Помните ли януари 2020? Какви невинни пролетни цветя бяхме всички тогава, нямахме никаква представа какво ни е подготвило бъдещото. От тогава до сега светът се промени по множество начини, един от които обаче откровено ме зарадва – завръщането на „whoddunit“ мистерията, до голяма степен благодарение на Райън Джонсън и неговия чудесен Вади ножовете. Тогава филмът излезе, израдвах му се на макс, заедно с огромна част от публиката, той направи впечатляващо количество пари и Netflix с безлимитния им портфейл набързо сключиха сделка за поне още два филма от същата поредица с Джонсън и Даниел Крайг. Много хора бяхме леко притеснени, най-вече заради предишни подобни болезнени опити, но ето че втората част най-сетне е реалност и с огромно удоволствие споделям, че е дори по-добра от първата.

Glass Onion излезе с много ограничен кинопоказ само в определени държави, но за щастие за всички, вече е достъпен като празничен подарък под елхата, който като деца чакаме да разопаковаме. Както и предишния път, ще внимавам много с издаването на спойлъри, искам всички да се насладят на филма в целия му блясък и ви уверявам, че дори и всички трейлъри и реклами не издадоха нищо, пускайте Netflix спокойно!

Невероятният детектив Беноа Бланк се завръща, а Райън Джонсън следва модела на очевидната си муза Агата Кристи и поставя детектива си в напълно нова ситуация, с нови герои, които обаче са също толкова ексцентрични, даже още по-цветни и непредвидими от тези в първата част. Историята като цяло се върти около група приятели на милиардер с технологична компания, които той събира на частния си гръцки остров, за да се откъснат от пандемията и да играят „murder mystery” игра. Веднага казвам, не се тревожете, това не е „пандемичен“ филм. Има точно една сцена с маски, която Джонсън и дизайнерката на костюмите Джени Игън идеално са построили, за да разберем много за героите дори от начина им на носене на маски и избора им на такива – това, което така  или иначе всички правехме в онези времена.

Това обаче не е първия път, в който ние се запознаваме с героите – това се случва в отварящата сцена на филма, поставена в първите дни на пандемията, която с хитър монтаж на конферентен разговор ни показва веднага кои са тези хора. Започваме с Клеър Дебела (Катрин Хан, натоварена с нещастно съвпадащо име на български, но иначе прекрасна в ролята), губернаторка на щат, която работи от хаотичния си дом и дава интервю на Андерсън Купър за CNN. Тя получава мистериозна кутия, която започва да се мъчи да отвори с помощта на приятелите си, които са получили идентични кутии. Лайънел Тюсант (Лесли Одом Дж.) е главен инженер в компанията на милиардера, който единствен е останал във фабриката и мисли постоянно за това как да дешифрира странно формулираните идеи на шефа си. Напълно обратно отношение към опасностите на пандемията имат Бърди Джей (Кейт Хъдсън), бивша звезда в модните среди, която оцелява единствено благодарение на вярната си асистентка Пег (Джесика Хенуик) и Дюк (Дейв Батиста) – инфлуенсър в средите на „мъжките права“, който се интересува единствено от броя на последователите си.

С дружни (неравни) усилия, те разгадават всяка една от задачите в кутията и стигат до последната награда – поканата за парти на острова. Междувременно Джанел Моне седи сама по халат в гараж и директно разпарчетосва кутията с чук, за да ни покаже, че нейната героиня няма никакво намерение да се занимава със странностите на героя на Едуард Нортън. Майлс Брон е милиардерът, на чиито остров се оказват всички герои, както и любимият ни Беноа Бланк, който обаче не е бил поканен. Брон е напълно откъснат от истинския свят и е скандално нарцистичен, той обича да е в центъра на вниманието също толкова, колкото Бланк и няма нищо против да напомня постоянно на приятелите си на колко по-различно ниво от тях живее и мисли.

Всеки един от героите е построен безупречно, най-вече чрез костюмите, като на първо място тук поставям Кейт Хъдсън, която от много отдавна не бях харесвала толкова. Нейната героиня, бидейки част от модния свят, е оставена да носи най-екстравагантните, цветни и впечатляващи дрехи, което и позволява да блести във всяка ситуация, а самата Хъдсън знае как да носи тези дрехи, а не те да носят нея. В същото време обаче, в някои по-тихи и несигурни моменти, Хъдсън успява да ни напомни, че Бърди не е просто тъпото красиво парче, което някога е красяло корици на списания – че е тъпа, тъпа е, но в нея има и амбиция, ранимост и завист, които правят Бърди Джей най-интересния герой в целия ансамбъл.

Напълно по моделът на Агата Кристи, във втория си филм от поредицата Райън Джонсън се занимава с тотално друг вид мистерия, построена по съвсем различен начин от първата. Тук всъщност въпросите са няколко, най-незначителният от които е как ще се развие играта на Брон. Най-важното обаче е, че Джонсън в никакъв момент не забравя, че за да бъде успешен един такъв филм, две неща са най-важни – героите трябва да са интересни и публиката трябва да се забавлява. Glass Onion е далеч по-отявлено комедиен от първия, с някои сцени, които граничат с пародия, но лично за мен не прекрачват границата. Героите са повече от интересни и мотивите на всеки един от тях са напълно логически обосновани, дори и в някои моменти да се стига до обрати, които леко минават в територията на „е това може да се случи само на кино“. Дизайнът на продукцията също е толкова изпипан, колкото беше и във Вади ножовете – загледайте се само в огромния портрет на собствената си физика, който Майлс държи в хола си (очевидно Едуард Нортън в Боен клуб, което аз приех като личен поздрав от Джонсън към феновете).

Райън Джонсън умело се вихри с инструментите на жанра, за да ни покаже отново, че не просто го владее, а го обича и иска да работи в него още, защото му се получава добре. Най-впечатляващото е, че той не прави нищо невиждано тук, а използва същите прийоми, които всички писатели на мистерии използват, същите методи, за да заблуди публиката и да разсее вниманието й от правилното нещо, които използва всеки един фокусник – специално ти показва нещо, в което ти да внимаваш, докато на заден план тихичко поставя новия обрат. Малко чудо е, че той прави втори филм, който е също толкова оригинален, забавен и носи същото добро чувство, както и първия. Камеотата, за които сте чували са там и са наистина разкошни, но големите овации отиват за Джонсън и Даниел Крейг, които вече съм сигурна, че ще искам да гледам как играят в пясъчника на Беноа Бланк отново и отново.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

2 Comments

  1. По един айпад за всеки, който е гледал филма и е съгласен с ревюто на автора! 😃👌🏻