Pacific Rim / Огненият пръстен

One for the heart
от на 2013-07-13
 

Pacific Rim / Огненият пръстен

След като чудовищни създания, наречени кайджу (kaijū – „гигантски звяр” на японски), започват да изплуват от портал на дъното на Тихия океан, на Земята се отприщва дългогодишна война, която отнема живота на милиони и заплашва да изчерпи всички ресурси на планетата. За да се пребори с безмилостните чудовища, човечеството разработва огромни роботи, наречени йегъри (yā’gar – „ловец” на немски), управлявани едновременно от двама пилоти, чиито умове са свързани в специална невронна връзка.

В началото това се оказва печеливш ход, но кайджута започват да идват все по-често и да стават все по-големи и в един момент дори йегърите се оказват недостоен противник. В момент на отчаяние, остатъците от програмата „Йегър” са събрани в Хонконг за един последен опит, който веднъж завинаги да ликвидира опасността, преди да е станало прекалено късно. А шансът за успех се крепи върху раменете на един бивш пилот и новата му, нямаща никакъв опит партньорка, всеки от които носи своето лично, тежко бреме.

Огненият пръстен” е точно това, което обещават синопсисът и трейлърите на филма, нито повече, нито по-малко – „железен млат и кървав топор” за убер-гийкове. „Mash-up B-movie madness” от висша степен, поклон към японските традиции в „kaiju” и „mecha” жанровете. Визуален спектакъл без драматургични или интелектуални претенции, но с прекрасно изграден свят и митология, с огромно въображение и изключително внимание към детайлите. Филм, който се приема със сърце, а не с разум, и има една-единствена цел – да забавлява.

Доста често срещаме подобни определения по адрес на филм, когато трябва да оправдаем известни недостатъци – липса на качествен сценарий, пълнокръвни герои и т.н. (все неща, които принципно търсим в едно наистина стойностно произведение) – и в повечето случаи тези „извинения” са несъстоятелни, но при „Огненият пръстен” не е така (или не в такава степен). Той е един онези редки случаи, когато спектакълът и забавлението наистина са основната цел и филмът и цялостното усещане, което той оставя, почти напълно превъзмогват повечето му проблеми по начина, по който го правят „Star Wars” или „Аватар” например (без да искам да правя качествени паралели).

Всичко това обаче не означава, че „Огненият пръстен” няма недостатъци или пък че те са съвсем без значение. Напротив, има и въпреки че филмът работи при все тях, не мога да отрека, че точно те му пречат да излезе от пределите на жанра си и да бъде нещо повече от „чистото забавление”. И по-важното, пречат му да се превърне в нещо като „Блейдрънър” на „чудовищните” филми (използвам аналогията още по-свободно от тази със „Star Wars” и „Аватар”, нищо, че доста неща във филма извикват спомена за безсмъртната фантастика на Ридли Скот – мрачната атмосфера, начинът, по който изглеждаше Хонконг, и като цяло изключително детайлната и богата картина на света, в който се развива действието). А това е тъжно, защото този род филми имат подобен потенциал и всеки, който е гледал японски анимета или оригиналната „Годзила” ако щете, го знае – при тях има място и за оригиналност на идеи и послания, и за свежи герои и повествование.

Pacific Rim / Огненият пръстен

Един от основните недостатъци на „Огненият пръстен” е, че той стъпва доста сериозно  на базата, на която са изградени почти всички големи блокбастъри от последните  не знам колко години – „Трансформърс 3”,  „Черният рицар: Възраждане”, „Човек от стомана”, „Отмъстителите” и в още по-голяма степен „Денят на независимостта”. Не искам да влизам подробности, за да не ви спойлвам прекалено (не че всичко не е ясно още от първата минута, де), но е достатъчно да кажа аман от извънземни, от портали към други измерения, бомби и от схематични финални екшън вакханалии, които сриват някой град до основи.

Лично за мен, в тази линия е и най-големият недостатък на филма и той идва от разкриването на причината за инвазията на кайджу (както и връзката с миналото), която демитологизира чудовищата и ги лишава от мистичност. Причина, която на всичкото отгоре отново силно напомня един от изброените по-горе филми. И между другото, на същия този филм наподобява и начинът, по който хората откриват информацията за естеството на кайджу. Слава богу, тук това разкритие е пряко свързано с една от основните и смея да твърдя любопитни идеи на филма – това как пилотите се свързват помежду си, за да управляват йегърите – и в следствие е доста по-правдоподобно.

Причината (и вината) за това поредно рециклиране поне аз виждам в студиото. Не е лесно да инвестираш близо 200 млн. (ако не вярвате, питайте Дел Торо) в подобен филм, който не стъпва на някаква утвърдена марка, а на „гийк” фантазии, и в светлината на няколкото скорошни високобюджетни провали, не е трудно да си представиш как продуцентите са казали „добре, ще рискуваме да направим филма, но за да имаме поне някаква сигурност и надежда за възвращаемост, ще заложим на проверената схема”.

Тази схема, освен всичко друго, включва и героите, а те, както в 90 и кусур % от филмите напоследък, са клише до клишето. Имаме емоционално компрометирания герой; не по-малко травмирания „другар” и „любовен интерес”;  класическия скапаняк, който обаче е много способен и накрая се реабилитира (Айсмен?); строгия, но справедлив командир (с минало), който да се жертва; смахнатите учени, които играят ролята и на „комик релийф”, и т.н., и т.н.

При това положение е изненадващо, че актьорите не се провалят с гръм и трясък, при все че сред тях са абсолютни дървеняци като Чарли Дей, Робърт Казински и главният Чарли Хънам в ролята на „нашия”. Явно Дел Торо е успял да ги зареди с ентусиазма си и да изстиска от тях всичко, на което са способни. Ако трябва да отлича някой, то това ще бъдат имащият забележително присъствие Идрис Елба и винаги железният Рон Пърлман, който тук прави „scene stealing over the top” изпълнение като специализирания в търговия на черно с всякакви телесни части от кайджу Ханибал Чау. Разбира се, и двамата са далеч от Оскарите.

Pacific Rim / Огненият пръстен

Тези, които не са далеч от награди, са чудовищата и гигантските роботи, които са по-истински и пълнокръвни от всички човеци взети заедно. Ефектите, дизайнът, цялостното изпълнение и количеството детайли, които екипът на Дел Торо е вложил в тях, са повече от впечатляващи. Между другото, това се отнася за почти всеки аспект на филма и е един от наистина сериозните му козове. А заслугата почти изцяло се пада на Гийермо дел Торо, който отново се доказва (може би си спомняте пазара на троловете в „Хелбой 2”) като един от ненадминатите майстори в изграждането на оригинални и пълнокръвни същества и светове.

Въобще, по визуалната част, включваща и разрушителните битки (дори и когато физиката граничи с невъзможното) филмът е бетон. Единственият компромис е 3D-то. То е пример за едно от добрите постпродукционни конвертирания, но в по-голямата си част филмът се развива по тъмно, в това число и последната битка, която е изцяло под водата и 3D-то допълнително скапва нещата – в резултат най-голямото кайджу (категория 5) се губи в тъмницата и бързия монтаж. С две думи, в комбинация със стила на заснемане, 3D-то отнема повече, отколкото дава. Въпреки това обаче, ако ме питате как и къде да гледате филма, не бих се поколебал и за секунда, преди да ви кажа „IMAX 3D”!

За финал искам да повторя, че „Огненият пръстен” е точно това, което обещаваше да бъде, нито повече, нито по-малко. Развлекателен „гийк фест” спектакъл със сърце и душа, изграден без претенции, с огромно въображение, любов към жанра и още веднъж, с изключително внимание към детайла. Да, той има недостатъци, но те по никакъв начин не развалят цялостното удоволствие. Те просто му пречат да бъде наистина велик, но нека вдигне ръка този, който е очаквал величие от филм, в който гигантски роботи се млатят с гигантски чудовища.

И последно, останете след надписите за една забавна бонус сцена.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2013-07-13 at 12:48

    Ще се гледа, още повече че ми напомни за аниме класиките „Patlabor“ които имат някакво сходство с този филм поне що се отнася до роботи управлявани от хора :)

    Отговор

  • Zed
    2013-07-13 at 15:11

    Чудно, точно това очаквах.
    п.п
    Що сменихте… „орлето“? :)

    Отговор

  • Vladi
    2013-07-13 at 16:19

    Колосално компроментиран филм с пропилян потенциал и недупостимо много пропуснати възможности.

    Много добре си маркирал чудовищните недостатъци на този в крайна сметка роботизиран студиен „ивент“ филм, но явно си решил да го играеш с подхода за наполовина пълната, отколкото наполовина празната чаша. Само дето и течността вътре е съмнителна. Прекалено много некачествени химически съединения превръщат напитката от един очакван Джак Даниелс в посредствен Блек Рам.

    Къде е сърцето в студената калкулация на корпоративните мерзавци в костюми, които са наложили най-тривиалната схема за разгръщане на разказ и разполагане на герои. А развръзката и обясненията са просто болезнени за сетивата. Демитологизирането на чудовищата не е просто малък проблем според мен. Това е огромен дефект, който резонира във всяка следваща сцена и в крайна сметка разваля добрите впечатления от страхотния дизайн на филма. Цялата атмосфера е нарушена и компроментирана.

    Защо да създаваш толкова качествен свят, който ще се хареса на жанровите фанатици само, за да го окепазиш и осереш по пътя на най-малкото драматургично съпротивление. Едно е да се лишиш от интелектуални и сценарни претенции, съвсем друго е да копираш дословно Денят на независимостта и другите апокалиптични блокбастъри.

    Конфликтите и взаимоотношенията са изражение на войнстваща посредственост. Детайлите са супер, но каква е ползата от тях след като дъ биг пикчър смърди.

    Този филм просто е поредното проявление на една по-голяма, крайно негативна тенденция. Окончателният отказ от индивидуалност и риск, безпощадната атака срещу компонентите, създаващи магията на киното.

    Този филм е много повече изкуствен корпоративен хепи мийл отколкото трибют към крийчър фийчър митологията. В него съжителстват доброто и лошото в комерсиалното, жанрово кино, но накрая лошото надделява. Финалът е безумно бездарен. А последната битка под водата е гавра с очакванията на феновете за истински качествена кулминационна битка.

    Не мога да подкрепя филм, който открито застава срещу креативността и работи в полза на корпоративната пропаганда, насаждаща идеята, че няма нужда от идеи. Че рециклирането и познатото са най-доброто нещо за един филм. Че всичко трябва да е ясно и добре обяснено, а яснотата и обясненията да са същите като във ВСИЧКИ останали филми от същия калибър. Не мога да подкрепя съзнателното откъсване от визионерските мечти на великите режисьори.

    Не искам да подкрепя отвратителната пазарна менталност, създаваща свят, в който Пол Томас Андерсън има затруднения при финансирането на свой филм. Всичко е свързано. Не може пазарът и вкусовете на най-неграмотните консуматори без елементарна представа за езика и историята на киното да се превърнат в абсолют без алтернатива. Това, което ти смяташ за допустим компромис, аз наричам болестно състояние. Тези мизерници убиват киното.

    Отговор

  • Ivcho
    2013-07-13 at 16:22

    Защо са нужни двама за да управляват един йегър?

    И едеин би свършил работа.

    Обяснено ли е това?

    Все пак криза е и трябва да се пести от заплати! 😀

    Отговор

  • MadMax
    2013-07-13 at 16:56

    Филмът е много як и на мен доста ми хареса, още повече, че съм голям фен на Дел Торо :) Като чисто забавление действа безотказно, но наистина е много вярно това, което е написал Влади в коментара си. За съжаление просто така е устроена системата на финансиране в Холивуд и дори творци като Дел Торо и Скот не притежават пълна свобода на действие, което е много жалко :(
    Но като цяло мисля, че от гледна точка на бъдещето, този филм ще даде известна свобода

    Отговор

  • MadMax
    2013-07-13 at 16:59

    …. ох … неволно постнах коментара си без да съм го завършил :(
    Та … като цяло мисля, че от гледна точка на бъдещето, този филм ще даде известна свобода на Дер Торо да развие богатото си въображание в следващите си продукции и все по-малко да се влияе от „съветите“ на костюмарите :) Поне се надявам де :)

    Отговор

  • M.Knox
    2013-07-13 at 17:01

    „млат и топор“ – sounds inspiring :)

    Отговор

  • Vladi
    2013-07-13 at 18:39

    Дано е така, братко. Може би прекалявам с песимизма, но тея наистина развалят всичко и налагат брутална посредственост

    Отговор

  • 2013-07-14 at 00:57

    Vladi, поздравления за коментара! И не прекаляваш с песимизма, дори мисля, че си спестил още неща. Има много тъпи филми и аз принципно съм свикнал с тях, но този тук е обидно тъп.

    Отговор

  • Milbo
    2013-07-16 at 01:07

    http://www.ew.com/ew/gallery/0,,20647938_20712018,00.html#21351487

    Отговор

  • Sick S.
    2013-07-18 at 08:24

    Най-добрият филм, който съм гледал през тази година, най-добрият фантастичен филм от „Дред“ насам, най-лъвкрафткският филм от „Хижа в гората“ насам и филмът с най-добър ритъм от не помня кога.

    Отговор

  • Barba azul
    2013-07-18 at 18:24

    Още щом гледах първия трейлър ми се наби приликата с анимето Neon Genesis Evangelion, което е с доста силен франчайз и мисля, че Дел Торо трябваше да си „стъпи“ върху него, вместо да се пъне да обяснява, че филмът няма нищо общо и си е чистак нов сюжет.

    Отговор

  • Izumen
    2013-07-19 at 23:44

    Бахти Vladi… к акво общо има Пол Томас? Винаги си е имало ефектни мега филми, чиято сила не е в персонажите или в историята, както и сърцераздирателни човешки истории без нито един CGI. За какво трябва да мрънкате? Сякаш това се случва за първи път. Сравнявайте го с Avengers, с Man of Steel, с TDRK, със Spider-man. Това адски качествен филм с много достойнства и е може би един от най-ефектните и визуално въздействащи.

    Закарайте си задниците на кино и не оставяйте лайна, като Grown Ups 2 да изкарват повече пари!

    Отговор

  • Sick S.
    2013-07-20 at 07:50

    Pacific Rim изобщо не може да се сравнява с Man of Steel и TDRK, защото това са скучни филми, които са взимат насериозно, но са пълни с глупости. The Avengers го бива, но е прехвален, а новият Спайдърмен не е кой знае какво. В ревюто е дадено точно описание: „„железен млат и кървав топор” за убер-гийкове“ и „Mash-up B-movie madness” от висша степен“.

    Отговор

  • Izumen
    2013-07-20 at 17:09

    Жанрово са в една категория.

    Отговор

  • hristian
    2013-07-21 at 19:16

    Не бих казал , че Pacific Rim е по-добър от Man of Steel ,просто сценариста се осра .

    Отговор

  • Milbo
    2013-07-23 at 03:31

    Като мина известно време от гледанeто му – мога спокойно да кажа, че от целия шум и т.н в главата ми най-ясна следа оставиха очите на Ринку Кикучи ….Rinko Kikuchi ….Може би – защото успяха да внуши едновременно уязвимост и сила…а м,оже би поради друга някаква причина – за която нямам никаква идея каква може да е ….
    Нито един от погледите на останалите актьори не помня ….

    Отговор

  • 2013-07-25 at 00:27

    Кеф, та дрънка. :) Дано обаче следващият проект на Гийермо е нещо по-лично.

    Отговор

  • 2013-07-25 at 21:05

    Страхотно забавление, само азиатката да беше малко по-вталена…

    Отговор

  • AzUrAL
    2013-07-25 at 22:02

    Дано да направи много пари, че най-накрая да му отпуснат стабилен бюджет за „Hellboy 3“.

    Отговор

  • Gabriella
    2013-08-27 at 20:33

    Супер, супер як филм! Не е истина, че има такъв потресаващо слаб бокс офис в БГ.
    Невероятно забавление! Наистина не мога да разбера как може някои да мърморят и да търсят под вола теле…

    Отговор

  • NikOsila
    2015-04-03 at 12:06

    Страхотен кеф! Филма ме впечатли наистина с детайлите. Зависи на човек какво му носи удоволствие! На мен определено цялостната колосална картина. Огромните йегъри, страхотните моменти на косъм от смъртта, и крайната победа, както и признанието на всички за успеха. Филма определено заслужава адмирации и е доста подценен в базата от всички подобни фантастики! Евала на Дел Торо и за ревюто на Дринов!

    Отговор

  • Джеймс Макавой
    2017-03-05 at 01:02

    Страхотен филм👏👏👏👏👏👏👏👏

    Отговор

  • Елена
    2017-06-12 at 22:46

    Обичам този филм Джипси е непобедим

    Отговор

  • X-Force
    2017-06-28 at 19:05

    Снощи го гледах отново. Обичам когато мине известно време да си пусна филм на Дел Торо – сякаш го гледам за пръв път, въпреки че помня какво става. С ръка на сърцето казвам, че този филм няма да остарее и завинаги ще влезе в личния ми топ 10 най-добри филми завинаги.

    Толкова красива цветова гама – преливането от тъмно синьо в жълто и лилаво… Операторската работа е ненадмината, а специалните ефекти (според мен) бяха по-добри дори от тези на прехваления Аватар. Всички, които са работили по дизайна на съществата и роботите, и изграждането им заслужават поклон. Актьорската игра е единственото нещо, което е леко изсмукано от пръстите, но се преглъща на фона на всичко останало.

    Страшно много се радвам на режисьори като Дел Торо, които не е необходимо да те убеждават в интервюта колко много обича даден филм и какво е искал да постигне. Всичко си личи на екрана и спокойно можеш да видиш, че този човек е фен и филма е любовно писмо към създателите на този жанр. „Огненият Пръстен“ е неговия най-грандиозен и запомнящ се проект заедно с Хелбой.

    Отговор

Коментирайте