След вчерашната градушка с библейски пропорции, която удари София и Западна България, днес – като съвсем естествено продължение – идва първият тийзър трейлър на библейската епика на Ридли Скот „Exodus: Gods and Kings”, която разказва (надяваме се, по малко по-различен начин) добре познатата история на Моисей, Рамзес и извеждането на евреите от Египет. Вижте!
Изглежда… ами, епично. Все пак е „библейска епика”, нали? Според нас, визуално нещата са жестоки, но точно този елемент на филма никога не е бил под съмнение – по тази линия Ридли Скот празно няма. Въпросът е как ще е откъм история? Ще успее ли чичко Ридли да предложи нещо интересно по този показател или ще станем свидетели на поредната „празна и репетативна картинка”?
Съдейки по начина, по който той говори за историята, имаме шанс за нещо различно, но ще трябва да почакаме най-малкото един пълен трейлър, преди да можем да коментираме. А най-вероятно, всичко ще стане ясно чак като изгледаме самия филм. На този етап, лично ние сме оптимисти и смятаме, че „Exodus: Gods and Kings” ще е повече в стила на „Небесното царство”, отколкото на „Робин Худ”.
Последно, адски много ни се иска да знаем дали Бог ще присъства в историята или ще станем свидетели на някакво друго обяснение (рационално или псевдонаучно) на класическите елементи като разделянето на Червено море, което виждаме в края на тийзъра.
А сега вижте няколко нови снимки и едни бая грознички плакати – единственото ни обяснение за тях е, че са търсили ефекта от съчетаването на черно и златно, по подобие на класическите бижута.
Режисьор на „Exodus” е Ридли Скот, а в ролите са Крисчън Бейл, Джоел Еджертън, Арън Пол, Джон Туртуро, Сигорни Уивър, Голшифтех Фарахани и Бен Кингсли.
Премиерата е предвидена за 12 декември 2014.
Добре изглежда.
Засега! 🙂
Според мен няма как да избягат от присъствието на Бог в историята. Има прекалено много свръхестествени събития в кратък период от време, за да се търси някакво рационално обяснение, което специално в тази история би изглеждало изсмукано от пръстите. Всъщност не знам … моментът е много тънък и ми се струва, че при всички положения ще има недоволни от крайния резултат 🙂
Да, пак ще има едни тъпаци, които ще викат, че е религиозна пропаганда и други, които ще плачат, че поругава светото писание. 🙂
Баси тъпата религиозна пропаганда. Няма да го гледам. Дано се провали.
С нетърпение очаквам онези, които мрънкат за поругаването на „светото“ писание 😀
Ридли никога не е правил религиозни пропаганди. Филмите му са напоени с хуманистичен дух и едно постоянно задаване на въпроси. Мисля, че Арнофски се справи повече от похвално с „Ной“. Надявам се и тук да се получи подобен баланс.
Страстите Христови какво е, хмм… ?(:P)
По мои наблюдения от т’ва дето съм му зяпал на Ридли, мисля, че ще заеме – както обикновено – сравнително неутрална територия. Демек – ще има по малко заемки от това, и по малко от онова – ще търси баланс някакъв. Или иначе казано – че предното изречение прозвуча доста суховато – митология/религия (да няма обидени) здраво стъпила на земята(:D?). Ако не друго, ще се радвам на красиви „картинки“.
„Страстите Христови“ не е на Ридли Скот, а на Мел Гибсън …
Защо ли нито един древен историк не говори за подобно събитие или пък няма нито съвременен археолог ,който да е открил доказателства за Мойсей и компания.Сериозните историци смятат, че юдаизма е повлиян от монотеизма на Аменхотеп четвърти т.е Ехнатон, и че след края на властването му и замирането на вярванията към Атон евреите верни на каузата му напускат Египет в посока на старото египетско владение Палестина-след около 1334 г.пр.Хр.Холивуд просто страда от свежи идеи, а и еврейското лоби там е много силно..египетската история е къде по богата и интересна,но филми са правени май само за Клеопатра Седма или неизвестният крал Скорпион,а и да глупави евтини филми за Тутанхамун т.е „Живият образ на Амун“всъщност един от най незначителните фараони
Да оставим влиятелното еврейско лоби. Америка в по-голямата си част е протестантска и хората се кефят на идеята, че евреите са богоизбран народ. Нищо чудно, че се повтарят същите истории отново и отново.
Пак успяхте да намесите Мел Гибсън в коментари за еврейска история.
MadMax – хаха, въобще не съобразих, че се получава като въпрос към отговорът точно над моя :). Не. Беше насочен към коментиращите малко по-горе – пропаганда или свето писание, и се зачудих къде биха поставили „Страстите Христови“ хората, които четат/пишат/вземат участие тук в това отношение :).
Вчера забравих да спомена и, че трейлъра ми остави и доста Властелински нюанси :D. А заглавието е като на малоумна компютърна игра втора категория.
Ще видим. Има бая време до премиерата :/
Мен единственото, което ме притеснява е филмът да не се превърне в игралната версия на „Принцът на Египет“ следвайки едно към едно сюжета на анимацията и оригиналната история. По-горе в новината, Дринов е написал, че се надява филмът да е повече в стила на „Небесното царство”, отколкото на „Робин Худ”, а аз пък се надявам да по малко и от двата.
Аз пък не видях никакъв повод за сравнение с „Небесно царство“.
По-добре да не говорим за Страстите, че ще стане утре. : )
Приликата е по отношение на „действителната“ история. Пък и визуално има такава.
А ето какво казва Ридли Скот за заглавието:
„Honestly, to be truthful, we’d have liked to just call this Exodus, but that was owned and nobody would give it up, so I had to use Gods And Kings. But I don’t mind Gods And Kings, because in effect that’s what we’re dealing with: a society who at one stage believed in the idea of over a thousand gods, which is of course hard to believe.“
Еее :), идеята ми беше да говорим :D. Всеки религиозен филм ли е пропаганда или пък порогава съответната вяра? И ако е така Страстите къде седи например (не е задължително да е в една от тези категории разбира се). Без да навлизам в подробности за мен е много силен и стойностен филм. Определено тежък за гледане, но същевременно много искрен и интимен – стига човек да се дистанцира от по-крайните му образи (или пък не, защо и те да не бъдат част от тази интимна искреност?). Мисля си, че Гибсън изключително умело е успял да придаде свой собствен характер на повествованието/притчата, като се фокусира умело върху „страстите“ и остава (до колкото това е възможно) обективен над целият този процес. Да, следва си текстовете по които е решил да създаде продукцията, но поне аз не намирам нещо, което изпъква очеизбождащо и казва – това е моята гледна точка по този и този въпрос (режисьорско разказваческа), така че приемай го/оправяй се. Нещо което например по-екстравагантната версия на Скорсезе не прави :). За него можем да кажем, че порогава в по-голяма степен светото писание без много замисляне нали? :P.
И докато много хора се захващат за кървищата и бруталността която се налага да изтърпи един човек, и някак се изгубват в нея, те забравят, че тя всъщност не е фокусът или хайде най-важното. Вярно е, не можеш да си затвориш очите и да гледаш – ако не е по-силите ти – и така заобикаляйки забравиш това което виждаш. Тук вече проличава силно режисьорско становище по въпроса – искаш не искаш, никой не те пита :).
В кратце.
Естествено, че ефектите ще са компютърни, но хвала на Ридли, че продължава максимално да използва мащабни истински декори и до край да изпипва всички детайли. Видеа зад кадър:
https://www.youtube.com/user/MovieclipsCOMINGSOON/search?query=Exodus%3A+Gods+and+Kings+Featurette
:P. S.: това също се очертава да бъде епично:
Popeye SNEAK PEEK 1 (2016) – Animated Movie HD
https://www.youtube.com/watch?v=i4tNuM9XttM