Всички киномани знаят какво означава „Догма” и как това движение е повлияло на развитието на изкуството. В извън-постулатните, неофициални, нерегламентирани общности съществуват най-различни „течения”, търсения на изразни средства, на различни езици – до каква степен те са разбираеми и/или приемливи за публиката, това именно зрителите могат (и трябва) да споделят. А кинаджиите-експериментатори избират – да се вслушат и да променят, или да останат верни на своите „просветления” и никой да не обръща внимание на творбите им.
Remodernist Film and Photography е подобна новаторска тенденция, която през август 2008 се сдобива с ремодренистичен филмов манифест. Негов автор е Джеси Ричардс, известен ъндърграунд-неконформист. Идеята според него е да се търсят нови музи в изкуството, красота в несъвършенството и се уповава на интуицията като мощно средство за комуникация. Режисьорите трябва да снимат своите произведения без да очакват благодарности или поздравления, с отворени обятия да приемат обиди и критики. Един ремодернистичен филм трябва да е разсъблечен, минималистичен, лиричен и да изглежда на пръв поглед недодялан. Ремодернистът трябва да приеме, че е повлиян от околните и да има куража да копира от тях в стремежа си всеки един да бъде разбран от другия.
През 2011 година Джеси Ричардс продуцира най-амбициозния проект във филмовата си кариера – експериментът „Между кадрите”, в който група режисьори създават късометражни новели, ръководени единствено от принципите на ремодренизма. „Между кадрите” е включен в програмата на петото издание на фестивала „Късо съединение”, който ще се проведе в София от 9 до 23 август. Предизвикателно звучи, вероятно и ще изглежда така, но именно това е причината да не го пропускате!
Късо съединение 2012 се организира с подкрепата на Американското посолство, Посолството на Кралство Норвегия и Институт Сервантес – София.
