Да започнем от Гатака. Един от тези моменти, когато талантът и въображението празнуват. Многообещаващият дебют на Андрю Никъл не само направи Джуд Лоу звезда, но и се превърна в едно от безспорните постижения в жанра на научната фантастика. 14 години по-късно все още очакваме магията да се повтори. След два интересни, но сравнително неуспешни опита, този път Андрю Никъл почти удря в десетката.
Разбира се, в основата на всичко е историята. Уменията на Никъл като сценарист са безспорни и доказани не само с режисираните от него филми, но и от вече христоматийни заглавия като Шоуто на Труман и Терминалът. Дилъри на време не прави изключение и предлага всичко, необходимо за един филм, балансиращ между сериозното и комерсиалното. Оригинална идея, грабващи вниманието характери и напрегната фабула са основата, върху която се развива сюжета, в който много трудно може да се направи разлика между измислица и реалност. Както в повечето случаи, се оказва, че гениалните идеи са елементарни. Андрю Никъл просто е разменил понятията за време и пари и е получил един от най-силните козове за успеха на филма. Именно контраста между футуристичната идея и до болка познатата реалност държи зрителя съпичастен от началото до края. Но, както се казва, това не е всичко. Основната сюжетна линия е класическа история за преследване в най-добрите традиции на жанра. Ако се съмнявате, че комбинация между Бони и Клайд и легендата за Робин Худ ще ви хареса, гледайте Дилъри на време и всичките ви съмнения ще се изпарят.
Всичко това е визуализирано в типичния за режисьора стил, допринесъл до голяма степен за успеха на Гатака. Нещо повече, в няколко кадъра Никъл си позволява да се самоцитира, което със сигурност ще ентусиазира заклетите киномани. Като цяло, стилистиката на филма отдава почит на титани като Артър Пен с буквално пресъздаване на кадър от Бони и Клайд, а бандата от крадци на време е като излязла от Портокал с часовников механизъм. Заслугата за това визуално съвършенство се дължи както на очевидния талант на Никъл, така и в изключителното внимание към детайлите, с което малко продукции могат да се похвалят. Суперлативи залужава целият екип, като започнем от брилянтния както винаги оператор Роджър Дийкинс, минем през създателите на декорите и костюмите и стигнем до композитора Крейг Армстронг.
За актьорския състав може да се говори продължително и то само в превъзходна степен. Тук успехът на Андрю Никъл е безспорен, защото е успял да изтръгне максималното от актьорите си. Дори тези, които участват в епизодични роли, създават персонажи, които се помнят. Вече никой не се съмнява, че Джъстин Тимбърлейк има талант. Това е факт, и то много преди да започне да се снима в киното. Тези, които следят Saturday Night Live знаят, че най-успешните епизоди са с негово участие. Тук той влиза под кожата на бедно момче от гетото, чиято ежедневна цел е да спечели още малко време и живот за себе си и за майка си. От първия до последния кадър, той е убедителен и не губи дори за момент от вниманието на зрителя. Същото може да се каже и за Аманда Сейфрид и Килиън Мърфи, чиято роля предлага най-много предизвикателства. Ако има някаква изненада, тя идва от Алекс Петифър, който със замах се разделя с имиджа на зализан тинейджър. С малката, но изключително точно изиграна роля на квартален злодей, той прави завяка за голяма кариера. Едва ли е случайно участието му в следващия проект на Стивън Содърбърг, когото злите езици прибързано се опитаха да пенсионират. Заслужават да бъдат споменати и Винсънт Картайзър като главния отрицателен герой и Мат Бомър, чиято двуминутна роля налива гориво в историята. За малко да забравя Оливия Уаилд, която най-после има шанс да изиграе нещо смислено в киното и го прави не по зле от останалите.
А сега да се върнем на „почти“ от първия абзац. С други думи, стигнахме до „но“. Със съжаление трябва да отбележа, че Дилъри на време се класира високо, но все пак в сянката на Гатака. Лично за мен причината се крие в леките компромиси, направени в името на масовия вкус. Вероятно под продуцентско влияние, Никъл е вкарал няколко епизода, които буквално сдъвкват идеята на филма и отнемат част от удоволствието на интелигентния зрител. Към тази забележка можем да причислим и типичния холивудски финал. Въпреки това, Дилъри на време е един от най-смислените филми напоследък, без да броим чисто кинематорафичните му достойнства, които ни връщат в златната епоха на това изкуство. Лично аз, за първи път от дълго време насам, преживях момент, който ме хвана за гърлото. Което ми напомни, че освен всичко друго, киното е и магия, и не са много тези, които могат да я правят.
Много точно казано! За съжаление, при мен твоето „но“ класира филма доста след „Гатака“. Наистина всичко си беше там, филма е много добър, но като че ли очаквах повече. То така се случва понякога с големите очаквания, но…
Все пак го препоръчвам и чакам следващият път Андрю Никъл пак да ни изненада с оригинална история.
🙂 🙂 🙂 🙂 🙂
в сянката на Гатака звучи доста над лайната на Lord of War?
Когато е пристрастен, човек е склонен да прощава. За мен Никъл е супер талантлив режисьор и това си личи от всеки кадър. Сигурен съм, че един ден ще направи нещо по-добро от „Гатака“.
ох – пак съм въодушевена! изчерпателен и с внимание към детайлите анализ, който ми дама още повече основания да отида задължително да видя филма 😀
браво, и благодаря! и нищо, че си го знаеш – отново ще те похваля 😉 😛
На фона на останалата продукция си е направо задължителен. Пък, ако се комбинира с бира, направо не е за изпускане:)
Така и не съм гледал „Цар на войната“ но този за мен е доста над „Симон“ и да ревюто много добре описва това, което и аз харесах.
Така е, задължителен за гледане!
Ха, ето откъде ми изглежда позната атмосферата на филма, след като видях трейлъра – Гатака! Иначе изненадан съм от интервюто, очаквах да е поредната „meh“ холивудска сайфай недомислица, лъскав холивудски мишмаш между Робин Худ и не особено успешния „Абсолон“ отпреди 8 години с Кристоф Ламбер , а то май ще е гледаем и даже интересен… Живот и здраве ще се опитам да го гледам скоро 🙂
Адски ми се гледа. Много рядко се е случвало break да хареса нещо, което на мен да не ми допадне (обратното е често явление), затова съм сериозно обнадежден. 🙂
„Lord of War“ е всичко друго но не и „лайнян“.
Филмът беше супер и да, рядко се създава в днешно време нещо, което да те грабне толкова като идея. Семпло и в същото време дълбоко. И аз като излезнах от залата си казах, че ми прилича на Бони и Клайд с привкус на Робин Худ 🙂
Супер! (thumbs up) за ревюто!
Малко наивен и с изтъркана история за човека от гетото, напомняща доста на „Метрополис“ и куп други. Все пак става за гледане. Аз и на „Гатака“ не съм чак такъв фен, но това, което ми харесва и в двата филма е, че се занимават с проблеми то близкото бъдеще.
Пример в който, отиваш с ниски очаквания и оставаш изненадан ……… филмът се оказва по-слаб от очакваното за мен !!!!
Чудесна идея и абсурдна реализация …. предвидим, наивен, хаотичен …. трудно е да намеря някакъв позитив …. може би единствения е Килиън Мърфи, който лично според мен си е истинско явление и страшно много харесвам.
Джъстин не се наемам да коментирам, защото все още съм раздвоен … тази роля сякаш не изисква особено майсторство и той си се справи прилично …
Баси, аз го изпуснах този филм, а доста ми се гледаше. 🙁
Така не мога да участвам и в дискусиите. 🙁
Е айде деее :)) Все още имаш шанс !!!
Освен плюса (или всъщност минуса) че ще гледаш филма, ако избереш четвъртък като ден за кино, ще имаш и възможност да бъдеш главен герой в Ultimate Survival в градски условия. Освен че се провеждат свободни двубои за паркинг място, шансът да се сдобиеш с билети без отоци и синини е нулев, добре е че не обичам пуканки, защото имаше няколко стъпкани на опашката, които бяха бързо преджобени за … билети 🙂 Ако успееш да седнеш в залата, час и половина се наслаждаваш на мляскане на пуканки, сърбане на кола и коментари на високо квалифицирани кинокритици !!! Ако си оцелял след всичко това и с облекчение намираш колата си все още с гуми на паркинга, ще се наложи да ги продадеш за да си платиш рушвета на съвестно изпълняващите задълженията си органи на реда, барикадирали се на всеки изход.
Безценно изживяване ! Как да не си бесен после на Джъстин Тимбърлейк 🙂
хахахахаха, ^^ priceless indeed 😀
Това е най-големият ми кошмар!!! Селянията е повсеместна! За съжаление, немотията по някой път налага да гледам и в четвъртъците. 🙁
Чудесна рецензия за филм, който не я заслужава. Аз пък бях абсолютно незаинтригувана и неграбната. Скука и предвидимост. Единствено ми хареса прическата на Аманда З. и се влюбих неочаквано в Килиън Мърфи.
Разбрах се с Лалка да го обадим идния четвъртък. Тогава и аз ще имам коментар. Но от сега съм сигурен, че на мен ще ми хареса. Аз и „Симон“ харесвам. 🙂
ами и аз – мога ли да се кандидатирам?
за обаждане…
или приемате само двойки 8)
Ще питам и ще ти кажа. LOL
Като цяло очаквах малко повече от филма,особено след неизбежните сравнения с „Гатака“.
Това,което не ми хареса на първо място беше,че историята е толкова актуална и интригуваща,че е жалко,че не е била развита до пълният си потенциал,а се е наложило да задоволява фенски очаквания за красив край и да бъде набързо претупана,без излишно задълбочаване,за да може всеки да я разбере.Болезнено,наистина,защото можеше да се получи един шедьовър,имаше моменти,в които нещо все едно ме беше хванало за гърлото,понеже самата идея за ВРЕМЕ = ЖИВОТ е стряскащо възможно да се случи,но,уви,тези моменти бяха малко на фона на екшън залъгалките.
Другото нещо,което просто не мога да простя,е Аманда Сейнфрид.Тя,заедно с Кристен Стюарт,за мен е най-неталантливата и изкуствена актриса в момента.Кой й е казал,че може да играе,камо ли да внушава някакъв характер и емоции.А и с тези изпъкнали очи,които моье да са хубави на цвят,ама пък нямат грам живот в себе си.
Положителни неща за мен бяха Килиан Мърфи,който винаги е бил безупречен в изпълненията си,Оливия Уайлд,която за първи път не е сложена във филм,за да предизвика слюноотделяне и временна загуба на разсъдък от страна на мъжете,понеже успява,за малкото й екранно време, да се въплъти запомящо се в ролята на любяща майка.
По средата слагам изпълнението на Джъстин,защото не е нито лошо,нито блестящо,не впечатлява,но и не дразни.за мен Джъстин има потенциал,просто трябва да направи нещо да избяга от този лигав поп имидж и да стои малко по-уверено и по-мъжествено на екран.
Ох, днес трябваше да го гледам, ама май няма да стига. 🙁
Аманда Сейфрид по принцип е супер перверзна малка палавница, не знам какво не и харесваш. 🙂 🙂
Sorry break, но вчера гледах(опитах се) филма и мисля, че тва е епично засиране на една не лоша идея. Сценарият е повече от тъп, а максималното изтискване на актьорите стига до една не лоша игра от страна на Килиън Мърфи. Всички останали са трагични начело с Джъстин, който играе като Бойко Кръстанов в Стъклен дом. Изобщо да се сравнява този филм с Гатака е най-малкото неуместно, но разбира се не отричам чуждото мнение, просто имам свое:) Аз лично го нареждам сред най-големите провали тази година, вероятно и заради по-големите очаквания, които имах към него.
@suicidal
Ха! След адски дълго отлагане и аз най-накрая го гледах вчера (вече ония ден). 🙂 Дали е възможно да сме се засекли без да подозираме? 🙂 🙂 Ние бяхме в Арена Запад от 19:45.
За най-голямо съжаление и аз трябва да кажа, че не ми допадана филмът. Просто не му се е получило на Никъл. Първата една трета ставаше, но после… Дори Килиън Мърфи не ми хареса – нещо не беше наред.
Това е един от много малкото случай (четно казано не се сещам за друг), в които break е харесал нещо и на мен да не ми допадне. 🙁
Дринов, ние се познаваме, така че няма как да се засечеме без да подозираме:) под ника ми се крие Пешо на Мария от 22-ро, на всеки неин рожден ден през годините сме се виждали:) иначе аз го гледах от добрите стари торенти, подозирах, че не трябва да му давам от ценното си време на кино:))
Абе, Пеки, бе, не те ли е срам да си трайкаш толкова време? Що не се обаждаш? 🙂 🙂
Не сме се виждали от сумати време, а сега Марийчето като е в Щатите, скоро няма и да се видим. 🙂
Споко Дринка, ще се разберем специално за някой филм, който се задава. Гледам вече си се метнал на новата мисия, някой по-натам ще изберем. Аз от чавето нямам много време за кино та избирам внимателно:)
🙂 🙂 Аз по принцип гледам почти всичко предварително, но на яките ходя по два пъти (поне), така че ще се разберем. 🙂
Въпреки, че сюжетните дупки са основен технически похват в тоя филм, някой може ли да ми каже накрая какво трябваше да стане като стигнат Ливингстън, там не ги ли лови времето и малко по-рано Тимбърлвйк пита къде ни е капсулата (за кво става въпрос пък тук)?
Филма е невероятен стига да се вникне в същината , страшното е че ни очаква подобно нещо ако седиме с главите между краката си ………………………………………
^ cветовно не в ред
Много кофти филм. Съжалявам. Сигурно аз нещо не съм в час, защото всички около мен го харесаха.
И на мен не ми хареса. :/
Да, разочароващ филм в крайна сметка, и все пак по-добър от лайното „The Host“. Дано следващия филм на Никол – „Good Kill“ да е вече нещо добро, защото не ми се иска и той да се превърне в поредния талант, който го е lost-нал.
Но, въпреки това, каквото и да стане, никога няма да се отрека от шедьоврите „Гатака“, „Цар на войната“ и „Шоуто на Трюман“ (на който е само сценарист, но в случая това е напълно достатъчно да се спомене).
Оптимистичното в този случай е, че историята до сега сочи, че всеки път когато Никол се е съюзявал с Итън Хоук, резултата винаги е бил превъзходен. Силно се надявам, че „Good Kill“ няма да е изключение. BTW, не е ли вече време за трейлър на „Good Kill“?
Разбира се, че няма да се отричаш, глупаво е. И разбира се, че този е по-добър от “The Host”, който е „атрошъс“!!!
А за трейлъра, предполагам, че скоро ще го видим. В момента, в който се появи, ще го пусна – знаеш, че го следя филма. 🙂