаме учената му любима Джейн, чието любопитство води до сериозни проблеми и изпитания за всички.

Какъвто и да е сюжета, каквато и история да искат да ни разкажат хората, направили поредната Marvel-залъгалка, няма смисъл да увъртаме – те нямат значение. За част от зрителите е важен екшъна и съчетаването му с познати и/или нови CGI-техники, както и „верността” към света на комиксите, за друга част (най-вече девойки в тийн възраст) са интересни романтичната нишка в историята и русия бог, който първо беше надут фръцльо, а после го вербуваха в екипа на „Отмъстителите”, а за всички тях и останалите е най-вече забавно да отидат на кино с купа пуканки и да изпразнят главите си от мисли за два часа.

Добре де, има филми, които се правят точно с тази цел. И няма нужда да си задаваме риторични въпроси как пък първият „Тор” успя да се сдобие с режисьор като Кенет Брана. Неуместно е и да сравняваме „Светът на мрака” с наситения с герои, действие и сценарни остроумия „Отмъстителите”. Останах със странно усещане по повод мотивите на главните действащи лица – тъмните елфи и Малекит преследват целта си сякаш на инат, от злоба, че някога не са им позволили да потопят световете в мрак. Ама защо? Е, това била природата на злото, без други обяснения. Стигат до Асгард, изпочупват де що има хилядолетни постройки, на път са да изравнят всичко със земята, а Один старчески се е заинатил и синът му се принуждава да – представете си! – извърши измяна, като не се подчини на изричните заповеди. Отново няма нужда от логични обяснения. Събитията просто следват нагласената посока, така че властелинът на мълниите да успее навреме (и отново) да спаси света – пардон, световете. Благодарение и на съобразителността на любимата му.

Някой съмнявал ли се е, че доброто побеждава? Интересна подробност, свързана с неговото „въплъщение”: за разлика от предишните два филма, в които се вихри и променя, тук Тор действа под диктовка на „топлите” чувства към една жена и човечествата като цяло – без развитие на образа. Решителен, безразсъдно смел, майстор на стратегическите планове и нелепо тромав в пилотирането, персонажът, чиито мускули изпълва Крис Хемсуърт, е толкова добър, благороден и силен (по предписанието на сценария), че чак избледнява от очакваните (и приложени) клишета. Тук е моментът да блесне „звездата” на Локи.

Пакостният бог може лесно да бъде обявен за един от най-любимите кинозлодеи в последните няколко години. Самоувереният майстор на разрушенията и повелител на злодеянията има късмета да си поставя все интересни задачи – да се качи на трона на Асгард, да властва над земляните, да задоволи амбициите си за величие. Фактът, че ролята му е поверена на талантлив британски актьор от новото поколение, съвсем не е за подценяване – той много се харесва на публиката и привлича армии от фенове, които може би дори надвишават почитателите на главното божествено действащо лице. Със сигурност има много причини зад решението на продуцентите на филма как да бъде водена рекламната му кампания, но обърнете внимание на акцента, който се оказва най-сигурен магнит за публиката – именно Том Хидълстън обиколи целия (познат/земен) свят, от Австралия през Китай, Европа и до Америка, за да раздава усмивки и автографи и да гарантира с ведрото си присъствие, че филмът се е получил и хората е добре да отидат на кино, за да го видят. От този актьор струи особено светло и добро настроение, а когато го видите в действие на екрана, ще признаете с ръка на сърцето, че точно неговият образ е най-цялостно изграден, мотивиран и пълнокръвен. Вярвам и на мазната му усмивка, и на дълбокото отчаяние, както и самодоволния, тържествуващ финален поглед.

Според думите на Хидълстън любовта към Шекспир, която той и Кенет Брана споделят, е била изключително важна за образа на Локи: той е „конструиран” от шекспирови герои – „ние говорехме за Крал Лир и неговите двама братя, за Макбет и амбицията му, за Яго и за начина, по който той се опитва да нагоди всичко в своя полза…” И при все, че движенията сред почитателите на Локи за създаване на филм само за него надали ще бъдат удостоени с внимание, актьорът е благодарен за верността на феновете и май не би имал нищо против „неговият” бог да се позабавлява с музика и управление на нощен клуб на Земята през 70-те години… Само че – какво би правил Локи без Тор, невъзможно е да бъдат разделени, двамата се допълват като ин и ян – както прекрасно го доказват в едни от най-интензивните екшън-епизоди и в най-забавните моменти на „Светът на мрака”… За това има сценаристи, режисьори и продуценти, които са добре тренирани в холивудската, блокбастърна реалност и които не биха пропуснали и най-малката възможност да пояздят, поне още малко, вълната от милиарди долари, която се издига благодарение на милионите зрители и тяхната страст към екшън-забавления.

И да – ако екипът на филма се забавлява, докато снима, монтира и промотира и ако публиката няма нищо против да даде от времето и парите си, за да се забавлява в салона – значи всички са доволни, и може би има защо. Все пак никой не отива да гледа Тор (и Локи) с очакване за раздвижване на мозъчни клетки – нали всички сме наясно?!

*официално декларирам, че подзаглавието не е вдъхновено от лични пристрастия, а от кинематографични реалности