„Забвение” на Джоузеф Козински е достоен модерен представител на фантастичния жанр, но за съжаление не е откровението, на което се надяваха повечето фенове. Един от коментарите, които ще чувате най-често по негов адрес, ще бъде, че визуално филмът изглежда невероятно, но откъм история и интелектуални предизвикателства има доста какво да се желае – нещо, което се повтаря като мантра след почти всеки голям (що-годе стойностен) фантастичен проект от последните години.
А историята е следната: през 2017 извънземна раса напада Земята, като нанася съкрушителен удар, унищожавайки Луната. Хората отвръщат с ядрен удар и успяват да спечелят войната, но планетата е превърната в безжизнена пустош. 60 години по-късно човечеството е потърсило нов дом на най-големия спътник на Сатурн Титан. Сантиментално настроеният и измъчван от спомени за миналото полеви техник Джак (Том Круз) и неговият студен и прагматичен навигатор и спътник Вика (Андреа Райсбъроу) са двама от последните хора на Земята, които следят автоматизираното източване на малкото останали водни ресурси, необходими за оцеляването на човечеството – работата им е да поправят „дроните”, които често стават обект на нападение от страна на последните откъслечни групи извънземни. Две седмици преди края на смяната му и преди окончателното напускане на хората се случва събитие, което разбива представите на Джак за света, в който живее и за това, което нарича истина.
Истината е, че сюжетът на „Забвение” наистина отстъпва на визуалните измерения на филма, но определено не бих казал, че е елементарен или лишен от смисъл. Даже напротив, филмът предлага няколко интересни идеи, а историята има не един или два обрата, които са достатъчни да задържат вниманието на зрителя. Проблемът е, че обратите са ако не предвидими, то поне очаквани, а идеите са доста добре познати – почитателите на жанра лесно биха разпознали отделните произведения, послужили за вдъхновение (няма да давам примери, защото споменаването дори само на заглавие би могло да ви развали и малкото удоволствие) – и по този начин над всичко надделява усещането за рециклиране.
Разбира се, съществува аргументът, че в днешно време няма наистина оригинални идеи, но го има и въпроса с начина, по който тези идеи се комбинират и представят. Вземете например „Looper” на Райън Джоунс – той е амалгама от добре познати фантастични (и уестърн) класики, но има свой собствен уникален език, благодарение на който филмът е свеж и оригинален по своему. За съжаление, „Забвение” не намира подобен език, в следствие на което, въпреки „ъплифта”, който осигурява аудио-визуалната презентация, историята звучи твърде „уморено”.
Освен това филми като „Looper” могат да разчитат на още нещо, което куца в „Забвение”, и това е развитието и пълнокръвността на героите. Ако оставим настрана главният герой, който е в центъра на филма и все пак има някаква дълбочина (друг е въпросът, че колкото и да е добър, Круз му придава известна доза неправдоподобност), останалите образи в по-голямата си част са чисто схематични и се явяват един вид патерица на сюжета – имат смисъл и са необходими, само за да може главният герой да открие някаква „истина” и събитията да стигнат от точка „А” до точка „Б”.
В такива случаи актьорите са способни да спасят положението, но тук този трик се получава само с Андреа Райсбъроу като Вика – тя прави повече от отлично превъплъщение и придава правдоподобност на героинята си, която по принцип е доста праволинейна и проста. В другия край на спектъра са Морган Фрийман, който не успява да се пребори с ужасното клише, което представлява героят му, и изпълнението му изглежда напълно безлично, и Олга Куриленко, за която може да се каже само „добре, че е хубава”, защото положението е доста зле. Том Круз застава някъде по средата – той е добър актьор и прави добра роля, но има проблем с това, че е Том Круз и му е трудно да „изчезне” в образа, особено в моментите, в които трябва да го приемем за „обикновен” човек. С друг актьор в тази роля, крайният резултат би могъл да бъде далеч по-добър.
В крайна сметка, въпреки един-два проблясъка и въпреки че не става въпрос за някаква идейна или драматургична катастрофа (в това отношение сме виждали къде-къде по-лоши филми), няма да сгрешим, ако причислим „Забвение” към категорията „style over substance”. За сметка на това обаче, „what a style”! Козински е създал един впечатляващ свят, изпипан до последния детайл – от безкрайните пепеляви пустинни полета на унищожената Земя, нашарени с превърналите се в паметник развалини на емблематични постижения на човешката цивилизация, до дизайнерските превозните средства и машини и не на последно място небесните къщи, сякаш излезли от албум „Небесна архитектура на ХХI в. – том 2” на „Taschen”. Дори и да не знаехме, че той има архитектурно образование, пак щяхме лесно да се досетим.
Да обобщя, „Забвение” не е фантастичното предизвикателство, на което се надяваха всички почитатели на жанра, но в никакъв случай не може да бъде наречен и пълно разочарование – истината е някъде по средата. Лично аз, ако мога да перифразирам една песен, „don’t feel right at home in this stunning monochrome”, но му давам положителна оценка. За любителите на цифровите измерения, нещо от рода на 6,5/10. „Fade to grey”.
Огромният проблем на този филм е, че вече съм го гледал… Многократно…
Edit:
–ВНИМАНИЕ СПОЛЪРИ –
Обикновен човек, който си живее стандартния живот, но изпитва известни съмнения в реалността. Опитва се да намери истината и се натриса на менторски настроен негър, който му обяснява, че светът не е това, което е. Негърът вярва, че обикновения човек е ключа към победата във войната, която се води. Лошите са машини, летящи топки с червени очички изтребват последните оцелели. Саможертвата е ключ към победата.
Матрицата… някой?
Ключ към победата е да се заврем с пленен вражески кораб в търбуха на гигантския извънземен космически кораб и да се гръмнем. Преди да го направим влизаме през няколко големи врати и виждаме вътрешността на кораба майка. След това тези на земята ще гледат как парчетата от кораба изгарят артистично в атмосферата…
Денят на независимостта?!
Злият е компютър говорещ с равен тон и физически представляван от голямо червено око. Всичко е бяло и дизайнерско.
2001?!
Трябва да спомена още и The Moon (цялата история с това, че аз имам клонинги, а не знам и съм заебан насредата на нищото да върша мейтънанс), Planet of the Apes (забранената радиоактивна зона, където се крие истината, плюс полегналата в скалите Статуя на свободата), Screamers (сцената където автоматичните гадинки изтрепаха оцелелите от катастрофа, защото ги разпознават като лоши), Battle: Los Angeles (лошите извънземни са дошли да ни изсмучат водата!? все едно няма никъде другаде).
И най-вече малоумния и нагласен хепи енд (остава толкова лош вкус, колкото края на Minority Report). И още няколко заглавия, които са ми малко по-трудни за дефиниране.
– КРАЙ НА СПОЙЛЪРИТЕ –
Не, че филмът е лош, аз просто гледам прекалено много филми, че и ги помня…
Трябваше да сложиш едно „ВНИМАНИЕ СПОЛЪРИ“! Аз съм внимавал да не давам заглавия, ти директно избаца и самата история! Иначе да, това е проблем на филма. Просто покрай целия пастиш не е намерил своя собствен език.
И това за „Minority Report“ беше майтап, нали? Дори и да не приемем версията, че всичко след като хващат Андерътън е сън, пак финалът е далеч от „нагласения хепиенд“.
Това със спойлерите не е мой проблем, но обективната истина е, че всеки с малко акъл още на 10-тата минута знае, че всичко това е лъжа и истината е някаква друга.
И да, Олга ме дразни като екранно присъствие, но бозавата англичанка ставаше от всякъде.
Minority Report – ако не бяха последните захаросани 20 – 25 минути, филмът щеше да е брилянтен. Как се връзва с цялата история „хепи енда“? Никак!
Току-що гледах филма и съм напълно съгласен с ревюто. Само ще съм по-благосклонен в оценката – 7.5
Аз ви казвам – кадърните сценаристи отдавна са ангажирани в gaming сектора! 🙂
Въпреки че съм съгласен с ревюто и коментарите, филмът си е напълно гледаема амалгама от вече познати неща, която е забърката елегантно и изглежда добре.
Дали в последните години липсват нови и интересни идеи наистина, като се залага основно на визия и екшън /примери колкото щеш/ или ние се наситихме и искаме все нещо различно /спомнете си как се радвахме на толкова тъпи филм по времето на видеокасетите, само и само да има какво да гледаме и бяхме готови да ги удостояваме с Оскар-и /. Може би отговорът е някъде по средата. А и не всеки ден могат да се измислят филми като Матрицата, Мементо, Генезис и т.н.
@MTK
Естествено, че не е твой проблем. Ама все пак тук сме се събрали все интелигентни любители на киното, които гаранция предпочитат сами да се досещат на 10 минута, а не някой да им го казва. 🙂
„Minority Report“ е брилянтен и с последните си минути. Финалът си се връзва прекрасно, кой казва, че тази история не трябва да има положителен край? Какво от това, че повечето творби на Дик нямат? И лично за мен накрая всички са нещастни, всички, даже „дъ прикогс“, нищо, че ги дават да си живеят на спокойствие – страхотен живот, няма що.
@VADER
Лошо няма. 🙂
@виво
Понеже в „гейминг“ сектора само шедьоври се раждат. 🙂 🙂
Дринов, друже, ти сам казваш защо финала стои като залепен изкуствен придатък и после казваш, че това е добре… 🙂
Финалът на „Minority Report“ е като оригиналния „хепи енд“ финал на Blade Runner…. Надявам се да го преработят, защото обожавам лошите краища или бай Филип К. Дик!
Смятам, че “ забвението е под средното ранище“. Дори в началните моменти, когато все още не се чупиш от клишета и общо взето се кефиш на визуалната концепция и изпълнението и е муден и бавен. След 40-та минута става трагичен, пълен с недомислици и клишета. А актьорското изпълнение без изключение пълен фейл. КУРиленко…даже не е красива в тази си роля, а Андреа Райсбъроу не може да го вдигне и на 16 годишен. За съжалениен поредната преебана фантастика. Отчаян съм вече,
suicidal, недей така за англичанката. Има една типична студена красота, като в Разамун Пайк, примерно. На мен ми го вдига и я одобрявам за ролята!
Точка!
🙂
Днес ходих и аз да го гледам те тоз филм. Само да почна с уговорката, че дори и един пълен тийзър не бях гледал, бях само подочул че ще има такъв филм, но не бях задълбавал по-сериозно да търся информация. Та с две думи останах очарован от филма. Вижам, че има доста недоволни, че напомня на доста филми от миналото – и като стил, и като сюжет. На мен всъщност това ми хареса и това ми липсваше в модерните фантастики. Tози визуален стил и на героите, и на машините, и на оръжията – бели и светли, загладени футуруистични форми ала последния Star Trek и забележителния Moon, излязъли от като че ли от някой мокър сън на сценарист-фантаст от преди 30-на години. А между другото тук ме сърбят ръцете да издам още някой спойлери относно…абе няма да го направя 😀 Ефектите няма да ги коментирам, повече от забележителни са. Историята, макар и не особено оригинална, доста ме изненада откъм twist-ове и постепенното си разкриване, не очаквах нещо ЧАК толкова засукано от холивуски пуканков блокбъстър. Героя на Морган Фрийман наистина беше плосък като фянсова плочка като замисъл, но Фрийман за пореден път доказа класата си и успя да замаже положението. Иначе за другите герои съм съгласен с ревюто. Особено приятно впечатление ми направи музиката и киберпънк откровенията й в стил Tron, супер беше. Та с две думи изненадващо приятен филм с дъх на класическа фантастика, въпреки недостатъците си, доста добре похарчени 8 лева
Искам да защитя сценаристчетата. Те не са виновни. 🙂 На главата на всеки един сценарист в Холивуд, има поне 8 маркетинг специалиста, 11 екзекютивс, 300 страници безумни проучвания на таргет групи, 2 тома шаблони и всички тия хора грам си нямат представа как се разказва история, те знаят суха статистика и бизнес, а нещо оригинално и ново ги плаши яко, защото го няма в 300-те страници сухи проучвания, а те правят бизнес, а не изкуство. Просто нямат шанс пичовете. Режисьорчето и той, масовата заблуда, че режисьора коли и бели даден филм е просто смешна. Джордж РР Мартин в едно интервю разказа много приятна история от едни такива срещи, Написал пича някакъв пилот, заснели го. Девойка от друго измерение попада на Земята, на магистрала, не знае нищо, не познава тоя свят, колите се опитват да не я премажат, накрая идва тир, който не може да я избегне и ще я сгази, нашата девойка си вади оръжието и взривява тира. Било ефектно, хубаво заснето и тн. Екзекютив спира прожекцията: Чакайте, чакайте. Ама как така ще взриви тира, ами шофьорчето? Той не е виновен за нищо, не може просто така да го взриви. Хората няма да харесат героинята изобщо, те ще спрат филма веднага, защото тя взривява невинен човек без причина и това ще ги накара да я мразят още от началото. Мартин се опитал да обясни, че никой няма да си направи такива изводи, да се замисли в тая посока, че тя не знае за какво става въпрос, за шофьорчето, просто вижда огромен, непознат звяр, който ще я убие и реаргира. На хората ще им стане ясно защо го прави. Но не, оня се заинатил, той е шефа, и се наложило да доснимат как Митко Шофьорчето излиза от тира невредим и се връща при семейството да си пийне ракийка. Сметай.
Колко много капацитети се навъдиха, тц, тц, тц. И пишат ли, пишат, и постват. Навярно между две смени зад струга или след като си легне жената. А после навярно препрочитат написаното и тихо въздъхват: „Абе и днес няма да се самоубия. Може пък, докато бачкам на струга, да влезе Том Круз и да ми поръча сценарий за следващия си филм! Или поне да поиска да му отвъртя една свирка… пак си е слава!“
Много, много тъпичко филмче, набрах се през уикенда и адски съжалявам за загубеното време и пари, но най-вече заради изгубените илюзии 🙂
Том Круз е един малоумен киборг, вече изобщо не играе. Историята беше адски предвидима. Само Куриленко ставаше за нещо, май просто тя имаше нещо като подобие на роля…
Едно незначително мнение по въпроса –
хубава е Андреа Райсбъроу – Олга Куриленко незнам каква е – украинска убер-мадама ?
@Milbo
Грешка, объркала съм се – сега видях, за Райсбъроу става въпрос, разбира се. Но това не променя нищо 🙂
То в резюмето на филма си го пише, че „всичко е лъжа и истината е някаква друга“, споко не си направил голямо откритие на „10-тата минута“.
А и по това, което чета май не си разбрал, че този Джак около, който се върти действието във филма, също е клонинг (с истинския не става ясно какво се е случило, може и да е умрял вече) .
Иначе на мен филмчето ми хареса, не съжалявам, че го гледах и то на кино.
Въпреки постоянните препратки към известни филми, историята беше добре навързана и приятна за гледане. Щеше да е тъпо, ако копираха един сюжет, а не много детайли от интересни истории.
Както и да е…, абе, не схванах последната сцена. Както и да го суча, не разбирам, какво се случи? Защо точно 52-ри, а не някой друг? Защото само него познаваме, а за другите просто предполагаме, че съществуват ли?
Филма е готин, смесица от идеи от други филми, не лоша компилация! Не е върха на сладоледа, но за мен беше удоволствие да го изгледам…. за разлика от повечето изказали се горе аз гледам филми още преди да е имало идея да се появят в органите на родителите си и не ми харесват разни консуматорски мнения изказани по-горе. Който харесва определени актьори и тяхната игра гледа и техните филми. Така че филма става!
Добре е. Някои тъпотии за повече драма и износена история, но е класически пипнат и получава плюс за опита да разкаже сериозна sci-fi история.
Почти поносима тъпня.
но как се казват камерите в които бяха намерени телата на жена му и другите ?