Вече изписахме всичко, което може да се каже за „Джон Картър: Между два свята” („John Carter”), а пък и последния път се изказахме малко по-емоционално от необходимото, затова сега ще запазим малко дистанция и направо, без коментари – не виждаме смисъл да дрънкаме повече по адрес на филма, преди да сме го гледали – ще ви представим това, което изглежда като да е последният „голям” трейлър, преди официалната му премиера.

http://www.youtube.com/watch?v=i4Th1_5r3Sk

Както казахме, няма какво да коментираме. В момента, в който четете това, или сме в киното и гледаме филма или вече сме го направили, така че ще имаме възможност да го съдим като си му е редът, а не на базата на реклами.

Джон Картър” е екранизация по поредицата фантастични приключенски романи на Едгар Райс Бъроус за Марс (в основата на филма е първият роман „Принцесата на Марс”) и разказва историята на бившия военен капитан Джон Картър (Тейлър Кич), който необяснимо е транспортиран до Марс, където пряко волята си е въвлечен в сериозен местен конфликт, включващ Тарс Таркас (Уилям Дефо) и пленителната принцеса Дежа Торис (Лин Колинс). В един свят на прага на разрухата, Картър преоткрива своята човечност и разбира, че животът на планетата лежи в неговите ръце.

Режисьор на филма е Андрю Стантън („Търсенето на Немо”, „УОЛ.И”), който прави игралния си дебют, а в ролите ще видим Тейлър Кич, Лин Колинс, Саманта Мортън, Марк Стронг, Кирън Хайндс, Доминик Уест, Джеймс Пюрфой, Поли Уокър, Томас Хейдън Чърч и Уилям Дефо.

Световната премиера е 9 март 2012.

Джон Картър - плакат

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Аз също доста съм се зарибил и чакам мнение. 😉

    Освен това, както от време на време питам, дали е подходящ за най-малката ми дъщеря, която е на 12 г? 🙂

  2. Според мен си струва! 🙂
    И да, става за 12 годишни момичета. 🙂 12 години си е голям човек вече, какво я пазиш толкова? 🙂 🙂

  3. Само като гледам как размета тоя „тежък“ камък и ми се реве…
    Ще го гледам, но дано да става за нещо, но за мен шансовете за това клонят към нула…..

  4. Както казах, става филмчето, даже е доста приятно. Всички „физически“ несъответствия, като „размятането на тежкия камък“, са сюжетно мотивирани. 🙂

  5. надявам се да са сюжетно мотивирани, защото ако не са ще е пълна дивотия.
    Макар че знам много филми в които някой неща са сюжетно мотивирани, но по абсолютно малоумен и безобразен начин… 😉 Абе тия хора не са ли чели книги през живота си 😉

  6. Сори, че излизам от темата, ама това на Дринов „сюжетно мотивирани“ ми хареса – звучи ми почти метафизично;

  7. Джон Картър е обул антигравитационните цървули на малкият мук и готово… 😉 😉
    В крайна сметка, ако филмираш книга от преди 100 години, или 200, трябва ли да се обляга на съвременната наука. Ако автора си е съчинил там нещо и мисли, че е научна фантастика – нека да е така. Иначе на Верн повечето книги става егати фентъзито. 😉

  8. Абе, не знам какво си е измислял, но по принцип номера с отиването на място с по-ниска гравитация би трябвало да работи по подобен начин! 🙂

  9. Спор няма Дринов така е. Няма да го обяснявам надълго и на широко, защото не ми се пише толкова много, но просто мен ми се струва, че са прекалили доста със „сюжетната мотивировка“, ако ме разбираш какво искам да ти кажа…. А мен това ме дразни…
    За да ти го обясня по нагледно само ще кажа (без да навлизам в никакви подробности и защото не е въпроса да спорим) но тия скачания в този мащаб са горе долу присъщи за гравитацията на Луната, където тя е 1/6-та от Земната, а не на Марс където е 1/3-та….
    Същото е и с теглото, ако на Земята вгигаш да кажем 100 кг то на Марс ще можеш да вдигнеш към 300-400 кг, а не 2,3 или 5 тона 😉

  10. С две думи искам да кажа, че не, че не са научно обосновани… а, че просто са прекалили.. Това ме дразни…. 😉 Не другото 🙂

  11. Разбирам те. Аз пък се дразня, като започне някой да се втелява. Щом може да има марсианци на Марс, при това две раси, значи и Джон Картър Може да скача така.
    Същото е с тези, които мрънкат, че „Star Wars“ e тъп филм, защото чуваме звукът от корабите в космоса. Толкова ли е трдуно да не се раглеждат отделно елементите на една фантастична приказка?