Искрено се изумявам до какво трагично положение е изпаднал целият жанр на романтичните комедии, след като филми като „Такъв е животът” започват да ни се струват поносими. И наистина, ако го сравним с „План Б”, „Отстреляй бившата”, „Пълно за празно” или пък претенция като „Яж, моли се и обичай”, той не се откроява като пълна трагедия, но това е лъжливо усещане, защото сам по себе си, той пак си остава един посредствен, не особено (за да не кажа никак) оригинален и елементарен представител на жанра.
След провала на уредената от техните най-добри приятели среща, единственото, което свързва Холи Беренсън (собственик на бутиково кафе, което си мечтае да превърне в шикозен ресторант) и Ерик Месър (обещаващ режисьор на спортни програми по националната телевизия), е тяхната кръщелница Софи и фактът, че не могат да се траят и в червата. След внезапната смърт на техните приятели обаче, Холи и Ерик се оказват единствени настойници на Софи и принудени да живеят под един покрив, животът им ще се промени напълно…
Ако не ви е ясно какво следва от тук нататък, значи не сте гледали филми никога през живота си. Докога въпросната двойка ще се мрази, после „изненадващо” ще се заобича, ще се скарва преди финала и накрая след сърцераздирателни излияния ще заживее щастливо до края на живота си? И докога ще гледаме как се гонят по летищата? Разбира се, жанрът си има шаблони, които трябва да се спазват – също както ако гледате уестърн очаквате преди престрелката героите да се погледат втренчено – но това не означава, че целият филм трябва да бъде един такъв безкраен елемент, който да гледаме отново и отново до втръсване.
На всичкото отгоре и актьорите са едни и същи. Дженифър Анистън, Джерард Бътлър, Аштън Къчър, Камерън Диас, Кристен Бел, Дрю Баримор, сещате се. Тук са две от най-експлоатираните имена, Катрин Хайгъл и Джош Дюмел. Супер неприятно ми е да гледам как Хайгъл просто се загроби с тези романтики, в които играе все една и съща роля. Честно казано, вече започвам да забравям, че тя всъщност беше супер готина и забавна в „Позабременяла” (който обитава една, доста близка на този филм, паралелна вселена), че дори и в „Анатомията на Грей”. Джош Дюмел никога не ми е бил симпатичен, но трябва да призная, че въпреки ужасната си роля тук и в „Когато си в Рим”, създава приятно впечатление и въпросът е защо не направи някакво интересно и смело решение да изиграе нещо нетипично, а се оставя да го обезличават по подобен начин?
За техните образи няма какво да говорим. Стандартни, схематични и плоски. Същото се отнася и за поддържащите герои. Единственото изключение е образът на социалния работник Джанин, в ролята Сара Бърнс, която е едно от най-свежите и забавни неща в целия филм. Също като на нас, на нея й е писнало от тъпотии и единственото, което иска, е малко откровеност. Тя ми стана супер симпатична и накрая малко съжалих, че я няма на общото парти, на което всички са щастливи от това как са се наредили нещата. Разбира се, присъствието й нямаше да е мотивирано по никакъв начин, но на фона на всичко останало това едва ли щеше да е проблем.
Към приятните неща можем да зачислим пищната гръд на Кристина Хендрикс, но за съжаления тя ни напуска рано-рано, пък така и така не я показва много. Впечатление прави и изключително приятният саундтрак, който предвид жанра на филма включва и едно-две изненадващи парчета. Без съмнение, той е един от големите плюсове.
Ако сте заклет любител на романтичните комедии или просто искате да се поотпуснете с нещо лекичко, филмът ще ви допадне. Ако обаче сте от хората, които държат на качеството, пригответе се за разочарование. Единственото, което филмът прави добре, е да покаже цялата дандания около отглеждането на едно бебе. Има си аки, повръщано, безсънни нощи, трепети от прохождане, първи думи и т.н. Всичко останало е посредствено до немай къде.
Офф, клишетата са възможно най-омразното нещо, което мога да гледам във филм, ама какво да се прави – такъв е животът 😀 😀 😀
Перфектно ревю. Благодаря за информацията и спестения час и половина, никога не бих седнал да гледам този филм.
Чакайте де, сега Алекс ще постне един коментар с линк към неговото ревю, той го е харесал. Може пък да размислите. Ах-ха-ха-ха.
Трейлърът на този филм ме хвана неподготвен –
После – като попадах пак на него преди прожекцията на някой друг филм – пак същото – всеки път не можех да повярвам, че е възможно подобно.
Не искам да съм краен или мракобесен – но наистина …
Имайте предвид, че той не баш от тези, които ви карат да искате да се самоубиете от тъпня или пък да ви пробутва псевдо възвишени философийки стил Куелю. Просто е едно гигантско клише. 🙂
Днес го гледах на кино.Приятна бозица 🙂
Да , да…най-лесно е да се критикува , но за бога това ли ви интересува ?! Филма не е създаден за хора , които се дразнят от най-малкото клише. Приемете го ! Във всеки филм има поне едно клише ! Това няма да се промени ! Но защо ти трябваше (към автора) да отделяш толкова време да пишеш куп глупости само не ми е ясно. Това , че ти и някой други , които се борят на пръстите на едната ми ръка не харесват филма не значи че и другите са на вашето мнение. Какво по-точно трябва да гледаме ?! Екшъни в , които 2 часа не спират да се стрелят ? Или драми в , които главните герои ревтунят през цялото време ?! Не , мерси ! Предпочитам романтични комедии като този филм , които не натоварват зрителя допълнително. Освен гореспоменатите от мен жанрове мога да кажа нещо и за ужасите. Предпочитате да гледате как някакви изроди се кълцат и разфасоват ?! Живота е кратък не го хабете с тъпите си изказвания на първолаци ! Айде с здравел 😉
@Кейти
Авторът е отделил толкова време, защото това му е работата. Освен това, блогът е личен и нормално да им лично мнение. Но това, че той има определено мнение, не означава, че и другите трябва да го споделят. Щом на теб ти допада филма и щом не обичаш престрелки и кървища, хубаво.
Аз също обичам да се разтоварвам с нещо по-лекичко, но мразя да ми обиждат интелекта. Предпочитам романтични комедии като "Наистина любов", "Блясакът на чистия ум", "Гроги от любов" и "Колкото толкова". Дори бих предпочел да изгледам за милиарден път и нещо по-евтинко, но със сърце и душа като "Мръсни танци" или пък "Хубава жена", отколкото да си причинявам такива филми.
Живота е кратък, не го хабете с елементарни и плоски филми за 14 годишни инфантилни тинейджърки. Весели празници! 😉
1.Да , да…най-лесно е да се критикува , но за бога това ли ви интересува ?!
***********************************
Съжалявам, но това не го сванах !!? Ми нали за това сме се събрали, да споделяме мнение…
2. Филма не е създаден за хора , които се дразнят от най-малкото клише. Приемете го !
************************************
Ми да го бяха написали на плаката! Все някой, който го е гледал трябва да ни каже… Нали това е целта на подобни блогове…
Извинявай, но както не искаш ние да ти налагаме мнението си, така трябва да си представиш, че и ние можем да се разграничим от твоето 🙂
Весели празници 😉
Здравейте!
Този филм е една приятна история ( особено за хора с деца), дори и пародия на някои наръчник за отглеждане на деца, но бих го гледала отново………..
"Грозната истина" според мен е по-добър филм. Просто това с изоставянето на горките доктори е явно патент на Катрин Хейгъл.
Весели празници!
Да, това за децата е добре. То и в ревюто си е казано "Единственото, което филмът прави добре, е да покаже цялата дандания около отглеждането на едно бебе."