На парчета / Split

They say this one has a surprise ending
от на 2017-01-22
 

В днешно време ежеминутно сме бомбардирани от такова количество движещи се изображения във всякакви форми и размери, че става все по-трудно някое от тях наистина да хване вниманието ни. И все пак, добре разказаните истории винаги намират своя начин. Колко от тях обаче остават с нас след време и колко избледняват напълно не само дни, а дори часове след края им…? Напоследък все по-често се хващам да окачествявам тези визуални истории, не само според непосредственото въздействие, а спрямо продължителното им резониране в последствие, както емоционално, така и интелектуално. Поради тази причина реших да напиша текста си за „На парчета” близо денонощие след прожекцията и за мое най-голямо удоволствие открих, че силата на авторската история продължава да ме вълнува сега дори по-силно.

След големите провали от последните си няколко филма („Последният повелител на въздуха”, „Земята: Ново начало”) и последвалите ги оплювания и Златни малинки, М. Найт Шамалан излиза от дъното и се завръща към добрата си форма с многопластовия и солиден „На парчета”.

Джеймс Макавой

Три близки съученички, Кейси (Ана Тейлър-Джой), Клеър (Хейли Лу Ричардсън) и Марша (Джесика Сула) са похитени посред бял ден от Кевин (Джеймс Макавой), страдащ от дисоциативно личностно разстройство. В един от трейлърите на филма виждаме голяма част от тази сцена и знаем какво ще се случи, но това съвсем не променя смразяващото й въздействие.

С това ударно начало Шамалан успява да прикове вниманието ни и да вдигне доста висока летва за това, което ще последва. Дали се справя с предизвикателството?

Някак заблуждаващо рекламиран като ужаси / трилър, филмът на номинирания за Оскар сценарист-режисьор всъщност е повече. Тук умело са съчетани филм за отвличане, психологическа драма, клаустрофобичен трилър, научно изследване и комиксов филм (въпреки че не е базиран по комикс). С времетраене от 117 минути, „На парчета” е най-дългото произведение на режисьора и това работи в негова полза. Филмът много зряло използва времетраенето си, като разстила напрежението почти поравно. Моментите, в които то отсъства ни дават научна дълбочина и подсилват това, което ще последва.

На парчета

Както лесно можем да заключим, най-блестящата звезда на филма се казва Джеймс Макавой, със своя Кевин Уендъл Кръмб, в който се поместват 24 различни личности. За филм с подобен герой и тематика, най-естественото и нормално нещо би било идеята да се разбие с гръм и трясък, оставяйки в нас усещане за бъркотия и излишен напън. Вместо това, Шамалан и Макавой създават прецизна и живописна картина на психичната болест. Не по болезнено-реалистично-истеричен начин, какъвто бихме срещнали в някоя социална история. Не и по суровия, натуралистичен и несдържан начин, по който гледаме страдащия от биполярно разстройство герой на Макавой в британската криминална драмедия „Filth”. Вместо това е използван майсторския кинаджийски подход, движещ се по тънката граница между наука и спекулативна фантастика – познати води, в които режисьорът неведнъж е плувал в своите по-уважавани произведения.

Изпълнението на Макавой е толкова енигматично, завладяващо и впечатляващо, че наистина трудно може да бъде описано с думи. Ако съществува такъв оксиморон като минималистична експресивност, то това би било най-точното определение за изпълнението на шотландеца. Сменяйки лица и образи за секунди (понякога дори и в кадър), Макавой изумява с начина, по който излага палитрата си от цветове, като оставя силно и автентично усещане за всяко едно от тях. В играта му не може да се усети гримасничене или излишно жестикулиране, а вместо това – впечатление за съвсем различни образи, с различни акценти, различна артикулация и различно екранно присъствие, но всеки един от тях – с еднаква достоверност и дисциплинирана сдържаност в своята лудост. Още по-изумително е как актьорът получава ролята едва 40 дни преди началото на снимките (заменяйки Хоакин Финикс, който е първият избор на Шамалан).

split-review-img07-20170122

Разбира се, заслугите за въздействието на тази роля далеч не стигат само до Джеймс Макавой. Такъв герой и изпълнение могат да виреят само в подходяща среда с точните взаимодействащи сили, а „На парчета” е пълен с такива. Освен чудовищната музика на Уест Дилън Тордсън, други големи виновници, които Шамалан използва за силното си завръщане, са основните елементи от двата най-добри ужаси/мистерии в последните години – „It Follows” и „The Witch”, като режисьорът взима оператора на първия (Майк Гиулакис) и главната актриса от втория (Ана Тейлър-Джой).

В наративен план правдоподобността на героя Кевин до голяма степен се дължи на двете основни героини – похитената Кейси (Джой) и д-р Карън Флетчър (Бети Бъкли) – личната психоложка на Кевин.

Кейси се държи по-разумно и адекватно от своите приятелки, особено предвид тежката ситуация, в която се намират, а личната й история, разкриваща се постепенно и паралелно, посредством ретроспективни сцени, й помага да се справи далеч по-добре от своите съученички. Нейните сдържаност, внимателност и преглътнат ужас са изиграни със завидно майсторство от Ана Тейлър-Джой, която започва да се превръща в млада кралица на жанра.

split-review-img08-20170122

От другата страна е д-р Флетчър, която води редовни сеанси с Кевин. Тя е единственият човек, който познава всичките му личности и може да ги разграничава. Психоложката е посветена в изследването на случая и състоянието на Кевин, от което разбира и потвърждава нови неща за болестта, които споделя чрез конферентни интернет разговори с целия свят. Тя не третира пациента си като по-долен човек, а напротив, счита го за нещо повече. Подхранва го и вярва в него, с което всъщност се явява истинския антагонист в историята. Силно впечатление оставя дълбоко човечното изпълнение на Бъкли.

В голяма част от филма камерата на Гиулакис бавно и тайнствено „пълзи”, което в адекватно съчетание с музиката на Тордсън ни вади от равновесие по убийствено-увлекателен начин. Това е първа работа на оператора с Шамалан, но голяма част от запазените марки на режисьора са налице. Има нещо специално в начина, по който героите му гледат леко в страни от камерата. Погледи, изпълнени със страх, почуда и силна емоция, сякаш не гледат към други човешки същества, а към физическо въплъщение на непознатото.

Ана Тейлър-Джой

На парчета” е интелигентен, чист и много зрял филм, без типичните жанрови обрати, който се осланя много повече на драматургия, режисура и актьорска игра, отколкото на шок и ужас. Без да изпадам в повече детайли, само ще вметна, че ако подобно на мен, Шамалан ви е слабост, тогава богатата атмосферна приказност на филма му (в съчетание със споменати по-горе запазени марки) със сигурност ще ви отведе към едно друго негово произведение от същата „комиксова” вселена, et cetera…

коментари
 
Отговорете »

 
  • radi
    2017-01-22 at 19:14

    Ще го гледаме

    Отговор

  • penzata
    2017-01-22 at 19:33

    Като цяло, филмите на Шаямалан, след „Шесто чувство“, винаги са били с изключително грешно подвеждаща маркетингова кампания, която неминуемо водеше до неоправдани очаквания. Шедьовърът му „Селото“ най-добре усети негативизма от толкова лошо проведена рекламна кампания.
    Радвам се, че най-накрая се върна към оригиналната си продукция.

    Отговор

    • 2017-01-22 at 20:17

      Абсолютно! А с този оскъден бюджет, „Split“ вече е доста на печалба (5 пъти отгоре само за уийкенда). Дано следващата му продукция отново е в този дух :)


  • Асенчо
    2017-01-23 at 12:59

    Само не разбрах, в коя част на филма се казва/показва, че са приятелки… Още в откирващата сцена, едното пиче вика как трябвало да я покани, щото е няква съученичка. Ако автора на ревюто ми отговори с коментар, вече сме приятели, така че да внимава.

    Отговор

    • 2017-01-23 at 14:29

      Моя грешка. Забележката е основателна. 2-те мацки, Клеър и Марша са приятелки, третата, Кейси е просто с тях :)
      Под вълнението съм смлял този детайл : D


  • Ивайло Сарандев
    2017-01-24 at 06:47

    Краят на ревюто ще провали филма за определени хора, а именно – за тези, които най-много заслужават да го изгледат и да получат този край след толкова години на чакане. С най-голяма смиреност съветвам да го промените.

    Иначе всичко друго е засегнато on point.

    Отговор

  • Narrator
    2017-01-25 at 10:54

    Страхотна история , режисура и Макавой . Очаквах да развали финала , но Шамалан се е постарал със сценария .

    Отговор

  • Лу
    2017-01-27 at 12:52

    ШаЯмалан, не Шамалан, моля ви.

    Иначе ревюто ми хареса :)

    Отговор

    • 2017-01-27 at 13:53

      Ревюто беше написано с „Шаямалан“, но редакторите правилно са го поправили. Навсякъде го произнасят „Шамалан“ :)
      Благодаря!


  • Liubo Ursiny
    2017-02-01 at 10:17

    * СПОЙЛЕР (kinda) *

    Супер филм. Преди финала го бях заковал на 8/10, но тази почти post-credits сцена направо ме изправи от мястото ми. 9/10!

    http://www.hollywoodreporter.com/heat-vision/split-movie-ending-explained-unbreakable-2-bruce-willis-planned-966669

    Отговор

  • The Bear Jew
    2017-02-03 at 03:50

    Жанров шедьовър, който изпъква с интелекта си! Прекрасно изграден филм, перфектна структура! Сложен, амбициозен, ангажиращ, култов! Наистина не очаквах толкова „умно“ Шамалан да се завърна в играта. Заклевам се бях го отписал този артист… И сега трудно мога да овладея ентусиазма си, относно реабилитацията на толкова могъщ, авторски екземпляр! Направо бях забравил за удовлетворението и отплатата, които изпитваш след като си гледал негов шедьовър!

    P.S. Кур за хип-хопа и техното! Музика за девет годишни! 😀

    Отговор

  • Джеймс Макавой
    2017-03-04 at 23:35

    Шаямалан се е справил отлично ,а Джеймс Макавой все повече и повече ме удивлява със своите роли . Винаги е идеален във всяка своя роля . В 9 различни личности които играе най-добре според мен изиграва Хедуиг.👏👏👏👏👏👏👏👏👏👏Просто няма втори като Джеймс.👏👏👏👏👏👏👏👏👏

    Отговор

    • Димитър Димитров
      2017-04-06 at 22:03

      Добре, че не са избрали Даниъл Дей-Люис за ролята. Щеше да седи човека 10 години в лудница за да се подготви добре.


Коментирайте