Робокоп / Robocop

I say good business is where you find it.
от на 2014-02-12
 

Робокоп

Окей, филмът е слаб – и сам по себе си, и в сравнение с оригинала на Пол Верховен. Липсва му както острота, така и смелост, а екшънът в повечето случаи е „беззъб” и лишен от въображение. Най-тъпото обаче е, че се взима прекалено на сериозно, а в подобен род филми мъничко (себе)ирония никога не вреди. Въпреки това не мога да кажа, че е трагедията, която очаквах и че е болезнено елементарен и безсмислен, подобно на повечето римейки на обичани класики – скорошни и не чак толкова.

В центъра на филма е добре позната ви история на убития (в случая тежко ранен) полицай Алекс Мърфи, който е възкресен (като един Исус) от мултинационална корпорация като полицай-киборг, за да раздава справедливост по улиците на Детройт. Съвсем очаквано историята е понакъдрена и осъвременена от политико-икономическа гледна точка (например с желанието на OmniCorp да стъпят на американския пазар със своите миротворчески военни машини), а наравно с това е парфюмирана и понапудрена за повече драматизъм, за да отговаря на съвременния „тренд” за по-сериозни, по-мрачни и реалистични истории.

По линията на драматизма филмът бележи най-големите си проблеми, а като техен апотеоз се явява цялата семейна история, която седи като ужасен и недоразвит пълнеж. Под този знаменател попадат и голяма част от вторичните сюжетни линии и образи, в това число и партньорът на Мърфи Алекс Люис (Майкъл К. Уилямс), който кажи-речи има само една свежа реплика, както и злодеят Антоан Валън (Патрик Гароу), който е жалкият заместник на емблематичния  Кларънс Бодикър на Къртууд Смит от филма на Верховен. Тук-там има малки изключения, но те по-скоро се дължат на изпълненията на актьорите, отколкото на нещо друго – такива са образите на Гари Олдман, Самюъл Л. Джаксън и отчасти на Майкъл Кийтън.

За жалост и самият Мърфи/Робокоп попада в графа „посредствени” – и като образ, и като изпълнение. Там където има потенциал за нещо повече – във взаимоотношенията със създателя му д-р Нортън (Олдман) и в насилственото му обезчовечаване посредством различни хормони – изпълнението на Джоел Кинеман „изравнява” всичко. Момчето по принцип има някакъв чар, но в случая не успява да се отличи нито с актьорска игра, нито с  чисто харизматично присъствие на екран. Единственият му истински плюс е, че е снажен.

Като контрапункт на тези недостатъци се явяват няколко идеи, които филмът разглежда – къде в дълбочина, къде едва-едва засяга. Разбира се, основна тема е какво означава да си човек и кое е това нещо, което ни прави такива, каквито сме. В добавка към нея се появява един доста интересен момент свързан с естеството на съзнанието и свободната воля. В една сцена Робокоп трябва да доказва ефективността си в съревнование с истински роботи. Резултатите не са в негова полза. Той е прекалено бавен, тъй като човешкото в него винаги надделява, подчинява се на инстинктите си, на емоциите си, изпитва страх и прави морални оценки.

Начинът, по който създателите му отстраняват този „недостатък”, е като оставят машината да вземе контрол над действията на Мърфи. Буквално щом спусне визьора си (забралото, каската или каквото там), той вече не взима съзнателни решения, без обаче да го разбира. За него самия, той продължава да контролира нещата. Нещо подобно на начина, по който ние движим собствените си крайници – импулсите, които задвижват мускулите, са изпратени частица от секундата преди да си го помислим. Факт, който кара доста хора да се съмняват в съществуването на истинска свободна воля.

Оценявам и опитите на авторите (предполагам в голямата си част псевдонаучни, но все пак…) за поне частично засягане на темата какво е необходимо за поддържането на такава симбиотична био-механична машина – чипове в мозъка, регулиране на физиологични функции с хормони, ензими, хранителни вещества и т.н. Между другото с това, което е останало от Мърфи като физическо присъствие, е свързана една от най-добрите и „disturbing” сцени в целия филм.

Тук е и темата за големите корпорации и най-вече производителите на оръжие – за ролята, която те играят във формирането на силно критикуваната външната политика на Съединените щати с използването на „интелигентни машини” с военна цел. Косвено е засегнат и опитът за приемане на нов закон за оръжията и за илюзията за спокойствие и сигурност, която те създават. Тоест филмът съвсем не е толкова проамерикански, колкото може да си помисли някой. Колко от това се дължи на бразилския режисьор Падиля, не е съвсем ясно.

И последно, един от най-силните елементи на оригинала на Верховен – ролята на медиите, присъства и в тази версия, при това по един доста неприятен и плашещо реалистичен начин в лицето на героя на Самюъл Л. Джаксън Пат Новак, който се явява нещо като лайтмотив в целия филм. Корпоративно целуване на задници, манипулация на общественото мнение, неморалност, корупция … Накрая си мислех, че Новак ще ни се разкрие като „човек с интереси”, а не просто като хлъзгав плужек.

С две думи, въпреки провала в по-важните си елементи като история и герои, „Робокоп” е прилично „пуканково” забавление, което покрай развлечението успява да засегне и да предложи нов поглед към една-две любопитни политически, социални и чисто човешки теми и идеи, и по-непретенциозните зрители, търсещи предимно забавление, не би трябвало да останат недоволни. За всички останали това е филм, без който съвсем спокойно могат да минат. Thank you for your cooperation. Good night.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2014-02-12 at 18:52

    Каде да цакна, за да ми се свали филма? А може ли и едни субс? Благодаря предвартително. Сайта е супер!

    Отговор

  • Ivcho
    2014-02-13 at 13:33

    Айде стига сте ревали за субтитри!

    Научете английски! 😀

    Отговор

  • 2014-02-14 at 12:35

    Филмчето беше приятно и си имаше своите добри моменти. Подразни ме това, че тъкмо, когато задълбаха в проблема човек-машина, действието включи на скорост много внезапно, дори насилено. Но пък Кинеман беше доста добър. :)

    Отговор

  • Riddick
    2014-02-14 at 16:13

    баце, той български не е научил „каде да цакна“ …ти английски искаш

    Отговор

  • Sir Stevancho
    2014-02-14 at 16:26

    balgarskiqt e natcenen az polzvam amerikan english i malko sleng (ne grupata) sleng e jargon pointeresuvaite se i 4etete

    Отговор

  • Keisin
    2014-02-15 at 02:29

    Хареса ми само ролите на Самуел Джаксън и Олдман . Гледал съм “Елитен Отряд “ на Хосе Падиля и мисля че е добър режисьор ,но според мен е бил по натиснат да намали с критиката към САЩ все пак тва е дебюта му с американска продукция . Филма става за разцъкване , но е далече по дълбочина на батко си от 1987-ма .

    Отговор

  • Sick S.
    2014-02-15 at 09:42

    Имаше критика към щатите, но основната тема беше етична в светлината на шума около дроните напоследък. Вчера мернах някакво интервю с режисьора, в което твърди, че идеята на филма е че автоматизацията води до фашизъм. Мернах и едно изказване на сценариста на оригиналния филм: „I’m pretty happy with what they did. I imagined that it would be much worse.“.

    Нищо чак толкова тъпо и нищо чак толкова добро, че да се запомни филмът, както казах под друга статия.

    Отговор

  • AntrAcsA
    2014-05-10 at 23:17

    @Keisin , фен съм на трилогията.. от .. както реално съществува. Гледал съм всеки филм поне по 10 пъти , Да , първия си е класика, но тук ако говорим за дълбочина… новия определено бие оригинала в тази си насока. Тук нещата са доста по .. сложни но същевременно ясни, има доста добри сцени хрумвания, но за жалост , все едно не им е стигнало времето да покажат още от тях. Доволен съм от ремейка, защото е .. нещо ново , нов поглед и ново изживяване . Аз пък не харесах точно тези части с Самуел Джаксън , защото всички бяха едни и същи , банални и предвидими. В оригинала , новините , рекламите бяха далеч по… “ забавни “ и ‘ оригинални “ точно това липсва в Самуел Джаксън тук.
    И пак като цяло .. браво добре се е получило , но можеше и по добре. Добро филмче, чакам 2-ра част.

    Отговор

Коментирайте