“Шут в г*за” е един от най-чаканите от нас филми тази година и ако може да се вярва на ревютата, които четем в интернет, чакането си заслужава. Той разказва за непоправимия тийнейджър Дейв Лизевски, който вдъхновен от комиксите, решава да се превърне в истински супер герой. Дейв приема името Kick-Ass и започва истинска война с престъпността. Скоро, ситуацията започва да му идва малко нанагорно, но точно тогава на помощ му се притичват доста по-способните и организирани маскирани отмъстители Big Daddy и неговата 11- годишна дъщеря Hit-Girl.
В ролята на Big Daddy ще видим Никълъс Кейдж, който никога не се уморява да търси нови хоризонти и предизвикателства в кариерата си и в това кратко интервю ни запознава с естеството на героя си и филма като цяло.
Как бихте описали героя си в “Шут в г*за”, Деймьн Макреди, познат още като Big Daddy?
Предполагам може да се каже, че Big Daddy е супер версията на Деймън. Той е грижовен баща, но също така е доста объркан. Странно е, но има много родители, които правят това, което според тях е най-доброто за детето им, а в действитеност е в негов ущърб. Деймън очевидно е много краен пример, но той иска да обучи дъщеря си Минди и да се убеди, че светът никога няма да я нарани. Разбираш защо го прави, но не е съвсем в час.
Напоследък прекарвате много време в Англия. Това беше ли една от причините да участвате във филма?
Да. Снимах филм в Англия и работих с английски екип и английски режисьор, Матю Вон. Често изниква някаква творческа искра, когато изляза от рутината и снимам с нов човек или на ново място.
Странно ли беше да застреляте Chloe Moretz в гърдите?
Ами да, разбира се. Когато за първи път прочетох епизода в сценария се зачудих дали няма да е прекалено. Още не съм гледал филма, но ми казаха, че е страхотна сцена. Аз обожавам Chloe Moretz. Тя е страхотна актриса и страхотен човек. Сигурен съм, че ще я виждаме много често и в бъдеще. Толкова е чаровна и симпатична и мила, просто не можеш да не се влюбиш в нея. Просто се случва, не е игра. И аз инстинктивно се оставих на тези чувства, когато играех баща й. Не съм се опитвал да ги анализирам. Просто снимаме сцените и се получава, защото тя е толкова свободна и талантлива.
Кажете ни какво мотивира Деймън.
Неговата е история за отмъщение. Ядосан е. Жена му не е можела да плаща сметките, а той не искал да взима подкупи от наркодилърите като други ченгета. Натопяват го и докато е в затвора, жена му умира. И той полудява. Това всъщност не е във филма, става ясно само от една кратка анимация. Всичко, което прави е мотивирано от гняв и загуба. Но разбира се, той подхожда съвсем погрешно. Пълна каша. Да обучаваш детето си да стане убиец е доста крайно. За мен е иронична, комична история за насилие.
И кръстоносният поход на Big Daddy и Hit-Girl срещу наркодилъра Франк Д’Амико ги среща с Kick-Ass…
Аз съм тренирал дъщеря си да стане супергерой отмъстител и Kick-Ass се намесва, защото знае за нас. И дъщеря ми го харесва, донякъде. Затова аз трябва да го търпя, но той ни докарва адски много неприятности. Заради него всичко се обърква. Kick-Ass е забавен герой – абсолютно невинен и изгубен в представата си за супергерой. И затъва дълбоко. И така би се случило и в действителност. Мисля, че се е случвало на всички ни, по различен начин. Всички сме били супергероят, който се забърква в битка, в която не е трябвало. Това автоматично го прави симпатичен герой; някой, с който се отъждествяваме.
Бяхте ли запознат с комиксите Kick-Ass на Марк Милър преди да прочетете сценария?
Не, да ви кажа честно, не знаех за комикса. Изпратиха ми сценария и ми предложиха ролята на Франк Д’Амико, но аз не исках да играя Франк Д’Амико. По-късно разбрах, че Матю ми е предложил и двете роли – Деймън и Д’Амико – затова отново прочетох сценария и си казах „За мен Деймън и Минди са сърцето на филма”. И това ми беше интересно. Въобще не знаех за комикса. Честно казано, не съм чел комикс откакто бях на 15. Постоянно разправят за мен „Ник Кейдж обожава комикси, той е комикс фанатик”, но истината е, че всъщност не чета комикси.
Имаше ли момент, в който ви се струваше, че на този етап от живота ви този герой може да е прекалено краен?
Да. След като се съгласих, дойде нов сценарий и имаше сцена как Big Daddy отнася нечия глава. Обадих се на Матю и му казах „Това не ми харесва” и той каза „Не е нужно наистина да му отнесеш главата, просто го има в сценария”. Тогава видях какви ги е измислил Марк в комикса и се стреснах! Зачудих се „Това дали ще го снимаме?”. Може би преди десет години щях да съм във възторг, но вече съм съвсем друг човек. Но Матю искаше да стилизира насилието, защото е филм по комикс, и аз си казах „Добре тогава”.
Какъв е стилът на Матю като режисьор; какви насоки ви дава?
Много е ентусиазиран, обича филмите, обича музика и е много артистичен. Още когато се срещнете, ясно виждаш творческата енергия, която извира от него. Но това, което ми харесва най-много в Матю, освен че е страхотен и много приятна компания, е желанието му да прави оригинални, артистични филми. Той харесва Кийт Харинг и Анди Уорхол и останах с впечатление, че ще направим поп-арт филм в стила на Уорхол. Той знае какво иска от актьорите и ти дава време да си поемеш дъх и няколко дубъла да направиш това, което смяташ за добре. Тогава, ако види нещо, което иска да поправи, го казва с няколко думи. Всичко е много просто.
Вашето изпълнение на Big Daddy взима назаем от класическия Батман, Адам Уест. Откъде дойде тази идея?
От спомена за тогавашните сериали, за „Батман и Робин” и особено за Адам Уест и неговия Батман. Не исках да задълбавам прекалено много. По-скоро, той е имал голямо въздействие върху Деймън и когато полудява, Деймън има нужда от Адам Уест и неговия Батман, за да повярва, че ще успее да постигне това, което иска. Хрумна ми, че Деймън и Big Daddy трябва да имат много различна енергия. Както при много рок звезди, които в действителност са много крехки и едва говорят, но на сцената са невероятни, силни образи. Направо не можеш да повярваш, че е същият човек. И Деймън е срамежлив, учтив и незабележим човечец, но когато е Big Daddy се променя напълно.
Смятате ли, че филмът наистина ще промени жанра на комикс филмите?
За мен е прекалено рано да кажа дали ще промени жанра, защото все още не съм го гледал, но доколкото разбирам филмът се опитва да представи реалистичната гледна точка. Колкото и да е краен и абсурден и ироничен, той се опитва да остане в контекста на „би могло да се случи”. Много от другите филми, които аз лично много харесвам и смятам за страхотно развлекателни, са по-скоро фантастика или фентъзи приключения, докато „Kick-Ass” е почти като „Mean Streets” – „би могло да се случи”.
Играли сте много герои във вълнуващи жанрове – има ли нещо по-хубаво от обличането на костюм, за да се бориш с престъпността?
Аз разбирам колко е абсурдно. И ми харесва да се подиграваме на хората, които прекаляват и го взимат прекалено на сериозно. Но в никакъв случай не поучаваме никого, защото филмът е направен с любов. Ще видите, че герои като Деймън и Манди, които са побъркани, особено Деймън, въпреки всичко ви харесват. Надявам се.
