Игра на тронове – седми сезон

This isn't about noble houses. This is about the living and the dead
от на 2017-08-29
 

Текст за това какво се случи в изминалите седем епизода на „Игра на тронове“ можете да прочетете в почти всеки български сайт с претенцията да отразява телевизионни събития. Честно казано на мен ми звучи тъпо. Ако сте стигнали дотук, най-вероятно сте изгледали всички сезони, което означава, че с вас сме прекарали около 67 часа в компанията на героите от сериала. На практика сме приятели, без дори да се познаваме. Защо тогава да ви занимавам с неща, които знаете може би по-добре от мен.

И все пак, много набързо, от уважение към формата, ето какво видяхме в седми сезон: Денерис Таргариен стъпи във Вестерос и си възвърна Драконов камък, където срещна за първи път бъдещия си любим Джон Сняг (a.k.a Егон Таргариен), който отначало не искаше да подвива коляно (повториха го сто пъти), но след самоубийствена мисия зад Вала и един изгубен дракон, кралят на Севера склони. Последва драматична среща с Церсей Ланистър и любовни ласки в каютата на кораба. Междувременно Олена Тирел изпи отрова и се изповяда на Джайм, че стои зад убийството на Джофри, Тарли излекува Джора Мормон, Аря преряза гърлото на Петир Белиш. Джайм напусна Церсей, Валът падна. А, да, видяхме и кратко видение със сватбата на Регар и Лиана. Всичко това в седем епизода + още неща, които пропускам, като топките на Теон (pun intended).

Да се влюбиш в леля си от пръв поглед.

Да се влюбиш в леля си от пръв поглед.

Относно хакерите и фейсбук „специалистите“

Бих искал за момент да обърна внимание на всички фенски теории, които заляха интернет и по-специално видео „анализите“, занимаващи се с нищене на спекулации, които така и не се сбъднаха. Като смъртта на Тирион и какво ли още не. Не знам дали винаги е било така, но тази година количеството им беше наистина потресаващо. Нямаше сайт, който да не пробва да „обясни“ какво ще се случи (докато рекламират спонсорите си – примерно препарат против бълхи). Намирам го за наистина отблъскващ ефект от популярността на сериала и не бих участвал в разговор, който завие в тази посока. Затова и в този текст няма да се занимаваме със СЕДЕМТЕ НЕЩА, КОИТО ЩЕ СЕ СЛУЧАТ ДОГОДИНА.

В крайна сметка се получи неприятна комбинация и благодарение на изтеклите материали от хакерите, които сякаш настояват да развалят удоволствието за нас, обикновените материалисти, които искаме след тежък работен ден да разберем дали Джон Сняг и Денерис „ще се вземат“. Невероятно е, че някой би се лишил от красотата на разказването на истории заради едното любопитство. Но има и друга причина, която подтиква всички безработни фенове на сериала. Приближаваме се до финала и колкото повече разбираме, толкова по-лесно става да се отгатне развоя на събитията. И тази предвидимост ме води към следващата точка.

Не е интересно, когато си видял всичко.

Не е интересно, когато си видял всичко.

Относно тези, които намират сериала за твърде конвенционален

Поради смелостта да покажат сцени, които бяха рядкост в популярната телевизия и няколко шокиращи убийства, „Игра на тронове“ се превърна в едва ли не знаменосец на моралния релативизъм. Сякаш посланието на първите сезони беше: „Не бъдете като Едард Старк, защото ще ви се търкулне главата“. Сега обаче, когато всичко започва да си идва на мястото, една група от хора изглеждат разочаровани, все едно са били измамени. Сякаш сериалът им е обещал „лошите‘ да спечелят и всяка победа на „добрите“ изглежда предвидима.

Това са същите хора, които недоволстваха от възкръсването на Джон Сняг в шести сезон. Сякаш още тогава не разбраха, че макар и иновативен в много отношения, „Игра на тронове“ не е „Туин Пийкс“. Повечето персонажи действително притежават бели и черни нюанси в характерите си, но никога не е имало съмнение кои са основните герои. Всяко объркване и усещане за опасност би трябвало да се припише като плюс за драматургията.

В такива случай някой е разочарован, че когато Джайм Ланистър летеше с копието срещу Денерис, не я уби, или когато Тирион се срещна с Церсей, не видяхме джуджето отровено. Някои от тях дори се надяваха, че Петир Белиш в крайна сметка нямаше да бъде измамен от сестрите Старк. Колко хубаво щеше да бъде, ако едната беше промушила другата с тънката си Игла. Такива разтърсвания биха били шокиращи действително, но биха изместили фокуса от посланието на сериала, изградено върху солидните правила на епичното фентъзи, които движат света от огън и лед.

Колко дракони виждате?

Колко дракони виждате?

Относно корените на фентъзито и борбата с цинизма

Постмодернистичната амалгама на колективното ни попкултурно съзнание, която доби своя апотеоз в „Рик и Морти“ явно е научила съвременната публика, че вече няма нищо свято, героите са приели просто временно форма на идентичност и единствено иронията може да избегне присмех. В такъв културен пейзаж, предаване като „Игра на тронове“, поне в последните си два сезона, изглежда като измъкнато от Тъмните векове. Какви са тези принципи и разговори за чест и достойнство, не може ли отново братът да на*бе сестрата и после да бутне някое дете от прозореца? Когато обаче добрите припознават себе си в отсрещния, подават му ръка, кълнят се в преданост, тези рицарски ценности, погребани под дълбоката кора на съвремието, започват да дразнят окото.

В никакъв случай не бих искал да влизам в ролята на морализатор или да оправдавам мързеливи драматургични решения, но „Игра на тронове“ е епично фентъзи, а този жанр винаги е бил дълбоко вкоренен в Средновековния идеал за рицарство и преследването на възвишеното. Всички тези наивни образи, като Джора Мормон и Джон Сняг, дори по-циничните от тях, като Хрътката, Дондарион и Торос Мирски неслучайно се отправят на този почти артуровски поход отвъд пределите на света им, в търсене на фантастичен обект, в случая не Светия граал, а ледено зомби.

Те, както и по-голямата група, която включва Тирион, Варис, Сив червей, Теон Грейджой и прочие са един вид защитниците на света, те са изминали по някакъв начин пътя на героя и къде успешно, къде с някои девиации, са достигнали до вътрешна завършеност. А кои са мъртвите, ако не зомбираното поколение, израснало под камшика на цинизма, което иска да сее разруха, вместо да изгражда. Някой беше казал, че поезията е подредба на света около нас. Езикът ни е подредба на нашите мисли. Зомбитата от север не мислят, нито говорят.

Берик Дондарион.

Берик Дондарион.

Петир Белиш като връх на цинизма

Върхът на това сразяване на цинизма се случи именно в Зимен хребет, когато неговият представител, рицарят на ехидните усмивки, социопатът на всички кралства, кукловодът, който играеше играта безупречно, усети студеното острие на Аря да минава през гърлото му. Всички, които изповядват идеологията, че свято няма и най-лошият заслужава да спечели, трябва да са изпитали силна болка в този миг. Техният шампион угасна безславно, объркан от единственото нещо, което не можеше да сложи в сметката си – свръхестественото.

Сблъсък с фантастичното

Освен, че е сезон на събирането, това е и сезон, посветен на сблъсъка с невъзможното. За някои това са дракони, за други зомбита и Бродници. Петир Белиш беше надвит с помощта на възможностите на Бран и невероятните умения, които Аря придоби в Браавос – две неща, които прагматикът дори не би обмислил. Хареса ми това заключение на дългата му кариера. Макар и да ми липсва, защото беше истинският Яго („Отело“) на сериала (както казва Кърт Вонегът като съвет за млади писатели – преди всичко намерете своя Яго), Белиш намери логичния си завършек в студената зала на Зимен хребет – мястото, където бе прекарала живота си любимата му Кейтлин Старк.

Който не се смее последен, не се смее най-добре.

Който не се смее последен, не се смее най-добре.

Събирането на групата

Отклонявам се твърде много, но в тези седем епизода аз видях едно последователно извеждане на сюжетни линии и теми, заложени от самото начало. Първите сезони изградиха героите, смачкаха ги и ги прекараха през най-долните места, за да може сега да ги срещнат отново. Затова е интересно, защото всеки има какво да каже на другите след всичко, което е преживял. Теон на Джон, Тирион на Джейми и Церсей, Аря на Санса и Денерис на… всички, които не е срещала.

Този сезон, повече от всички останали до момента, е сезон на събирането. Като глутница вълци, която се събира в зимна виелица. Без значение, че не са от дома Старк, пред ледения ужас, всички ще трябва да се държат като вълци. Хубавият ефект, което това оказва върху разказването на история, е че вече няма разпокъсаност. Последният епизод на сезона се развиваше почти изцяло на две места. На шахматната дъска в Драконовата яма и в Зимен хребет.

Лошият ефект, който за съжаление е доста очевиден, е претупването. Водещи фигури изчезват, Денерис се появява на няколко места на картата за няколко епизода, след шестсезонен застой, като прелитането с дракон изглежда прибързано, какво да говорим за пътуване с масивна флотилия, армии от дотраки и неопетнени… От друга страна никой няма търпение за плавно разгръщане на света и при малко повече желание тези грапавини могат да се пренебрегнат.

Церсей е усвоила уроците по банкиране, които баща й е преподавал.

Церсей е усвоила уроците по банкиране, които баща й е преподавал.

Относо бъдещето

Битката наистина е само една и тепърва предстои. Резултатът е ясен от самото начало и всички, жадни за песимистичен край, вече би трябвало да усещат, че няма да го получат. От друга страна, съвсем разбираемо е, че лесно щастие във Вестерос няма. Това най-добре би трябвало да разбере младата двойка Таргариени, които дори не подозират, че създадоха най-известното кръвосмешение в историята на телевизията.

Обещах да не се занимавам със спекулации, но в следващия сезон, съставен само от шест епизода, със сигурност ни очаква смъртта на любими герои и епичното разгръщане на войната с Бродниците. Дотогава най-добре да потънем в дълбок зимен сън, необезпокоявани от крясъците на псевдофенове, които като продавачи от сергия се опитват да спечелят някой лев като убеждават, че имате нужда от услугите им. Никой няма нужда от тях. Само от добра компания и още шест епизода, които да завършат осемгодишното ни пътуване. Помислете, един ден ще разказвате на децата си къде сте били, когато Валът е паднал или когато сте разбрали кой е Джон Сняг. Дано не е било в някой форум.

П.П.: Не харесах Регар, винаги съм си го представял далеч по-величав. Този твърде много приличаше на гнусния Визерис.


Да го намразиш направо.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-08-29 at 12:14

    Вестероски кур за мрънкачите!

    Отговор

  • BlueOrange
    2017-08-29 at 13:30

    Направо си помислих, че това е актьора на Висерис.

    Отговор

  • Тома
    2017-08-29 at 15:35

    аз не мога да разбера за каква драмтургия говорите? Това е телевизия, не театър.

    Отговор

    • 2017-08-29 at 15:37

      „Съществува както театрална драматургия, така и филмово и телевизионно адаптиране на даден сценарий за филм, реклама или телевизионно предаване в киното и телевизията от специалиста драматург.“

      +_+


  • Ваня
    2017-08-29 at 16:40

    Доста добър поглед над нещата, г-н Касабов! За съжаление ни предстой най-тежката част, а именно да дочакаме последния сезон.! Winter is coming!

    Отговор

  • aman
    2017-08-29 at 16:56

    Не мисля, а и не е вярно, че изобщо в епоса я има идеята, че злото може да победи. Това, може да го каже или да си го помисли, човек, който не е чел книгите от поредицата и изобщо познанията му върху фентъзи жанра са основно базирани на по-скоро неумелите опити в повечето случаи да бъдат екранизирани.

    Разликата или да кажем иновацията, която Мартин влага в Песен за огън и лед е житейският реализъм, не особено характерен за фентъзи жанра, където обичайно има група главни герои – младежи, ментор, отрицателен герой, предател и т.н. архетипи, които се разгръщат в сюжета и израстват с него докато не победят съответното зло (за да дойде следващото). И още в първата част Игра на тронове уж тръгва така, съвсем класически, но, но, започват да хвърчат глави. И няма „добри“ в общоприетия смисъл. Търси се мотивация за поведението дори на откровените психопати и сюжетът се развива първо през много герои и линии, второ, през простия житейски факт, че „гробищата са пълни с герои“.

    Т.е. няма прошка – убиват всички и добри и лоши гинат, защото така гинат, защото през средновековието, на което са базирани всички фентъзи епоси и книги, всъшност шансът да оцелееш и доживееш до 50 години – независимо дали си добър или лош, здрав или болен, на власт или в немилост, богат или беден клони към 1%.

    И в романите това го има – съвсем тривиално, от глупост, извън „голямата битка“ и изобщо – героите си измират – стават жертви на какво ли не и как ли не – от предателство, до болест, през отрова, удавяне, бесене, двубой (а и малко магия в случая). За съжаление Мартин не написа двата романа, по които да доведе до финал екранизацията – да пише го в сценаристите, да нещо си е говорил, но съм абсолютно убеден, дори и той да го отрича вече и дори в книгите му да бъде потвърдено пост-фактум, че не той и не по негова идея, а по рейтингови причини съживиха Джон Сняг, а от както ги няма книгите, дефакто „добрите не умират“ и сюжетът върви съвсем предвидимо в калъпа на клишето, рамкирано от масовия вкус и очаквания и стремежа за мърчъндайзинг и повече зрители.

    Не че доброто нямаше да победи, но в живота онзи и в линията на Мартин, всъшност се показваше, че доброто може да победи носено от всеки – бил той страж на вала, бил той сакат, бил той дебел, бил той мръсник, бил той грозна жена, курва и т.н. Включително и някой, който ей така е възникнал и се е появил от нищото.

    Това убиха продуцентите и съсипаха най-хубавото, всъшност в поредицата. За съжаление. Финалът ще е епично бозав, но пък ще доведе до епични възторзи и оргазми. Дано Мартин събере смелост (както Лукас успя да каже на Ейбрамс и Дисни за отвратителния Епизод VII), но в случая, трябва далеч повече, за да си завърши романите не по предпоставения от комерсиалния нагон сюжет на последните сезони, а така както ги е замислял. Ако не друго, ще е много яко да си четеш истинска и неподправена история.

    А доброто винаги побеждава – до следващото зло.

    Отговор

    • 2017-08-29 at 17:30

      Хареса ми, че в този епизод Сняг постъпи като Едард, само че от този избор не му хвръкна главата, а си спечели кралица (и може би син). Което идва да покаже, че понякога е въпрос на късмет, съдбовност, обстоятелства. Както злият може да тържествува, така може и добрият (след като е платил висока цена, разбира се).

      Ако нямаше дракони и Бродници, може би историята щеше да продължи в житейския реализъм, за който говориш. Но не мисля, че ще има разлика в двата финала – този в книгите и този на екрана. Просто пътят ще е различен. Честно казано нямам търпение да прочета и версията на Мартин.


    • aman
      2017-08-29 at 17:42

      Мисля, че при тази комерсиална истерия – все пак, благодарение на този сериал, милиони въздишащи разбраха за този жанр изобщо…., Мартин няма да се отклони особено от това, което сериалът показа, за съжаление. Вероятно тук там ще има сюжетни изненади или обрати, които ги няма във филма или са различни от екранизацията, но не и в генералната линия, която е възкресяването на Сняг и от там всичката тази забозяваща рутина, която се дотраква… Ще видим. Може пък (да не му се случва де на човека) да стане така, че Сандерсън да ги допише, а той ще го направи различно и по-добре :) Ама де късмет де :)


    • aman
      2017-08-29 at 17:55

      Между другото, същото става и стана с другия най-хитов сериал, нищо, че той е по комикси – „Бродещите“ или както го превеждат тук „Живите мъртви“ – докато не убият Рик, а те не смеят да го направят по комерсиални причини – всичко става все по-предвидимо тъпо, колкото и нови герои да влизат, линии да се развиват и т.н. Но, това е друга тема, за щастие „Игра на тронове“ няма да се изроди в безкрайност и ще приключи след сезон.


    • 2017-08-29 at 17:58

      Както каза един приятел: „Ръкописът на Сандерсън вече му е под мишницата“.


    • aman
      2017-08-29 at 18:10

      Сандерсън е изключителен – спор няма. То, ако неговите фентъзита стигнат до екран…


    • Teddy
      2017-08-29 at 19:43

      Аз мисля, че съживяването на Джон Сноу не е по рейтингови причини и Мартин няма да се съобразява със сериала, а по-скоро обратното – те са се съобразили с него.
      Възкресяването на Джон Сноу е подготвяно и в книгите още от началото. Не случайно Мартин ни показва как Торос от Мир връща Берик Дондарион към живот многократно, а Мелисандра вижда лицето на Джон в пламъците още преди да бъде убит. Виждаме, че жреците на червения бог могат да съживяват хора, за да сме подготвени за събуждането му. В книгата ни е намекнато, че Джон се е прехвърлил в Дух, което също е правил преди това.
      Смъртта му просто е необходима, за да може Джон да участва в бъдещите събития, тъй като службата му в Стража ограничава много възможностите на героя, а както знаем той се е заклел да е там до гроб, а не би престъпил клетвата си.
      А и самият Мартин в интервю намеква, че Джон е жив, доста преди сериала да стигне до този момент.


    • Rajyna
      2017-08-29 at 22:04

      Присъединявяв към вашето мнение..написано точно..за по -мислещите хора,за което ви благодаря!


    • Мариана
      2017-08-29 at 23:58

      Мартин ме запали по фентъзи жанра. И не мога да харесам друг автор. Дано той успее да завърши поредицата, че опцията с Брандьн Сандерсьн никак не ми харесва.


    • Петя Начева
      2017-08-30 at 01:44

      Напълно споделям казаното от Teddy. Нямам нищо против отстояването на ценности, но в сезон VII не откривам оригиналността, с която ме грабна Мартин. Сякаш гледах екранизация на „Айванхоу“.


    • Иво
      2017-08-30 at 03:35

      Личи си, че не си разбрал книгите…. Още преди първи сезон, всички фенове на книгите бяхме сигурни, че Джон ще възкръсне, беше пълно с писти… Най-голямата е в заглавието: Песен за лед (Джон) и огън (Дани), останалите са пръснати из книгите.


    • Ботев
      2017-08-30 at 09:19

      “ а от както ги няма книгите, дефакто „добрите не умират“ и сюжетът върви съвсем предвидимо в калъпа на клишето, рамкирано от масовия вкус и очаквания и стремежа за мърчъндайзинг и повече зрители.“

      Точно казано! И мен това ме дразни в последния сезон…


    • aman
      2017-08-30 at 09:36

      Т.е., в първи сезон се е знаело, че Джон Сняг ще бъде убит.. .Ами той до последният роман, всъшност е второстепенен герой, как точно тия изводи. В смисъл, ок фенско е, ама да не бъркаме реалността с желаните възприятия. Ако не виждате и усещате промяната в сериала след като излезе от коловоза на книгите – хубаво. Жалко, че те ще изкривят реалността. Отделно – оцеляването на Джон Сняг с прехвърляне във Вълчището е съвсем друга концепция. Както и да е – никога няма да разберем :) А за Сандърсън недейте – доста по-добър автор е от Мартин във фентъзи жанра – принципно. Инак, това беше шега – Мартин си е жив и здрав, друг въпрос е дали ще реши и кога да завърши поредицата, защото като цяло загуби интерес към нея. Ще видим :)


    • Man in black
      2017-08-30 at 12:26

      Съживяването на Джон Сноу е 100% идея на Мартин. Това е едно от най-важните събития в цялата поредица и е замислено много отдавна. Сценаристите не си измислят разни неща на база рейтинг (с малки изключения), а работят по опорни точки дадени им от Мартин. Убиването на „добри“ персонажи се полза в някакви граници. Нали осъзнаваш, че ако умре Джон Сноу умира и Game of thrones.


    • aman
      2017-08-30 at 13:46

      И как точно умира? Нали се сещаш, ако си чел романите, че същото може да се каже за много герои преди него, докато той беше някаква далечна сюжетна нишка в епоса. Даже тук някой писа, че още първия сезон се знаело, че ще го съживят, при условие, че тогава изобщо не се знаеше, че ще умре, защото пета книга не беше написана. С или без Сноу, романите и тяхната четимост и фабула, така както си вървеше преди последните два сезона нямаше да пострада. Просто поредният сюжетен обрат, убит главен и любим герой и т.н. За разлика от телевизионните маниаци, читателите на книги сме друга порода и многомилионно тръшкане „защо убихте джон сноу“ след като прочетохме пети том нямаше. За разлика от сериала и истерията „ке го биде ли или нема да го биде“ – продуцентите и Мартин отстъпиха и го съживиха, като в сапунка – ок, феновете се кефят, все пак това, за разлика от книгите е масов комерсиален продукт и се подчинява на други правила и условия – маркетинг и продажби – почти винаги бият съдържание, особено в продукти, които трябва да стоят дълго на пазара и да пазят фенската маса. И в киното и в телевизията е така – не от вчера. Както и да е – никога няма да разберем „какво би било“, защото то просто няма да бъде. Чешем си езиците – инак, последният сезон е боза и липсата на романите които да слагат рамка на сюжета и разбозяването му, липсата на материал, върху който да работят сценаристите (по опорки само не става) е видна. Все пак нямат нито мащаба нито визията на автора на романа. Това е проблем на всяка екранизация на добър роман принципно, а какво да кажем за екранизация на ненаписани романи. Не им е лесно и на тях – затова и по калъпа – добрите бият, оцеляват чудотворно, повече пиршество визуално за очите и глупавости от типа дърпат дракон с вериги….. и така. Ще има и гръмотевичен финал – тук автора на ревюто счита, че ще има в него много избити – подозирам, че греши. Т.е. ще има, но не е рейтинговите и добри пичове (и мацки). Само някой от симпатичните второстепенни като идиота Ходор, че да има и сълзи и малко тъга. Друг е бизнесът просто. Това не прави сериала непременно лош.


    • jo
      2017-08-30 at 18:25

      Как Джон ще е някаква отделна далечна сюжетна нишка?!? То историята се крепи на това коя е майка му и че тайната ще разкрие основата на епоса… аргументът, че книгите не са били написани, значи никой не е знаел края е толкова детски, че няма накъде. Искаш да кажеш, че всеки том се пише на база на предния, а не защото Мартин е наясно какво е началото и какво е края? Това, че автора няма ритъм и не може да се събере и да на се разпилява излишно, вследствие на което паузите между отделните книги е от 2 до пет години, не значи, че не е наясно какъв ще е финала.

      Сноу не е съживен заради рейтинга на тв продукцията, това е най нелепата версия която съм срещал, честно. Толкова знаци има, че това е един от най важните герои заедно с Денерис, че само предубеден няма да го забележи.

      Касабов добре го е написал за очакванията, ама защо няма още реализъм по дяволите, защо няма втора „Червена сватба“…


    • aman
      2017-08-31 at 14:54

      Чудя се, чел ли си книгите и ако да какво точно и кога – преди сериали или евентуално след… Чел ли си нещо друго от Мартин, ей така за цвят, а дали изобщо си чел това, което той казва за вдъхновението и от къде и как го черпи за написването на този епос. Защото в историята от която той черпи вдъхновение ситуацията е доста показателна. Както и да е – пак да кажа, чешем си езиците – квото такова. Минало. И изобщо няма общо с очаквания за „Кървави сватби“ – точно това е най-слабото в ревюто, защото то поставя героите по остта „добри-лоши“ и презюмира, че някой очаква лошото да победи, защото добрите герои са погинали. Ами точно това е заложено в книгите, като изключим психопатите откровени – няма „добри и лоши“ има герои, чието поведение е обяснимо и то се мени и постъпките им може да са добри или лоши – укорими или не, нравът им може да е кофти, външния вид или каквото там се сетиш, но поведението им е обяснимо – житейски, сюжетно и смислово. Дори само вземи Ланистърите – те „добри“ ли са или „лоши“ или Старките – те какви са? Денерис каква е – добра или лоша. И спрямо заплахата от север – какви са всичките? Понякога трябва и да се чете.


    • 2017-08-31 at 18:00

      Джон и Тирион са очевидно добри. :)


    • aman
      2017-08-31 at 19:23

      Що – не са пристъпвали клетви, не са убивали невинии, не са предавали, не са правили безчестни неща? Кое е по-различното от Джейми и Церсей, че и инцеста си го има даже при Джонката вече?


    • 2017-08-31 at 19:57

      ами… не са убивали невинни, а престъпването на клетви е било винаги оправдано от обстоятелствата. за инцеста не може да си сериозен.. :)


    • aman
      2017-08-31 at 20:05

      Въпрос на гледна точка, какво лошо има една жена да си брани любовта и децата … за инцеста не сме сериозни :) за невинните всички убиват такива.


    • Gerry
      2017-09-01 at 15:27

      И аз като Teddy смятам, че сценаристите се съобразяват с Мартин и замисълът му е бил съживяването на Джон Сноу, както че е наследник на Таргариените. И че е основният персонаж в поредицата. Всички знаем името на поредицата: „Песен за огън и лед“. Напомням сцена с Денерис от книга № 2 „Сблъсък на крале“ в Дома на Немрящите. Там е описанието и на Регар:
      „„Визерис“ – беше първата й мисъл, когато спря отново, но пак го погледна и премисли. Мъжът имаше косата на брат й, но беше по-висок, а очите му не бяха люлякови, а като черно индиго.
      – Егон – каза той на една жена, която кърмеше бебе в голямо легло. – Какво по-добро име за един крал?
      – Ще изпееш ли песен за него? – попита жената.
      – Той има песен – отвърна мъжът. – Той е предреченият принц и той е песента за лед и огън.“


    • 2017-09-01 at 17:00

      Яко, бях го забравил това. :)


  • suicidal
    2017-08-29 at 17:20

    Еваларка, Касабов.

    Отговор

  • Le grand fan
    2017-08-29 at 17:41

    Браво!!!

    Отговор

  • TTT
    2017-08-29 at 17:52

    Проблемът с претупването, който е споменат и в текста, не ме дразни толкова на ниво „логика и логистика“, колкото на ниво „изграждане на персонажи и връзки между персонажи“. Припомням си в момента първи сезон – там нещата са на доооста по-високо ниво, особено в това отношение.

    Отговор

    • 2017-08-29 at 17:59

      И аз си припомних първите епизоди на първи сезон и наистина ми липсва този бавен тон и интелигентно изграждане на връзки между героите. В момента обаче не мога да измисля как може да стане. Може би с повече епизоди.


    • Малинко
      2017-08-29 at 19:20

      до ТТТ

      кажи един сериал на който седми сезон се доближава и наполовина до първи?Това си е закон ,да не искаме невъзможни неща….а и тези персонажи вече са достатъчно изградени самостоятелно, не е като да ги виждаме за пръв път през сезона.


    • penzata
      2017-08-29 at 21:47

      Няма логика. Като не може да се справиш адекватно със седем сезона, няма да правиш седем сезона. Сравнението за качеството е нелепо, щото тоя бил вече седми.


    • 2017-08-29 at 22:30

      не става въпрос за качество, а за различен подход. сега се акцентира върху битките, фантастичния елемент и събирането на герои, няма как да е като в началото.


    • penzata
      2017-08-29 at 22:37

      Никой не казва, че сюжетно трябва да е като в началото. Обаче чисто структурно, сценарно и драматургично е мързеливо и разпиляно, и бие повече на фен фикшън, отколкото на качеството, което познаваме от първите сезони.


    • TTT
      2017-08-30 at 09:23

      @ penzata

      Абсолютно, точно това имам предвид и аз. Може би „повече епизоди“ е решение, не знам, но във всеки случай повече сценарна работа би била от полза. Че в определени моменти нещата бият на „Игра на бюджети“ и запушване на дупки (сценарни и орални) с торби пари 😀 Но баталните сцени, колкото и да са впечатляващи (а те са), не могат да заменят ефекта на качествената драматургия.

      Примерите за сериали, които и в последните си сезони имат такава, според мен са, да речем, The Sopranos и Mad Men (a финала на The Sopranos, който впрочем подразни голям брой „фенове“, считам дори за най от най) – обаче, разбира се, тук говорим за друг жанр, друго екранно явление и т. н. – така че ето пример за добре свършена сценарна работа в завършващата фаза на продукция, която ми се струва близка по мащаби и дух до „Игра на тронове“ – https://www.youtube.com/watch?v=OrAT0cD4pvA

      А ето и какво беше „Игра на тронове“ в сценарно отношение, но по мое мнение вече все по-малко е – https://www.youtube.com/watch?v=2rhMu6FFJPw


    • makemake
      2017-09-08 at 13:59

      Правилно. Проблемът с претупването си почва още във втори сезон, но заради буквално пресъздадени някои добри части и незабележимо смачкани втростепенни персонажи, там не дразни толкова внушително както от трети сезан нататък.
      А все пак не бива да се забравя, че оригиналното заглавие е „Песен за огън и лед“ и въпросът за произхода на Джон Сноу и неизбежната му среща с Дейнерис е нещо като обществена тайна.


  • Димитър
    2017-08-29 at 18:17

    Регар беше ужасен наистина. Сезони очакваме да зърнем тази митологична фигура (смел воин, чаровник, певец….) и накрая верно ни сервираха Визерис. Срамота!

    Отговор

  • Любо Първанов
    2017-08-29 at 23:14

    Всъщност, замислихте ли се, че в основата на целия епос е лъжата на Робърт Баратеон за Лиана Старк? Всичко след това е само красиво следствие. После – Кутрето бил манипулатор 😊

    Отговор

    • Laveol
      2017-08-29 at 23:48

      Не мисля, че Робърт е излъгал. Лияна е изчезнала и най-логичното, което е можел да си помислил човек като него, е, че е била отвлечена от Регар.


    • UZUMAKI
      2017-08-29 at 23:57

      Аз също смятам, че Робърт не е знаел, то в това е чарът на трагедията ебаси. :) Иначе последните два сезона, особено последният, са ужасно диагонален, удобен и генеричен fаn service и изостават значително пред предните, но са си як entertainment… и все пак, критиките са напълно основателни.


  • Ботев
    2017-08-30 at 09:27

    Джона Мормон можеше да умре от „каменната болест“ – излекуваха го по чудо!
    Джейми можеше да умре, когато атакуваше дракона – падна в дълбокия вир, като по чудо!
    Брон можеше да бъде екзекутиран (от Церсей, за измяна при вмъкването на Тирион) – не би!
    Тирион можеше да умре, когато отиде сам при Церсей – защо пък!
    Джейми трябваше да му хвръкне главата в последния епизод, когато Церсей кимна на Планината – цък!
    Планината можеше да убие Хрътката… или обратното – само си казаха два лафа!
    Някой от групичката можеше да умре, когато ги атакува мечката-бродник – умряха 3-4 човека, но после групата си беше в същия размер!!! WTF!!!
    Някой от групичката ТРЯБВАШЕ да умре в масовото меле с бродниците – умря само единия от трите дракона, ми има си още два!
    Това в първите 4-5 сезона нямаше как да стане, ебаси!

    Отговор

    • aman
      2017-08-30 at 09:32

      Абсолютно :)


    • касабов
      2017-08-30 at 11:25

      Затишие пред буря. Повечето без съмнение ще умрат догодина.


    • penzata
      2017-08-30 at 11:34

      Ху керс, като не си взеха, когато трябваше.

      Чакам лорд Френдзоун, като разбере за девствения секс, да изперка и да шитне Дижона. :)


    • jo
      2017-08-30 at 18:37

      – Мормон не оцеля по чудо. Обелиха го. Както се видя, каменната болест не е чак нелечима (Ширийн), просто на никого не му се занимава с с болни в толкова напреднал стадий. Даже имаше рестрикции за тези които си позволяват такова нещо.
      – Ми ако не беше Брон, щеше да умре. Ако не беше Брон и Тирион щеше да умре още първи сезон. Ако не беше Джейми, Тирион щеше да умре. Ако не беше Джейми, Бриен щеше да умре. Ако не беше сър Баристан, Денерис щеше да умре… АКО…
      – Церсей използва информацията за да манипулира, не за да действа първосигнално.
      – Церсей все още изпитва сантимент или любов към брат си
      – Церсей искаше да убие Тирион и и личеше, на разумът надделя. Ако беше гътнала Тирион, Кингсландинг изгаряше, а ордите на дотраките щяха да плячкосват докато оглозгат всичко.
      – Планината както се видя в момента е зомби без чувства и се подчинява на Церсей като робот. как става това, питайте Кибърн, но факт, не му стана нищо от това, че брат му се завря в лицето. Хрътката също не е отишъл там, за да разчиства лични сметки в този момент.
      – Умря Торос
      – е да, трябваше да умрат и трите, барабар с Денерис и групичката и да закриваме сериала в 5 епизод на 7-ми сезон.

      :)


    • penzata
      2017-08-31 at 09:06

      @jo, признавай, Вайс или Бениоф си?


  • UZUMAKI
    2017-08-30 at 12:38

    Some pretty valid points: https://youtu.be/zqj_GvdP1TE 😉

    Отговор

  • factotum
    2017-09-01 at 12:03

    Санса е най-подценявания образ и в книгите и във филма, Мартин го е казвал много пъти, за мен тя е фаворита за трона на края ( ако има книги) на книгите, за сериала ме съмнява по-скоро. Не случайно и на сайта си Мартин има една пусната глава от новата книга именно за Санса.
    Иначе последния епизод спаси малко положението, но много малко. Иначе ме изненада ,че се налазиха Денерис и Джон, очаквах по скоро както Люк и Лея да усетят връзката,че са рода и Денерис да се хвърли в ръцете на Дарио, който да се появи да я спасява изневиделица другия сезон. А сега явно ще и забременее , като нищо накрая да венчаят техното бебе за бебето на Церсей да е цирка пълен 🙂

    Отговор

  • Milbo
    2017-09-05 at 21:06

    Леле – аз трябва да ходя да се гръмна …Не съм гледал този сериал още….

    Всички казват, че става – а аз все го отлагам …

    Вперил поглед в бъдещето – аз надничам в напррежението и радостта, които ме очакват, без да бързам…

    Отговор

  • Craigy
    2017-09-11 at 23:14

    Книгата на Мартин може да е „епично фентъзи“, но жанра на сериала е „епична тъпотия“. И за това допринасят основно диалозите и някои сцени сътворени от Dumb & Dumber. В този сезон, Уинтърфел можеше да го пропуснат изцяло. Трагични простотии излязоха от там. Жалкото е, че доста кадърни хора и от CGI, и от актьорския състав работят по сериала, но двамата некадърни коксакъри, осират мащабно. Без Мартин като опора не се получава. Тръпна от нетърпение за следващия им проект (войната между Севера и Юга), как ще ги разкрият амитата, че са пълни лешпери, а те лесно настръхват, когато се отнася за историята им. За Регар съм съгласен. Няма начин това да е най-желания момък в седемте кралства. Тоя беше пълен ръб…

    Отговор

  • GOT
    2017-09-17 at 20:43

    Навсякъде четох различни статии ,че това бил много слаб сезон на страхотен сериал. НЕ мисля така.Всеки сезон си има определени недостатъци. И какво стана накрая Церсей си остана на трона , рабрахме от къде произхожда Джон и , че той е истинския наследник на Седемте кралства и Валът падна.

    Отговор

Коментирайте