Какво става, когато най-безсмъртният франчайз на планетата трябва да се изправи пред истинска смърт? Какво ще направят Marvel, които толкова упорито се борят против всякакви съществени последици за героите си, когато сякаш самата вселена ги принуди да наложат някаква истинска промяна? „Черната пантера: Уаканда завинаги“ за съжаление, е жертвата, която трябва да служи като отговор на този въпрос. Колкото и да не му се иска, на Райън Куглър („Fruitvale Station“, „Крийд“,) е възложена задачата да удължи живота на своята Уаканда във вече умиращия MCU, докато се бори за културното наследство на една икона. Филмът, който е направил, се бори отчаяно да намери смисъл в смъртта, но се проваля, защото губи перспективата си върху живота.

Иронията в ситуацията е, че първият „Черната пантера“ беше точно обратното – една борба за живот. Пристигайки след куп алгоритмични, несериозни „пресъздавания“ на вече познати герои и преди най-големия, хомогенен франчайзов кросоувър, който веднъж завинаги превърна тази споделена вселена в една безформена маса („Отмъстителите: Война без край“), този политически трилър/футуристичен епос бе една нужна глътка свеж въздух. Филмът на Куглър беше значителен не просто защото ни представи едно от най-добре реализираните кътчета от цялата тази вселена, населено с пълнокръвни, интересни персонажи, или защото разшири културния обсег на Marvel, запечатвайки се в цайтгайста на множество общности из целия свят, но и защото беше почти изцяло филм на Райън Куглър – всичките му тенденции за модерно, но в същото време старомодно блокбастърско кино бяха примесени с интереса му към отношението между миналото и бъдещето в модерния живот на чернокожите. В центъра му бе един актьор, който успя да се докаже като всичко, което един супергерой трябва да бъде. След „Черната пантера“, MCU изглеждаше по-жив от всякога.

И тогава Чадуик Боузман почина. Откакто започна тъй наречената Четвърта фаза става все по-ясно, че неговата смърт може би е символична и за смъртта на каквито и да било вълнуващи развития в този франчайз. Никой нов актьор не е могъл да се въплъти толкова успешно в супергеройски костюм оттогава и никой проект не е бил толкова креативно удовлетворяващ. Дългоочакваното продължение „Уаканда завинаги“ беше единствената надежда за истинска визия в Marvel филм след като режисьори като Сам Рейми и Клои Жао бяха смачкани под тежестта на плановете на Кевин Файги и едно нещо е пределно ясно – Райън Куглър е единственият, който все още може да си позволи свобода в тази проклета система (освен може би Джеймс Гън). Новият му филм може и да има много провали, но голяма част от тях се намират в непостижимите му креативни амбиции, което от само себе си прави „Уаканда завинаги“ значително по-интересен от повечето супергеройски предложения от последните няколко години.

Трудността в продължаването на хитов филм, чийто свят жадува да бъде разширен, без присъствието на централната му (и явно ключова) фигура са свързани със самата самоличност на това продължение. Какво трябва да представлява такъв филм? Какъв трябва да е фокусът? „Уаканда завинаги“ е продължение, което очевидно трябва да бъде нещо нестандартно, и големият му провал се намира именно в предсказуемостта на визията му. Без да издавам нищо ще кажа само, че този филм следва същия сюжет като първия до депресираща степен. Куглър очевидно обича Уаканда и тя тук все още е негово творение – костюмите на Рут Картър са изящни и всички локации имат много по-осезаемо присъствие на екрана от другите въображаеми светове на Marvel – но вместо да я развие, той се надява да я „открием“ наново със същото удивление и я кара да премине през абсолютно същите изпитания като преди. Дори Лудвиг Йорансон не допринася много към вече установената музикална идентичност на Уаканда (макар че новата тема на Дора Милаже доста грабва ухото).

Всичко това произлиза от очевидното желание този филм да служи като почит към Чадуик Боузман и заблуденото, макар и разбираемо вярване, че най-добрият начин това да се случи е да погледнем към миналото. Особено иронично е, че този филм повтаря дори една от основните тези на първия, а именно идеята за конфликта между миналото и бъдещето, в който се заражда настоящето ни. Точно както Т‘чала беше преследван от последствията на смъртта на баща си, тук ние виждаме как сестра му Шури (Летиша Райт) се опитва да не пропадне в бездната, оставена от загубата на Черната пантера. Досега сме я виждали като брилянтен иноватор, който се бори против ограниченията на традицията, но сега тя трябва да напусне балонът, който представлява лабораторията й, и да поеме повече отговорност за цялостната култура на родината си. Няма как в монархията на Уаканда да няма елемент на традиция, следователно няма как Шури да бъде готова за изпитанията, които предстоят.

Тук тя, заедно с другите герои във филма – майка й, кралица Рамонда (Анджела Басет), лидерът на планинското племе М‘баку (Уинстън Дюк), водачът на войнствените Дора Милаже Окойе (Данай Гурира) и Накиа, чиято роля тук е толкова несъществуваща, че Лупита Нионго щеше да си бъде по-добре, ако беше останала при двойника си от „Нас“ – са в същото положение, в което се намира и самият Куглър. Всички те са объркани относно ролята си в този все по-объркан свят и трябва да проправят път към бъдещето, без да изгубят част от себе си. За да е още по-интересно, те получават нов Килмонгър – Намор (Теноч Уерта), лидерът на подводно кралство, което наподобява Уаканда в своята тайнственост и технологична изобретателност и щеше да бъде също толкова изумително, ако беше осветено като хората. Неговите идеи за враждебност като форма на защита, породени от белези от (далечното) минало, са опасни и очевидно злодейски, но имат определена атрактивност за нация като Уаканда, която е по-уязвима от всякога след края на предишния филм и началото на този.

Кризата на идентичността, която се поражда у героите тук, е кризата и на самия филм, който не знае какво трябва да бъде, но иска задоволи всекиго. Сюжетът подскача от една линия към друга, през множество локации, екшън сцени, обрати и нови персонажи, но сякаш нищо не се връзва в една кохерентна история. Балансът в настроенията, между хумор и драма, който Куглър е постигал преди, тук го няма. Много от най-интересните герои на получават вниманието, което заслужават, но за сметка на това имаме редовни появи от „the token white guys“ (не можехме да минем без Мартин Фрийман), които изключително успешно запълват времето. (Какво по дяволите правиш в тези филми, Джулия Луи-Драйфус? Не ти ли плащат достатъчно за „Сайнфелд“?)

Marvel определено не помагат с този проблем, като налагат собствените си искания за франчайза. Този филм очевидно трябваше да бъде напълно самостоятелно произведение, недокоснато от изискванията на вселената. Но явно студиото решило, че най-добрият начин да почетат Боузман би бил като подготвят публиката за следващия им Disney+ сериал или за второстепенен злодей в някоя бъдеща сюжетна линия. Екшън сцените продължават да бъдат безинтересни, а кулминацията – прибързана и насилена. И колкото и Куглър и операторът му Отъм Дуралд Аркапау да се стараят да създадат една по-красива, нежна, натуралистична и грандиозна визия, филмът пак изпада в капана на безвкусната, дигитална Марвелска неестественост. Няма да получите обещаната „медитация върху мъката и смъртта“, но ще получите съсредоточена медитация върху възможностите за развитие на този бранд.

Но въпреки това Куглър се усеща тук. Усеща се неговата емоционалност, неговият меланхоличен копнеж, неговата надежда за бъдещето. Колкото и да е сух на места, „Уаканда завинаги“ в сърцето си е мелодрама, която действително се интересува по-малко от екшън и повече от думи. Тези думи много често за забравими, неспецифични откровения от герои, които нямат място да дишат в целия този хаос, но все пак в тях има истинска емоция, която е доминантната сила с най-много екранно време. Излизайки от киното, последното нещо, което ще кажете за този филм, е, че е бил равнодушен. Куглър очевидно е изгубен в дълбините и няма ясен фокус – той знае, че трябва да гледа напред, но не може да устои да хвърли погледа си назад.  Но това поне е откровен провал – провал, в който се усеща истинско търсене на смисъл.

Та в крайна сметка какво се случи, когато неудържимата сила (вечният спектър на смъртта) се сблъска с неподвижния обект (Marvel Studios)? След смъртта на своя крал Уаканда, която някога изглеждаше като яркото бъдеще на този франчайз, се е превърнала в значително по-пусто място. „Черната пантера“ бе прераждане, „Уаканда завинаги“ е погребение. След последните няколко филма става ясно, че MCU се е превърнал в един огромен кораб, който много скоро ще потъне под собствената си тежест. Райън Куглър ще оцелее, но Уаканда за съжаление ще потъне с останалите. Щом дори в този случай Marvel не можаха да се адаптират и да направят интересен филм, няма как да продължим да се интересуваме от тях завинаги. Накрая единственото, което ще остане в мейнстрийм киното, ще бъде един разпад и ние, като героите в „Черната пантера: Уаканда завинаги“, ще трябва да намерим път през хаоса към бъдещето.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Крайно несъгласен с ревюто, но не съм учуден. Подобен проект си плаче за поляризация сред феновете. На мен лично ми хареса много, въпреки някои минуси (гледам към теб Ironheart).

    1. Драматизъм лъха повече от това ревю, отколкото от филма.
      За мен филмът си беше достоен почит на Чадуик + доразви герои с потенциал и представи новите макар и повърхностно персонажи, които тепърва ще се доказват. Рано е да се изказват крайни мнения.
      Да, продължението има някои минуси, но плюсовете са повече. Може да не ни разтърси, може да не ни отвя, но се представи подобаващо, като за продължение.
      И нека бъдем честни. Чадуик Боузман изигра блестящо Черната пантера, но ако бе още жив, това напълно вероятно щеше да си остане единствената му забележителна роля. Да се твърди, че той е бил едва ли не душата и сърцето на франчайза е много преувеличено.

    2. Човече, гледай другите филми на Бозман и ще бързаш да си редактираш коментара. Пантерата му е може би една от най-посредствените роли. Да, направи го още по-голяма звезда, но да сравняваш изпълнението му в Пантерата спрямо превъплъщенията му в 42, Get On Up или Ma Rayne’s Black Bottom е като да сравняваш ябълки с дини.

  2. И аз не мога да се съглася напълно.
    Започвам от там, че Уаканда е в пъти по-добър филм от първия, на който лично аз, не съм особен фен и смятам за доста генеричен и прехвален. Също така е и най-добрият Фейз 4 филм до сега (колкото и ниска летва да е това). Най-сетне хубав, истински, нормален филм, а не пародия. Дори липсата на придърпващата сила като Чадуик, не пречи въобще на качествата на филма. Раян Куглър е вдигнал много нивото си от предната част. Осезаемо много, просто тоя филм е в пъти по-адекватно изглеждащ и усещащ се, като режисура, и особено, като ефекти, които в предния бяха потресаващи. Единствено не ми хареса, че имаше много тъмни сцени. Не знам дали в Холивуд някой въобще се занимава да колър коректва и да оправя осветление, но това е тренд, който забелязвам напоследък. Тук искам да изкажа и адмирации за това, колко деликатни и важни решения са взели, за да почетат трагичната кончина на Чадуик и да продължат историята по логичен и не натрапващ се начин. Мисля, че са успели идеално, предвид много сложната и тежка ситуация, в която изпада екипа. Поне в моите очи, всички действия имаха логика, бяха обмислени и оправдани. Особено финала беше просто перфектен в символиката си за приключването на един път и поемане по нов такъв.
    С което преминавам към, може би, най-голямата сила на филма – актьорите. Особено Летиша Райт, която има толкова голяма тежест на плещите си, такива очаквания към героя си, че е скандално. Абсолютно различна и толкова по-зряла от келешът вундеркинд, който беше в първия филм. Просто скандално развитие на ниво герой за Шури, и като игра от нейна страна. Но като цяло, прекрасна игра от всички, Анджела Басет смазва като скърбящата майка, приемаща мъката с гордост и достолепност, но все така поклатима когато ѝ се насъбере. Окойе, въпреки, че винаги ми е била любимка, тука отново е хайлайт и има няколко мн добри решения с героя ѝ като цяло, успяха да ме изненадат, въпреки, че в края пак малко дадоха на заден ход и я върнаха на първоначална позиция. И костюмите им бяха леко бутафорни. Мбаку е супер, въпреки, че имаше престъпно малко време. You can never go wrong with more Mbaku. Уинстън Дюк е страхотен. Лупита, също е страхотна, въпреки, че и тя нямаше много екранно време. Ппървоначално се питах, как може да липсва от погребението на Тчала, но е обяснено в крайна сметка по страхотен начин на финала. Чудесен се оказа и за мен Намор, който много бях притеснен дали ще ми хареса, но пича беше мн на място. Хубава динамика се получим/у него и Шури и конфликта назря по естествен начин. Единствено малко резерви имах към Рири Уилямс, която не бих казал, че ме издразни, но малко ми беше като излишен сайд плот, който честно казано заплете и усложни нещата за останалите герои. Самата и арка беше важна за филма, да, но просто стоеше повече като сет-ъп за нейния персонаж, който (също както Мис Марвел и подобни) ми е турбо безинтересен. Говорейки за сетъпи, другите персонажи, с които имах малко проблеми бяха героя на Мартин Фрийман, който както тогава, така и сега, нещо хич не можах да усетя. Супер ми е невзрачен и с нищо не ме грабва. Също вързката му с новата женка шеф, Валентина ли ква беше, ми стоеше супер странно и не на място. Тяхното стори май също беше просто да сетъпне нещо за напред, като конфликт м/у Щатите и Уаканда или нз.

    Но като цяло, учудващо малко негативи имам към филма. Може би първата половина беше малко мудна, а самото начало пък, честно казано беше мн странно монтирано и имах чувството, че сцената с погребението мина супер бързо и почти не разбрах какво се случи. Мислех, че ще отдадат мн повече време на този момент. Но в крайна сметка, нататък имаше достатъчно готини сцени, свързани с жалейки за герои, така че компенсира. Също така, задължителните полит-коректни коментари за белите колониалисти, за това как всички други държави са най-гадните, пък ние сме перфектни и т.н. малко дразнят, но поне се споменаваха бегло и се продължаваше с по-интересния мейн плот. Имаше и някои малко странни решения, като доста телепортацията на Накия в пещерата при Шури, за да я спаси, също така на края, поредния пример за Marvel Fake Death Universe Просто не знам как не умря от тва копие Шури, но ок. Стори ми се и, че Неймор малко лесно отстъпи. Като че ли не очаквах чак толкова да омекне изведнъж и хоп, аху-иху, вече сме приятели и заживяхме мирно и шастливо. Но тва са не чак такива проблеми, спрямо огромните останали качества на филма.

    Някои страхотни решения за персонажи, особено с Окойе и супер доброто камео на Килмонгър. Чудесното развитие на Шури, адекватния конфликт, м/у двете държави, много по-добрата режисура на Куглър, отново чудесната и феерична и амбиентна музика на Лудвиг Горансон и т.н., и т.н. Въобще, много сериозен, много чувствен, много деликатен и страхотно отигран филм, отдаващ почит на Чадуик по най-добрия възможен начин за мен. Можеше да рекастнат, можеше много неща, но това, което Куглър е направил тук ми се стори супер логично и естествено.
    Оценка: 8/10

    1. С това ревю мога да се съглася 🙂 Човек, крадеш ми мислите за Шури и копието. Разбирам, че костюмът е спрял кървенето, но моля ти се – след такова пробождане трябваше да е аут. Единственото логично обяснение е, че като изпиеш елексира на Пантерата, той ти дава лечебни сили и издръжливост, та ако се водим по тази логика има шанс да оживее. Просто щеше да е мега яко да си отиде по време на битката. От друга страна нямаше да разбере за малкия накрая, което беше много приятна сцена. За Неймор също съм съгласен, че много бързо сви коляно, но накрая компенсираха със сцената с жена му, разкривайки какви са му плановете. Та, имаше логика. Относно Валънтайн – още във Falcon and Winter Soldier я сетъп-ват за голям играч занапред. Дразни и е ненужна. Само плете излишни интриги. Но да – както тя, така и Ironheart бяха излишни и ненужни за историята като цяло.

  3. На мен ми хареса. Със сигурност не е по-зле от първия, справили са се да го направят интересен без участието на Боузман

  4. Това е най-скапаният филм, който някога съм гледал!
    Когато реша да гледам някой филм, особено в кината, обикновено го гледам докрай, независимо колко е зле филмът!
    На този филм ми идваше да си тръгна по средата и това чувство се засилваше до края на филма! Ха-ха! Само си представете за какво изтезание иде реч! Този филм няма никакъв смисъл в голямата си част, и ако играта на Анджела Басет беше по-слаба, може би щях да си тръгна още по средата на филма! Мислех че Марвел са ударили дъното с Тор 4, обаче те явно са решили да копаят в него! Фенчетата на Марвел го харесват този филм, но те харесват всичко от марката, независимо колко е лайняно! Този филм би трябвало да бъде трибют или на български – да е почит към Чадуик Бозман, само че нищо такова няма! Дори актьорът да беше жив, едва ли сценарият за филма щеше да е много по- различен!
    Марвел даже използват ситуацията със смъртта на актьора, за да правят пари! И ако последният беше жив, тогава критиките към филма щяха да са още по-големи! Защото целта на MCU e да стане MSheU!! И с този филм мишока официално завършва стратегията си – всички известни мъжки герои на Марвел вече са заменени от женски подобни! Само не можах да разбера защо в този филм има две черни жени, които са свръх интелигентни, и от които зависи съдбата на човечеството?! Като и двете са един и същ персонаж, само че удвоен! Ха-ха-ха! И защо на едното „продиджи“ костюмът е много зле, като изваден от „Пауър Рейнджърс“, само че от 80-те години?!
    Та с други думи, адски е зле филмът! И ще се учудя, ако успее да надхвърли бокс офиса на Батман от тази година! Само че последният беше с R-rating и не беше 3D(по-ниска цена на билетите)! Ако WF направи около 800 милиона от света, това ще е огромен проблем за Марвел! Защото бюджетът на филма е 250 милиона, и защото ще е направил „само“ половин милиард по-малко от първия филм!

    1. Имаше само един емоционален момент в тоя филм-марвелското лого с Чадуик.И това е.Нищо!
      А преди него бях гледал „черното лайно“ на DC,който е дъно!

    2. Няма да направи същите пари освен ако не го пуснат в Китай, където за тази година май още няма пуснат Марвел филм

  5. Имаше само един емоционален момент в тоя филм-марвелското лого с Чадуик.И това е.Нищо!
    А преди него бях гледал „черното лайно“ на DC,който е дъно!

  6. Най-емоционалния момент в целия филм беше логото на марвел с Чадуик.От там нататък нищо.
    В духа на Скротума казвам,че филмът е по-умрял от самия принц на Уганда.
    А преди него гледах „черното лайно“ на DC,който е абсолютно дъно!
    Тия 200 и кусур милиони,вместо за филми,да ги бяха дали на тиквата да прави магистрали.
    Представям си какво ще направят с такъв бюджет в Боливуд.Там поне уважават киното…

  7. 550 милиона за десет дена, ма вий си приказвайте за потъване 🙂

    Като изключим измислената Рири и глупавия й сериал, напълно ОК. Липсата на Боузман я отиграха чудесно, евала, че нямаше простотии а ла „Бързи и яростни“ и „Междузвездни войни“ с вампирясали актьори. Единственият свестен филм на Disney във Фаза 4 (щото Спайдърмен Far from Home също беше такъв).

  8. Аз не мога да разбера едно. Как може някой да похвали такъв шит като този, само защото е под шапката на Марвел?Или пък онази диария със Скалата, защото е Ди Си?Верно е, че вие, комикс феновете лапате яко лайна, ама чак пък… Гомна, след лайна, след фекалии излизат по кината и те правят милиони, защото онези там знаят, че вие мноооого се кефите да ги изядете и после ще напишете в нета абвгдеж… Леко тъжни времена за киното като изкуство.

    Тази нагоре чак написала, че тази полюция била направила 550 милки. С кеф го написала… Ми то за последните 10 дена хероин за тия пари се е продал. Ама това не означава, че хероина е хубав…