Джон Уик 2 / John Wick: Chapter 2

A master class in style & elegance
от на 2017-02-27
 

През втората половина на 2014-а, по екраните от нищото се появява така нареченото завръщане на Киану Рийвс – нео-ноар екшънът, „Джон Уик“, който се радва на високо признание от критиката, отлични бокс офис резултати (20 срещу 88 милиона) и растящ култов статут след излизането му онлайн. Режисьорът Чад Стахелски се възползва от създадената ситуация по най-добрия възможен начин, като запретва ръкави и извайва едно продължение, което моментално получава още по-високо признание от критика и публика, а за две седмици бокс офис резултатите надхвърлят тези от първия филм. И това е заслужено, защото недвусмислено смятам, че „Джон Уик 2“ влиза в недългия списък с продължения, по-добри от своите първи части. И е един важен представител на съвременното жанрово кино.

Тук режисьорът Чад Стахелски работи сам зад камерата (неговия съ-режисьор от първата част – Дейвид Лейч остава само като изпълнителен продуцент) и както ясно се вижда, той не е целял да създаде комерсиален продукт или някакъв бомбастичен, гаргантюантски екшън. Всъщност единственото нещо, за което мога да обвиня „Джон Уик 2“ в самоцелност е самото качество на произведението.

john-wock-2-review-img05-20170226

Разликата между двата филма не е чак толкова голяма, но е съществена, (освен по-дългото времетраене – 20 минути и двойния бюджет – 40 милиона). „Джон Уик 2“ надгражда цялостната картина от първия филм не само в мащабно отношение. Пропорционално с него нараства и детайлността на света, обитаван от героите както и цялостната ефикасност на произведението. Много по-голямо внимание е обърнато на създадената подземна мрежа от наемници и целия криминален свят. В него важат определени правила и нарушаването им носи последици. Дори една легенда в този свят, като самия Джон Уик, не може да ги избегне. Много добър ход е, че именно личната вендета на Уик задвижва хода от събития, който представлява втората част. Той е заставен да се върне към живота, който за втори път загърбва от сили, по-висши от него самия. Той може да има богоравни способности в занаята си, но все пак не може да надскочи Матрицата, част от която е.

Трудно ми е да посоча нещо добро от първия филм, което да не присъства и във втория, по още по-полиран и развит начин. Основният фокус отново пада върху същите ключови думи – прецизност, стил, класа, елегантност. Но на по-високо ниво. Те прилягат на всеки един аспект от „Джон Уик 2“ – като започнем от неговата жанровост – силно стилизиран и безкрайно красив екшън, който върви целенасочено напред. Не прави паузи, за да се опитва да ни разсмее с несериозни лафчета. Не се отбива в дебрите на сантименталността. Не пробва да поставя сложни философски въпроси и като цяло не се прави на нещо, което не е. А това е ужасно привлекателно! Още при премиерата на първия филм създателите не са имали представа какви ще са реакциите на публиката, защото не са разполагали със средства за организирането на предварителни прожекции – те са знаели, че имат качествен продукт, но далеч не са предполагали колко добре ще бъде приет той. Това разбира се им дава увереността да създадат продължението по същия смел и безкомпромисен начин – спрямо своите стандарти и изисквания, а не тези на масовата публика.

john-wock-2-review-img09-20170226

Острата и дисциплинирана режисура на Стахелски, абсолютен майстор в света на бойната хореография, каскадите и дубльорството, позволяват на актьорите да играят с достатъчна тежест, решителност и сериозност. Кой е казал, че в екшъните не можем да наблюдаваме качествени изпълнения. Още от първия филм Микаел Нюквист впечатляваше със силното си присъствие, не защото героят му е специален или различен, а просто защото е част от добре смазан механизъм, който знае точно своята роля и място и не злоупотребява с нея. И изпълнителят, наясно с всичко това, вярва, че е част от този свят. Същото важи в пълна сила за актьорите във втората част, като започнем с живата легенда Франко Неро, като управителя на римския хотел Континентал. Неговата харизма и достолепие моментално те печелят и вкарват нови нива на тежест в цялостната картина. Въпреки краткото си участие, силно впечатление ми направи и Клаудиа Джерини („Страстите Христови“) в ролята на Джана Д’Антонио, главата на криминалния синдикат Камора. Доказана в родината си актриса, с множество номинации и награди, тя допълва богатството на криминалната ъндърграунд вселена на „Джон Уик 2“ със своята улегналост, класно излъчване и незастаряваща красота. Без да давам спойлери ще кажа, че една от най-нетипичните, изненадващи и прелестни сцени във филма е с нейно участие.

Друга голяма ценност във филма е рапърът-актьор Комън, който изпълнява роля, каквато на пръв поглед е играл дузина пъти – наемник-телохранител. Тук обаче, изиграният от него Касиан твърдо стои на мястото си и буди уважение. Оттук нататък неминуемо това ще бъде филмът, с който ще свързвам този човек. Касиан се явява достоен противник на Уик, с когото освен свръхчовешка физическа подготовка, бойни способности и лоялност, двамата таят истинско уважение един към друг. Добри думи могат да се кажат и за другата мини-звезда във филма – австралийката модел, диджей, певица и актриса – Руби Роуз, като охранителката Арес, излъчваща страст с всяка секунда екранно време.

john-wock-2-review-img08-20170226

Грехота ще бъде да не споменем и самия Киану Рийвс и неговото пълнокръвно превъплъщение. Сякаш е роден да бъде Джон Уик. Има особен драматизъм в начина, по който Уик говори (колкото и рядко да се случва). Неговият ниско-честотен тембър казва много за героя му. Той не изговаря думите с лекота, а с тежест и затруднение. Това е в пълен синхрон с живота му, който съвсем не се развива по желания от него начин. Джон Уик всъщност е един трагичен герой, който постоянно се връща към миналото, към начина на живот като машина за убиване, каквато той самия вече не иска да бъде, но съдбата му сякаш кармично е предопределила да бъде.

Когато вселената на даден филм е изпълнена с толкова адекватен и достоверен кастинг, стигайки до малките почти епизодични роли, избрани с огромно внимание, тогава с удоволствие се потапяме в атмосферата и прекарваме два часа в света на героите. Защото „Джон Уик 2“ не е просто заглавие, на което се наслаждаваш заради млатенето и стрелбите (въпреки че те заемат толкова голяма част от него).

john-wock-2-review-img07-20170226

Диалозите отново са икономични и опростени, но много точни и прецизни. От тях получаваме точно толкова, колкото ни е нужно.

Определени реплики, част от които чухме и в трейлъра на филма, вече се превръщат в култови и обикалят интернет пространството. „Отново ли работиш, Джон?

Огромни адмирации заслужава употребата на езиците във филма. В първата част се наслаждавахме на немалко руски, докато във втория – малко руски и италиански. Разбира се, не можем да сравняваме „Джон Уик 2“ с нивото и количеството на лингвистичния перфекционизъм от киното на Куентин Тарантино, но пък като се сетя, как понякога майстори като Стивън Спилбърг, Брайън Сингър и дори Стенли Кубрик уеднаквяват използвания език от героите си, втората част от поредицата на Стахелски изпъква и в това отношение. Използването на различни езици, освен английския, тук отново не е самоцел. Не става въпрос за подхвърлени думички, както често сме свикнали да гледаме в американското комерсиално кино. Тук имаме истинско уважение както към героите, така и към матерните им езици, а всичко това добавя измерения към платното на Чад Стахелски, което прелива от класа.

john-wock-2-review-img06-20170226

Друго нещо, което филмът прави повече от отлично е, че той действително ПРОДЪЛЖАВА напред. Не се опитва да пресъздава и повтаря популярни моменти от първия филм, а само надгражда, като елегантно прави няколко преки референции (пр. използването на молив като оръжие). Действието започва няколко дни след края на първия филм, а началната сцена преди надписите се явява една от най-взривяващите и всъщност тя служи за връзката между двете части. Автомобилното преследване и няколкото начални ръкопашни боеве са първата доза, която рязко вдигат адреналина ни и показват какво ще видим в останалата част от филма – спираща дъха екшън стилизация, която е изключително осезаема както във визуално, така и в звуково отношение. „Джон Уик 2” действа като опияняващо хапче с мигновено действие, отпускащо огромни количества ендорфин. Последният филм, който ми е действал по подобен начин е „Лудият Макс: Пътят на яростта“.

Двата филма имат много силен общ знаменател – минимално количество CGI за филм, който гледаш със зейнала от кеф уста.

Точно действителното изпълняване на всички тези сложно хореографирани сцени от реални хора в реална среда носи истинско усещане и предизвиква толкова силна емоция в зрителите. Защото независимо от развитието на технологиите и майсторското използване на компютърно-генерираното изображение, съзнателно или не – човешкият мозък прави разлика. Колкото и абсурдно да звучи – това е бъдещето на екшън киното!

john-wock-2-review-img10-20170226

Но в едно отношение бойните сцени на „Джон Уик“ дори превъзхождат тези от „Пътят на яростта“. Начинът, по който са заснети и изпълнени – в доста по-дълги, непрекъснати и не толкова близки кадри. Нямаме типичния насечен монтаж, при който крупни планове, детайли и резки движения на камерата се сменят през части от секундата, носейки усещане за динамика. Разбира се, тук мащабът е съвсем друг, но сложността и прецизността на изпълнението съвсем не е по-малка. Между двата филма има и друга прилика – движението на героя, който от точка А към точка Б и отново към точка А, след огромни и безкрайно приятни за гледане перипетии.

Джон Уик 2“ не е за всеки, нито иска да бъде. За много хора той е просто екшън и може би са прави, но с няколко допълнения. Екшънът не е мръсна дума, това е жанр в киното, който заслужава точно толкова уважение, колкото всеки останал такъв. Заглавия като „Джон Уик 2“ може би ще предефинират значението, смисъла и употребата на тази дума, която в продължение на много години звучеше толкова вехто. И като такъв представител на жанровото кино филмът е произведение, близко до безупречността, което трябва да бъде гледано и изучавано до откат!

коментари
 
Отговорете »

 
  • Иван
    2017-02-27 at 11:03

    Тактикал пишество, няма по-голям професионалист от Кеану, в боравенето с пушкалата в киното.

    https://www.youtube.com/watch?v=tpr8oqyjKIc

    Отговор

  • MCFOXXX
    2017-02-27 at 11:05

    Изключително приятно съм изненадан от адекватното до безкрайност ревю на филма! След куп глупости (с извинение), които бях прочел за първата част точно тук, не просто бях скептично настроен, направо бях отчаян. Хвалебствия!!! Съгласен съм с всичко дума по дума.
    Нямам какво да добавя към това откровение на Стефан Димов – личи си, че човека се е изкефил на макс. Както и аз впрочем.
    Може би Морфей е трябвало поне да се спомене. Абе има си излъчване Лорънс Фишбърн, айде да си го признаем :)

    Отговор

    • 2017-02-27 at 12:26

      Благодаря за думите, MCFOXXX. Съгласен съм за посочения пропуск относно Фишбърн. Малко след написването на ревюто, осъзнах колко много неща всъщност не съм споменал – също и актьора, изиграл Сантино (Рикардо Скамарико), както и още поне 5 елемента от филма, за които може да се напишат няколко ревюта. След написването на текста – гледах филма за втори път на голям екран и всичко се затвърди и бетонира!


  • Цвети
    2017-02-27 at 13:00

    Страхотен филм, страхотно ревю! Така харесвам да се пише за кино :) Всичко обичам в „Джон Уик“, а втората част просто надмина очакванията ми – не само надградил, а развил, задълбочил и направил героя си още по-привлекателен. Много важно за екшъна е да предизвикваш емпатия към героя. Още по-трудно е, в сравнение с всеки друг жанр, защото изразните средства за това са оскъдни и динамиката – обрисуване характер-експресия на този характер чрез действия – трябва да е много прецизна. Отличен шест за „Джон Уик 2“ в това отношение.

    Три отлични сцени – с Джана, онази в огледалната стая и тази на площада почти в края. Много ми харесаха бойната хореография, неоновите цветове, палитрите изобщо. Музика – смазващо добра. Мрачен, стилен, елегантен от пистолетите до самия Киану, който предвид личния му бекграунд – как самият той губи дете, приятелка, просто се слива с образа си. Сцената, в която сипва на кучето храна и сяда до него на пода, направо ми сви сърцето. Образът му е чак екзистенциално издигнат – точно каквото трябва да се случи в една втора част от такава трилогия….Оф, мога до утре да продължа :)))

    Третият ще смаже с тия заявки. Стахелски има пълен контрол над филма, надгражда вселената, прецизен е в това, което се случва вътре и Киану Рийвс дава най-сетне актьорска игра, която ми липсва от толкова години.

    „Екшънът не е мръсна дума, това е жанр в киното, който заслужава точно толкова уважение, колкото всеки останал такъв.“ – damn right! 😀

    Браво, страхотно ревю още веднъж :)

    Отговор

  • 2017-02-27 at 13:00

    Оф, ще трее ги изгледам и двата. Знам, че е „просто екшън“, ама Киану си го може т’ва 😀 И много му отива да пуца наляво-надясно или в ръкопашен бой да вади гръкляни. ЗАРАДИ ЕДНО КУЧЕ! 😀

    Отговор

    • radi
      2017-02-27 at 13:05

      Така е


    • Цвети
      2017-02-27 at 13:15

      Не е само кучето. Има един жесток Мустанг 1969 г. 😀 Идеята с това вкопчване е, че когато човек (като Уик) е толкова опразнен от смисъл, толкова сам, той се вкопчва във вещи и ритуали, които единствено държат здравия разум в него. Познати неща, които за всеки друг нямат ценност, ритуали, които на пръв поглед са безсмислени. Те дори самите не са скъпи или имат история някаква като за музей, но са важни за самия герой. Такива неща не бива да му се отнемат, защото се губи почвата. Кучето дори няма име :))) Гледай ги обезателно :)


  • Кристиян Атанасов
    2017-02-27 at 13:12

    Тъкмо снощи го гледах и ми е пресен. Абсолютно съм съгласен със всичко. Може би леко ми дойдоха поразтеглени някои сцени и като цяло Киану ми беше прекалеееено обран и ниско-честотно тембърен 😀 и имаше някакви дразнещи паузи, точно преди да изрече някво тъпо „Yes“, или нещо от сорта. Но като цяло, перфектният стилизиран екшън, който всички очаквахме. Фантастични екшън сцени, поздрави на всички, които са участвали в сглабянето на целия този пъзел, защото наистина са дали всичко от себе си. Евала и за първите 20-тина минути, където почти всичко се развива на колела. Фантастични сцени имаше и там, почти равняващи се по драматизъм с престрелките!

    Отговор

  • А.
    2017-02-27 at 17:52

    Oт доста време не бях гледал толкова добър екшън. Усещането е като да гледаш екшън през 90-те, само че още по-добро.

    Отговор

  • 2017-03-01 at 15:35

    Много скромен брой коментари, като за 11634 зрителя за уийкенда 😀 Поне се гледа, а това е супер!

    Отговор

  • Кирил
    2017-03-02 at 19:33

    Моите 25 ст. по темата:
    John Wick Chapter 2 – продължи успешната формула от първия филм, който хич не е за пренебрегване по качество, тук видях една идея по-добре изпипани бойни сцени (с и без оръжие), да не говорим за самите стрелби в частност, които ме караха да се хиля като идиот на всеки контролен headshot.

    Батко Кеану добре е потренирал да изглежда адекватно в борбите и макар да е на 52 години се мята със завидна сръчност по стълби, каменни коридори, омазани с двигателно масло гаражи, като гарнира уменията си с точен прицел, все едно е вземал уроци от Dead Shot или както там беше името на героя на Уил Смит от отряд Самоубийци.

    Сцената между Джон и Лорънс Фишбърн ми беше доста забавна, особено като си размениха ролите и Джон изръси: You have a choice… и после пак го обърна на дроб сарма, като прилежно елиминираше всички противници сякаш беше на стрелбище по панаирите, а онези срещу него стояха като фигурки от ламарина и чинно падаха в стил „отронен лист през есента“, някои с изненада в очите от неочаквания изстрел.

    Това за мен беше 2 часа 3rd person shooter без никакви спирачки – сюжетно нямаше философски трактати от Кант, Юнг и Фройд, но не беше и необходимо – сглобените и добре смазани екшън сцени бяха ядрото на филма и двигателя се казваше Джон Уик.

    Очаквам продължението с известно количество надежда, но и с не малка доза притеснения, все пак кино историята е дала доста обилни материали за провали в лицето на именно третите части при дадени продукции и поредици…

    Отговор

  • Макавой
    2017-03-19 at 00:26

    Боже след първата част на Джон Уик останах с отворена уста . Страхотна актьорска игра браво Киану за пореден път се доказваш колко добър актьор си.В първата част музиката е просто уникална , страхотен саундтрак . Макар и малко старичък доста добре се бие за 52 години .

    Отговор

  • Dredd
    2017-03-19 at 03:47

    Отчитам огромен прогрес спрямо chapter 1, но Gareth Evans – Iko Uwais комбинацията е на съвсем друго ниво!

    Отговор

  • трябва да спра дотата
    2017-03-25 at 05:20

    Е щурмът е по луда история от това тука естествено, макар че две е малко прекалено. Едно си е класиката.

    Отговор

Коментирайте