Жалко за Тимур Бекмамбетов. Познава(х)ме го в друга светлина.
Всъщност, тези две изречения са изчерпателна характеристика на историческата екшън-драма „Бен-Хур”. Ясно е, че манията за осъвременяване на филмови класики няма как да подмине уникалния рекордьор от 1959 година на Уилям Уайлър, който става вторият най-печеливш филм в историята на киното за всички времена (след „Отнесени от вихъра”) и удържа тази позиция доста време, а 11-те му награди Оскар продължават да са рекордни, до появата на „Титаник” през 1997 година. Факт е – новите поколения няма да се втурнат да гледат нещо, сътворено преди половин век (да не говорим за първата късометражна екранизация от 1907 г. или интерпретацията с Рамон Новаро от 1925 г.), колкото и добре да съзнават, че Чарлтън Хестън се е сдобил с иконичния си актьорски статус, благодарение на „Бен-Хур” (ако името на актьора въобще им говори нещо).
Paramount и MGM решават, че така и така са си техни правата за екранизация на литературния оригинал на Лу Уолъс „Ben-Hur: A Tale of the Christ”, защо да не спретнат поредната, хронологически атрактивна – в смисъл, с привлекателни нови лица и (евентуално) модерни технологии,- киноавантюра. Само че им се объркват сметките.
Дали не са преценили правилно способностите на Бекмамбетов или са го държали вързан на каишка, дали са му дали прекомерно голяма свобода (и той е решил да се изгаври), или са му диктували какво точно трябва да прави – това ще остане загадка, която би ни тормозила в съня, ако ни дремеше за филма. Лошото е, че ни е все едно – „Бен-Хур” попада незабавно в категорията „лесно забравими” летни гонитби (няма значение дали са коли или колесници), които са имали потенциал и са го пропилели. Може пък проблемът да е в сценария? Но нали идеята е да се следва литературния оригинал и да се „заемат” някои сполучливи неща от легендарния филм на Уайлър – какво би могло да се обърка? В опит за обяснение могат да се донесат ведра от десет пустинни кладенеца – важното е, че новият „Бен-Хур” си остава нелеп, старовремски (изкушавам се да го нарека „старозаветен”) и кух прочит на позната история, без потенциал да фокусира вниманието на публиката. За маниаците на тема римска история, арени и надбягвания с колесници филмът ще е повърхностен; за маниаците на тема христианство филмът ще е безсърдечен и недостатъчно фокусиран върху Иисус, а за кино-ентусиастите филмът е обида.
Ненужно е да задълбаваме във всички клиширани образи, с които е облечено повествованието. Сюжетът е ясен, историята е позната – юдеин и римлянин израстват като братя, римлянинът се посвещава на военна кариера при минаването на военни части, начело с Пилат Понтийски (безмислено е, но моментално изпитваш ненавист към образа и датския актьор Пилоу Асбек) през Йерусалим настава суматоха, в която Юда Бен-Хур е осъден на бавна смърт в галерите; след като гребе наравно с останалите роби в продължение на няколко години, корабът, на който е затворник, се разбива. Той оцелява и попада при арабин (скучен и безстрастен образ, в който можеше да е всеки друг, освен Морган Фрийман). След като спасява една от снежнобелите му кобили, Юда и керванът стигат до Йерусалим – и нашият герой е готов да излее омразата, която го е крепила през всичките години върху доведения си брат. Двамата излизат на арената, където следва прословутото надбягване. Всички знаем какво се случва накрая, но нищо в разказа до този край не изненадва и не трогва зрителите, филмът е като куха, красиво изрисувана черупка.
Отговорниците за външния вид – оператор, сценограф, художник на костюмите – са се справили прекрасно със задачите си – благородно завидях на пищните детайли в богатия еврейски дом. Внушителен труд е хвърлен за оживяването на амфитеатъра, заслужава респект и фактът, че екипът се е въздържал от прекомерното използване на CGI ефекти. Ала присъствието на персонажите не оправдава труда, хвърлен в усилието да се направи един атрактивен, епичен блокбъстър. Второстепенните герои могат да останат неназовани – дори съпругата на Юда Естер, на която е отделено сравнително по-дълго екранно време, си е класическо клише, като „по книга”. Месала на Тоби Кебъл е дървен и декларативен, единствено Джак Хюстън демонстрира опит за нюансиране на Юда. Може би наследството си казва думата – внукът на легендарния Джон Хюстън и племенник на Анджелика Хюстън вероятно не иска да си позволи посредственост, а и със сигурност съзнава, че опитните поколения ще сравняват изпълнението му с това на Чарлтън Хестън. В интерес на истината, личното ми мнение е, че Хестън не демонстрира изключителни актьорски способности в ролята на Бен-Хур, така че не е много трудно да бъде „надигран”. Не казвам, че Хюстън го прави, но смятам, че и двамата са еднакво добри и изпълнителни (без творческо съучастие), съобразно задачите, които са им поставени.
И дойде ред да обърнем поглед към Иисус от Назарет – ролята е поверена на Родриго Санторо, който притежава прекрасни качества, но филмовата му кариера страда от избор на неподходящи роли. Имам предвид част от изявите му в миналото – в този филм май не мога да си представя някой, който да е по-подходящ от него. Ала сценарните включвания на образа са така тенденциозно плакатни, че присъствието на цялата нишка с темата за вярата изглежда като изкуствено пришита към сюжета. Любопитен факт е, че за работата по книгата си Уолъс черпи вдъхновение от дълъг разговор по време на едно пътуване с ветерана от Гражданската война и виден агностик, полковник Робърт Г. Ингърсол – след тази среща авторът признава, че се е почувствал засрамен от невежеството си; освен това той твърди, че когато е започнал да пише „Бен-Хур”, „ни най-малко не е бил повлиян от религиозни предразсъдъци и не е вярвал в съществуването на Бог или Христос”. В природата на хората е да се променят, Уолъс не е изключение и впоследствие прегръща християнството, но всъщност най-важни за романа са детайлните изследвания на миналото, в които той се заравя в опит да създаде възможно най-автентичен фон за своята мелодраматична и приключенска история. Във филма на Бекмамбетов финалният акцент с кръста на хълма е гротеско позьорски и изпълнен с фалш, като това го превръща в последния камък, който убива доброто впечатление от присъствието на Хюстън.
Юда Бен-Хур е замислен като символ, но не на прогледналия във вярата нов човек, а на любящия, спокоен благородник, който е сломен от живота, но – както самият той казва на жена си – омразата и желанието за мъст го поддържат жив през всичките години на изпитание. Именно тези чувства са истинската причина Бен-Хур да се изправи в колесницата на арената и да направи всичко възможно да победи брат си. След като идва края на съперничеството, за всеки нормален човек е съвсем естествено да отмие горчилката от спомените и да прегърне близките си. Няма никаква необходимост да се намесва всеопрощаващата „божия” любов – резултатът е опошлен, вместо вдъхновяващ финал. Дори и някога да е живял Иисус от Назарет, когото римляните са разпънали, дори и да е споделял своите мисли пред слушатели и те да са го възвеличили като месия – нима той не е казвал онова, което всички хора знаят? Нима всички творци на клетото човечество, с художественото си слово и музика, не повтарят точно тази единствена и най-важна истина – „Всичко, от което се нуждаем, е любов”? Създаването на идоли, обличането на идеи в институции, сляпото следване на измислени постулати винаги води до крах на цивилизации. Колкото по-категорично отказваме да проумеем тази истина, при това в уж-високо-технологичния XXI век, толкова по-сигурно вървим към грандиозно сгромолясване в нищото. Защото вярата ни разделя и не сме се научили да обичаме…
През хура ми е за Бен-Шнур…
Да бяхте писали за WAR DOGS.. по-ползотворно щеше да е.
Написано е – бегай да четеш 🙂
Някои викат ,че не им е харесал много ,щото са наблегнали повече на екшъна ,отколкото на историята
Абсолютно безмислен римейк и съвсем заслужен бокс офис провал. Тимур смело е тръгнал по пътя на Люк Бесон и скоро трябва да почнем да му наричаме филмите „тимурки“.
Като стигнах до „смело е тръгнал по пътя на“ очаквах да видя Шаламаян, но разбирам кво искаш да кажеш.
На бас че Бесон ще избухне пак с тая новата си фантастика… или просто желанието в мен за нов „Петия елемент“ е много силно
Нещо много хвалби отнесхо кадрите от новата бесонка. Чак да не повярва човек.
Лично си мисля, че златните му години с Петия Елемент и Такситата отдавна са минали, в най-добрия случай си мисля, че ще видим шаблонна YA измишльотина омешана със глуповата космическа опера ала Jupiter Ascending.
Бамбурки не е ли по-добре :P?
Аз пък никога не съм го виждал Бекмамбетов в друга светлина.
Тимур и Шаламаян, две приятелчета добри. Да умрат от кур и двамата.
lol
https://www.youtube.com/watch?v=Aomqbq5eIB0
Тези тримата колко слаби актьори са. Иначе гаврата с това недоразумение е прилична.
По принцип са тъпаци, но това е от попаденията им 🙂
Цитат от уикипедия : „С бюджет от 15 милиона долара „Бен Хур“ е най-мащабната кинопродукция за времето си. Грандиозните сцени, разработени с голям размах, превръщат филма в един от най-зрелищните епоси в американската кинематография. Произведението е римейк на едноименен ням филм от 1925 година, отново на студиото „Метро Голдуин Майер“, който също е голям хит за онези години.“
Eврейското студио „Метро Голдуин Майер“ възвеличава измислен герой от еврейската измислена история.
Ще си купя измислена бира от еврейският супермаркет и ще съзерцавам това произведение на еврейската кинематография.
Нещо и от едни други двама „измислени“ еврейски творци – https://www.youtube.com/watch?v=5XqT-RaKNpk
Я! Nerdy! 🙂
Същия великан! Ти гледа ли го? Това за мен е най-добрия филм на 2016-та до момента.
Цезарът е мега! 🙂 А тия дни ще пуснем няколко текста за байбъл епиките и по-специално джийзъс филмите. 🙂
Ще го гледам до дни, само да си дойда, първи ми е в списъка с неща за наваксване 🙂
„And while you’re at it, fuck J.C.! He got off easy! A day on the cross, a weekend in hell, and all the hallelujahs of the legioned angels for eternity! Try seven years in fuckin’ Otisville, J.!“ – 25th Hour 😀
хаха, да 🙂
„25-ият час“ е тотален шедьовър.
Гледах „Бен Хур“ вчера. Допадна ми как са поднесли историята на зрителя, нямаше претрупани сцени и ефекти.
Добре.
А за мен това е най-добрият филм за годината!Уникален,със страхотни сцени,жалко,че мислите по този начин,аз изказвам огромно благодаря на екипа на филма за страхотното преживяване!
Моля 😉
На мен лично филмът ми хареса! Естествено, че не може да се мери с онзи от 1959г., който се каня да гледам, но само като му видях в Уикито снимките на актьорите, мигом се впечатлих. Чарлтън Хестън е най-малко впечатляващ визуално, но сигурно е направил добра роля и май само тази.
Да се върна на новата версия – много ЧОВЕШКИ направен филм! Затова няма зрителски успех, защото това е абсолютно нетипично за съвременните филми!!!!!!! Даже ми е жал за режисьора, че ще си го отнесе за този финансов провал, защото съвременната публика не желае да гледа такива филми. Което не значи в никакъв случай, че филмът е лош, МНОГО СИ Е ХУБАВ ДАЖЕ! Не е шедьовър, малко е повърхностен наистина, актьорите са сравнително неизвестни, а Морган Фриймън като единствена звезда изобщо не е за тази роля. Вижте кастингът от 1959г. – актьорът е спечелил Оскар за поддържаща роля, Хю Грифит (шейх Илдерим) – има съвсем различно излъчване. Могран Фрийман тук е направо комичен персонаж. Въпреки това – филмът е хубав и си заслужава да се гледа. А това, че не може да изпревари предшественика си и да върне вложените милиони е съвсем отделен въпрос. Къде по-големи бози шестват по кината, в сравнение с тях Бен Хур е доста над средното ниво.
Сега виждам, че положителните коментари са изключително от дами – точно това им е допаднало, човешкото във филма. А мъжете тук търсят под вола теле …. 🙂
Нека бъдем обективни!
И нали обърнахте внимание, че ревюто е дело на жена?! И каква е причината от разделението на половете?
Филмът или става, или не – този попада във втората категория.
LOL, абе Pадева, да те еба у простата сексистка пача ?
Глупости на търкалета – холивудски филм-римейк на велика класика, направен със 100+ милиона бюджет се прави само и единствено с цел „доене на кравата“. Безкрайната плеяда от недодялани, поизлъскани и полусдъвкани полуфабрикати от рода на „новия“ Робокоп“, „новите“ Ловци на Духове, „новия“ Терминатор, „новия“ Зов за Завръщане, „новата“ Планета на Маймуните на Тим Бъртън, „новия“ Супермен на Браян Сингър и прочее, и прочее блудкави бокс офис провали доказват една елементарна истина – на хората им е писнало от това и всеки следващ „нов“ Еди-Кво-Си направен през пръсти все повече и повече ще се сгромолясва финансово и попкултурно. Изключенията като Стар Трек-a на JJ Abrahms или примерно prequel трилогията по Планетата на Маймуните са единици и успеха им се крепи на факта, че вселената на дадения франчайз е огромна и позволява интерпретации и възможности за нови истории, с които да заинтригува публиката. Тая Бен-Хур бозица е просто поредната творчески и финансово провалена „тимурка“ , която общо взето никой не е искал по киносалоните, освен финансовите идиоти в Парамаунт.
Видях името Svetly, но в днешните метросексуални времена човек няма как да е сигурен, че зад него не стои мъж. 🙂
На втория простак, който пък се брои за мъж и псува, му препоръчвам да си направи същото у тъпата, малоумна глава!
Казах, че филмът ми е харесал и не виждам защо трябва да се нахвърляте върху някой, изразил мнение, различно от вашите.
Явно репликата за мъжете и телето е разподскачала аудиторията, иначе предните положителни коментари сте ги пропуснали без внимание.
Толкова за понятието толерантост у Булгаристан, жалка работа. Дори и за филм не може да се води културен спор, камо ли за нещо друго.
Ха не говори така за Узумаки ,щото ще те нае.е 🙂
Принципно е нормално всеки да харесва каквото си иска и дали един филм е „лош“ или „хубав“ е въпрос на лично мнение и вкус. Обаче за да се оцени един филм дали е „успешен“ или „неуспешен“ и дали в крайна сметка дали е имало смисъл да съществува като такъв си има съвсем обективни методи под формата на боксофис резултати и оценки. Когато боксофиса ти е заорал дъното с няма и 60 милиона долара приходи (при над 100 милиона бюджет + още незнайно колко за реклама разходи) и по-лошото – когато повечето излъгали се да го гледат зрители и критици му дават масово катастрофални оценки си е съвсем нормално да причислиш такъв филм като абсолютен творчески провал от ранга на бутафорния Gods of Egypt (или още по-зле – Fant4stic от миналата година) и откровена гавра с емблематична класика. Или иначе казано – като не знаеш как да съживяваш класика по-добре не се пробвай…
Не знам как авторката допуска коментари като този в сайт за изкуство, както и коментарът на radi – същество с неясна полова принадлежност. По сложената точка вместо „б“ може да се съди, че е срамежлива девица.
UZUMAKI
14/09/2016 at 12:09
LOL, абе Pадева, да те еба у простата сексистка пача ?
Точно така: поемай радушно, бейби :-*
Филма е страхотен, критичката да ходи да оценява турски сериали, там може и да е по – добра…
плосък и пълен с шаблони-заклинания коментар за филма!
Всъщност този прочит на свръхчовешкото влияние на Иисус Христос върху хората е особено нестандартен и интересен. Филмът е за Иисус Христос през призмата на един страничен участник ( макар и обобщен образ) в тези събития.
Само ниският хоризонт на т.н. критика може да види в това надбьгване на колесници.
копеле, кажи само кой е направил заклинание на майка ти да те роди, щото ще да е бил някой черен магьосник!
Epic 😀