Дюнкерк / Dunkirk

Войната е реалност
 

Някои хора обвиняват Кристофър Нолан, че прекалява с измислиците. Краят на „Интерстелар” и случващото се в черната дупка им даде арена да демонстрират неприязънта си към америкаризираната масовост, към холивудския стандарт на водене на разказ, в който основни ценности са обратът (и разбира се) съспенсът. В това ли се превръща киното? Неразплетим сценарий, в чиято самоцелна абсурдност няма никаква истинска културна стойност, а просто гризене на нокти от напрежение в киното? Други го аплодираха за това, че вместо удобно да разкаже научна фантастика, в която няма наука, усложнява и прави историята по-вълнуваща като ползва истинска физика и създава ангажираща спекулативна фикция.

Дюнкерк“ обаче е най-мирният филм на Нолан (хаха), защото не обособява враждуващи лагери – всички критици са в захлас, някои дори изглежда сякаш прекаляват със суперлативите и не дават истинска аргументация защо филмът е “шедьовър“. Подозирам, че свръхпозитивното отношение идва от една страна от факта, че е филмирано ключово за английската памет военно събитие. Сам Нолан казва в интервю, че всеки кинорежисьор се стреми да открие парче история с реална културна тежест, което все още не е разказано на екран (макар че филм за Дюнкерк има, на Лесли Норман от 1958 г.). Другата причина, поради която предполагам, че критиците обичат филма е, че Нолан се е „кротнал“ и го е разказал без типичните му хронологични въртележки, с което е отдал нужната почит на истинската история. (Предполагам е голяма отговорност да правиш филм по исторически събития; едно на ръка, че могат да ти бъдат публика хора, преживели събитията, второ, че всеки умник с достъп до интернет и/или карта за библиотеката ще те убие с камъни, речеш ли да оскверниш с някоя измислица сакралността на Историята, с главно И).

В „Дюнкерк“ няма нелинейна събитийност, няма развити персонажни арки, няма гъст диалог, няма, с една дума, фикция. Привидно. Някои ревюта наричат „Дюнкерк“ най-добрият филм на Нолан и най-чистото кино (pure cinema), което са гледали от години. Аз не съм съгласна, че това е най-добрият филм на Нолан, но смятам, че е абсолютно зашеметяващ като кинопреживяване. Вълнението, което изпитах докато го гледах, изпитах последно, докато гледах „Завръщането„. За мен е перфектната стратегия как да върнеш хората в киносалоните и да ги ангажираш, без да наблъскаш пред очите им смесица от абсурдни шарени костюми, крещяш CGI, още по-нелепа и безпредметна история, много женски гърди, много мъжки тестостерон и всичките евтини (като смисъл) и скъпи (като реализация) мейнстрийм „удоволствия“, от които никой всъщност не изпитва удоволствие. Хората ходят на кино по навик. И филмите на Нолан са алтернатива, защото са филми, които носят автентично кино удоволствие.

MV5BMzA0MWYwOWYtMjE3MC00ZWQ5LWI3ZDAtYzk0YzkxZjA0ZGY0XkEyXkFqcGdeQXVyNjUxMjc1OTM@._V1_SX1777_CR0,0,1777,742_AL_

Реализъм

Началото на „Дюнкерк“ започва като компютърна игра с постапокалиптчен декор. Улиците на изпразен европейски град. Шестима войници, тарашещи напуснатите къщи за храна, вода, цигари, всичко, което може да им бъде от полза. Дори листовките, пускани от самолетите, призоваващи съюзниците да се предадат, бидейки обградени, имат някаква практическа стойност – ще заменят в нужда тоалетната хартия. Започва стрелба. Бягат. Петима от тях са уцелени и убити, един успява да прескочи ограда. Отново стрелба. В другия край на улицата са войниците, прикрити зад наредени чували. Оцелелият (момче, по-малко от 20-годишно), крещи, че е англичанин и го пускат да премине отвъд барикадата. Тича и излиза на дълъг плаж, на който са строени големи групи от войници. Всичко това ние виждаме, заснето на 70-милиметрова лента с IMAX камери. Около 70% от филма е сниман по този начин. Предполагам с други камери са снимали само малкото сцени, в които има някакъв продължителен диалог, където фокусът е върху лицата на актьорите в по-близък план. IMAX екранът в киносалона е такъв, че полезрението ти е отстранено. Това, което виждаш на екрана, е всичко, което виждаш. Нолан така е организирал кадъра, че можеш да се огледаш от ляво надясно, от дясно наляво, и да се почувстваш сякаш си на плажа. Можеш да решиш къде очите ти да спрат – дали в стълба на преден план или на кея на заден фон. Това безвъзвратно създава усещане за интерактивна картина. Звукът е перфектен. Неслучайно рекламите преди филма оповестяват, че в салона се чува всичко – от падането на игла, до звук на реактивен двигател. И макар да знаеш, че си в зала, усещането е впечатляващо immersive. Точно като в компютърна игра.

Нолан споделя, че е искал да направи филм-виртуална реалност за оцеляване. Обществото ни интегрира естестиката на виртуалното във всяка сфера на живота и това е посоката на бъдещето – със скоростта, с която ставаме по-ефектни в емулацията на реалност чрез технологията в игрите, в бизнеса и т.н., и киното ще става все по-„реално“ (макар и да не се знае дали ще става по-реалистично). Не е изненадващо, че именно Нолан е човекът, направил „Дюнкерк“ – да, това е исторически филм, но това е филм, който ползва историята, за да  транспортира зрителя си в нея, назад във времето, както „Интерстелар“ го прави, напред във времето. И в двата случая истинската и измислената история споделят обща фукнция – да предоставят преживяване, несравнимо с истинския живот извън залата. Нолан много пъти е казвал, че за него голямата криза на масовото кино е, че то не произвежда истинско кинопреживяване. Повечето филми, които гледаме по кината могат спокойно да бъдат гледани на лаптоп вкъщи или на 30-инчов телевизор, без да се усети драматична разлика в преживяването на филма. Не и филмите на Нолан. Гледала съм Inception на лаптоп вкъщи и бях потресена от неудачността на собственото си решение.

Мисля, че беше Славой Жижек, който казва (в един от анализите си на филмите на Хичкок), че неспокойствието (anxiety) е единствената емоция, която е толкова непосредствена, че няма как да бъде лъжовна. Преведено на кино език това означава съспенс. Нолан споделя, че за него съспенсът е най-кинаджийският прийом, и прави конкретно онагледняване като разграначава  „Спасяването на редник Райън“ (който е голямо вдъхновение за него) и „Дюнкерк„. Докато „Спасяването..“ говори на езика на ужаса, „Дюнкерк“ е направен с езика на съспенса. Докато в първия се редуват картини, за някои от които откровено искаш да затвориш очите си, то вторият те задължава да гледаш през цялото време, да не мигнеш. Докато ужасът те отдалечава от филма, съспенсът те тегли към него.

MV5BYjQ2YzRhMjQtMTgwYy00NWU1LTllOGQtYjA2ZmU5MTUwZDY2XkEyXkFqcGdeQXVyNjUxMjc1OTM@._V1_SX1777_CR0,0,1777,743_AL_

Затова казвам, че „Дюнкерк“ е много ноланов филм (макар и не сценарно). От гледна точка на съспенс това е наистина шедьовър. Не можеш да мигнеш, докато гледаш „Дюнкерк„, така както не искаш да проявиш дори момент на невнимание, гледайки „Престиж„. Последният е трик сам в себе си, и за да го разгадаеш, трябва да си непременно нащрек. „Интерстелар“ пък е толкова богат и емоционално наситен, че дори и да можеш да си позволиш почивка, не искаш да си я позволяваш. Искаш да си във филма през цялото време.

Реализмът в „Дюнкерк“ е постигнат на всички нива. Освен начина на заснемане, който предполага камерата да е разположена в невъзможни пространства, като кабината на самолет (IMAX камерите са големи и трудноподвижни, но Нолан ги монтира дори върху телата на актьорите), наративът е построен така, че да работи в полза на реализма. Подочух негативна оценка, че липсвала арка на героите, т.е. че не знаем какви са характерите им, миналото им, и нямат никаква „история“, с която да допринесат. Че въобще няма главни герои. Смятам, че това е очевидно преднамерено построен ансамблов филм. „Дюнкерк“ не е филм за доблестта на единичен водач, за подлостта на предателя, за врага или за силата на човешката воля. Той не се фокусира върху стандартните теми на военните филми, и не му трябват арки на героите, които да засилват тези теми. Трябват му хора, които да са обикновени, каквито са били хората, които са участвали във войната. Трябват му непознати лица на момчета, затова и Нолан използва толкова много неизвестни и млади актьори. Защото момчета са умирали по време на война. Защо няма диалог? Защото най-вероятно, когато към теб лети торпедо, или отгоре ти се стоварва кораб, или се задушаваш в запалена вода, нямаш време да водиш разговор. Войната, в ужаса си, предполага реакция. Филмът недвусмислено казва – говорим, когато живеем в мир, когато нищо не застрашава живота ни. Тогава комуникираме помежду си и  разказваме истории за миналото и бъдещето си. Тогава думите ни показват характера ни – който от нас обича, кой от нас мрази, който го е страх. Когато животът ти е толкова крехък, най-много да изкрещиш на някого да запуши дупката в корпуса на кораба, за да не се издавим всички. И това е.

Една интересна подробност – композиторът Ханс Цимер е записал семпли от един от многобройните джобни часовници на Крис Нолан и ги е използвал в саундтрака на филма. За мен най-добрият музикален момент е в началото, когато героите на Файън Уайтхед и Анерин Бернар тичат с носилката към кея, и избутват наредените войници. Просто е перфектно как музиката определя ускоряването на ритъма на сърцето на зрителя. В този момент си казах, че това ще трябва да е една от характеристиките на вируалната реалност – тялото ти я усеща.

MV5BYTBmNzFmNmUtMjQzMi00OWJkLWJhODUtZmEwZTZiYjEzZDQzXkEyXkFqcGdeQXVyNjUxMjc1OTM@._V1_SX1777_CR0,0,1777,740_AL_

Смисъл

Смятам, че отъждествяването на смисъла на един филм със сюжета му е не само скучно, но и вредно. Филмът е продукт, който носи заложени в себе си художествена, комерсиална, лична, културна, политическа стойност. Той съществува в рамките на обществото, което го консумира, а формулата, по която живее това общество, е част от визията на екипа, който го създава. Оттук филмът се превръща от история, в творение, артефакт на цяла култура. И си струва да бъде изследван като такова.

Смятам, че смислите на „Дюнкерк“ са интересни за анализ, макар и да не разбирам всички от тях. От една страна е очевидно, че той има политическо значение, защото е филм за война. Не се наемам да анализирам какво е това значение, защото не съм компетенетна.

От друга страна, това е филм, който доказва стандарт на правене на филми (Нолан нарича това „златен стандарт“, по-конкретно употребата на IMAX 70 мм камерата) – начинът, по който е сниман е безспорно киноманско-майсторски. След като илзезеш от салона, знаеш, че би си причинил филма отново. „Дюнкерк“ с излизането си се превръща в еталон за детайлна и ефектна симулация на реалност заради камерата, заради ъглите, от които снима камерата, заради епичния мащаб, заради перфектният звук и чудесната музика.

Техническият смисъл работи и за сюжетния смисъл на филма. Филми за минали събития се правят с цел равносметка: какви сме били преди, през какво сме преминали, как сме се променили. Войната е вечна тема, защото колкото и да „поумняваме“ като технологична цивилизация, не сме успели да я изкореним от начина си на живот, и резултатите от нея са непроменени: ужас, болка, разруха, травма. Всичко това е показано във филма фино и минималистично (а минимализъм е последното, което хората очакват от военен филм): травмата виждаме в очите на героя на Килиън Мърфи, който носи и смисъла на вината на невинния; объркването и ужаса от непознатото виждаме в абсолютно всяко момчешко лице, молещо се адът да свърши, смъртта виждаме във войника, който влиза в морето, за да се удави; надеждата  виждаме в очите на героя на Кенет Брана, който гледа с бинокъла към английските брегове от другата страна, дома, който е толкова близо и съществеменно толкова далече (както е и животът по време на война, който може да бъде загубен всеки момент).

MV5BMzgxNmU4YmYtNTJjMC00YzVjLThjNmMtNDViMDIxMWRmOGRhXkEyXkFqcGdeQXVyMzc0ODA1MjM@._V1_SX1777_CR0,0,1777,808_AL_

Прави впечатление, че за военен филм е прекалено светъл и ярък, сатуриран – очите ни се пълнят със синьото на въздуха и синьото на морето. Морето е представено толкова обстоятелствено и поетично, че и двата пъти, докато гледах филма на кино, се размечтах, че съм там. Водата по време на снимки е обливана от всякаква светлина, така че я виждаме в палитрата на възможните й нюанси – тя е наситено синя, каквато е само в старите филми, тя е мътно зелена, бурно сива, неприветливо черна, размечтано розово-лилава, зимно пенливо-бяла. Водата и небето са толкова истински и променливи, че сякаш говорят повече от героите; смесват рая на красотата си с ада на ужаса на войната. За сметка на това обичното от военните филми червено, символ и знак на кръвта, тук почти липсва. Кръв няма. Има само ужасът от нея.

В никакъв случай не гледайте „Дюнкерк“ на екран, по-малък от това, за което е сниман и предназначен. Погъделичкайте визуалния си нагон и отидете в IMAX зала. Позволете на войната да влезе във вас. За два часа. Позволете си да усетите ужаса, разтворен в морската вода и се опитайте да осъзнаете мащаба на това, което тези хора са преживявали преди повече от 70 години. Сега също някъде го преживяват. Не сме застраховани.

Филмът завършва с думите на Чърчил, отпечатани във вестника: „Ние, като общество, никога няма да спрем да се борим.“ Преведено на езика на живия живот, това значи, че ние, като човечество, никога няма да спрем да чувстваме болка, никога няма да спрем да умираме, никога няма да спрем да оцеляваме. И войната е реалност.

коментари
 
Отговорете »

 
  • UZUMAKI
    2017-07-24 at 12:30

    Бях се настроил негативно за филма и отидох ужасно предубеден, но ме отвя. :) Изключителен ритъм и съспенс, адска режисура, среда и атмосфера. Изключително много ми хареса и го препоръчвам задължително на IMAX.

    Отговор

    • radi
      2017-07-24 at 13:29

      Както един пич беше казал, че след Интерстелър вече има доверие на Нолан


    • UZUMAKI
      2017-07-24 at 14:03

      Интересно, аз пък след третия му Батман, който беше дрънчащо тъп, и след „Интерстелар“, който не е лош, но е силно компрометиран филм, започнах да си имам едно-две наум за Нолан.


    • Sir Stevancho
      2017-07-25 at 01:41

      Еее, Благо… Дрънчещо тъп? Стига де сега… Понякога за да си изкажете тезата малко прекалявате „екипът“ на Операцията. Фор риъл…? И това за Интерстелар. Някой път ще ми е интересно да поговорим на тая тема – кино ли гледаме и оценяваме, с Хоукинг и физика за 11 клас ли сравняваме като гледаме кино, без нет толкова ли щяхме да бъдеме крайни и знаещи.


    • UZUMAKI
      2017-07-25 at 02:02

      He бе, ман, сериозно изпитвам адски хейт към филма, а не исках да е така. Крайно време е да наминеш някой път на някоя вечерна срещичка с ферменти и да раздуем по разни теми, включително и по тази. :)


    • suicidal
      2017-07-25 at 12:20

      Третият Батман не е дрънчащо тъп, а вакуумно безкрайно кух. Амин.


    • radi
      2017-07-25 at 12:55

      На мен ми хареса, но не е на нивото на 1 и 2


    • Satyr73
      2017-07-28 at 23:33

      @uzumaki – Абе ти изкуфя ли вече? Щото на мен така ми се струва – това е толкова дълече дори от думичката „шедьовър“, а камо ли смисъла й, колкото готина девица да си погледне изсраното лайно и да не си избърше хубавия задник с лисче от блиското храстче…а просто да си дигне гащичките… Вие сте едни кино-слепци крякала гледащи рейтинги по сайтовете и нямащи нищо свое като мнение. Хвалят ми такива отявлени бози като Жената чудо, Планетата на тъпите маймуни, комиксови тъпотии и не поглеждат истинското кино…Аре стига бе…И тук ще ми правят навивки и реклами да го ГЛЕДАМЕ САМО НА IMAX…Малко явно ви плащат за тия рекламки, все едно чета тъпите копелета в замунта“ Това е само за кино ,пич….Онова е само за IMAX…“
      Аре бегай, бе ще си го гледам на домашното кинце свалено от замундето на dvd и ме боли фара за вашето мнение…за кино…чесно


    • UZUMAKI
      2017-07-29 at 01:46

      Глей ся, от всички тук ти консенсусно си най-„блиското“ до шедьовър: шедьовър на прокариотната дееволюция. Освен това трябва пак да подчертая, че си клоун без ташаци. Добре, че не те кастнаха в новия „То“, щеше да убиеш публиката от смях.


    • makemake
      2017-08-05 at 21:55

      Абсолютно съглссен. Този филм трябва да се гледа на IMAX, макар и на обикновен екран да е впечатляващ.


  • d4
    2017-07-24 at 14:16

    Ще се гледа.
    Meanwhile, in other news – батко Содърбърг е заснел тихомълком филм на iPhone.
    И още по-добрата новина – вече не смята да се отказва. Не че му повярвах като го обяви, де :)

    Отговор

  • Виктор
    2017-07-24 at 15:22

    Ама… ама… нека позная? Една от най-страшните грешки във войната е представена като геройчно спасяване на „своите“ от държавата? Не знам, не бих си го причинил, въпреки че усещам що за изживяване е. А и 70 години по-късно, колко още трябва да се убеждаваме, че войната е шит? Аз лично съм пас тук.

    Отговор

    • Wnkr
      2017-07-25 at 13:26

      Не, представено си е като грешка. А филмът отвява.


    • UZUMAKI
      2017-07-25 at 17:07

      Спасяването на хора е само по себе си някаква победа, това е и едно от посланията на филма.


  • Пламен
    2017-07-24 at 16:01

    Донякъде разбирам хейта по TDKR – не е на цялостно високото ниво на TDK или BB и в него има няколко досадни грешки, но това не го прави лош или слаб филм. Просто за разлика от първите два- краят на трилогията е изцяло за феновете и поради тази причина са наблъскани малко повече неща от необходимото.
    Интерстелар го гледах три пъти на кино като всеки път ми харесваше малко повече от предния. Емоционален, красив, въздействащ.
    За Дюнкерк … трябва да го гледам още веднъж за да избистря в главата си мнението си за филма ( което е със сигурност е крайно положително). Само едно нещо за филма, което още ми гъделичка приятно като се сетя – това е истинското кино, за жалост все по-рядко получаваме такъв продукт с такива мащаби.

    Отговор

  • Пламен
    2017-07-24 at 16:02

    Между другото, това е десетия филм на Нолан – няма ли да направите един Кънтовски епизод за него?

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-07-24 at 16:25

    Все по-трудно организираме кънтове – сега планираме епизод за „Планетата на маймуните“ и през август един за филмите по Стивън Кинг. Няма да смогнем за Ноланов епизод, поне засега, но идеята не е никак лоша.

    Отговор

    • Ivan
      2017-07-26 at 08:52

      Направете го.Интересен епизод ще е да определите кой Нолан филм е best 😉 I want you to do it commom Hit mee !! 😀


    • UZUMAKI
      2017-07-26 at 10:36

      Memento & The Prestige ca the best :)


  • Христиана
    2017-07-24 at 19:49

    никак не е лоша наистина.

    Отговор

  • 2017-07-24 at 20:33

    Началото на „Дюнкерк“ беше част от геймплея на Call of Duty 2 ! Изключително слаб филм ! И най – вече немощен ! Нямаше и култов съспенс ! Той присъства озсезаемо в един голям седемдесетарски хит – Войната на Мърфи

    Отговор

  • Ivan Tcholakov
    2017-07-24 at 22:57

    Впечатли ме, че Нолан не „съди“ морала героите си. Човек на война може слаб, подъл, страхлив, безумец, герой, умрял… той не ги съди.

    – Ние просто оцеляхме.
    – И това не е малко.

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2017-07-25 at 01:34

    Пиша го за сетен път в Операция Кино – преди няколко години моят синема-бъди каза „Никога вече капка съмнение относно филм на Нолан“. Еми Хрис, прав си. : D

    Отговор

    • Satyr73
      2017-07-28 at 23:05

      Този синема-кретени си го заври отзад


  • Хаджи Генчо
    2017-07-25 at 02:06

    TDKR е един от най-слабите комиксови филми изобщо.

    Отговор

  • 2017-07-26 at 08:46

    Inglourious kunts – Best Nolan movie ? :)

    Отговор

  • 2017-07-26 at 17:44

    E, как да няма нелинейна събитийност. Земята се развива в рамките на една седмица, морето в няколко дни, небето в няколко часа – и към края на втория акт се събират за кратко. Комбинирано с умен, ако и дезориентиращ нелинеен монтаж. Оструктуряването дори на тоя толкоз семпъл наратив, заедно с интересното боравене с триактовата композиция, е най-подчертано ноланската част в цялата работа (а най-подчертано не-ноланската е, че един инфо-дъмп не е намерил място къде да сложи, напразно чаках някой да излезе нещо да обясни на зрителя с прости думи и ясни подлози. :))

    Отговор

  • Na-Um
    2017-07-27 at 11:58

    Чудесен филм! Някакви скротуми го бяха нахейтили, защото героите нямали идентичност и зрителят нямал повод за емпатия! Сори, ама това е най-ценното във филма. Няма нужда от бъбриво разкриване на героите, това е брутална, кървава война и всеки е просто човек, борещ се за най-елементарно оцеляване. Няма никакво значение миналото му! Просто оцеляване!

    Хареса ми и тънкото нанизване на темата за Брекзит, с репликата „Няма да спрем, връщаме се за французите“! Намекващ за времето, когато са били заедно и са си помагали…

    Тоя път Нолан ме зарадва, след тоталната издънка с Батман Възраждане и не особено уверените от към послания Intersteller и Inception

    Отговор

    • Satyr73
      2017-07-28 at 22:58

      „Тоя път Нолан ме зарадва, след тоталната издънка с Батман Възраждане и не особено уверените от към послания Intersteller и Inception“ – Ти си пълен идиот…


  • квадрата
    2017-07-28 at 07:44

    доста посредствен филм. Режисьор като Нолан да направи толкова слаб филм на тема WW2 си е направо провал. И какъв съспенс бе хора ? Добре, че беше музиката на Цимерман да внесе малко напрежение. Целият филм беше музика – бомба, музика – бомба, музика – бомба. Гледайте Das Boot , Der Untergang или Thin Red Line да видите какво е филм за WW2

    Отговор

  • 2017-07-28 at 13:22

    Вчера го гледах за втори път и не мога да спра да си мисля, че ако „Интерстелар“ беше в същия стил, щеше да е шибан шедьовър! Чак ме хваща яд. :/

    Отговор

    • Satyr73
      2017-07-28 at 23:01

      Ама ти сериозно ли!?!? Забранявам ти вече да коментираш кино Дринка, а по-добре да направим едно хубаво дело – да се напием с бира…хахахахах
      п.п. Ама наистина ли прахоса тези грешно изкарани от теб кинти за това…“кино“, а не ги оползотвори за кехлибарения елексир -beer


    • Дринов
      2017-07-31 at 10:35

      Не, черпиха ме.


    • Satyr73
      2017-08-11 at 18:52

      Ей, голяма скръндза си бил…за този шедьовър не направи поне малко лично усилие в допринасяне на съпричастността ти в последствие, удоволствие, че сам си си платил билета за този „шедьовър“, който никога няма да забравиш. Аууу какъв уникален шанс си пропуснал да имаш единност и съпричастност с майстора на шедьоври Нолан…Complete incoherence


  • Александър
    2017-07-28 at 19:19

    Аз Нолан си го хейтвам, но Дюнкърк ме изкефи. The IMAX experience – тиха война. Липсата на кръв малко ме подразни, но филма си работи много добре и без нея. Фините 1.2.3. ме изкефиха много, въздушните битки и морските кадри като цяло бяха добре избачкани, при актьорите всичко точно, аз даже не знаех, че едното калъфче бил от Уан Дарекшън, после четох, че имало драма. Как можело така, Нолан. Хаха. Пак беше наиграл Харди, тоя път само очите да му гледаме и през радиостанция, но ми беше по-добре от ужасяващо ужасния ТДКР. Тая история с момчето на корабчето ми беше супер ненужна, нищо че мога да разбера как някой би ми я защитил. А и имаше повтаряемост, която ми дойде в повече. Качваме се на лодка – потъва, качваме се на втора лодка – потъва, качваме се на трета лодка – потъва. Виждаме едни самолетчета, втори самолетчета, трети самолетчета. А вече защо беше наблъскал най-тъпите клишета не мога да го разбера, не може да се отърве от тях и това си е. Ебем ти съспенса – оф, люка не ми се отваря и ще потъвам 6 минути докато ме спасят в последната секунда. Оф, то се е видяло, пак с последната капка гориво ще спасяваме света, а накрая и колесника ще заяде. Но се рееше епично. Часовникът беше велик, още в киното се чудих откъде ли ще излезе, че е взел тиктакането. Липсата на сиджиай и 3д пък беше най-доброто.

    Отговор

    • 2017-08-16 at 23:20

      И аз обичам gore-че, ама трее да е с вкус, нали. Да вземем Hacksaw Ridge на любим иначе Мел Гибсън… еми там самоцелността не довежда до добър резултат или някакъв импакт върху зрителя.
      Як е Дюнкерк, самият факт, че без кървища, отрязани глави, какви ли не други трупни драми, се постига завиден резултат си е похвален :}
      Филмът е специален, определено. Майстор е пичът!


  • Станислав Стефанов
    2017-07-29 at 16:38

    Перфектен аудио – визуален шедьовър. Врътнах го тия дни в IMAX-а в Пловдив и ми отвъртя главата! От времето на “ Спасяването на редник Райън“ не бях така директно запращан на фронтовата линия.

    Отговор

  • 2017-07-30 at 18:07

    Instant classic както казват американците. 9/10 с чисто сърце.

    Отговор

  • Yulian
    2017-08-11 at 19:25

    тоя недоклатеняк сатъра още ли не сте го баннали? за колорит ли го държите, що ли? тоя е директно и форевър за Курило.

    Отговор

Коментирайте