Момичето в паяжината / The Girl in the Spider’s Web

Когато си го набиеш здраво като тръгнеш да правиш филм след Финчър.
 

След една шведска трилогия и един смразяващ шедьовър, изваян с вещата режисура на Дейвид Финчър – „Мъжете, които мразеха жените“, Лисбет Саландер отново се завръща на големия екран. Този път с непоказваната досега история от романа „Момичето в паяжината“ („The Girl in the Spider’s Web“) на Давид Лагеркранц, който наследи поредицата за “момичето с драконовата татуировка“ от Стиг Ларшон.

Петият филм от света „Милениум“ се развива години след събитията в „Мъжете, които мразеха жените“ и е кръстосван с ретроспекции на тежкото детство на Лисбет и нейната сестра близначка Камила. В настоящето Лисбет вече не е анонимен хакер и открито раздава правосъдие като наказва насилници на безпомощни жени. Докато се опитва да изпълни възложената ѝ задача –  да опази програма, която застрашава сигурността на целия свят, тя започва да усеща, че някой някъде в покрития с ледове Стокхолм я дебне. По петите ѝ са различни организации, НСА, тайно общество, чиито членове наричат себе си “паяците”… и миналото.

„The Girl in the Spider’s Web“ има добър актьорски състав, който обаче изобщо не разгърнал потенциала си.

„The Girl in the Spider’s Web“ има добър актьорски състав, който обаче изобщо не разгърнал потенциала си.

Няма да преразказвам сюжета, за да правя анализи на дадени сцени, защото няма особен смисъл от това. „The Girl in the Spider’s Web“ е средностатистически трилър, който може да се похвали с добра визия и отлична водеща актриса, но е лишен от съспенс и напрежение – единствено една-две сцени успяват истински да приковат вниманието, но бързо го изпускат. Пречещите обстоятелства се премахват с лекота (например с натискането на един бутон) и всяко действие и мотивация на персонаж се свежда до това да обслужи крайния резултат.

Никой не се е и надявал, че Дейвид Финчър ще бъде надминат в каквото и да е отношение. Адски съжалявам, че не можем да се насладим отново на изпълненията на Руни Мара и Даниел Крейг. Това е поредицата, която Финчър трябваше да продължи. Жанрът е в застой. Спомняте ли си кога последно гледахте качествен крими-трилър? Сериалите не се броят. Помним (а може би не помним) миналогодишния „Снежния човек” с Майкъл Фасбендер, който беше красив и безполезен филм. Сега историята почти се повтаря благодарение на сценария. Отсъстват и качествените сцени на насилие, така характерни за поредицата – помните естетизираните Финчърови сцени, гарнирани с музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос, и по-натуралистичните от трилогията на Нилс Ардел Оплев и Даниел Алфредсон.

клер фой

Друг е случаят обаче с Клер Фой, която наследява ролята на Саландер от своите предшественички Нуми Рапас и Руни Мара. Фой, която тази година гледахме в две забележителни роли (като кралица Елизабет II в „The Crown“ и съпругата на Нийл Армстронг, Джанет, в „Първият човек“) прави интересен и много любопитен прочит на ролята – Лисбет  никога не е била толкова безсилна в прикриването на  човешкото у себе си. Ако досега ни е била представяна като погребал емоциите си социопат, то в този филм успяваме да видим емоциите и болката зад маската. Това виждаме в кулминационната сцена, в която Лисбет и нейната сестра близначка Камила (Силвия Хукс „Блейд Рънър 2049“ – другото актьорско попадение) се изправят една срещу друга.

силвия хукс

Огромното ми разочарование е тоталното отсъствие на образа на журналиста Микаел Блумквист, който този път е изигран от шведския актьор Сверир Гуднасон. Присъствието му е сведено до обслужващо, което е съществен минус. Още помните електричеството, което течеше между Руни Мара и Даниел Крейг, нали?

сверир гуднасон

В заключение получавате приятелския ми съвет да си спестите усилието да гледате ненужната част на Феде Алварес, освен ако смятате безучастното седене в кинозалата за по-добра алтернатива. Тръпка няма, а не е ли тя най-важна за филмите от този жанр?

И един поздрав от мен:

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2018-11-11 at 16:07

    Чудесно подзаглавие! 😀 Съгласен с почти всичко, с изключение на „чудесната роля“ на Фой в „Първият човек“.
    „Момичето в паяжината“ все пак е няколко класи над „Снежният човек“, който беше искрено неадекватен и съшит с корабни въжета филм, но не успява да покаже нищо повече от средностатистическа кримка. И все пак отбелязвам, че през по-голямата част гледах с някакъв интерес. Ако искаме да се вглеждаме в детайли и логика на действията на персонажите, можем доста солидно да го разкостим, но няма особен смисъл.
    Важното е, че контрастът с Финчър е главозамайващ, какъвто е и този в актьорските изпълнения. Фой тук е съвсем прилична (за разлика от „Първият човек“), но опитите за емоционална връзка както между героите, така и със зрителя здраво удрят здраво на камък. Ретроспекциите са повече от излишни. Силвия Хьокс / Хукс ми беше ужасна. Имах повече надежди и за прекрасния Claes Bang от „Квадратът“.
    Общо взето един обречен проект още от началото (моментът, в който стана ясно кой и кой няма да се завърнат).
    За непретенциозен зрител все пак филмът е съвсем окей :)
    Оценката ми е 6+/10

    Отговор

  • radi
    2018-11-11 at 16:44

    Потвърди се това, което си мислех. Двойно са намалили бюджета за тази част. Финчър едва ли щеше да направи продължението с ограничен бюджет.

    Отговор

    • Ralica
      2018-11-11 at 18:05

      За мен ненужен прочит на Алварез.На Финчър е бетон


    • UZUMAKI
      2018-11-23 at 13:21

      На Финчър е бетон индийд, но съм сигурен, че на Алварес филмът ще е в пъти по-ставащ за гледане от стерилната и отегчителна шведска тройка на Оплев, която незнайно защо някакви невежи примати по-надолу в коментарите изтъкват като по-добрата версия на Ларшон. Бахти кретените има на тоя свят.


  • stealth
    2018-11-11 at 19:19

    В съзвучие с колегите коментатори и аз да спомена Финчър.

    Отговор

  • kris pana
    2018-11-19 at 07:53

    Не мога да разбера някои неща. Например риймейка на Дейвид Финчер. По 2-ти съм гледал и оригинала и това което наричате „шедьовър“ на горе споменатия. Учудвам се защото скандинавската хава е много , да не кажа страшно много по-добра от жалките опити на Финчер да придобие някакъв друг поглед.
    Но съм отскоро в този сайт. Имам чувството, че е някаква сакрална област. Какво е направил Финчер след няколко наистина 5/5 ? Зодиак ли е шедьовъра или оная простотия за Зъкърбърг? Та толкова за ш…я Финчър.
    Просто тази актриса не е на нивото на предходните и в другите епизоди.
    Пък и да се говори за някакви шедьоври защо не виждаме какво се прави на изток. Има чудовищни филми там. Сега гледах НОЩА ИДВА ЗА НАС и смея да твърдя, че най-качествените екшън и трилъри се правят там.

    Отговор

    • Dredd
      2018-11-20 at 01:46

      The night comes for us не е добър пример, а имах вяра в теб 🙄 Ще мине време, ще се осветят нови коридори, а до тогава Doom Eternal се задава.


    • Палето
      2018-11-23 at 00:20

      Финчър е един от любимите ми режисьори, но е факт че с Момичето се изложи: дали заради мързел, заради лош прочит или щото от студиото са се месели но американската версия бе пълна мъка да се гледа. Не че шведската е нещо велико, но е с пъти над творението на Финчър. И наистина да плюеш новия филм за Саландер само щото не е правен от Финчър е тъпо. Че е средна работа си и средна работа, но и Финчъровия бе на същия хал: сцени не на място, ако не си чел книгата не можеш разбра какво става в тази сцена; Хариет се представя за Анита цели 40 години и никой не я разпознава, дори и Микаел, който е егати некадърния разследващ журналист и т.н. The night comes for us е страхотен като чист екшън но само толкова. Никакъв трилър не е.


  • violator
    2018-11-23 at 11:43

    Точно пък след този филм на Финчър можеш спокойно да правиш продължения, защото е най-слабият и най-излишният във филмографията му. Особено пък в контекста на великолепния шведски оригинал.

    Отговор

Коментирайте