Хрониките на Нарния: Плаването на „Разсъмване“

Поне в моето обкръжение, аз съм един от малкото хора, които имат положително мнение за първите две екранизации на класическите книги на К.С. Луис от серията за “Хрониките на Нарния”. Причина за лошото отношение към несъвършените, но прилични детски филми (поне според мен) се крие в това, че повечето хора очакват от „Нарния” да предлага приключение от рода на „Властелинът на пръстените”, но както вече сте се уверили, двете нямат абсолютно нищо общо.

Също като двата си предшественика, „Плаването на „Разсъмване” започва доста тромаво и е необходимо да мине малко време преди историята да набере скорост. По принцип „Разсъмване” е една от най-обичаните книги в серията, но тя е доста трудна за филмиране, поради спецификата на самата история, която преведена на кино език може да ви се стори леко безцелна и безсмислена. Поради тази причина, създателите на филма са си позволили леки отклонения от нея, уви не с особен успех. Крайният резултат определено е най-слабият филм от поредицата досега.

Едмънд и Луси, заедно с техния досаден братовчед Юстас, са погълнати от картина и са запратени на фантастичен кораб от Нарния наречен “Разсъмване”, където те отново се срещат с кралския си приятел Каспиан и воина мишка Рипичип. На борда на кораба децата се отправят на пътешествие към границите на познатото, което ги изправя пред незнайно зло, сблъсъкът, с който ще реши тяхната съдба, съдбата на Нарния и на безбройните й фантастични обитатели.

След доста добрия втори филм, който беше значително по-зрял и много по-мрачен от първия, нещата отново се връщат крачка назад към по-детски ориентираните проблеми – като „братовчед ми ме дразни” и „искам да съм хубава като кака” – но липсва магичното очарование, което просто струеше от „Лъвът, вещицата и дрешникът”. А на всичкото отгоре, християнската тематика отново набира сили, особено с темата за вярата, да не говорим за това, че Аслан – за който всички знаят, че представлява алегория на Исус – признава, че съществува в реалния свят, но под друго име (ако не е Лиъм Нийсън, не ми го фали!).

Може би нещата нямаше да стоят по този начин, ако поне героите бяха представени и развити подобаващо. Но те и техните терзания и проблеми са толкова едноизмерни, че чак не е за вярване. А имайте предвид, че с повечето от тях не се срещаме за първи път. Единственият, който прави впечатление е компютърният Рипичип, който този път говори с гласа на Саймън Пег – харесвам Пег, но Еди Изард е в пъти по-як, жалко. От братовчеда Юстас също можеше да излезе нещо, но той е толкова схематичен, фалшив и дразнещ в началото, че дори и след трансформацията му в дракон, когато всъщност „става нормален човек”, сме неспособни да го приемем на сериозно. Тази му трансформация е един от най-силните драматургични моменти. За жалост, както вече казах, няма много полза от него.

От положителната страна мога да сложа визията на филма, която определено е на висота. Има добра атмосфера и ефекти. Последната битка с морското чудовище е приятна и мрачничка, но изглежда малко извън контекст, особено след няколкото комични и супер шарени образи, които виждаме преди това. Самият край също не е лош, когато децата си заминават вкъщи и разбират, че също като Питър и Сюзан, вече са прекалено големи, за да се завърнат в Нарния.

Относно 3D-то. Лично моето мнение е, че това е най-доброто пост-конвертиране, което съм гледал, но от друга страна е едно от най-ненужните. Няколко пъти си свалях очилата и съвсем определено в 3D част от контраста и яркостта на красивата цветна палитра се губят, а това си е част от чара на Нарния. Ако имах избор със сигурност бих предпочел да го гледам в традиционно 2D.

Накрая, „Плаването на „Разсъмване” може да е най-слабият филм от серията, с много минуси и кусури, но пак е по-добре от десетки други тъпотии, които се въртят по екраните. Ако пък сте дете, какво ви пука за сценарии, образи и всякакви други подобни неща. Все пак, приключението си е приключение, нали?