65-ото издание на един от най-престижните и авторитетни филмови фестивали в света приключи вчера с втора „Златна палма” за австрийския режисьор Михаел Ханеке. По данни на очевидци след представянето му миналата неделя, за неговия филм „Love” се е говорило през много и очевидно има защо – той е очаровал журито с председател Нани Морети. Той и колегите му – режисьорите Андреа Арнолд, Александър Пейн и Раул Пек, актьорите Хиам Аббас, Емануел Девос, Даян Крюгер и Юън МакГрегър и легендата в модния свят Жан-Пол Готие наградиха работата на Ханеке, който успя да победи Кроненбърг с неговия „Космополис”, Андрю Доминик с „Killing Them Softly” , Джон Хилкоут с „Lawless”, Валтер Салес с „По пътя”, Уес Андерсън с „Moonrise Kingdom”, Лий Даниелс с „The Paperboy”, Жак Одиар, Кен Лоуч, Абас Киаростами, Томас Винтерберг, Сергей Лозница и още десет претенденти за една от най-желаните награди във фестивалния филмов свят.
Наградата за най-добър актьор получи Мадс Микелсен за ролята на мъж, чиито живот се срива след фалшиво обвинение в малтретиране на дете в психологическия трилър на Винтерберг „The Hunt”. Две румънски актриси – Кристина Флутур и Космина Стратан си поделят наградата за своята работа с Кристиян Мунджиу в неговия филм „Beyond the Hills”. Румънският режисьор е сред любимците на фестивала в Кан особено след като спечели „Златната палма” през 2007 година за „4 месеца, 3 седмици и 2 дни” и може би не е случаен факта, че именно той спечели наградата за най-добър сценарий в Кан с най-новия си филм.
Италианската трагикомедия „Reality” с режисьор Матео Гароне, беше удостоена от журито с Grand Prix, награда на журито получи и творбата на Кен Лоуч „The Angels’ Share”. Лоуч се появява в Кан с филм в официалната селекция за 11-ти път – рекордно постижение! За най-добър режисьор беше определен още един любимец на фестивала – мексиканецът Карлос Рейгадас за работата му по „Post Tenebras Lux”. Това е неговият пети филм, представян в програми на Кан; Рейгадас има в колекцията си вече три награди.
Престижната награда за пълнометражен дебют „Златна камера”, която се присъжда на филм от всички секции на фестивала, през 2012 година отиде в ръцете на американеца Бен Зейтлин за неговия първи филм „Beasts of the Southern Wild”.
Със „Златна палма” за късометражен филм беше удостоен „Silent” на турския режисьор Л. Резан Йешилбаш. Ето и наградите в специалния раздел „Особен поглед”, където президент на журито беше Тим Рот:
– Un Certain Regard Special Distinction – „Children of Sarajevo” на режисьорката Аида Бегич
– Наградата за най-добра актриса е поделена между Емили Декен (за ролята й във филма „À perdre la raison”) и Сузане Клемент (за ролята й във филма „Laurence Anyways”)
– Un Certain Regard Special Jury Prize – „Le grand soir” на режисьорите Густав Кервер и Беноа Делепин
– Prize of Un Certain Regard – „Después de lucia” на режисьора Мишел Франко
През 1998 година фестивалът в Кан създава специалната програма Cinéfondation с цел вдъхновяване и подкрепа на младите кинаджии. Тази година председател на журито за късометражно кино беше Жан-Пиер Дарден, а наградите са следните:
– Първа награда – „The Road To” на Таисия Игуменцева
– Втора награда – „Abigail” на Матю Джеймс Райли
– Трета награда – „The Hosts” на Мигел Анхел Муле
Ден преди да приключи 65-ото издание на Кан, „Седмицата на критиката” раздаде своите не по-малко авторитетни награди. Начело на журито тази година беше френския режисьор Бертран Бонело, чиито филм най-нов филм „Дом на удоволствията” българската публика имаше възможност да види по време на 16-ия София филм Фест. Именно там, по време на София Мийтингс беше представен и филма на Илиян Метев „Последната линейка на София”, който получи специалната „Visionary award” на френския Канал 4, след като участва в конкурсната програма на „Седмицата на критиката” в Кан. Българското участие в Кан през 2012 година се увенча с успех!
Голямата награда на „Седмицата на критиката” беше присъдена на дебютния филм на испанеца Антонио Мендес Еспарза „Aqui y Alla”. Трилърът с теологичен сюжет „God’s Neighbors” на израелския режисьор Мени Яеш спечели Наградата на общността на сценаристи, режисьори и композитори. Отличието с подкрепа за разпространение във Франция беше пррисъдено на филма на аржентинеца Алехандро Фадел „The Wild Ones”.
Here’s a short clip of Ilian Metev:
http://www.youtube.com/watch?v=YWKyDvp88MQ
Много ми е драго как никога не можем да пробутаме bullshit – защото кой има време за bulshit от България ? …Никой естествено …И как всеки път като има нещо автентично го забелязват …
Помислих си – ако двугодишното снимане на три лица докато работят – може да е някакво количествено измерване на това какво е необходимо за да правиш обратното на bulshit …колко по-завъртяна трябва да е работата с фикционалните филми …колко по-отдалеч трябва да започнеш – за да изчистиш лъжата … и за да да няма и следа от Лора и другите около нея 🙂
🙂
Имам чувството, че това е философски въпрос, а не творчески. 🙂 🙂