Петдесет нюанса по-тъмно / Fifty Shades Darker

Slap me, baby! Harder. I said harder!
от на 11/02/2017
 

Петдесет нюанса по-тъмно - ревю

– Къде искаш да свършиш?
– Бих свършил навсякъде по теб.
Случаен разговор

 

Петдесет нюанса сиво“ е поп-културен феномен с ярка джънк насоченост и вярна аудитория, която обича бързата консумация, бързите текове и бързите обяснения във вярност и ако може любов. Той облича сексуалната си потенциалност на заек в претенция за литература и кино, и я поднася в лъскава опаковка и голяма кутия, в която, когато отвориш нетърпеливо, откриваш нещо, от което неизменно оставаш разочароващ. Чорапи например.

Този феномен се появява преди няколко години, като литературен порно прочит на друг пренапънат джънк „Здрач“, който опозорява класическата литература, като твърди, че е вдъхновен от великолепни книги като „Брулени хълмове“ и „Гордост и предразсъдъци“.

Как, по дяволите, стигнахме от мистър Дарси и Елизабет Бенет, Хийтклиф и Катрин, до мистър Грей, който ти бута секс топчета в дупето, е нещо, което не мога да си обясня. И може би не трябва.

Границите между доброто писане, приличното писане и онова, с което спокойно можеш да си избършеш задника (в който са се поместили споменатите по-горе аналните топчета) е толкова размита, че нея почти я няма. „Петдесет нюанса сиво“ е доказателство за еманацията и липсата на вкус, контрол, цензура и реални сексуални активности в съзнанието на целокупния народ. Те отсъстват, така както сексапилът отсъства в страниците на творбите на Е.Л. Джеймс.

Петдесет нюанса по-тъмно

Сексът в киното продава, възбужда, еманципира, кара хората да се скандализират, да любопитстват, да се изчервяват, да се подхилкват, да притискат крака… А ако този секс е примесен с добра доза романтика и любов, това е комбинация, която не може да бъде победена. Тъжно е само, когато не е направена добре и ти се чувстваш прецакан, като след секс с готин мъж, който е продължил само 5 минути.

Петдесет нюанса сиво“ се появява като фен фикшън на „Здрач“, но без фантастичните елементи с вампирите и е наситен с ярки сексуални елементи. Мъж, който иска да доминира над жена е едно от най-възбуждащите клишета в света и винаги работи. Дори Е. Л. Джеймс, въпреки малкия потенциал, който има, знае това. И написва своята трилогия. В нея обаче, тя добавя толкова излишни щипки захар и сол, че оплесква, като нескопосана домакиня, нещо, което може би има потенциал. Това, както и скапаното й писане, разбира се

Преди две години, навръх Св. Валентин, „Петдесет нюанса сиво“ удря кината мощно, за да излее тонове романтика, по-малко секс от обещаното и въпреки всичко, хубава музика, на милионите си зрители отишли да го гледат. Към това добавя щипка цици, голи задници, плоски сексуални намеци и Червената стая. Преди още да се появи филмът „Петдесет нюанса“ вече е нарицателно и марка. Алегории с негово участие се прокрадват в езика на почти всеки човек. Къде по-лоши, къде по-добри, всички сме ги чували. Филмът идва просто, за да довърши започнатото. Да е финалната щриха към феноменалния успех на нещо, написано на BlackBerry в магазин.

Петдесет нюанса по-тъмно

Тъй като не можем да разглеждаме „Петдесет нюанса сиво“ извън неговия литературен първоизточник, искам да кажа, че първият филм звучи и изглежда тотално приемливо. Той не е кино, както не е и литература. Той няма да ви донесе възбуждащо удоволствие, нито да задоволи някое от сетивата ви, особено, ако все пак сте малко по-претенциозни, но на фона на плоския си диалог, бедния си език и баналните си секс сцени, той маскира сексуалната си и творческа немощ с музика и прилични кадри. Там някъде се прокрадва и някаква история, която работи на толкова плоски нива, че дори не си струва да се споменава. Всичко от-до в „Петдесет нюанса“ е клише, облечено с претенция, която може да заблуди само някакви много объркани хора.

Той е като бързо чукане, което някой би ви продал за истински секс. Не, бе, не е. Просто човекът не може да го прави, поради липса на опит и знание, ама го е срам да си признае. Така, както Е. Л. Джеймс я е срам да си признае, че не разбира от литература и кино. Защото тя не разбира. И това си личи. Вече за втори път.

Тази година „Петдесет нюанса по-тъмно“ – логичното продължение на първата част – удря кината още по-мощно. Когато правиш продължение на една история, някак е нормално то да трябва и да може, да надгради своя събрат. Не като плоски реплики, голотии и времетраене, а като случки. Да ти разкаже нещо, което вече не знаеш или не си видял. Да доразвие персонажи, конфликт, действие. Да те поведе из влажните недра на Крисчън Грей и Анастейжа Стийл.

Но простият математически принцип гласи, че когато имаш нищо, дори да го умножиш по нещо, ти пак ще получиш нищо. И това с пълна сила може да бъде приложено за втората част на този продукт.

fifity-shades-darker-review-img03-20170211

Петдесет нюанса по-тъмно“ не е просто слаб филм, защото това би значело, че той е филм като цяло. А той не е. Той е поредица от кадри и сцени, с плоски и първични моменти заключени в тях, с глуповати реплики, картонени хора и липса на какъвто и да било конфликт или сексуална химия.

От първата сцена, в която Анастейжа Стийл броди като заблудена жена без цел и посока из улиците на Сиатъл, до финалната, където Ана залива преобразеното до маска на злото лице на Ким Бейсинджър с шампанско, всичко е като бял шум. Уж нещо се е случило, ама всъщност не е.

Между тези две събития се започва едно нижене на кадри, като в грозна бродерия, които са празни откъм съдържание. Анастейжа и Крисчън нямат проблем. Те са млади, красиви, богати, успешни и искат да се чукат. Никой не ги спира да правят нито едно от нещата, хората даже адмирират тези техни нужди. И въпреки това, в рамките на два часа, те диплят тези несъществуващи проблеми и нещастия, окъпани в светлина, музика и лош диалог. Въпреки, че нямат проблем Ана и Крисчън дори не могат да изговорят добре това, а камо ли да го изиграят.

fifity-shades-darker-review-img04-20170211

Някъде между лабилната им комуникация, че искат да са заедно и са заедно, но това някак е проблем, се прокрадват и група външни дразнители. Като Ерик Джонсън, който играе уж похотливия шеф на Анастейжа, който разбира се, се оказва зъл измамник, и префаносонираната в подпухнала мадам Ким Бейсинджър, която нарежда фрази и клишета, от сорта на: „Той никога няма да бъде с теб“, докато не е елиминирана с чаша шампанско в лицето и един отвъртян шамар. Точно в стил Вещицата от „Магьосника от Оз“ – поливаш я и тя някак изчезва. Не, че е създавала чак такъв проблем, но е добре да бъде поставена на мястото й, а какъв по-добър и плоско елементарен начин, от това да я залееш с течност.

Всичко останало в този джънк, маскиран като филм, са анални топчета, задникът на Джейми Дорнан, драматичен момент с катастрофа на въртолет, маскен бал и възхода на кариерата на Анастейжа, която от секретарка става шеф. Защото е много умна, вървежна и всички искат да й го сложат. По възможност повече от веднъж и в компанията на вече емблематичните топчета.

fifity-shades-darker-review-img05-20170211

Дори и малкото секс, който първата част на продукта успяваше да предложи, тук отсъства и е сведен до пренебрежително ниво. Нямаме нито една наситена със заряд и похот сцена, нито един конфликт, никакво напрежение и дори заченка, че нещо в перфектно пресоления свят на Е. Л. Джеймс може да се обърка. Не, бе, не може, защото всички са супер и пишките им са ей-толкова-големи.

Дори не е редно да си губим времето в отделното разглеждане на всички малоумия, които този продукт на комерсиалното кино, предлага и произвежда на екран в секунда. Те са прекалено много, за да имат стойност, дори за присмех, сами по себе си.

В извод, можем спокойно да кажем, че „Петдесет нюанса по-тъмно“ е най-лошото, което комерсиалният филмов джънк може да предложи на народа. Той дори не е хляб и зрелище. Дори на най-елементарно ниво той не успява да достигне хигиенния минимум, в който да покаже дори лека наченка на най-първична възбуда, за да не се чувстваш чак толкова прецакан като си излезеш от залата.

Петдесет нюанса по-тъмно“ е като свършването. Мислиш го за оргазъм, а то се оказва полюция.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 11/02/2017 at 21:05

    дейба, тъкмо се канех да го гледам :(

    Отговор

  • d4
    11/02/2017 at 21:20

    Абе, къв е тоя „джънг“ във всеки втори абзац? Някъв дженк ли?

    Отговор

  • legrandelf
    11/02/2017 at 22:30

    Junk? Аре ве, редакторите 😀 макар, че това ревю (т.е. този филм) не заслужава и пръста да си мърдаме, камо ли правилно да натискаме клавишите 😀

    Отговор

  • toto
    12/02/2017 at 11:29

    Три тона приказки за нещо което доказано е боклук… все едно да правиш ревю на мак бургер… не, представяш ли си в кулинарно списание, да описваш на 2 страници колко са скапани продуктите за санадвич на Макдоналдс и как крайния резултат който ти поднасят в евтини места, на евтини подноси, прилича на немит гъз и остатък от храната на котката?

    Отговор

  • pavel717
    12/02/2017 at 14:56

    абе кой изпълнява песента в 47 -та минута от филма, точно когато бяха в банята..
    влязла ми е в главата, нещо и не излиза….

    Отговор

    • heinrich
      12/02/2017 at 20:10

      Радвай се, че не са топчетата от ревюто 😉

      П.С. Тоя филм е пълна кретения…. Не знам как можа пишещия ревюто да си загуби толкова време да пише за него.
      Можеше да напише ревю от 10 реда, в което да каже, че този филм е чиста порнография…..


  • Deyja
    16/02/2017 at 17:48

    Много забавно ревю, благодаря за отделеното време за написването му.

    Отговор

Коментирайте