Дедпул & Върколака / Deadpool & Wolverine

A happy ending

Има един израз за кучето, което хваща колата, по която от толкова време е лаело и сега не знае какво да прави с нея. Понякога според мен точно така се чувстват феновете на супергероите – чакат ли, чакат нещо да се случи, накрая то наистина се случва и единственият въпрос е „И ся к’во?“

Дедпул и Върколака (Deadpool & Wolverine) излиза на екран без съмнение в най-правилния възможен момент. От една страна, по средата на лятото, както си трябва за забавен супергеройски екшън, който иска да направи много пари, а климатикът в киносалон само ще допринесе за това. Също така, той се появява точно когато дори и най-отдадените фенове на супергероите са доста изморени от сякаш постоянно падащото качество на филмите, които повече от 15 години абсолютно доминират киносалоните и попкултурата. Дедпул обаче винаги е бил отличаващият се герой, този, който не играе по правилата и който може да си позволи различни неща от всички онези, които трябва да се съобразяват с рестриктивната кутия с 4 стени.

Завръщането на Хю Джакман като Върколака освен това без съмнение е изключително голяма радост за феновете и макар че носи със себе си притеснение да не бъде опропастено наследството на монументалния Логан: Върколакът, все пак това е герой, с който са израснали няколко поколения, а да го видим в нова светлина, най-сетне рамо до рамо с един от най-иконичните му комиксови партньори – е нещо, за което феновете чакат отдавна. И ето, че е тук. И ся к’во?

Нека да говорим по същество за Дедпул и Върколака и веднага предупреждавам, че всичко, което сте чували и вероятно вече зърнали из социалните мрежи е вярно – изненади и камеота във филма има много. Тук аз няма да разваля нито една от тях, но предупреждавам, че интернета е пълен със спойлъри, така че внимавайте. Пък и Райън Рейнолдс и Хю Джакман се убиха да го промотират този филм, появиха се във всяко едно интернет и телевизионно шоу – направете им услуга, идете да го гледате на кино, обещавам, че си заслужава!

Дедпул & Върколака започва с това, че светът на Уейд Уилсън е застрашен от някаква неясна заплаха, каквито обикновено застрашават супергеройските светове. Той обаче има възможност да стане „истински“ супергерой и да се присъедини към останалите Marvel герои, с помощта на бюрото TVA, което познаваме от сериала Loki. Там го посреща агент Парадокс (Матю Макфадиен) – типичен бюрократ британец от най-високата каста, който носи безупречно костюм и е доста неразвеселен от шегичките на Уейд. Дърдоркото обаче има нужда от помощ, трябва му „истински герой“, а както знаем Логан умря в последния си филм, заради което Уейд трябва да обиколи различните светове в мултивселената, за да си намери друг Върколак.

И ето, че си намира един, двамата се озовават в безвременната пустош накрая на времето, в която пък се подвизава чудовището Алаят (също познато от Loki), както и Касандра Нова (Ема Корин) – сестрата близначка на Чарлс Екзейвиър, изпратена там още като бебе, заради неконтролируемите ѝ сили, както и един куп други персонажи, които не са успели да намерят героичния си завършек. Нова работи като злодей, най-вече защото силите ѝ изглеждат добре визуално, когато имат нужда от ефекти и са доста по-динамични от тези на Професор Х. Цялостно злодейската част от филма е там леко про-форма, защото все някакъв антагонист трябва да има, но не е дразнеща и не е скучна, така че можеше да бъде по-зле.

Като цяло по темата за това какво работи и какво не – много неща работят в този филм. Първо и най-важно, разбира се, е чувството за хумор, което е на пълни обороти и предизвиква искрен силен смях в киносалоните на множество места. Като цяло шегите на Дедпул са доста детински понякога и често са критикувани, че са смешни единствено на хора, които са извън възрастовата група за филмите му, но тук на много места работят и то не сексуалните, а най-вече мета шегите. Това трябва да се отбележи, защото много пъти хумор, базиран на попкултурни препратки, е остарял още докато филмът се снима, но тук това е избегнато доста умело и бих казала, че шегите работят през 80% от времето, което е хич не лоша успеваемост.

Химията между Джакман и Рейнолдс освен това е на страхотно ниво. Едно на ръка, че те са приятели от години, а друго – че познават тези герои от всяка една тяхна страна и ги владеят напълно, което им позволява да изглеждат комфортно във всяка една сцена. Динамиката между самите герои освен това просто е забавна и въпреки че е виждана и преди (смръщен стоик, който е раздразнен от неспиращите дрънканици на другия), тук работи безотказно и искаш да ги гледаш още и още, без значение на какъв етап в отношенията си са.

За съжаление има и елементи, които отявлено не работят. Докато откриващата сцена е брилянтно хореографирана и заснета и заслужава всичките ни овации, като цяло екшънът по-нататък е доста стандартен и скучноват, особено към края. Проклятието на всички супергеройски филми – мишмашът от непроследим екшън в третото действие, не е избегнато и тук, макар че трябва да признаем, че има моменти, които са по-фокусирани върху героите и комедията, които успяват да пробият през бълвоча. Сюжетът освен това е там очевидно само за да дава причина тези герои да са заедно и да ги гледаме заедно на екран – добре, чудесни са заедно, но на моменти историята издиша абсолютно безобразно.

Като цяло режисьорът Шон Леви не се слави с голяма сила в екшъна и това си личи и тук. Той обаче е добър във фокусирането на случващото се през призмата на героите, а тук двамата главни герои имат достатъчно харизма и хумор, че да държат филма над повърхността, дори и когато той откровено започва да се затлачва, както в действието, така и заради необяснимите и изцяло ненужни емоционални моменти.

И ся к’во? Ще спаси ли Дедпул & Върколака креативно позатъналата Marvel вселена? Откровено не. Това е филм, който знае какво иска да бъде и е нещо самостоятелно – той ще използва всяка една трошичка, която му е дадена от кораба-майка Disney, че да им се подиграва, но ще си седи отделно, ще си прави шегичкитеи ще успява в носталгията и fan service-a, където много други се провалят, дори ще ни доказва, че някои непопулярни сред феновете решения в крайна сметка са взети правилно на корпоративно ниво. Дедпул & Върколака е филм, който иска да забавлява и го прави искрено. Исус Марвелски обаче просто не е, а и не трябва да искаме да бъде – това си е работа на компанията, която трябва да преосмисли целия си бизнес модел. Спасител няма да дойде, а публиката ще разбере, че забавлението само по себе си е достатъчно и вероятно няма нужда да е винаги поредния епизод от най-скъпия сериал на планетата.