Мине се, не мине време и родните разпространители ни изненадват с някой филм като „Обичам те, Филип Морис”. Изненадата се състои в това, че той имаше сериозни проблеми в разпространението си както в САЩ, така и по света, и доскоро не се знаеше дали въобще ще се завърти по кината, камо ли пък да дойде у нас, при това не на някой фестивал, а за редовен показ в кино мрежата ни.
Поради тези причини, голяма част от моите колеги бяха решили, че не си заслужава да го чакат и вече го бяха изгледали, кой както може и на качество, отговарящо на личните им стандарти – CAM, HD, няма значение. Това ще рече, че преди да отида на филма, бях зареден с информация и имах съвсем определени очаквания какво ще видя. И тези очаквания съвсем не бяха добри.
Много опростено, във филма става въпрос за Стивън Ръсел, който винаги е живял в лъжа и който до такава степен се е оплел в роли и измами, че в един момент изгубва себе си. Престава да бъде истински. Единственото нещо в неговия живот, което би могло да се нарече реално, е любовта му. Любовта му към Филип Морис. В желанието си да осигури всичко необходимо за Филип, Стивън затъва в проблемите си все повече и повече – защото „да си гей е наистина скъпо” – и въпреки че накрая открива истинското си аз, той плаща една сериозна и прескъпа цена.
Ако това ви звучи сериозно, по всяка вероятност причината се крие във факта, че филмът е по истински случай – „ама наистина”, както ни уверяват създателите – и разглежда едни доста сериозни морални, социални и политически теми и проблеми.
Но тези теми са дълбоко покрити с тонове комедия от онзи тип, който доста хора биха сметнали за проява на лош вкус и поради тази причина, не биха си направили труда да оценят качествата му по достойнство. И когато прибавим и факта, че скоро не съм гледал филм за гейове, който хомофобиите с такава лекота биха могли да сочат с пръст и да обясняват какво точно не е наред с хомосексуалните хора – на моменти ми се струваше, че дори Бруно има какво ощеда научи за стереотипите – става ясно защо някои хора не са го харесали.
Аз обаче, не съм от тези хора и мога да кажа, че филмът определено ми допадна. Първо, смях се от сърце на абсолютно всички безвкусни шеги – общо взето бях единственият, който цвилеше в киното – и второ, филмът успя да ме развълнува, което е най-важно. По много лек и фин начин, той съчетава комедия, драма и любовна история, като ни представя и едни от най-впечатляващите моменти на оригинално бягство от затвора, които могат да си съперничат с класиките в жанра. Честно да ви кажа, ако не знаех, че е по истински случай, щях да кажа „айде, стига бе”. Имаше само един лекичък момент в края, когато нещата аха-аха да излязат от контрол в посока мелодраматична боза, но много бързо се нормализираха.
Приятен, забавен филм с отлични изпълнения на Юън Макгрегър и Джим Кери – който отдавна не бяхме виждали в такава добра форма – както и на винаги симпатичната Лесли Ман и Родриго Санторо, който, да ме извиняват фенките му, тук играе себе си, ако ме разбирате какво искам да кажа.
С две думи, препоръчвам, но само на любителите на по-нестандартното. Какво имам предвид под нестандартно? Ами, режисьори на филма са сценаристите на „Bad Santa”, тъй че ако сте го гледали, ще разберете какво имам предвид.
"Bad Santa" е епичен 😉 Предполагам, че и от този филм ще излезе "същото" 🙂
Не знам, на мен много ми допадна, но май на излизане е от залата, ми се стори, че съм малцинство 🙁
Ако на някой гей му хареса този филм, да ми се обади, за да му стисна ръката 🙂
На мен не ми хареса особено, но го гледах с двама гея, на които им хареса.
Доколкото знам Бесон спаси филма, като го пусна за разпространение в Европа (а после май и в сащ)
Най-накрая и Бесон да свърши нещо полезно! :))))
Не знаеш колко си прав! С трепет очаквам новата Бесонка. Сега прави мини Холивуд край Париж…
Лошо няма!
Сети се какви филми ще правят там: Такси 9, Ямакаси 6, Уасаби 2
Забрави "Транспортър 7" 🙂
Може пък да направи пак нещо като "Тейкън", който ми хареса!
начинът, по който Обичам те, Филип Морис съчетава комедия, драма и любовна история е толкова "люк бесоновски фин", че е трудно да се определи от коя странан на ръба стои:)
Стои и от двете страни! :))))
"I Like Phillip Morris. A Lot!"
Всъщност не трябва ли тук да стои името на Steven Russell? 🙂
Все пак той беше безочливо побъркващия социален инженер в цялата тая любовно-драматично-трагикомична филмова инсталация? 🙂
Филмът е култ! И определено нестандартен 😉 Но то… какво е стандартно (и нормално) в днешно време?!
П.П. А Бесон какво е тук… продуцент ли?
Изпълнителен продуцент. "EuropaCorp" е негова. Той ще го разпространява.
Радвам се, че ти е харесал! :))) А Steven Russell, ако вярно е бягал от затвора толкова пъти, вече ми е най-любимия! :
Ама съм и аз един 😀 Сега си спомням началните надписи и първата шапка – именно "EuropaCorp" (и даже тогава ми се стори странно приятно, че точно от там идва филмчето). Както и да е… цитат от Wiki:
"I Love You Phillip Morris is a 2009 comedy-drama film based on the real life events of con artist, impostor, and multiple prison escapee Steven Jay Russell played by Jim Carrey."
🙂 Последното – "and multiple prison escapee" казва достатъчно 😀
П.П. Нека не жалим филма – избил си е парите. Даже има няколко милиончета отгоре 🙂 Не е бокс офис страхотия… но пък е много по-стойностен! 🙂
А имай предвид, че още не е пуснат в щатите. И от там има шанс да дръпне няколко милиона. 🙂
“and multiple prison escapee” – значи да очакваме и сега да избяга. 🙂 Баси има само по един част на ден за разходка извън килията си. Сигурен съм че, героя на Стив Бушеми от "ConAir" е имал повече! :)))
Хахахаха… сигурно си прав – за Буеми! 🙂
Много харесвам такива филми. За соц инженери (няма нищо общо със социализма :D)
"Запознал" съм се с трима такива: Кевит Митник ("Хакери 2"), Оскар Шиндлер (от едноименния филм на Спилбърг) и… Стивън Ръсел! 🙂
"Хакери 2" ли? Това за първи път го чувам. Ама не е изненада, тъй като не съм фен и на първия!
Поразрових се и би трябвало да е "Takedown" нали? Не съм го гледал!
Точно така – "Takedown" 🙂
От гледна точка на достоверност тоя е по-хакерски 🙂 Но лично на мен не ми харесва компютърната част, а изцяло машинациите, които Митник прави 😉
Що се отнася до първата – голям фен съм й. Филмът има стабилна стойност за мен – силно отпускащо ми действа. Дали заради ОСТ-то, дали заради Джоли (като цяло има малко филми, в които да й се кефя), дали заради майтапите.
И те така 🙂
Ще си ги пусна и двата. Хакери не съм го гледал от училище! 😉
Филмчето си беше добро- най-голямата изненада беше, когато героят на Кери се разболя.
А пък Хакери едва го помня 🙂
@Vainpire
Точно в този момент филма аха-аха и да се поразвали… супер обаче, че успя да се задържи. :)))
Явно това просто не бе моят филм. Никакво впечатление не ми направи. Нито ме разсмя, нито натъжи…
Но струва ми се една оценка среден бих му дал, не че се изживявам като критик де хахах.
@MCFOXXX
Лошо няма! 🙂
Иии, тъпичко филмче, макар че Юън Макгрегър беше много мила кифличка:))) Добре че си го дръпнах, в противен случай много щях да се ядосвам… Честно казано, по-добре Бруно, поне е категоричен 🙂
Между другото Бруно си беше блокбастър в Щатите 🙂
Не, не беше. Но най-сетне да си права за нещо: як филм е, indeed.
В "Бруно" има жестоки откровения. 🙂 Все пак "Борат" ме кефи повече, защото се гаври с религиозния фанатизъм, който ми е по-голям трън в очите от американските "уайт траш" хомофоби. 🙂
Снощи гледах “ Обичам те Филип Морис“. Цял филм не можах да реша кого да харесам повече, Джим Кери или Юън Макгрегър. Абсолютен фен съм!
Супер. Радвам се, че все още изкачат хора, на които им допада. 🙂