Всъщност заглавието на новината трябваше да е „първи поглед към деколтето на Джема Артертън в „Byzantium” на Нийл Джордан”, но не се събра.
Вече няколко пъти сме споменавали, че сме големи фенове на Нийл Джордан и поради тази причина следим отблизо развитието на най-новия му вампирски проект „Byzantium”, в който Джема Артертън и Сърша Ронан са в ролята на майка и дъщеря кръвопийки, който пристигат в малко градче представяйки се за сестри и най-вероятно пият кръвчицата на невинните младежи живеещи там.
Благодарение на Daily Mail (чрез The Playlist) сега можем да видим (прелестите на) Артертън и единственият коментар, който можем да направим е, че и преди имахме интерес към проекта, но сега вече, определено е „must see”!
Само да кажем, че това, че на Артертън й е лошо е част от филмовите сцени, да не помисли някой, че с тези цици най-вероятно има сутрешно гадене, защото е бременна.
Режисьор на „Byzantium” е Нийл Джордан, сценарият е дело на Мойра Буфини („Tamara Drewe”, „Джейн Еър”), а продуценти са Алън Молони и Стивън Ули. В ролите ще видим Джема Артертън, Сърша Ронан, Сам Райли и Даниел Мейс.
Премиерата е на Хелоуин 2012.
Могъщи цомби, пишете ме заинтригуван
Цицомани. Болни мозъци 🙂
Джема е номер 1!!! Една от любимите ми английски кифли 🙂
Даже не обръщам много внимание за какво иде реч във филма, стига тя да е на екран, а тук явно поне ще е оправдание да се гледа пореден филм с вампири.
То цялата и снага се е поомогъщила! Дано и актьорските и заложби са се поразвили пропорционално! 😉
Добра си е каката, беше идеална в Tamara Drewe, па и там показа две трети дупара, тука требе да покай сичко, щото… щото ми се ще, пък 😛
И мен балконите ще ме накарат да гледам този филм щото вампирите не ги понасям!!!!!
🙂 🙂 🙂
А така, малко вълнения. 🙂 🙂 Трябва да си не човек, да останеш равнодушен пред такава пазва. 🙂 🙂
Анита, не знам какво искаш от нас момчетиите. 🙂 🙂
Тез цици не са само за момчетии, ми и за ценители. Аз като псевдоинтелектуален, снобарски настроен пустиняк, мога да кажа, че нянките на Джена ми възбудиха твърде много IQ-то, което трябваше да бъде облекчено по някакъв начин – решението, което намерих бе бърза игра на белот, докато рецитираме любими пасажи от À la recherche du temps perdu на Пруст. Играта не трая доста дълго време, мацката не знам дали остана доволна, но моето душевно равновесие бе възстановено, обърнах се на другата страна и заспах. Т.е. интелектуалността ми отново възтържествува.
Голем си, братче! 🙂 Вижда се, че „нянките“ на Джена ти влияят в положителна насока. Писменото ти слово просто лети! 🙂