Т2 Трейнспотинг / T2 Trainspotting

Choose the ones you love
от на 2017-02-16
 

Не очаквах „Трейнспотинг 2“ с огромно нетърпение. Последните дни преди прожекцията дори започнах да се навивам, че филмът няма как да е особено добър – всичко онова, което боготворя в оригинала, капсулира едно отминало време, ключова част от историята на прословутото Поколение Х, с всичкия му цинизъм, откровение, сърцатост и липса на скрупули. С наркотичното опиянение и отричането на социалния порядък, незабравимия саундтрак, зашеметяващия монтаж и проникновената обществена сатира. Усещането за независимо кино и енигматичните главни герои без собствени място, цел и посока. Влязох в залата с главобол, причинен от кънтящия в главата ми въпрос: Какво повече има да видим от тези хора, което да си струва 20 години по-късно?

Бога ми, колко много бях подценил Дани Бойл и компания!

Т2 Трейнспотинг” е достойно продължение. Той притежава двете неща, които превърнаха оригинала в модерна класика и един от най-влиятелните британски филми – душа и стил.

Трейнспотинг 2

20 години след като взема сака с парите от хероинова сделка и прецаква приятелите си, напускайки Единбург безследно, Марк Рентън се завръща обратно от Амстедам, където е пребивавал през изминалото време. Първо се среща със Спъд, който все още не се е оттърсил от зависимостта си, по-късно със Сик Бой и неговата очарователна приятелка Вероника, а в един момент ненадейно се натъква и на приятелчето Бегби. Не искам да разкривам нищо повече от сюжета, защото въздействието на филма е по-отчетливо, когато мисълта ви не е заета да оборва предварителни нагласи.

Мрачната контракултурна импресия от оригинала на пръв поглед отсъства и е заменена от меланхолия и разкаяние. Приятелите отдавна са се разделили, но присъстват носталгични ретроспекции към децата, весело разпределящи се по футболното игрище и младежите, споделящи помежду си дрога и игли, с които да я инжектират във вените си. В отпратките към първия филм откриваме неизползвани преди кадри от оригинала.

Юън Макгрегър и Джони Лий Милърси

„Твоята кръв тече в мен“, споделя Саймън на Рентън. Каквито и граници да има извратеното им приятелство, те изглеждат неразривно свързани от нещо по-голямо, почти трансцендентално. И това изпъква в актьорската игра – Юън Макгрегър и Джони Лий Милърси партнират с лекота и енергия, сякаш въобще не са излизали от тези роли, а са ги изживели заедно с протагонистите. Същото важи и за Спъд, който тук има значително повече екранно време и съответна тежест в развоя на действието. Чувствителността и ръбатите физиономии, с които Юън Бремнър извисява изпълнението си далеч над изкривения, глуповат 20-годишен наркоман, който помним, са фантастични. Бегби сякаш се е променил най-много на външен вид, съумявайки да запази страховития си характер, но и при него не липсват изненади, за които няма да прочетете тук.

Всеки е намерил собствен начин за убиване на годините, но никой не е постигнал нищо съществено. И това е изненадата, която не можех да си представя –основно качество на филма е, че показва затрудненията на четиримата приятели да открият своето място под слънцето, но във време на драстични промени, когато всякакъв опит да се открие устойчив смисъл става на пух и прах за броени минути, изправен пред несекващия медиен шум и консуматорски възторг. Тези теми излизат на показ в обновения монолог, който Марк Рентън изнася пред Вероника в една коренно различна атмосфера, след като тя проявява интерес към неговата „мантра“.

Юън Бремнър

Появата на Даян, която се е превърнала в красива и строга адвокатка, е епизодична и недостатъчна, затова пък българското присъствие в по-сериозна продукция вероятно за пръв път си струва да бъде отчетено – Анжела Недялкова е забележителна. Без да се натрапва излишно, изиграва обрана, запомняща се героиня и умело попълва отсъствието на друг женски образ във филма.

Саундтракът също оправдава очакванията, като на моменти дори успява да акумулира мощното въздействие на музиката от първия филм. Открояващи се изпълнения са „Radio Ga Ga” на Queen, „Dreaming” на Blondie и „Relax” на Franky Goes to Hollywood, но присъстват и някои по-неизвестни попълнения, които диктуват ритъма. Например песента „Dad’s Best Friend” на ирландската банда „The Rubberbandits”, чието анархично звучене се явява съвършен акомпанимент за състоянието, в което се намират Рентън и Сик Бой. Несъмнено гърмящата версиянакултовата „Lust for Life”(от “The Prodigy”) превръща финалната сцена в нещо трудноопределимо и специално, оставяйки ни с усещане, че току-що сме гледали ремикс на един от любимите си филми.

t2-trainspotting-review-img13-20170216

Т2” е също толкова откровен, колкото беше оригиналът. Насеченият като в абстинентно бълнуване монтаж, безупречната операторска работа (контрастът между студените готически улици на Единбург и ярките, шарени цветове в нощните клубове е изумителен), усещането на Дани Бойл за построяване на визуален хумор, бързия диалог и черния хумор превръщат филма в урок по това как се прави качествено продължение, разчитащо, макар не прекалено, на носталгия, разширяващо познатия свят, обогатяващо познатите образи и съдържащо всичкия живителен хумор, от който имаме нужда днес.

коментари
 
Отговорете »

 
  • хемороид
    2017-02-16 at 18:35

    Не съм го гледал,но няколко места прочетох,че Т2 НЕ струва.Май ще се окаже,че не е така-имам доверие на автора-дано да е прав…

    Отговор

    • 2017-02-16 at 19:34

      хемороид, този автор винаги е прав! освен това той също е хемороид!


    • мен
      2017-02-19 at 19:11

      Аз пък го гледах. И повярвай ми – струва си. Винаги ще се намерят такива, които ще изкритикуват и най-добрия филм. Винаги ще се намери някой, който ще открие, че ти е паднал кичур от добрата прическа. Гледай го и ще видиш:)


    • 2017-02-21 at 10:44

      Ако ще ти пада кичур от добрата прическа, заслужил си си хулите!


  • 2017-02-16 at 21:54

    Ура, Жор :)
    И за филма, и за Ревюто – Бога ти, ставаш все по… по-по-по!

    Отговор

  • Кристиян Атанасов
    2017-02-16 at 23:29

    Аз до дни се мятам в киното, а иначе ако някой го гледа преди мен, да не пропуска да мине от тук да каже мнение! :)

    Отговор

  • 2017-02-17 at 19:35

    Къде е Елфа да ме настъпи, че съм ползвал 3 пъти хумор в края на изречение, което е един параграф :(

    Отговор

    • legrandelf
      2017-02-19 at 12:56

      Не съм го чел, щото се пазех от ТЪПОТИИ 😀 но може преди днешните снимки да го направя 😉


  • Т
    2017-02-17 at 21:27

    Силно продължение на Т1, толкова ми хареса накрая, че ми се искаше да направят трета част на Слънчака (веднага след гара Подуяне).

    Отговор

  • The Bear Jew
    2017-02-17 at 23:56

    Добре, че „Трейнспотинг“ е толкова емблематичен и фундаментален, че никое захабено и дискредитирано продължение, в което е замесена България, не може да отнеме от колорита, пулса и величието на оригинала от 1996-та!
    https://www.youtube.com/watch?v=0xfkfc79_q4

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2017-02-18 at 00:19

    Значи, още съм под пара след тоя филм и ми е трудно да синтезирам какво мисля, но май като цяло по-трудно ми е да кажа защо точно ми хареса. Не знам дали ми хареса като на фен и дали „ново, ама от същото“ е случаят. Проблемът тук е Дани Бойл, щото не е Лукас – тук трудно можеш да кажеш – Еее, да, ама някси…Пак същото бе, ебава ни по душицата за пари… Просто филмът донесе толкова много емоции и е толкова свеж, че мие трудно да разбера дали е свеж щото е
    1. деведесетарски
    или щото
    2. не е грам деветесетарски, ама като видя тия физиономии и ми нахлуват куп спомени и вкус на трева за лев и честърфийлд без бандерол от Графа (улицата)
    или щото
    3. Дани Бойл е ебати човека и просто Трейнспотинг е това, което може просто най-най-добре
    или щото
    4. филмът е наистина добър

    Нямам идея кое е и дали някое от тях е водещо или истина, но тоя филм ми хареса адски много и просто ме разцепи, а не го очаквах. Определено не го очаквах.

    Чууз лайф бе мама му дееба начи.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-02-18 at 22:41

    I liked it. He cъм wow, но ми хареса.

    Отговор

    • UZUMAKI
      2017-02-19 at 23:36

      Българката обаче не ми хареса особено :(


    • The Bear Jew
      2017-02-20 at 23:33

      Защото е слаба актриса бе, брато, дай да си ги кажем нещата каквито са. Участието й в този филм е само и единствено индивидуален успех.


    • UZUMAKI
      2017-02-21 at 01:01

      Нямам спомен в „Аве“ да ме е подразнила, но тук бледнееше зверски.


    • The Bear Jew
      2017-02-21 at 05:12

      Не съм го гледал това българското, но тук много ясно се видя колко некомпетентна актриса е.


  • legrandelf
    2017-02-20 at 02:30

    Касабов лапа на UZUMAKI 😀

    // +3

    Отговор

  • Чернев
    2017-02-21 at 00:48

    Мисля, че някой беше дал грешния сценарий на Робърт Карлайл. 😀 През повечето време мислех, че той се готви да участва в тежък психолочески трилър, или пък трябва да направи най-добрата си версия на сериен изнасилвач, на която е способен.

    Останалото беше някъде между хареса ми и Дани Бойл е прекалил със стила, а някъде е забравил съдържанието.

    Отговор

  • Малинко
    2017-02-27 at 18:38

    Филмът е трепач,не знам как някой,който е бил тинейджър по ония времена и е гледал първата част,сега може да казва „че става“ или „добре е“…Дани Бойл е много голям,просто е уцелил всичко във филма и бритиш хумора и спойката между миналото и настоящето.Двете сцени с Рентън и грамофона са мастърпийс …..

    Отговор

Коментирайте