Размяната / The Change-Up

Тоалетен хумор, изтъркана романтика и две яки мацки

Пак комедия. Пак Райън Рейнолдс. Пак Джейсън Бейтман. И пак два изгубени часа. За малко да възкликна: „Кой ги гледа тези филми, по дяволите?!“, но не съм чак толкова чувствителен. Пък и отговора ми е ясен. Тези, които пълнят салоните на Бен Стилър, Адам Сандлър и всякакви големи топки, ловци на шаферки и ергенски запои. Не че нещо… За всеки влак си има пътници.

Ако не е станало ясно, този филм сме го гледали. В което нямаше да има нищо лошо, ако режисьорът Дейвид Добкин (Шаферките са негови, няма нищо случайно) и двамата му сценариста (от тях са Запоите), не бяха седнали като мъже да измислят нещо оригинално, вместо да събират откъдето каквото се сетят. Единственият момент, който не се сещам да съм гледал някъде другаде, е завръзката, когато самоличностите на двамата герои се разменят, докато пикаят във фонтан. Ако това се брои за оригинално, взимам си думите назад. Въпросната сцена до голяма степен дава представа както за естеството на хумора, така и за половината сюжетна линия, която се състои в измъчени гегове отвъд ръба на добрия вкус, от които най-много да ви се доповръща. Другата половина има благородната задача да ни убеди, че кой каквото прави, на себе си го прави, стига накрая всички да са щастлви и богати. Лично при мен и този лиричен подход не подейства, но пък може тънката ми струна да е прекалено дебела.

С неуспех се увенчаха и надеждите ми, че филма може да бъде спасен от Райън Рейнолдс, когото с удоволствие съм гледал в Предложението и Buried. Човекът се бори геройски с малоумните реплики и сценките, достойни за български сериал, но намеренията за безумен смях, породен от размяната на самоличности, така и не се осъществяват. Според мен, нито той, нито Джейсън Бейтман, успяват да изиграят убедително ролята на другия, което, ако се беше случило, със сигурност щеше да е доста по-забавно. В крайна сметка, резултатът е такъв, че някакси предпочитам ролята на Райън Рейнолдс да беше изиграна от самия него.

Налага се да спомена и женското присъствие, което се изразява в участието на Оливия Уайлд и Лесли Ман. Няма съмнение, заради тях ще се стече половината публика и определено ще има какво да види. Едната дори показва цици, но не е тази, която ви се иска. Освен да пръскат секс, и двете нямат кой знае каква работа на екрана, ако не броим това, че без тях филмът щеше да свърши за половин час. Безпомощността на сценаристите достига космически стойности именно в техните образи, които са като извадени от долнопробна компютърна игра в някоя от социалните мрежи. Наскоро четох колко щастлива била Оливия Уайлд, че вече може да си избира ролите. Ако продължава така, по-добре да си остане нещастна.

За да не бъда разбран неправилно, може би трябва да уточня, че нямам нищо против леките летни комедийки, които ти вдигат настроението и от които запомняш поне един свеж лаф. Понеже сме на тема размяна на местата, един от филмите, на които най-много съм се смял, е Шантав петък. Това, което ме дразни, са извадените като от калъп полуфабрикати, който, ако мога така да се изразя, не са политически коректни спрямо средната интелигентност. Какво получаваме, в случая? Тоалетен хумор, изтъркана романтика и две яки мацки. Със сигурност, на някои ще им е достатъчно, но това просто не е моят влак.

Пусни коментар