Феноменалните 2 / Incredibles 2

Done properly, parenting is a heroic act... done properly.
от на 2018-06-18
 

В ярки червени костюми и със завидна скорост набързо прехвърчат пред очите ни 14 години. Добре познатите ни Боб и Хелън Пар плюс щерката-тийнейджър, неуморимият ѝ брат-хлапак и непредвидимото бебе отново са на линия, за да напомнят на друго поколение младежи как няма ограничения или правила в историите за супергерои. Добре си спомняме възторга при първата поява на феноменалното семейство – Брад Бърд започва работа по сюжета още през 1993 година, вдъхновен от комикси и шпионски филми от детството му през 60-те години, както и от собствения си семеен опит; след като дълго не успява да реализира замисъла си сам, представя идеята на съученика си от колежанските години Джон Ласитър и на Pixar, и след усърдна работа в продължение на няколко години, през есента на 2004 „Феноменалните” дебютират пред света на Лондонския филмов фестивал.

феноменалните

Отзвукът е страхотен, боксофисът – впечатляващ, наградите – многобройни, включително два „Оскар“-а от четири номинации. И никой не се учудва, че след първоначалния фурор публиката започва да пита за продължение. На всеки няколко години Бърд споделя как е събрал много идеи, но все още не могат да бъдат оформени в пълнометражна, интригуваща и оригинална история. И за онези, които са готови да го обвинят в „нагаждачество” спрямо моментната конюнктура – лансиране на силни женски образи в името на социално равенство и справедливост, ще подчертаем уточнението, че авторът много отдавна е искал да изтика на преден план майката в семейството – именно като реверанс към неизчерпаемата енергия и сили, с които всяка домакиня посреща ежедневните предизвикателства, и затова критиките по този параграф могат да бъдат спестени. Съвсем друг е въпросът, че поднесена по този начин, историята се превръща в удобна платформа и (за съжаление) ще предизвика отегчени въздишки в контекста „И в детската анимация ли, бе, хора?!” Но, да не избързваме…

the-incredibles-2-review-img02-20180618

За незапознатите и случайните несретници, които не са се срещали със семейство Пар през изминалите години, ще кажем, че силният татко Феноменален и гъвкаво-разтегателната мама Еластина се опитват да спрат злодеянията на алчни и покварени престъпници. Нещата често стават доста напечени, но семейството си има дъщеря и син, които също притежават супер-способности (невидимост, защитни сфери, светкавична бързина) и с жар и ентусиазъм се притичват на помощ, когато трябва да се спасява света или града, в който живеят. Четиримата си подхвърлят бебето като горещ картоф, без да подозират, че съвсем скоро неговите разностранни дарби ще се окажат безценни в победата над лошите.

В продължението „Феноменалните 2” се появяват брат и сестра, собственици на мултимилионна телекомуникационна корпорация, които искат да възстановят доброто име на супергероите и да легализират съществуването им. За целта отправят предложение към Еластина да се включи с няколко добри дела, представени чрез медиите („нека видят какво всъщност се случва, докато се биете с противниците, а не публиката да наблюдава само разрухата след битката”), а мистър Феноменален великодушно предлага да си остане в къщи и да гледа децата.

една

Следват екстремни епизоди със страхотно нарисуван екшън, между които са вмъкнати домашни занимания и таткови терзания. Сюжетната линия не блести с оригиналност, макар да сме свикнали да очакваме вдъхновяващи изненади от Pixar. За второто феноменално „кръгче” Бърд не разчита на спомени и надграждане – и с право, защото си дава сметка за продължителния интервал във времето между двата филма. Усещането за шестдесетарски vibe е супер-заразително – най-вече в стила на рисуване и забавното е, че малчуганите в залата приемат безрезервно образите първо защото са „супер готини” и второ, защото е разказана една забавна семейна история. Те нямат необходимост да анализират анимационния купон, а да се изкефят на филма. Обобщението от наблюдението върху младежката аудитория в съботната сутрин – достатъчно разбудени са, за да очакват с нетърпение филма, умират от скука в безкрайната поредица безсмислени реклами, гледат разочаровани едно късометражно (иначе чаровно) филмче и когато най-накрая започне приключението, се натъкват в него на големи диаложни „басамаци”, които не говорят абсолютно нищо на децата.

Опитите за анализ на вътрешносемейни отношения – и във феноменалното семейство, и между брата-магнат и сестрата-изобретателка, са толкова първосигнални и продължителни, че докарват прозявки на възрастните (за които са предназначени), а не мога да си представя какво им се върти в главите на малчуганите в тези минути. Декларативното представяне на актуалната тема за равенство между половете и преекспонираната традиционна завист на мъжете в случаите на аплодиран успех на по-нежната им семейна половинка се превръщат в досаден трън в очите на всеки здравомислещ, нормален зрител – независимо, че споменахме за отдавнашното желание на Бърд така да конструира разказа, попадането на тази история в съвременен контекст звучи кухо и доста тенденциозно.

the-incredibles-2-review-20180618

И още нещо важно относно сюжета и героите в него – децата, за които (най-вече) е предназначен филмът, не разбират кои са лошите и защо са лоши, макар да им е съвсем ясно кои са добрите и защо. Оказва се, че някой контролира добрите с едни специални очила и те правят лоши неща – това са само дребни детайли в голямата картинка. А тя е поредица от готин екшън (преследвания и битки с помощта на различни суперсили) и забавни моменти между членовете на семейството – именно това извличат от филма малките зрители.

И макар като цяло „Феноменалните 2” да не се оказа онзи прекрасен нов бум, с който очаквахме да се завърне в анимацията Брад Бърд, не можем да не признаем две страхотни попадения на историята – откриването на различните супер-способности у малкото бебе, както и винаги чаровната, а в случая и покорена от гукащия дребосък дизайнерка Една Моуд. Дори заради неизбежните искрени изблици от смях, както и заради някои добри словесни каламбури си струва да посветите няколко часа на оригиналното семейство супергерои.

the-incredibles-2-review-img04-20180618

Не забравяйте, че те не се родеят с други комиксови събратя, а са изцяло съчинени от Бърд, който се надсмива над опитите на критици, нърдове и специалисти по различни философски теми да му вменят дълбок концептуален замисъл – той иска да гарантира забавление за малки и големи и (до голяма степен) постига своята цел. Без много да му мислите, подарете на себе си и децата си два часа супергеройска свобода – ще се почувствате освежени. After all, cinema is fun!

коментари
 
Отговорете »

 
  • X-Force
    2018-06-20 at 16:10

    Снощи го гледахме – страхотен и почти толкова добър колкото първия. Много хумор, страхотно заснети и замислени екшън сцени, красива цветова палитра (особено по време на екшъна) и запознаване с множество нови герои. Единствено не ми хареса „развръзката“ със злодея – още с появата на дадени герои вече можеш да предвидиш какво ще се случи и накрая вместо изненада, по-скоро се прозявах и си виках „Най-накрая!“. Как може да чакаш 14 години за това продължение и да измислят такова нещо не ми го побира ума просто. Сценарият и мотивите на злодея бяха просто смехотворни и направо ме извадиха от филма. Знам, че таргета е предимно деца, но все пак и 5-годишно лапе може да предвиди какво ще стане накрая. Можеха поне да ни забаламоса с още някой друг герой та да е трудно да отгатнеш какво ще се случи. Както и да е – добро продължение. Дано не се налага да чакаме още 14 години за трети филм.

    P.S. Джак-Джак отркадна всяка сцена, в която участваше – особено тази с енота -> Цялата зала изригна в смях.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-06-20 at 16:39

    Боксофисът му е внушителен, поне засега :)

    Отговор

Коментирайте