Хората вече не ходят на кино по същия начин като преди. От началото на XXI век киноиндустрията се насочва все по-ускорено към някаква услуга наподобяваща попкултурен абонамент, а появата на интернет и социалните мрежи във всекидневието ни само допринася към това омаловажаване на киносалона. С появата на стрийминг платформите стана все по-лесно човек просто да си остане вкъщи, за да гледа любимите си филми, и скоро кинопреживяването стана запазено само за „големите събития“, които човек „просто трябва да преживее в салона“, основно заради присъствието на пискащи фенове и заради заплахата от спойлери в социалните мрежи веднага след премиерата. Да не говорим, че хората, може би днес повече от всякога, нямат времето, енергията и дори финансовата сигурност (билетите за кино поскъпват из целия свят), за да напуснат дома си и да гледат филм на кино (появата на смъртоносен глобален вирус определено не помогна за това). Следователно никой не може да съди зрителите, които не са особено изявени киномани, че запазват няколкото си посещения на киното годишно за филмите, които са гарантирани удоволствия за цялото семейство и които най-много хора ще гледат и следователно ще станат част от публичния дискурс. Това не значи, че самите филми нямат значение, но голяма част от публиката вече не се интересува от това какво е новото предложение от популярния франчайз или какви мнения споделят хората за него, а автоматично избират него над всичко останало, просто защото е нещо, с което вече за запознати. „Попкултурен абонамент“ – всеки няколко месеца, сякаш по поръчка, ще получиш нова доза от любимото си IP.

Това, естествено, винаги е било така, но това, което се променя, е постоянният елемент, който винаги ще привлича зрители към касите. Още в ранните дни на киноиндустрията личности започват да изграждат имидж, който им гарантира силен боксофис. Чарли Чаплин често бива определян като първата международна звезда и го постига, като създава персонаж, който е чаровен и лесен за схващане и който всеки път ще ти предостави еднакви забавления. Неговият „Малък скитник“ е успешен, именно защото винаги е „Малкият скитник“. Това до голяма степен създава модела за касовия филм и изгражда у хората представата за киното като място на комфорт и гарантирано бягство от света, която и до ден днешен подхранва франчайз-ориентираното мислене на студиата. Но разликата между тогава и сега е, че преди филмите са били издигани от разпознаваеми звезди, не от разпознаваеми брандове. А това въобще не е маловажна разлика. Каквито и ужасяващи прояви да има тъй наречената „celebrity култура“, в сърцето си тя представлява почит към един талант, или поне към особено цветущ характер. Има нещо специално, което се губи, когато хората започват да се вълнуват повече за логото на Marvel върху един плакат, отколкото за лицето на Дензел Уошингтън или Джулия Робъртс.

Ако сте чували през последните няколко години киномани да тъжат за „смъртта на филмовата звезда“, то това е причината. А напоследък се чува и едно друго мнение, което хората обичат да провъзгласяват меланхолично – „Том Круз е последната истинска филмова звезда.“ И е лесно да се види защо. Това, което отделя „звездата“ от обикновения актьор е едно извисяващо се присъствие, един неудържим чар, който овладява екрана и придава автоматична сила към всеки материал. Дори в слабите си роли, звездите носят със себе си тежест, защото ги разпознаваме и сме запознати с „персоната им“. Именно в това, Том Круз е перфектен екземпляр. Дълго време той изграждаше за себе си образа на организирания, безкрайно компетентен млад, секси приключенец, който винаги ще бъде добър във всичко и ще победи лошите. Имиджа му става толкова ефективен, че дори в позорни провали като „Мумията“ (2017) героите му излъчват аура на хладнокръвно лидерство. А това, което го издига на още по-високо ниво, е ненадминатата му любов към киното и начинът, по който използва силата си в Холивуд, за да прави филми, които са изградени с автентично творчество. Откакто Брад Бърд вдъхна нов живот в поредицата през 2011 с „Режим Фантом“, „Мисията невъзможна“ се превърна в нещо като „престижния“ екшън франчайз, създавайки усъвършенствани, симфонични преживявания, предназначени за кино салоните. Сега борбата на суперзвездата да спаси тази индустрия продължава с новият му величествен блокбъстър „Топ Гън: Маверик“ и можем да кажем, че макар и войната далеч да не е приключила, тази битка бе спечелена от Круз.

Успехът на „Маверик“ се дефинира от няколко различни аспекта, всеки по-обнадеждаващ от предишния. Та нека започнем! Като за начало, филмът стана най-печелившият в кариерата на Том Круз, надминавайки „Мисията невъзможна: Разпад“ в глобалния боксофис с изумителни 885 милиона долара (до момента на писането на тази статия). Това от само себе си е впечатляващо, но анализатори вече предсказват, че филмът ще премине 1 милиард долара скоро, което ще го направи най-печелившия филм на звездата, дори ако вземем предвид инфлацията, надминавайки „Rain Man“, който в днешните стойности се похвалва с 1,008 милиарда. Това би могло да значи, че популярността на звездата не просто поддържа постоянното си ниво, а се е издигнала до нови висини. Дали това наистина е вярно е сложен въпрос, имайки предвид колко доминантни са франчайзовете, които обикновено надминават тази сума с лекота и заемат доста повече пространство в цайтгайста от Круз. Но успеха на филма е неоспорим триумф за киното, достигайки небесните си доходи до голяма степен чрез силен „word of mouth“ (отзивите, споделяни за филма) и изкусителното обещание за истинско вълнение в кино салона. Спадайки със завидни 15% между третия и четвъртия си уикенд и хвалейки се с един от най-силните четвърти уикенди в историята на американския боксофис, филмът очевидно има трайност сред публиката, жадна за подобно колективно преживяване след мъртвия период, който беше пандемията.

Том Круз е последната истинска филмова звезда, защото само той до ден днешен може да предизвика такова вълнение у публиката. Уилис и Нийсън отдавна се предадоха на безпощадния конвейер на евтини отмъстителни трилъри, които едвам съществуват. Том Ханкс, макар и да продължава да бъде добър в много от ролите си, не е бил в центъра на проект с голяма културна релевантност от повече от 20 години. Уил Смит се е превърнал в татковски YouTube инфлуенсър (и кариерата му, както всички видяхме, скоро пое доста тежък удар). А всички звезди от новото поколение или процъфтяват в по-странни артхаус филми (Робърт Патинсън, Кристен Стюарт, Тимъти Шаламе), или са окончателно привързани към някакъв комиксов герой и феновете им не тръгват с тях, когато напуснат франчайзовете си (кога за последно сте чули за успешен филм с Робърт Дауни Дж. или Крис Еванс, който не е бил на Marvel?). Най-близкият еквивалент до старовремските звезди са Райън Рейнолдс или Дуейн Джонсън, но една добра филмова звезда би трябвало да може да допринесе тежест към филма чрез имиджа си, а те правят точно обратното, изграждайки забравими заглавия като „Red Notice“, следващи доказан алгоритъм, който кара двамата да изглеждат като чаровни, компетентни екшън герои.

Топ Гън: Маверик“ без съмнение е суетен филм, възхваляващ звездата си до нечовешко ниво, но в сърцето му се намира една искреност, която липсва в повечето модерни блокбъстъри. Том Круз е актьор, който жертва неразумно голяма част от себе си в името на филмите си, и новият „Топ Гън“, подобно на последните няколко „Мисии“, е видно алегоричен за подхода му към работата си – колкото и да се променят желанията на хората и колкото и да се развиват технологиите, няма нищо по-хубаво от това да събереш устремен екип от талантливи хора, които да изпълнят задачата с прецизност и страст. Макар и „Маверик“ да не е оригинален филм, определено може да се спори дали публиката (особено тази извън Щатите) действително прояви интерес към филма заради запознанството й с предшественика му, който е известен и сравнително харесван артефакт от 80-те, но не бива почитан така, както други класики от тази ера. Най-обнадеждаващото постижение на филма е точно факта, че до голяма степен достигна успеха си без да разчита на носталгия към оригинала (макар че тя определено присъства) или да обещава бъдещи продължения. Зрителите просто показаха интерес към един майсторски изграден спектакъл с една истинска звезда в центъра (и много бъдещи звезди около него), което ни дава много надежда за бъдещето на тази индустрия и за културната тежест на киното като цяло. Все пак Том Круз далеч не е изразходил арсенала си, подготвяйки ни два нови „Мисия“ филми, които ще ни оставят безмълвни. Все пак ако ще се събираме в кино салоните, за да аплодираме нещо, то ние мислим, че няма по-достоен кандидат за това от изтребител, прелитащ през хоризонта, пилотиран от една звезда.

Similar Posts

Вашият отговор на ТОМ КРУЗ Е ИСУС Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

22 Comments

  1. Може да се каже, че този филм е изненадата на годината. И да направи над 1 млрд. без Китай и Русия в сегашната ситуация си е подвиг 🙂

  2. Аналисти! Егати излагацията, егати невладеенето на български език. Само доброто възпитание ми пречи да не кажа някоя вулгарна шегичка.

    1. Така е, моя е грешката, поправяме го. Благодаря за…любезния коментар. 🙂

    2. Хаха, чудесно. Иначе се радвам на свежото перо и аз, ама съм зла леличка 🙂 Всичко друго в статията е горе-долу така.

  3. Том Круз заслужава всички суперлативи, които летят по негов адрес и за съжаление, наистина е последният екшън герой от онова време, което всички познаваме до болка. Топ Гън дойде в правилният момент и погъделичка феновете не само на оригинала, но и тези от нас, които обичат качествен екшън. Нещо, което не съм виждал от Райън Рейнолдс или Скалата от ….. не помня кога. Съгласен с всяка дума от статията – особено с частта за „абонамента“. Тъжно е, че доста хора са на това дередже и нещата малко по малко започват да приличат на ерата с Напстър и принизяването на музиката до прост консуматив, който ползваш и захвърляш. И все пак мисля, че в един момент стрийминг балона ще се спука заради алчността на корпорациите и хората пак ще тръгнат по кината както преди – въпрос на време е…

    1. Аз също (може би леко пакостно от моя страна) се надявам стрийминг платформите да изгубят част от силата си…или направо да вземат да валират xD. Но потенциалният проблем, който ме притеснява, е какво ще се случи със среднобюджетните и авторски филми, които бяха изоставени от студиата и за определен период от време се правеха само от Нетфликс и др. Може и да предпочитам „Ирландецът“ да го дават в кината, но е по-добре да го гледам в Нетфликс отколкото въобще да го няма, а в момента не мисля, че някой би направил този филм за кината. От друга страна пък колкото по-доминантни ставаха стрийминг платформите, толкова повече студиата се отказваха от задоволяването на режисьори и създаването на подобни филми, така че ако стриймингът спре да бъде толкова популярен, може да им се възвърне интереса към среднобюджетната драма или истинските комедии, които да излизат в кината. А и Нетфликс малко по малко също започва да се отказва от подобни проекти…

      Просто в момента е много risky период и не съм сигурен какво ще се случи при каквото и да било развитие. Просто гледам нещата, които ме кефят, и им се радвам докато ги има 😀

    2. Нетфликс затегнаха кесията в последно време зради огромните си дългове, но виж – Apple и Amazon имат джобове без дъно и биха инвестирали във всичко САМО И ЕДИНСТВЕНО ако има прикачени високопрофилни актьори или ценно IP, от което да направят ОЩЕ повече пари. Виждаме, че големите имена в шоубизнеса (с малки изключения като ДиКаприо примерно) участват както в проекти на голям екран, така и в сериали/филми по платформи. Имена като Джейк Джиленхол, Оскар Айзък, Джесика Частейн и прочие могат като нищо да участват в 30-70 милионен проект и да е win-win ситуация както за тях, така и за платформите. Ще има съдържание за в бъдеще. Въпросът е кога всички ще се уморят да плащат по $100-150 на месец за стрийминг и в един момент част от конкуренцията ще изчезне.

    3. Нетфликс са довиждане! А всички други стрийминг платформи са едно цяло с традиционни киностудиа.

    4. Не бързай да ги отписваш толкова бързо. Те бяха началото на стрийминг войните и бяха първи в играта. Направиха грешка като инвестираха във всичко що им падне, но сега като почнат да пестят и наложат планове с реклами, може и да се пооправят финансово. По-скоро бих казал довиждане на Paramaunt+, Peacock и каквото ще да измислят от Sony. Но да видим – времето ще покаже.

  4. хахахахаххахахахаххахахахаха
    Цитирам: „Том Круз е перфектен екземпляр“; „безкрайно компетентен млад, секси приключенец, който винаги ще бъде добър във всичко“; „героите му излъчват аура на хладнокръвно лидерство“; „извисяващо се присъствие, един неудържим чар, който овладява екрана и придава автоматична сила към всеки материал.“; „това, което го издига на още по-високо ниво, е ненадминатата му любов към киното и начинът, по който използва силата си в Холивуд, за да прави филми, които са изградени с автентично творчество“; „„Мисията невъзможна“ се превърна в нещо като „престижния“ екшън франчайз, създавайки усъвършенствани, симфонични преживявания“; „борбата на суперзвездата да спаси тази индустрия продължава с новият му величествен блокбъстър „Топ Гън: Маверик““; „популярността на звездата не просто поддържа постоянното си ниво, а се е издигнала до нови висини“; „Том Круз е последната истинска филмова звезда, защото само той до ден днешен може да предизвика такова вълнение у публиката.“; „Том Круз е актьор, който жертва неразумно голяма част от себе си в името на филмите си“; Все пак Том Круз далеч не е изразходил арсенала си, подготвяйки ни два нови „Мисия“ филми, които ще ни оставят безмълвни.“
    ААААХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАОХОХООООХОХОАХОХАХАХХАХАХАХАХАХАХАХАХХАХАХАХАХАХАХАГХАХАХА НЕЛЕПООООООООООО

    1. В контекста на основната теза за всичко бих могъл да намеря извинение или оправдание, дори и за липсата на Ритардо Дикаприо. Но последните 4-ри изречения са напълно laughable.

    2. @Тhe Bear Jew, да и аз съм съгласен донякъде с тезата, просто начина, по който е написан текста е покъртителен 😀

  5. Леле, Мат Деймън, Бен Афлек, Лео ди Каприо, Брат Пит да не са умрели, докато автора е писал тази статия…

    1. Деймън и Афлек обединени не успяха да изкарат никакви пари за „Последният дуел“. Пит тепърва предстои да видим дали ще може да се завърне удобно в екшъм режим, но повечето му скорошни проекти не бяха хитове. ДиКаприо…е солиден аргумент всъщност, но той не прави много филми и не го виждам като особено голям боксофис магнит. „Имало едно време в Холивуд“ беше прекрасното изключение за Пит и Лео, но там го имаше и Тарантино и честно казано мисля, че той може би е звездата на този филм.

      Аз, впрочем, мисля че всички, които изброи, както и много други, са прекрасни звезди, особено Пит и ДиКаприо. Просто мисля, че индустрията вече не е толкова гостоприемна към тях, което е жалко. Но не оспорвам талантите им тук.

    2. Никой от тях не успя да капитализира таланта и популярността си по начина, по който го направи Круз. Просто Круз се оказа икономически и стратегически много умен, макар – признавам – да не е любимият ми актьор от изброените.

    3. Всички тези актьори са икони, но нито един от тях не е екшън звезда (Деймън беше такъв като Борн, но залезе отдавна)! Круз е екшън звезда и добър актьор едновременно.

    4. Малко надценяваме Афлек и Деймън в този разговор, баш икони не бих ги нарекъл 😅

      Може би си прав, че екшън статусът е важен, но Уил Смит все още се опитва да прави екшън филми и все пак мисля, че не е на нивото, на което беше преди. А и в пика на кариерите на всички тези актьори, човек е могъл да стане звезда без да участва в екшън. Просто се е променила индустрията, променя се и културата ни.

  6. Ами нещо се объркаха понятията… За актьори ли говорим или за касови звезди. За стойностно кино или за боксофис на всяка цена.

    Щото, като ви чета, очевидно не трябва да сравняваме Том Круз с големите актьори от неговото поколение, защото те нямали такава продуктивност и касови успехи, за разлика от него. Да де, ама правеха и правят кино в продължение на вече три десетилетия. Стойностно кино, с изключителни роли и филми. Дори комиксовите забежки на Бен Афлек да вкараме в бройката.

    Значи, трябва да го сравняваме с вин Дизел, Дуейн Джонсън, Джейсън Стейтъм… Ми и там е след тях, както и да го погледнеш. Щото франчайза мисията невъзможна е точно толкова дебилен колкото и бързи и яростни, но не толкова касов, разбира се.

    Том Круз е гранично явление холивудски продукт със свой си път в индустрията. Има и нещо като успехи като актьор в интервю с вампир, последният самурай, Реймънд и вероятно най-доброто му актьорско превъплъщение в Джери Макгуайър. Има добри екшън попадения като двата Топ Гън и мисиите и тотални дупки като ванила Скай, война на световете и още една две фантастики и разбира другото е в графа други.
    Реално по еднообразност на актьорско поведение и екранно присъствие е сгоден с Киану Рийвс, но далеч не е толкова симпатичен като него.

    1. Абсолютно неадекватно мнение. Дензел Уошингтън е актьорът от това поколение с най-голям талант, а Том Круз е много по-добър актьор и от Брад Пит, и от Лео Дикаприо, Бен Афлек и Мат Деймън дори не знам как може да бъдат вкарани в разговора. За справка – написаните по-горе „Джери Макгуайър“ и „Интервю с Вампир“, но и „Съучастникът“, „Роден на Четвърти Юли“, „Широко Затворени Очи“ и „Магнолия“ на Пол Томъс Андерсън, където е трябвало безсъмнено да получи Оскар за поддържаща роля.

      Това че човекът е решил да прави това, което му харесва – развлекателно екшън кино, по никакъв начин не отнема от качествата му на доказал се драматичен актьор. Да не говорим и за неповторимото му комедийно превъплащение като продуцентът в „Тропическа буря“. Без съмнение последната кино звезда. За жалост обаче не виждам някой от неговия калъп да се задава на хоризонта.

    2. Всеки има право на мнение. Роден на 4 юли силни надценена боза, която ни въвежда в целия актьорски свят на Круз който няма грам промяна 40 години по късно. Патетика, едно и също крещене, едно к също мимика един и същ подход и поведение към всяка роля, в която има опит за актьорска игра. От клишето навън е само интервю с вампир, а най-в клишето е Джери Макгуайър затова двата са най-добрите му актьорки филма. Разбира се, в интервю с вампир се вижда колко далеч е като актьор и от Брат Пит и от крисчън Слейтър, че да е и от Антонио Бандерас.
      Няма значение, всеки има право на лош вкус, автора на статията и тези дето мислят, че Том Круз има актьорски талант също. Иначе и двата топ Гън са готини.

    3. Бих те посъветвал да гледаш Магнолия.

      И Minority Report.

      И Collateral.

      И Eyes Wide Shut!

      И си пусни някой от късните Мисии и ще видиш какво значи актьор да носи екшън филм на раменете си, чрез чиста, маниакална обсебеност.

      Това, което много от коментиращите тук май не могат да разберат, е че да си филмова звезда не е просто да си добър актьор. Не е просто и да имаш добър боксофис. Звездите са един уникален тип актьори, които вече носят със себе си персонажи. Това понякога може и да е ограничително, така е, не съм тръгнал да твърдя, че те са по-добри актьори от останалите. Но в най-добрите случаи, актьори като Том Круз носят със себе си автоматичен персонаж, който добри режисьори като Спилбърг, Андерсън, Скорсезе, Кубрик, Ман, Де Палма, Копола, Стоун, Скот (и двамата), Полак, Кроу, Маккуори, Бърд и др. (човекът е работил с невероятни хора) могат или да използват, или да преобърнат, и резултатът често е силен, дори в лоши филми. Том Круз е велика звезда, именно защото веднага си представяш ролята щом чуеш името му, което значи, че режисьорите с един кадър на лицето му могат да свършат работата, която с други актьори ще отнеме целия сценарий.

      И Tropic Thunder гледай, да видиш какво значи хем да се трансформира, хем по някакъв fucked up начин всъщност да разкрива истинска част от себе си.

      И без солене на Киану, който соли Киану e слабак и нищо не разбира.

  7. Питам вчера един в службата – Абе, Марине, ти ще дадеш ли дупе на Том Круз? Оня ме гледа, всички слушат. Викам – абе гей такъв, ще дадеш ли на Том Круз да те изтряска? Оня вика – не. Баси педераса. Накрая се оказа, че щял да даде на Джаред Лето…