„Рапунцел и разбойникът” е 50-тият пълнометражен анимационен филм на „Disney” и честно да ви кажа, не се сещам за по-приятен начин да отпразнуват този своеобразен юбилей от произведение, което съчетава онази неповторима и характерна само за това студио магия, която всички помним от „Малката русалка”, „Красавицата и звярът”, „Аладин” и „Цар Лъв”, и модерните компютърни технологии, с които „Disney” така и не успяха да направят филм, който да покаже пълния им потенциал.
Знаете, че след няколко неуспешни опити да се намесят в монопола на „Pixar” и “DreamWorks” (и спорадичното участие на някое от останалите студия) от „Disney” решиха да се завърнат към това, което умеят най-добре – традиционната анимация. Резултатът беше относително успешният „Принцесата и жабокът”, на който обаче, му липсваше приказното обаяние на най-добрите им филми. Но посоката беше правилна и трябваше още една стъпка, за да могат нещата да си дойдат на мястото. Е, тази леко колеблива стъпка е „Рапунцел и разбойникът”. Защо колеблива? Първо, защото от студиото все още продължават да търсят себе си и не са могли да се развихрят пълноценно, което от своя страна пречи на филма да „експлодира” в емоции. И второ, историята има едно-две места, където би могла да бъде пипната.
Като останалите техни филми, вдъхновени от приказки, „Рапунцел и разбойникът” не следва много точно първообраза си. Историята в супер съкратен вариант е следната: Имало едно време момиче с вълшебна коса, живеещо във висока кула и един разбойник с добро сърце. Един ден съдбата ги срещнала и те – въпреки злата вещица и препятствията, които им поставил животът – се взели и заживели щастливо. Край! Всъщност, кога пък това дали екранизацията е точно по приказката е имало някакво значение за когото и да е било, особено когато става дума за анимация? Това, което мога да кажа е, че тя е интересна и предлага едно-две интригуващи, забавни и определено развлекателни решения.
Но това ли е най-важното, ще попитате. Не, най-важното е, че „Рапунцел и разбойникът” е най-добрият филм на „Disney” от доста години насам. Визията му, вдъхновена от класическата маслена живопис, е просто фантастична. От „Шрек” насам не се бях кефил толкова на цялостен визуален стил на анимация. Създателите надълго говорят за вдъхновението си за цветовете, осветлението и останалите компоненти на картинката. Това, което ме поразява обаче е, че те споменават как не са искали косата на Рапунцел да е фотореалистична, а да е богата, пищна и блестяща. Как са търсили начин да претворят топлината на традиционната анимация чрез CGI. А аз през цялото време си мислех, как косите им изглеждат по-добре от всяка анимация, която съм виждал. Представям си, ако бяха искали да ги направят да изглеждат реалистично.
Другият голям плюс са героите, които са страхотни. Рапунцел обира всички точки, особено в моментите с постоянна смяна на настроенията, които ще накарат всеки сблъсквал се с тийнеийджър (или която и да е жена) да се усмихва тъжно. Флин е леко стандартен като крадец добряк, но и той има какво да покаже. Злодеят, в лицето на Готел, е истинска класика. Образът й е далеч от гротеските, грандоманските мании за владеене на света и тем подобни, с които се сблъскваме напоследък. Женицата просто иска да е вечно млада, кой може да я съди? Истинската перла обаче, са поддържащите герои – всичките смахнати бандюги, хамелеончето Паскал и най-вече моят личен фаворит, супер персонифицираното ченге Максимус, който е кон. Малки и големи гарантирано ще се влюбят в тях.
Да обобщим: „Рапунцел и разбойникът” в никакъв случай не е съвършеният филм. Той просто е забавен (много), изглежда повече от отлично, има чудесни образи и не на последно място, задължителните за филм на „Disney” песнички определено не са дразнещи и натрапващи се, и даже бих казал, че при все българският дублаж са доста мелодични и приятни.
Прекрасен анимационен филм, който просто дължите на вашето дете.
Благодаря за изчерпателното инфо и занимателен анализ – моите четирима кръщелници-дечурлиги със сигурност ще се израдват жестоко на филма! Дори може да експериментирам с 3-годишната си племенница – хмммм, дали не си търся удобно оправдание, за да се позабавлявам 🙂
Юпии, значи ще се гледа. 🙂
Филмът е нвероятен сега се връщам и направо нямам думи наиситна 🙂
3D-то е много готино и реалистично,а всичко във филма е прекрасно.
Мисля, че тази анимация ще остане в класиките в жанра!
Хора гледайте го 🙂
🙂
Филмът е страхотен! Много се смях. Е…:) и плаках на романтичните моменти. 🙂
Направо бях във филма.
Супер е!
Кажете сега, кончето не е ли най-якото нещо във филма? 🙂
Кончето е велико. Голям смях наставаше в залата като се появи. 🙂 🙂 🙂
Принцесата също е страхотна (особено с менящите настроения)!!! Наивна, бойна и с огромни влажни очи. Супер е! А разбойника на моменти ми напомняше на Джоуи(от Приятели) с тоя съблазнителен поглед 🙂
Абе има бая да се каже. Ти си написал каквото трябва. Трябва просто да се гледа. 🙂
E, супер след тези страхотни ревюта как да не отида да го гледам?
Уникално забавление – така не съм се смяла много отдавна – наистина нямам думи! Конят Максимус е просто възхитителен, както и малкото хамелеоноподобно създание 😀 Освен подарък за децата, този филм е и прекрасно намигване към всички, които с удоволствие се пренасят в Neverland или ядат бонбони с Пипи ("хайде хапчета чудесни, никога да не порЕсна!") както вече споделих – ревюто ти е СУПЕР! Поздрав най-сърдечен, твой приятел вечен, весел Патиланчо 😉
Драги ми Смехурко, то оставаше точна на вас да не ви хареса. 🙂 Благодаря!
И аз вече споделих ама пак да кажа. Максимус е уникален. Няма такъв копой! 🙂
… мълчат! 😀 😀 😀
… и благоГоВеят!
А-ха-ха-ха!
Да, веят го насам на там и ни пикаят на блога. 😀
вие нормални хора ли сте да се кефите на такава смрадлива боза
Ми, не, не сме нормални! А ти?
Филмът е номер 1.
Кой нормален и кой не е, е съвсем друг въпрос.
За съжаление от Дисни вместо да продължат с нещо още по-добро в тази насока ще ни прекарат с отчайващо зле изглеждащата простотия MARS NEEDS MOMS.
Страшна боза, Дисни само прецакват хубавите приказки (те вече не останаха). Най-хубавият им филм безпорно е "Цар Лъв" и точно той е изцяло тяхно творение, а не "осъвременена приказка" :/ Самата постановка "съвременна приказка" е тотално погрешна. Приказката си е точно толкова актуална днес, колкото и едно време. Няма смисъл да се осъвременява. Това не е нов прочит, само някои дребни обстоятелства са променени, а основната идея е същата и стои даже още по-бозава. "Шрек" беше съвсем друга история, там всичко беше наопаки, приказните елементи бяха използвани много умело. Т.е. имаше идея – една тотално обърната приказка. Естествено след това го предобриха и следващите части не се гледат…Оригиналните приказки са много по-интересни от тези… творения. Обратите са интересни и неочаквани, а тук очевидни или направо липсват. Е, не беше толкова зле… песента от началото ми хареса, както и самото начало, кончето беше свежо (но въобще не може да сравни с магарето Еди Мърфи), имаше красиви кадри, но някакси цялата история си беше "Рапунцел", а аз очаквах нещо по-оригинално и смешно. Имаше някакви свежи идеи в началото, но вероятно от страх (предвид не особено успешните последни проекти на Дисни) не ги бяха развили и краят си беше 1 към 1 с приказката. А по средата нищо особено не се случваше. Като цяло нищо ново и нищо, което да си заслужава 9те лева…
@Кина
Дали случайно тук ще се намери филм, който да ти е харесал?
Rapuncel e mega qkata animaciq.Tova moga da kaja samo 😉
За мен пък „Рапунцел“ си беше приличен филм, нито много „як“ нито много зле, някъде по средата – имаше моменти на искрен смях (хамелеончето и коня мачкаха без думи), но имаше и прекалено сантименти по едно време – след като преоткрих филмите на Студио Гибли, тези на Дисни ми се струват някак си безлични и не толкова „вълшебни“ както преди – с малки изключения – Рататуй беше свежо за мен, а Emperor’e new Groove убийствено кретенски и забавен 🙂
Лично за мен „Цар Лъв“ ми беше скучен и така и не успя да ме грабне по един или друг начин – всеки има различни вкусове и предпочитания – разнообразието сред мнения и коментари е нещо наистина градивно във всяка една дискусия 🙂
Поздрави
Кирил
Не знам, за мен най-важното нещо във филма е краят, ако той не е добър, въобще няма смисъл да се почва.Краят е и най-сложната част. От него така да се каже започва началото 🙂 Зрителят може да изтърпи всичко, стига краят да е задоволителен. Той оправдава и осмисля историята, иначе нямаше да е край 😉 Спомням си, че бях доста малка, когато гледах "Догвил" и през цялото време истински се измъчвах. Гледах как хората постепенно се изнизват от салона и се питах още колко ще продължи това мъчение. Толкова се зарадвах на края на филма! Истински! След това не съжалявах за 1 минута прекарана в салона. Тогава бях дете и радостта ми беше напълно искрена. От тогава Ларс Фон Трир ми е любим режисьор. В неговите филми наистина се получава катарзис и едно своебразно очистване на зрителя. Както и да е, тези неща не могат да се сравняват, те са в двете крайности… но краят на "Рапунцел" наистина ме подразни, мисля че бяха прекалили. В началото се забелязва един оригинален прочит на историята – вещицата се държеше като почти всяка средностатистическа майка; Рапунцел си беше тийнейджър и беше so exited and just can hided… но после го обърнаха на злодеи и принцеси… Ако бяха развили идеята от началото и бяха измислили някакъв по-оригинален край (което както подчертах е основата на историята) предполагам, че щеше да ми хареса. В днешно време се бълват огромно количество филми и хубавите са истинска рядкост. Както и винаги е било, впрочем, но огромното натрупване създава усещането за застой. В днешно време човек трябва да изгледа сума ти глупости докато попадне на нещо свястно…
@Кина
"Догвил" има уникален край. "Танцьорка в мрака" обаче, няма. Ебаси анти-климакса.
ОБОЖАВАМ ТОЗИ ФИЛМ
ГЛЕДАЙТЕ ГОООООООООООООООООООООООООО