След като съвсем наскоро в рубриката ни „WTF трейлър на седмицата” ни навестиха призрачни акули, то тази седмица е ред на космически такива. Нека бъдем още по-конкретни – от Луната.
Изглежда акулите се превърнаха в най-абсурдното създание, което можете да намерите дори и на места, за които те никога не са и сънували. Виждали сме наземни акули, акули в царевични полета и сред пясъци, двуглави и триглави акули, летящи акули, акули в торнадата, обладани от демони акули, мутирали акули, праисторически акули… Списъкът е огромен и няма да ни стигне една нормална статия обем да ги изброим всичките. Препоръчваме ви ето този лист, ако имате желание да обогатите знанията си за филмите за акули.
Нека се върнем на днешната тема – „Shark Side of the Moon”. Филмът е дело, както може да се досетите, на нашите любимци от The Asylum, които никога не разочароват щом стане дума за евтини и кичозни продукции. Ако могат да спестят от декори или специални ефекти, те ще се възползват максимално.
Вижте рекламата:
Тийзърът не ни показва кой знае колко, но мисля, че придобивате достатъчно ясна представа какво може да очаквате. Ако това не ви е убедило, то ето и официалното описание на сюжета:
По време на студената война руски учени се опитват да превърнат супер агресивни човекоподобни акули в биологични оръжия. След като не успяват да ги убият, те ги изстрелват на луната. В наши дни група американски астронавти кацат на луната след десетилетия отсъствие. Тяхната мисия е да поправят модул, който се намира от тъмната страна. Там обаче се сблъскват с все още живите и все така агресивни руски акули. Битката за оцеляване е сигурна и ще бъде кървава.
Вижте само тази усмивка. Някой предусеща прясна американска плът:
„Shark Side of the Moon” вече имаше своята премиера. Ако още не сте го гледали, бързо да поправите тази грешка. Режисьори са Глен Кембъл и Тами Клейн, а сценаристи Райън Ебърт и Ана Расмусен.
Най-интересното при този ( а и като цяло всички предложения в WTF-рубриката) е, че ако тия филми ги бяхме гледали преди да кажем 30-40 години, сега щяхме да ги смятаме за класика 😀 … Щяхме да ги грабим тогава като топъл хляб и сега да ги коментираме с няк’ва носталгия 😀 . Аз като „дете на соца“ ви гарантирам това!
Съгласен, но при сегашните тенденции това си е чиста проба качествено забавление и за днешните стандарти. Само през изминалата година са се хвърлили десетки милиарди за миризливи фъшкии, в които е по важно да има разнообразие в цвета на кожата, и сексуалните предпочитания на героите от колкото нещо интересно в сюжета. Мъка, мъка, мъка…
Абсолютно! И ще става още по-зле. Скоро „продукти“, в които има транс,джендър,черни, жълти ( и сякви други, но не и бели на цвят, хетеросексуални 😀 ) главни герои ще се смятат за стандарт за (качествено?) кино, а всичко извън това- за „посредствен, ретрограден и назадничав булшит“…
П.П. Устоях на изкушението да се избъзикам със заглавието на сегашната новина (и явната заигравка между „Shark Side of the Moon“ и „Dark Side of the Moon“ 🙂 ), обаче не мога да се стърпя да те питам нещо друго. Като неприкрит, „болен“ (рок)фен 🙂 на Флойд, не мога да не забележа характерното изписване на ник-нейма ти. Та, има ли нещо общо с „The Piper at the Gates of Dawn“ (ако предположението ми е вярно, ще разбереш този на пръв поглед нищо не значещ въпрос 🙂 )! Просто ми е любопитно.
Остава и да е случайно, едва ли щях да отразя тази новина ако не беше заглавието. Преди сто години, когато си правих профила бях издивял по това парче. 🙂
Флойд са най-големите, поне за мен, въпреки че напоследък ушите и сърцето ми принадлежат на Ник Кейв. 😉
Благодаря за отговора 🙂 ! За мен Флойд вече колко, над 20 години ли станаха (баси, как лети времето 🙂 !) си остават най-големите (при всичките ми залитания, разбира се, през годините и към други любими банди). Разбирам музикалната ти страст към Ник Кейв- човекът е артист в най-пълния смисъл на думата. Мамка му, сигурно отстрани изглежда странно в сайт за кино да коментираме музика, ама на фона на филмовия боклук, с който Холивуд ни залива ежемесечно/ежедневно./ежечасово през последните години, това поведение май не е чак толкова неразбираемо 😀 …
П.П. Не мога да пропусна- вече трети ден стискам здраво палци на ръце, крака (и к’вито там други крайници имам 😀 ) за едно ГРАНДИОЗНО шоу в София следващата пролет. Не смея да коментирам много, за да не урочасам цялата работа, обаче ако сметнеш кои двама големи музиканти в момента са със световни турнета ( и единия от тях вече беше тук в началото на юни 😉 ), ще се досетиш какво имам предвид 🙂 …