Шрек завинаги / Shrek Forever After

От време на време ми се случва да забравя колко як беше първият Шрек – историята, героите, анимацията, всичко. Той наистина беше нещо ново и свежо. Поради тази причина, всеки път като попадна на него или на втора част – която също обожавам – леко се изненадвам, че мога да забравя колко много харесвам тази вселена. По подобен начин се почувствах и сега, когато започна предполагаемата последна част от приключенията на зеленото чудовище.

Едно от нещата, които ме поразяват всеки път е светлинната атмосфера на филма. Като почитател на компютърната анимация няма как да не призная, че „Pixar” са хората, които непрекъснато вдигат летвата в тази сфера и са ненадминати в пресъздаването на различни среди и текстури – необходимо е само да хвърлите един поглед на „Играта на играчките”, „Търсенето на Немо”, „Уол.и” или който и да е от филмите им, за да се съгласите с това твърдение – но лично за мен филмите от поредицата за Шрек имат най-доброто „артистично осветление” от всички анимации, които съм гледал.

За съжаление, за историите не мога да кажа същото. Колкото и да харесвам първите два филма, няма как да отрека, че приказният пастиш и безбройните попкултурни препратки не са точно най-оригиналното нещо на света. Въпреки това, именно в тях се криеше голяма част от чара на филмите. Затова този път, когато нещата са по-обрани и праволинейни – общо взето основната поука на филма е: не знаеш какво съкровище притежаваш, докато не го загубиш – част от магията се е загубила. Магията, която направи от Шрек световен феномен.

А историята е следната: Шрек изживява криза на средната възраст. Всеки следващ ден е копие на предишния – семейни задължения, досадни туристи, семейни задължения и пак семейни задължения, а едничките му мигове на покой са прекъсвани от обичните му, но досадни приятели и още по-досадните почитатели. С други думи казано, липсва му доброто старо време, когато беше безгрижно чудовище.

След поредния тежък ден (пък бил той и специален), нещата излизат извън контрол и Шрек и Фиона се скарват. В това джуджето Ръмпелстилтскин вижда възможност да доведе до триумфален завършек отколешния си коварен план да си присвои Далечното, далечно кралство. Той предоставя възможност на зеления добряк само за двадесет и четири часа отново да бъде страховито чудовище, а за целта просто трябва да се прости с един от по-скучните дни от миналото си.

Доволен от сделката, Шрек се наслаждава на приятни мигове от загубената си невинност, но в един момент открива нещо смущаващо. В този свят, нито един от приятелите му не го познава, двамата с Фиона никога не са се срещали, а Ръмпелстилтскин управлява кралството с желязна хватка с помощта на армия от вещици. Проблемът е, че с края на деня, нещата няма да се върнат на обичайното си място, даже напротив. С изтичането на последната минута от договореното време, Шрек ще изчезне завинаги.

Разбира се, винаги в такива случаи съществува клауза в договора, която позволява злото да бъде поправено и не много изненадващо и този път това е истинска целувка между влюбени.

Тук вече и на най-малките зрители им е станало ясно, че сюжетът не е от най-силните козове на филма и като цяло поредицата е започнала да се изчерпва. В контрапункт на това обаче, мога да заявя, че „Шрек завинаги” е забавен – Магарето, Пинокио и особено дебелия Котарак в чизми са отговорни за повечето хилежи – поучителен е, както споменах анимацията е фантастична и в добавка към това, 3D-то се усеща повече от всички филми, които сме гледали напоследък и има няколко сцени, които наистина си заслужават.

Въпреки че не става въпрос за нищо специално, филмът е приятен и определено го препоръчвам на всички деца. Освен това съм готов да гарантирам, че и възрастните няма да умрат от скука и няма да съжаляват за парите си.

И като казах пари, филмът ще бъде показван и в IMAX 3D и ако все още не сте разбрали, това е начина, по който трябва да бъдат гледани всички филми!