Много хора знаят „Заразно зло” покрай Пол У. С. Андерсън и Мила Йовович. Истината е, че тези версии нямаха почти нищо общо със своя първоизточник. По-скоро черпеха вдъхновение и си правеха нещо свое. Тяхната поредица обаче приключи и е време да обърнем поглед към нещо ново. Нещо, което обещава много по-сериозна достоверност и любов към игрите, на които е базирано. Става дума за „Заразно зло: Началото” („Resident Evil: Welcome to Raccoon City”) на Йоханес Робъртс, който адаптира не една, а цели две части от популярната survival horror поредица на Capcom.

Важно е да започна с едно много сериозно уточнение. Като голям фен на игрите, мнението ми е страшно изкривено в полза на оригиналния материал спрямо филма. Поради тази причина на моменти може да съм прекалено краен, защото смятам за светотатство някои от промените, които режисьорът и сценарист е наложил. С това искам да кажа, че ще съм максимално субективен. Спойлери със сигурност ще има.

Заразно зло: Началото” е рестарт на цялата поредица и няма нищо общо с вече споменатите филми на господин Андерсън. Този филм има за цел най-после да запознае зрителите с истинските и достоверни персонажи от игрите. Разбира се, трябва да сте играли въпросните заглавия, за да оцените напълно доколко това начинание е успешно.

Заразно зло: Началото” взаимства огромно количество идеи от първите две части на поредицата на Capcom, но в същото време прави някои фундаментални промени. Някои от тях са наложени заради драматичен ефект, други да подмогнат развитието и да оправдаят действията на определени персонажи. По-голяма част от тях обаче изкривяват болезнено оригинални аспекти и повече дразнят отколкото да постигат положителен ефект. Поне при мен така действаха.

Сюжетът е достатъчно лесен за следване. Клеър Редфийлд (Кая Скоделарио) се завръща в града, в който е израснала заедно със своя брат Крис (Роби Амел) в местното сиропиталище. Там те са били под надзора на доктор Уилям Биркин (Нийл Макдона). Клеър обаче успява да избяга, а Крис остава и дължи всичко на своя ментор. Ракуун Сити, някога проспериращ град, стопанисван от огромната корпорация “Ъмбрела”, сега е пред разпад. Гигантът се е изнесъл, а с него напускат и повечето живеещи там, превръщайки мястото в опустял и замиращ американски град.

Клеър има една единствена цел – да предупреди своя брат за опасността, която представлява компанията и да се опита да го измъкне преди да е станало твърде късно. Разбира се, пристига точно в последната секунда и много бързо посещението ѝ се превръща в борба за оцеляване и битка с времето. Групичката избрани, сред които са и част от местната полиция в лицето на Джил Валънтайн (Хана Джон-Камен), Албърт Уескър (Том Хопър) и Леон Кенеди (Аван Джогиа), разполагат само с няколко часа преди цялото градче да бъде заличено от картата, с което „Ъмбрела” ще покрият следите си.

racoon2-20211207

Признавам, че амбицията на режисьора и сценарист Йоханес Робъртс да събере първите две игри в рамките на около два часа е доста смела. Това, разбира се, е наложило и поредица от промени в персонажите и цялостната история, за да се получи едно по-смислено и навързано действие. Крис и Клеър получават по-драматично минало, което ги свързва много по-дълбоко с „Ъмбрела” и нейните действия. Уескър отново е предател, но този път ролята му е малко по-различна от познатата. Също така той не е толкова арогантен и наперен колкото своето игрово копие.

Най-положителната промяна, като изключим визуалната страна на нещата, е при Джил. Тя е по-устата и агресивна, придавайки и чар, който не съм подозирал, че може да притежава. Хана Джон-Камен доста успешно успява да улови чертите на своята героиня и да ги пресъздаде на екрана.

Пълна противоположност се явява Аван Джогия и неговият Леон. Тук той е представен като клоун с цел глупави шегички и малоумен хумор. Няма и следа от ентусиазирания и наперен младеж, който идва за своя първи ден с хъс и наперена походка. Леон е отегчен, уморен и изключително некомпетентен. Всяко негово действие води до ненужни ситуационни смешки, които просто развалят удоволствието и накъсват иначе сериозния тон на филма.

Още една пропиляна възможност е персонажът на Нийл Макдона доктор Уилям Бъркин, който е и основният злодей на филма. За съжаление героят въобще не е развит и прекалено малко време му е отделено, за да усетят зрителите неговата драма и проблеми. Все пак той е създател на вируса, който причинява всичко това и счита делото на живота си за важно. Готов е дори да жертва собственото си семейство, за да постигне целите си. Уви, последните минути на филма се случват толкова бързо, а до този момент той почти не е показван, че нещата изглеждат претупани и въобще не поддържат сравнително умереното темпо на първата половина.

racoon3-20211207

Все пак трябва да отчетем и най-добрият участник в „Заразно зло: Началото” и това са неговите декори. Като тук не говоря само за фона, къщите и атмосферата, а и малките детайли, от които си личи, че създателите са фенове. Или поне знаят какво ще накара почитателите на игрите да подскачат от удоволствие. Като изключим промяната в самия Ракуун Сити, който от голям мегаполис е превърнат в сгушено провинциално градче (което въобще не е лошо, държа да отбележа), всичко останало сякаш е извадено от игрите. Големи сгради като полицейското управление и имението са пресъздадени с усет за детайлите и подробностите са зашеметяващи. Също така има сцени и дребни предмети, които ще ви припомнят култови моменти от онези далечни години. За съжаление, доста от въпросните видяхме в трейлъра, но все пак ще се намерят няколко изненади тук и там.

Заразно зло: Началото” се опитва да бъде повече хорър, а не просто безмозъчен екшън. За съжаление, дори в това направление не успява да се представи кой знае колко добре. Изглежда Йоханес Робъртс е решил, че мракът и неизвестното дебнещо зомби в него са достатъчни, за да държат зрителите в напрежение. Много от по-страшните моменти разчитат точно на липсата на светлина, за да ви стреснат. Крайният резултат е по-скоро комичен и не мисля, че дори веднъж успя да ме трогне по някакъв начин. Някои от тези елементи работят в интерактивна форма, особено за survival horror игра от подобен тип, понякога могат да сработят и в кино форма. Това обаче не е от тези пъти.

Музиката на Марк Корвен на пръв поглед изглежда доста подходяща и пасваща на цялата атмосфера на филма. Комбинацията от апокалиптична постепенно забързваща мелодия и детски припявания допълват цялостното отчаяние, което лъха от Ракуун Сити. Повечето композиции обаче звучат сходно и към края човек започва да се чуди дали не слуша едно и също парче. От друга стана филмът се развива през 1998 година и акомпаниращите песни се стараят да ги го напомнят. Типични примери са The Cardigans с My Favourite Game и Jennifer Paige с Crush. Признавам, че последната беше използвана доста ефектно в една конкретна сцена.

Малко по-горе споменах за прибързаната последна половина на филма, което е жалко наистина. „Заразно зло: Началото” се опитва да наблъска прекалено много неща в адски малко време. Може би половин час още и последното действие можеше да придобие коренно различен вид. От друга страна не съм сигурен дали няма да доскучае на зрителите.

Ниският бюджет си личи и много често не получаваме кой знае колко пространствени кадри извън коли или сгради. Кадърът от птичи поглед на града винаги е един и същи, а останалото е… оскъдно. Градът сякаш все още има хора, които постепенно се появяват под формата на зомбита, но преди това не виждаме нищо. Повечето сцени са ограничени до основните герои. Дори в сиропиталището не се сещам дали показаха други деца освен Крис и Клеър. Грозният CGI, който също беше очевиден от рекламите, не успя да ме подразни особено. Да, не е на кой знае колко високо ниво, но и е фокусиран основно върху доктор Бъркин и така наречения Licker в сиропиталището. Останалото се преживява. Все пак детайлите върху финалната форма на създанието определено спасяват положението.

Наистина ми се иска да кажа, че този филм ще ви хареса независимо дали сте играли или не игрите, но най-вероятно ще излъжа. „Заразно зло: Началото” е насочен изцяло към определена таргет група, като са поети редица доста сериозни рискове. Лично аз не съм доволен с някои от промените, други ми допадат, което е нормално. За съжаление, освен тези “дребни” недостатъци, филмът страда и от сериозни дупки в сценария, ужасна мрачна атмосфера и… доста бързи зомбита. Има определен чар, който със сигурност ще допадне на някои хора, а други ще намразят с неподправена страст. Личната ми оценка е 5.5 като две единици отиват за прекрасните декори и дребните детайли от игрите. Ключовете, които Лиса дава на Клеър, и пианото, което Уескър използва, за да отвори тайния вход към лабораторията, са два от любимите ми моменти. Искаше ми се да е доста по-добре, героите да са по-близки до своите игрови версии, но явно ще почакаме до следващ рестарт.

Все пак последната сцена след първите надписи подготвя почвата за продължение и, въпреки недоволството ми, се надявам „Заразно зло: Началото” да спечели достатъчно пари, за да получи втора част.

Similar Posts

Вашият отговор на Денис Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Играта е в топ 3 хорър поредици, но за филма не може да се каже същото. Скоро ще го гледам като фен 🙂

  2. Един наистина Тъп филм, излишен и скапан . Разбира се че не ми хареса , и нямаше никаква нужда от него.