„Железният човек” от 2008г. не може да се нарече нищо друго, освен успех. Тогава Джон Фавро и Робърт Дауни положиха основите на филмовата вселена на Marvel. Най-важното е, че намериха подхода за супергеройски филми от ново поколение. Шаблонът беше следван параноично в следващите опити, при това с относителен успех, за да може всичко да кулминира в „Отмъстителите”. „Железният човек 3” е продължение не толкова на противоречивия „Железеният човек 2”, колкото на фенбойския опиум на Джос Уидън. Режисьор този път е Шейн Блек, а атмосферата в трейлърите караше хората да мислят, че този път ще видим нещо различно. Продуцентът Кевин Файги успя да обърка себе си и феновете в опитите си да обясни ще видим ли мрачен, сериозен и дълбок Железен човек или не. Все още не е ясно и дали Робърт Дауни ще се завърне за следващи превъплъщения на героя, но едно е сигурно: след „Железният човек 3” това вече няма никакво значение.
Почеркът на Шейн Блек се забелязва още при началното лого на „Marvel” и може би продължава цяла една минута. Зрителят се сблъсква с едно мудно и бъбриво начало, в което не звучи AC/DC, няма я гъзарията и перченето на Робърт Дауни, няма и нищо, което да дефинира за Тони Старк. Това, впоследствие, ще се окаже един от най-големите проблеми на целия филм – в своето сравнително скромно екранно време в „Отмъстителите” образът на Тони Старк е по-добре щрихован, отколкото в два часа екранни тегоби в „Железният човек 3”. Много скоро на сцената в третия филм излизат повече играчи, отколкото филмът може да свърже. В поредица от налудничави монтажи се преплитат няколко сюжетни линии, които нямат абсолютно никаква връзка помежду си.
Блек има дълга кариера зад гърба си като сценарист, но е режисирал единствено „Целувки с неочакван край” от 2005г. (отново с участието на Робърт Дауни). Закономерно, той не е способен да извади някакъв заек от шапката си: на екшън-сцените им липсва размах, мащаб и стил. Далеч по-непростимо е, че екшън-сцени като цяло липсват. Това е най-безсъбитийният филм на Marvel досега; филм, който със задоволство лепва грозна точка и запетая като край на историята на Тони Старк, като Marvel очевидно избутват насила Робърт Дауни от ролята. Недоволството на публиката при такъв ход ще е огромно, но от друга страна да гледам безидейния Дауни за два часа също беше своего рода мъчение.
„Железният човек 3” има злощастието да е продължение на два филма („Железният човек 2” и „Отмъстителите”) и прави няколко фалшиви опита за приемственост, които се задавят в своята безидейност. Идеята, че Тони Старк има проблеми със съня след битките в Ню Йорк, е глуповата и се подхваща, колкото да се запълни екранно време. За справка: развита е точно колкото бяха развити проблемите на Старк с алкохолизма в „Железният човек 2”. За пореден път проличават несигурност и двоумение на Marvel, които понякога искат да нагазят в сериозни теми, подхващат ги, но ги оставят да висят във въздуха.
За ролята на легендарния антагонист- зловещия Мандарин, Marvel умело са заложили на сър Бен Кингсли, който полага усилия да се превърне в застрашителен и властен злодей, какъвто не е имало във вселената на Marvel досега. Усилията му са безмилостно наказани от един сюжетен обрат, който се подиграва с героя и го осакатява. А някои казваха, че Бейн бил омаловажен като злодей в миналогодишния „Черният рицар: Възраждане”. Трябва да се признае, че въпросният обрат изисква известна смелост и риск, който Marvel неочаквано са предприели, и при други условия можеше да представлява основата на много интересна сюжетна линия. В този си вид обаче не е нищо повече от евтин трик и среден пръст към феновете.
Шейн Блек открито си позволява блудства с първоизточниците и в това нямаше да има нищо, ако зад тези действия стоеше някаква оригинална визия. Вместо това във филма получаваме осакатена версия на комикса „Extremis” – сюжетна нишка, която тук само досажда. Бойната машина на Роудс се превръща мистериозно в Железния патриот, без това да има обяснение. Безбройните костюми на Старк, които вече всеки ползва, обезценяват Тони Старк като Железния човек.
Като първи филм от „Втора фаза” в кино-вселената на Marvel „Железният човек 3” беше длъжен да даде ново начало и евентуално нови герои във филмите на Marvel. Вместо това той минава между капките по-скоро като епилог на първата фаза. Той не се осмелява да покаже нова част от вселената на Marvel дори в сцената след финалните надписи, която е традиционен инструмент при разкриването на нови герои.
Неприятно е, че Шейн Блек е избрал един леко насмешлив и подигравателен подход към героите и съдбите им, без да разполага с разказваческите и технически умения да подкрепи изцяло такава естетика. „Железният човек 3” не е негледаем, макар със сигурност да е по-слаб от слабата втора част. Липсва харизмата на Робърт Дауни, няма го бомбастичния екшън или запомнящите се реплики, не е останала и никаква инерция у героя след „Отмъстителите”. Така или иначе най-вероятно няма критика, която да спре феновете да го гледат на кино и да се насладят на малкото удоволствия, които той предлага. „Железният човек 3” обаче не отговаря на очакванията за първокачествено забавление, което да затвърди мястото на Робърт Дауни като колос във вселената на Marvel.
хмм дали не сгреших като го прочетох преди да съм гледал…
НЕ си!! То още от трейлърите си личеше, че няма да e наред работата.
Да, имаха някакъв кофти привкус…ама поне се надявах, че повечко екшън ще има. Това доста има липсваше на другите два филма. Даже Avengers си беше муден в средата.
http://www.youtube.com/watch?v=vTSJRcNomuQ
http://24.media.tumblr.com/1424baf2287431fd32dadb5641a1af45/tumblr_mltukfjfjx1rvncwqo1_400.gif
Здравейте, гледах филма и мога да кажа че беше много по – добър от 2 и не е толкова тъп колкото го описва автора.
Така – тук трябва да се въведе малко ред –
Нямам идея какво се опитва да каже ревюто – мисля, че разумният подход е то просто да се игнорира, тъй като филмът е 100% успешно развлечение в най-добрия смисъл на думата…
Този трети инстолмент без съмнение е най-добрият досега, спокойно ще събере повече от половин милиард долара ВърлдВайд ….и ще бъде записан като един от най-успешните филми за годината …и хората ще гледат и ще гледат и ще гледат …..
Със съответната нагласа зрителят може да се наслаждава на много неща:
1) хумор (може би най-добрият wtf line през тази година: „Wait – I hate working here – these people are really weird“ – или шегите с Downton Abbey, които бяха просто spot-on),
2) играта и дистанцията и в общи линии всичко свързано с и родено от Робърт Дауни,
3) играта на Бен Кингсли – след като става ясно еди какво си …но останах леко само-запитан – дали имаше предвид повече от колкото имаше предвид …
4) обръщането на 360% и осмиването на цялата иначе задущаваща и непоносима центроцентрична вселена в тези холивудски филми (някой много лош и зъл ще направи нещо лошо или на президента или на белия дом или на самолета му, които се явяват „центъра“ на добрите, доброто и цивилизацията ….Президентът тук е доста тъпо копеле (свежо) … а основен лайтмотив във филма са думите:“We create our own demons“…..
5) супер якия финален екшън … мащабите му са сериозно предзвикателство за останалите ‘евенти’, които ни очакват и студиата, които са инвестирали в тях …като във всеки здрав и успешен екшън – на зрителят му пука какво и как става с нашите и лошите ….
6) отделно от това, най-добрият за годината екшън сикуенс на годината досега – всеки, който гледа филма ще разбере за кой сикуенс става дума guaranteed – Изпълнението е чудно – и се постига съвършено класическо и автентично повсеместна въздишка на удовлетворение (след пътрвоначалните чувства на ужас, пропадане и не-вярване в зрителите …)
7) линията с малкото момче – нямаше я обикновената миризма на клише, когато ми прокарват подобни сълзливи линии – незнам дали защото целият тон на филма поставя и тази линия в правилния коловоз – или заради Робърт Дауни – който е просто разкошен …или заради хлапето – или заради диалога – незнам – но – ето една причина защо филмите са мечти –
8) бих казал и играта на Гай Пиърс – за кой ли път му се налага да играе злото – но тук е хем познат, хем свеж –
9) няколкото яки тупалки на Гуинет накрая – които са way cooler пред това да се прави на красива и уникална мадама и да се спъва в токчетата си in the process –
10) мащабът – получава се фит между очаквания и резултат – точно в размерите и с децибелите за които хората ще платят ….
11) универсалният му език – филмът се гледа от хлапета на 7 години и големи хора с еднакво удоволствие …
Толкоз от мен – мисля, че изпълних общинския си дълг към читателите тук –
Наистина можеха да се постараят повече. Един обикновен пореден епизод, който не се запомня с нищо. Оценка 5.5/10.
Има си много яка причина за трансформацията на Мандарина. Без този обрат филмът би бил поредния комиксов пълнеж. И дума не може да става за сравнение с предните два филма – от тях махаш досадното маниерничене на Дауни Дж. и остава точно едно нищо.
Благодарение на рев’то се забавлявах на макс на филма! Много свеж, малко предвидим, но супер забавен.
Горещо препоръчвам филма. Заслужава си 100 лв да дадете за да го гледате, филма е невероятен ! От трейлъра абсолютно нищо не може да видите, историята е страшно забъркана в тази част и е грях да пропуснете да го гледате на кино 🙂
Последният абзац на ревюто е абсолютната истина за филма. Подигравка с фенове и киномани. Никакъв злодей, или пък пропилян такъв… Шеги не на място. Слаб екшън. Излишна драма. Незапомнящи се сцени. Голяма продължителност. Видна безидейност. Скука. Глупав край.
Най-слабата част до момента.
Съгласен съм с коментара на Milbo. Филмът си е чисто забавление. Малко детски, малко екшън, смях и готини, ефектни сцени. Който е отишъл с друго очакване за мен е глупак.
Филмът е неравен, но аз се забавлявах искрено с него. Врътката с Мандарина лично мен си ме изкефи. Мисля, че времето на театралните злодеи е безвъзвратно минало и се кефя, че Шейн Блек се е усетил пръв.
И аз ходих да го гледам вчера. Какво да кажа, освен обичайната забавна Marvel-ска дебилщина и наистина жалко за пропиления шанс с Мандарина. Не, че е лош филма – забавен е, има доста бъзиктарски моменти, RDJ си е RDJ, ефектите са си на ниво и с огромен размах, но ми се струва, че в един момент сценариста като е писал сценария е стигнал до средата и си е рекъл “ Абе майната му, що не го направим пълна комедия, какво ще се блъскам с тегави драматични истории ала DC Comics….“ и дотам. А имаше толкова много потенциал в образа на Мандарина, въпреки клишираните арабски терористични дивотии. А може би идеята е била осмиването и дебилизирането на цялата бутафорна американска патриотичност по принцип и аз да съм хванал погрешно нещата, не знам…
Шейн Блек е сценарист на „Смъртоносно оръжие“. <3 <3 :))
И аз подкрепям Milbo, Hristov, Dorrian и Izumen – гледах го с кръщелниците си (11 и 8,5 г.) и се смях на воля.
Филмът е детски – комиксов!, и всеки, който се опитва да му придава/търси дълбокомислие, прави гоооляма грешка!
ледайте го с детски очи, като забава – супер-гъдел е 😀 😀 😀
И „сър Лоурънс Изтрещелия“ (Oblivion) беше супер, и Гай Пиърс беше сладууур!
Чакам с нетърпение „Тор 2“ – мухахахахахаххааххахахах!!!