Куентин Тарантино е твърде болезнено обсебен с Холивуд като шоубизнес, за да не мисли за собствената си филмографията. Желаейки да избегне съдбата на много велики режисьори, превърнали се в жалко подобие на себе си в късните си години, той отдавна обеща, че умишлено ще приключи кариерата си с десетия си филм. Няколко години след Имало едно време… в Холивуд, той най-накрая се готви да започне снимки по вече завършения си нов сценарий.

Според The Hollywood Reporter филмът се нарича The Movie Critic и детайли за сюжета са оскъдни. На този етап знаем само, че действието се развива в Лос Анджелис през 70-те и се търси жена за главната роля. Очевидното предположение, до което много фенове на Тарантино стигат, е, че той подготвя филм за Полин Кейл, емблематичната критичка, която дълго време има значително влияние върху филмовата индустрия. Режисьорът често споделя любовта съм към ревютата на Кейл и сюжет, ориентиран около нея, би му позволил да задоволи интересите си към историята на киното, тъй като нейната перспектива върху това бурно десетилетие в Холивуд е безценна. Филмът би могъл да разказва за връзката ѝ със звезди като Уорън Бийти и за периода, в който той я урежда с работа в Paramount – неповторим случай, където критик има толкова влияние, че студията направо решават да ѝ предложат позиция.

На този етап нищо не смеем да твърдим за филма, но не можем да отречем приликите с Имало едно време… в Холивуд, тъй като The Movie Critic без съмнение ще има същия фокус върху забравените истории на „Фабриката за мечти“, които обладават ума на Тарантино. Режисьорът напоследък повече от всякога се впуска в киноманията си, възхвалявайки най-различни обскурни b-movies и странни студийни творения в подкаста си Video Archives с Роджър Ейвъри и дори в книгата си Cinema Speculations. Предишният му филм бе най-яркият показ на фетишистката му любов към low-art киното, която се е превърнала в негов собствен, себе-възхваляващ бранд (а ако това ви дразни, няма нито за секунда да издържите чудесната литературна адаптация на Имало едно време… в Холивуд). Сега изглежда сякаш режисьорът е решил да задълбае по-дълбоко в собствената си мания.

Не можем все още да твърдим, че Тарантино е на път да повтори себе си, но имайки предвид колко различни бяха последните му няколко филма един от друг, това изглежда като стъпка по вече отъпкана пътека. Но това е само малка забележка, която сигурно ще бъде засенчена бързо, имайки предвид че Тарантино рядко разочарова. И макар и много хора да се съмняват, че това наистина ще е последният му филм, ние сме склонни да го повярваме. Мислим, че Куентин Тарантино ще иска да приключи филмовата си кариера с гръм и трясък, или поне с нещо значимо и ретроспективно, и затова чакаме The Movie Critic с нетърпение.

Similar Posts

Вашият отговор на heinrich Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Слава Богу най накрая… И без това първите му два филма са наистина шедьоври, но след тях просъо се изчерпа момчето. Една и съща повтаряемост, едни и същи абсурдни глупости. Абсурден миш маш от кървища, нищо повече. Не мога да не призная, обаче гениалния му талант в диалозите. Но е време да си ходи……

    1. Извинявай, ама как „Kill Bill“ се повтаря с „The Hateful Eight“? Или с какво „Джанго“ си прилича с „Имало едно време в Холивуд“. Тарантино винаги е имал специфичен стил и отпечатък по филмите си, които ги правят негови, но темите и жанровете, които ползва, за да разкаже историите си, винаги са били различни и открояващи се. Едно е да не ти харесват – друго е да разправяш, че са еднакви и, че се бил изчерпал …

      П.П. Не вярвам, че ще се пенсионира след този филм!

  2. Тарантинката си прави просто емиджова рекламка, нищо повече! Този идиот не може да живее без да прави кино. Киното му е абсурдно и ненормално, но не мисля, че е гениално. Просто Империал кино-маниак… Джанго е най-доброто му и е прилично кино. Другото е плява. Лео прави най-ненормалната си роля. „Копилетата“ също става, но Валц изнася филма. Глутницата е отврат кино, жалки опити за оригиналност. За последния не ми се говори, пълна скука.