Дюн” едва ли е заглавие, което има нужда от представяне. Ако следите сайта ни достатъчно редовно и четете статиите, то със сигурност знаете с какъв интерес чакахме новата екранизация по класиката на Франк Хърбърт. Новините ни по темата говорят достатъчно ясно за това. След като беше отложен поради епидемията миналата година, премиерата на новия филм на Дени Вилньов най-после е факт.

Заслужаваше ли си чакането? Едва ли е нужно да ви предупреждавам за спойлери, защото историята не крие нещо изненадващо и фрапантно, дори и да не сте запознати с оригиналния материал. Също така ще се опитам да избегна сравнения с един от по-популярните предишни опити за екранизация – тази на Дейвид Линч от 1984 година. Основна причина е, че това разстояние от близо четиридесет години прави съревнованието меко казано нечестно. Като започнем от технологиите и минем през днешните времена и разбирания, всичко е коренно променено.

d120211023

Нека все пак обобщим сюжета. Още с откриващите надписи виждаме, че това няма да е пълна адаптация на първата книга от поредицата на Франк Хърбърт, защото ни посреща подзаглавието „Част първа”.  С продължителност от два часа и половина, „Дюн”  ни запознава с рода на Атреидите и новоназначената им задача от императора – да поемат контрол над планетата Аракис и да се погрижат за производството на една от най-ценните суровини в галактиката, подправката. До този момент домът Харконен е властвал и забогатял неимоверно от действията си, но правото им е отнето. Ясно е, че те няма да се откажат от подобна златна мина просто така.

Основни действащи лица са дук Лито Атреидски (Оскар Айзък), неговата наложница лейди Джесика (Ребека Фъргюсън) и техният син Пол (Тимъти Шаламе). Имаме предатество, опити за убийство, нападения и битки и всичко приключва с майка и син бягащи на пустинната планета, за която трябваше да се грижат. Филмът общо взето тегли чертата при срещата на Пол със свободния народ на Аракис фремените.

За мое огромно съжаление, съм чел книгата преди толкова много години, че нищо не си спомням. Поради тази причина не мога да коментирам колко близо е тази екранизация до своя източник, какви неща са добавени и какво е премахнато. Чух, че сценарият много добре се доближава до материала, затова ще приема тези думи на доверие, а някой ден ще се опитам да си припомня отново книгата.

d220211023

Определението „визуална пуканка” (или май изразът не беше точно така?) ще е едно от първите неща, които бихте си помислили щом започне филмът. Още с „Блейд Рънър 2049“ Вилньов демонстрира своя размах при представяне на масивни фантастични пейзажи. Понякога той дори удължава излишно някои сцени, за да може зрителите да се насладят максимално на красотите, които се ширят пред очите им. Убитата жълта цветова гама на Аракис и мрачната синкава такава на Каладън също имат за цел да акцентират върху различните индивидуалности на отделните планети.

Мога още много да ви говоря за красотите на „Дюн”, защото в това отношение той го заслужава. Епичността на историята изисква и епичен сетинг, който не само да я допълва, но и да я извисява до едно различно ниво. Все пак силно препоръчвам да отидете и да гледате този филм на кино. Колкото по-голям екран, толкова по-добре. Причината, поради която го споменавам е, че след като се върнах от IMAX прожекцията, реших да си пусна „Дюн” на монитора, за да мога да подготвя бележи и да напиша по-добре ревюто. Истината е, че разликата беше огромна. Част от усещането за вече споменатата епичност и размах на сцените се губят поради по-малкия размер на екрана. Клишето „размерът има значение” тук важи с пълна сила. Поне един път си го „подарете” на голям екран (пък и повече, ако ви хареса).

dune-movie-review-2021-1-1

Както вече казах по-горе, новата версия на Дени Вилньов покрива едва първата половина от първата книга, на която е кръстена. И все пак филмът се разпростира на цели сто петдесет и пет минути екранно време. Това със сигурност позволява пространствено представяне на героите и техния свят, но води до бавно и дори мудно на моменти темпо в начало. Персонажи като Дънкан (Джейсън Момоа) и Гърни (Джош Бролин) се появяват и после изчезват за дълги периоди. Зрителите нямат достатъчно време да се запознаят с тях, макар и да са второстепенни. А разстоянието между появите им води до забравяне и липса на каквато и да симпатия към тях, което прави саможертвите на някои още по-безлични.

Все пак не приемайте горното като критика, а по-скоро като дребна забележка, която може и да бъде пренебрегната. Истината е, че през повечето време се случват достатъчно неща на екрана, за да не се тревожите чак толкова за второстепенните герои. От друга страна персонажи като Рабан (Дейв Батиста) и Стилгар (Хавиер Бардем) си личи, че са оставени за втората част поради „мигни и си ги пропуснал” изяви. Пол си остава централна фигура, около която се върти цялото действие. Признавам си, че не съм особен фен на Тимъти Шаламе, но представянето му е повече от прилично. Той прекрасно улавя борбата на младото момче между нормалния живот и бъдещето, което му е отредено.

Личен мой фаворит, щом се отнася до специалните ефекти, обаче са огромните пясъчни червеи, които населяват Аракис. Показана само за секунди в няколко сцени, огромната и бездънна паст, осеяна с остри като бръснач зъби, е гледка, която си заслужава да се види на голям екран.

Нещо, което поне мен ме подразни в определени моменти и, за което съм сигурен, че много биха спорили, е музиката. Басовите композиции на Ханс Цимер първоначално са прекрасни, допълващи голяма част от сцените и дори притежаващи свой собствен живот извън контекста на даден кадър. С напредване на времето обаче мотивът става леко монотонен и леко доскучава. Към края вече стигнах до състояние да го игнорирам тотално, въпреки бумтенето на тонколоните около мен. Предполагам, че ми липсва малко повече разнообразие или развих моментна непоносимост към ехтящия бас.

Нека все пак си поговорим и за останалите актьори в този зашеметяващ ансамбъл от звезди. Личен фаворит в моите очи е Оскар Айзък и неговият Лито. Прекрасно изпълнение и роля, която му пасва прекрасно. Ребека Фъргюсън също не му отстъпва, макар тук повече да се притеснява за своя син и едва към финала да получи възможност за по-съществена изява. Предполагам нейният момент да блести ще последва в продължението. Същото се отнася и за персонажа на Стелан Скарсгард, който влиза в кожата на злодея барон Харконен. Носещото се безформено тяло над земята и подаващата се изпод черното вещество глава са моменти, които се запечатват в съзнанието.

Определено „Дюн” е красив филм в много отношения. На пръв поглед оставя впечатление за повърхностна красота, но колкото повече човек му отделя време, толкова по-лесно се потапя в необятния му свят. Дени Вилньов е постигнал нещо, което се надявам, че ще бъде оценено както сега, така и след дълги години. Нужно е да бъде оценено и гледано от много хора ако искаме да видим завършека на историята.

В този си вид „Дюн” седи незавършен и дори бавен на моменти. Сценарият се възползва от времето, с което разполага, за да разкаже историята и не бърза. Най-вероятно продължението ще бъде по-динамично и напрегнато. Сериозна критика за мнозина би бил този рязък финал, сякаш оставен в нищото. Човек би си казал, че филмът точно набира скорост и виждаме финалните надписи. Разбира се, един ден ще можем да се наслаждаваме на този близо пет часов епос в своята пълна красота и със сигурност тези критики ще останат в историята.

Много от недостатъците на филма, които не са чак кой знае колко голямо количество, могат да бъдат причислени към личните предпочитания на зрителите. За едни бавното темпо и липсата на екшън в първата половина ще е плюс, за други обратното. Както и всичко останало. Все пак, отново ви приканвам да отидете да го гледате на голям екран, защото усещането е несравнимо. Само в киното ще може да се потопите в горещите пустини на Аракис и да се срещнете с огромния пясъчен червей в максимално реален размер.

Личната ми оценка е малко по-ниска от повечето колеги в Операцията. Давам му 7.5, но със сигурност го препоръчвам силно на почитателите на научната фантастика. Ще ми е интересно да чуя мнения относно достоверността с първоизточника, както и до колко филмът успява да пренесе част от философията на книгата на голям екран. Ясно е, че всички тези вътрешни монолози на героите няма да работят толкова добре под формата на постоянен “глас зад кадър” и се радвам, че Вилньов не е избрал този подход. Все пак, според вас, достатъчно добре ли е пресъздадена атмосферата и идеите на Франк Хърбърт в тази първа част?

Similar Posts

Вашият отговор на Nike Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

55 Comments

  1. Филмът е много добър! Ребека Фъргюсън и Тимъти Шаламе играят превъзходно ролите си и очаквам да бъдат номинирани за Оскар! В ревюто вече са споменати предимствата на филма, така че няма да ги повтарям! Ще напиша какво не ми хареса – можеше оръжията да са по-съвременни от саби, които са направени от метал! Музиката на моменти те отвлича извън филма – например шотландските гайди, с които явно се търси някакъв реализъм във филм, който би трябвало да е фантастичен! С тези гайди(даже показани на екран) излиза, че филмът е от нашето бъдеще през 10 хилядната година! Също така на моменти филмът е доста муден, но определено не е скучен! Затова му давам оценка 8.5 от 10!

    ПП Някои активисти, борци за social justice гледам, че се активираха в интернет! Филмът бил за „бял месия“, а би трябвало да има филми само за „черни месии“, или ЛГБТ месии! Муа-ха-ха-ха! Идиоти!

    ППП WB вчера обявиха, че всички филми, които са имали премиера едновременно в кината и HBO Max през годината ще имат продължения! Но изглежда и самият филм ще се представи доста добре боксофиса! Така че очаквам с нетърпение продължението на Дюн!

    1. Относно металните саби – абсолютно съзнателен избор според мен – целият дизайн на филма набляга на естесвените материали (корабите/дрехите) и усещане за някакъв, да го кажем, нео-екологизъм. За по-модерно усещане имаш боди-шийлда, мисля че сработи перфектно като комбинация в боя.

    2. Абе, то няма лошо в естествените нео-намквиси там материали, ама да тръгнеш да се биеш срещу гора от лазери с хлебарски нож, нещо идва малко Мики Маус положението…..

    3. Понеже не съм чел книгата, проверих какво пише из нета за мечовете – използвали мечове, защото защитното поле било непробиваемо за куршуми и подобни бързо движещи се предмети. Затова са се върнали към близък бой с хладни оръжия, чрез които може да се пробие полето.
      Имаше там обаче един лазер дето режеше и камъните, не знам той дали не може да убива през полето

    4. Общо взето обяснението в книгата е, че защитното поле прави използването на конвенционални оръжия неефективно, а лазерни катастрофално, затова са се върнали към мечовете и ножовете. Обаче на Дюн защитното поле не може да се използва, защото подлудява червеите. 🙂

    1. Имаше забележки на места, да. Но при други филми помагаше като Resident Evil и Аватар. Там 3D-то те потапяше и помагаше за изживяването. Разликата е, че те бяха снимани с 3D камери, а тука е добавено софтуерно за повече пари от билета 🙂

  2. кОр, голям, натопорчен кОр, за тоя дето е решил филма да е само на 3Д
    не знам как е бил другаде, ну в бургаското ни кино качеството беше ОТВРАТ
    измити образи, нефокусираност, тъмно, та тъмно, че и с тъмни очила
    а честно казано не видях изобщо нужда този филм да е на 3Д..
    излиза си супер, мега, гига HD качеството на торентите, надувам яркостта и
    ще се накефя на макс….и от тук нататък на филм на 3Д не стъпвам, още ме болят
    очите …ай сиктир…

  3. Филмът е между добър и епичен. Нищо в него не ме подразни, изненада ме как добре следва книгата. Единственият недостатък е, че няма динамика, но това се дължи, че следва плътно книгата. Ако продължава така ни очаква епичен финал 🙂 Оценка 9.0 от 10

  4. Току се връщам от салона и мога да кажа, че отдавна не ми се беше случвало да не си поглеждам часовника докато гледам филм. За мен зададеното темпо беше супер и честно казано на моменти исках дори да забави още за да мога да се насладя напълно. Личи си че Дени е страхотен фен и правил всичко с любов към книгата. Нямам никакви забележки. Абе не се чудете, IMAX е задължителен.

  5. Гледах филмът на Аймакса в Пловдив и се радвам, че не беше на 3D, защото след Аватар, Гравитация и Прометей, аз лично не съм гледал филм с толкова добри 3D ефекти, дори след тях всичките филми само ги затъмняват, или размазват екрана. Лично аз съм най-впечатлен от хореографията и визуалните ефекти – мисля, че може и да спечелят оскар дори. За останалото няма какво толкова да кажа, Денис Вилньов беше споделил, че „Дюн“ ще бъде „Междузвездни войни“ за възрастни, но филмът не може изобщо да се сравни с епизод 4, 5 или 6. Нито историята е толкова впечатляваща, нито персонажите са развити, нито пък имаме заплашителен злодей. Не съм чел романът, но се надявах Танос и Аквамен да получат повече екранно време.
    В заключение бих казал, че проблемът е главно в сценария, или изрязването на много сцени, защото Мамоа беше споделил, че е имало по-дълъг кът.

    1. Почти сигурно е, че може да пуснат режисьорска версия след време. Танос ще има изява в 2-ра част 🙂

    2. Shtiliana Andonova, да 2D е. Само в останалите зали е на 3D

  6. Denis Villeneuve: I think IMAX is 10,000 times more immersive than 3D. For me, 3D is a filter between me and the movie. It’s a bit of a gadget, frankly.

    като прибавим и дразненето от 3D-то.. а доскоро си мислех, че е пратено в хибернация

    в Арените в Пловдив и Варна има IMAX 2D, в София само в по-малките кина е 2D

  7. И аз предпочитам 2D за повечето филми, но 3D-то на Дюн в IMAX-а на Стамболийски в София (който, ще ме прощавате, е единственият истински IMAX в България!) беше безупречно.
    За филма… аз лично съм мега доволен. Не си спомням кога последно съм имал толкова яко кино-изживяване. Качествени анализи ще правя по-късно, а истинската обективност ще дойде след втора част.

    1. пак ли с очила се гледа, и затъмняват ли много картината?

    2. В Одеон направо нищо не се виждаше … тъмно , та тъмно… измъчихме се. Явно и на други места и било така… яд
      Ме е …

    3. Като пловдивчанин винаги съм подозирал, че нашия Аймакс е повече Лаймакс…
      Поне тук го дават в IMAX 2D.

  8. Не, че не ми хареса. Свършена е гигантска работа по този филм. Но има и тежки недомислици, които седят като кръпки. С изключение на два-три основни, образите са недоразвити. А някои са направо глупави. Като например Стилгар. Голям вожд, ама никой от хората му не го ебава за нищо.
    Съдържанието е претупано за сметка на визията. Битката с Харконен е смехотворна. Изобщо, всичко около десанта на Харконен и неутрализирането на Лито е малоумно композирано. Подхожда на „Star Wars“, не на произведение за възрастни.
    За сравнение, когато свърши „Blade Runner 2049“, първото нещо, което направих беше да го пусна отново. Когато свърши „Dune“, въздъхнах с облекчение и побързах да го разкарам.

    1. За Стилгар така е в книгата, след като го победиха губи уважение

    2. И на мен ми съдържанието ми се стори малко претупано. Някакси останах с усещането, че твърде малко неща се случват и твърде набързо, въпреки дългото екранно време. Цялата история може да се опише само с няколко изречения. Героите не са особено добре разработени, битката, макар и уж мащабна, не изглеждаше изобщо мащабна, защото оставя с впечатление, че добрите са две три шепи хора, биещи се по пижами. При положение, че отиват на място, оставено им от противника, би трябвало да очакват абсолютно всичко и да са нащрек всяка минута. А някои от главните герои необяснимо проспаха цялата битка.

    3. аз също мога да се съглася, че на моменти битките не бяха особено мащабни, въпреки, усещането, което оставя филма. Но според мен това е бял кахър

  9. Абсолютен кино-триумф. Нямам достатъчно суперлативи, с които да мога да опиша Дюн. Толкова се радвам, че не се разочаровах, но дори и получих повече, от колкото очаквах. Съжалявам, ако съм се усъмнил дори за секунда, че Вилньов няма да може да изпълни този проект! И колкото и се радвам, толкова ми е гадно ако продължението/та на филма не успеят да се осъществят, защото това има потенциала да стане един от най-великите кино епоси, редом със Стар Уорс и Властелина.

    Визуално, музикално, звуково – абсолютно смазващ. Невероятната фантазия, с която е изграден света, с микс от познато и непознато, старо и ново, някакъв ноар ретро футуризъм, който ти пръска каската. Дори не помня, кога за последно съм гледал фантастика, където да си кажа „уау, наистина се чувствам като че ли съм на друга планета, в друг свят, в друго време“. Умопомрачителните архитектури и мащаби на всичко просто ти вземат дъха и усещаш студения полъх на всеки монумент, всяка планина от бетон и метал, излъчващи някаква пропиваща несигурност и страхопочитание. Което пък контрастира със брутално изпепеляващите пясъци на пустинята и законите на природата и една подправка, пред които си никой и всички са равни. И всичко това запечатано със невероятна операторска работа и майсторска режисура. Мога, дори да навляза в подробности по изпипването на света, как примерно само чрез различна цветова гама или архитектура, стил, веднага разпознаваш къде се случва действието и т.н., но мисля, че няма смисъл.

    И въпреки времетраенето си, и че е пълен с бавни и драматични кадри, филма има чудесен пейсинг. Успях единствено към края леко да усетя дължината. Знам, че има адски много история и lore, но дори за незапознати с книгата като мен, порциите, на които се поднася историята са мн правилно разпределени и можеш да ги следиш без да се натовариш. Единствено малко трудно се помнят всичките шантави и странни имена на разните народи, свързани с обичаите им, богове и т.н., но това не е болка за умиране. Сценария е стегнат и зрял, няма излишни глупости. Просто желанието на Дени и на всички учасващи в проекта да ни потопят в този невероятен свят си личи във всички аспекти. Музиката на Цимер, макар и пак малко прекалено бомбастична, както беше в Тенет, също беше някакъв страхотен микс от гръмовен бас, източни мотиви и свръх тягостна оркестрация, градяща страхотно напрежение на моменти.

    За актьорите мисля, че няма какво да говоря. Абсолютно перфектни. Особено искам да отлича Шаломе, който беше феноменален. Просто наистина протагонист, с който се сливаш, за който ти пука и достатъчно талантлив, че да износи почти целия филм на гърба си. Любимката ми Ребека Фергюсън, която за моя изненада имаше баш бая екранно време и която просто разби в ролята на майката. И Стелан Скарсгаард, в ролята на един от най-ужасяващите лоши, които съм виждал. Излъчващ едновременно гротеска и страхопочтание и абсолютен психопат. Въобще като цяло дизайна и атмосферата в сцените с Харконени бяха смразяващи. И Оскар Айзък, и Момоа бяха супер, Батиста също беще забавен и заплашителен, въпреки, че имаше учудващо малко екранно време. (edited)

    Не мисля, че има повече какво да добавя. Дори като негативи, единствено мога да изтъкна факта, че реално филма си е първа част на нещо цялостно и се усеща като такъв. Буквално свършва като сериал. И може би някои леко въздълги сцени или такива изпълнени с някакъв драматизъм, без да има нищо, кой знае какво случващо се, но това е нищо спрямо всичко останало. Просто тези хора успяха да ме потопят в един свят, който при все всички неща, които съм гледал, успях да усетя като нов и невиждан. Бях залепен за екрана и случващото се и на няколко пъти ми се налагаше да си вдигам ченето от земята. Потопих се напълно и умолявам всички да отидат да гледат този филм на кино, за да оправдаят направата на втора част. Нека им покажем, че ни пука за подобни, оригинални и авторски филми, които също могат да се правят с голям бюджет.

    Оценка: 9/10

    1. Аз като гледам в САЩ няма да изкара повече от 90-100 млн. и дали ще са достатъчни. В Китай тази материя е непозната, ще разчита най-вече на европейските пазари и малко от Азия, Южна Америка

    2. засега се движи добре, 220 млн световен боксофис. Ако нещо, поне ще си избият бюджета

    3. засега се движи добре, 220 млн световен боксофис. Ако нещо, поне ще си избият бюджета

    4. WB вчера официално обявиха продължението на Дюн! Втората част ще има премиера през октомври 2023 година!

    5. Музиката в Тенет не е на Цимер 🙂

  10. Това кино рецензия ли е, или есе на осмокласник на тема „какво правих уикенда“? Върнете Христиана в Операцията.

    Филмът е красив, но дрънчи оглушително на кухо. Предвидим е на ниво реплики, какво остава за нещо друго.

  11. Прекрасно е, че се прави това колосално усилие – да се пресъздаде в образи уникалния свят на Франк Хърбърт! Не мога да кажа, че филмът е велик, а така ми се искаше… До известна степен съм съгласна с мнението на „violator“ и подозирам, че направих грешка първото ми гледане да е (само) на 3D, а не в IMAX… Но впечатлението не зависи единствено от визуалните умения на екипа – в това отношение има страхотни попадения. При все това за мен „Дюн“ не се оказа филмът, който очаквах – именно след „Blade Runner 2049“ и защото първият роман е едно от най-впечатляващите творения на научната фантастика ever. Не мисля, че проблемите ще бъдат „изгладени“ с появата на втората част… Дано реалността ме опровергае 🙁

    1. Режисьорът може да си вземе забележка на какво да наблегне 🙂

    2. Radi нема как да стане момче.. всичко е заснето на един път.., въпросът е сега в монтажа на матриала…

    3. В нета пише, че е в продукция, не е заснеман още. Сигурно са чакали да видят колко пари ще изкара 🙂 И за двете части бюджета щеше да е 300 млн.

  12. чел съм книгата. Филмът е доста добър.

    Най-силно ме впечатли как бяха представени харконите и всичко около тях. Аз по-мрачни и зли бед гайс във фантастика до сега не бях виждал. Сцената със зъбчето мисе запечата завинаги в главата.

    А при гом джабара (кутията с болката) направо си ме удари мини паник атака , защото все пак знаех какво следва

  13. Краткото описание на филма е “много шум за нищо”. Може би очакванията бяха прекалено напомпани, не знам. Щял да е по-добър от LOTR, бла-бла… На Властелтна не може и водата да му носи този филм, казано на футболен език. Да се сравняват LOTR и Дюн, е все едно да се сравнява Ламборджини с Опел.
    BR 2049 например, е съвсем друга класа. Велико продължение на класиката! Но тук куцат доста неща. Факт е, че е хвърлен огромен труд, което е похвално, но само това не стига. Бойните сцени са откровено посредствени. Дори филми от преди 20 и повече години, превъзхождат в това отношение.
    Сещам се и за Стилгар, на когото хората му не го бръснат за нищо и човек, който не е чел книгата, не може да си обясни защо е така. Това е тежка недомислица, защото едно време по същия начин се критикуваше Троя и петата на Ахил. Не ставало ясно от филма, че това му е слабото място, защото останало единственото непотопено в реката. И ако не си чел книгата и разчиташ само на филма, не се знае защо е така. Е, ами същата е сега и историята на Стилгар…
    Едно от малкото неща, които са брутално впечатляващи е ролята на Стелан Скарсгард! По-добър злодей наистина ми е трудно да си представя. Но за съжаление и по отношение на каста, също има горчилка. Толкова цветнокожи актьори, че започваш да си мислиш, че фремените са някакви бушмени и зулуси. То бива политкоректност, но просто е смешно и нелепо вече.

    1. Никой не е казвал, че ще е по-добър, а че ще е от същия ранг. И феновете на Властелина и Троновете ще харесат и Дюн 🙂

    2. В „Троя“ не се разбира за петата, защото нямаше нито един бог във филма – предполагаше се, че това е истинската история, която после е вдъхновила легендите. Ахил беше убит с няколко стели в тялото, които махна и остана само тази в крака – „хенс дъ леджънд“, че великият войн е умрял само от стрела в петата, щото майка му го е топила някъде. Айде сега приравни и адаптирай ситуацията към Стилгар. Не е проблем на филма, че има тъпаци, които не са вдянали за какво става дума.

    3. Аз, като фен на Властелина, останах напълно равнодушен докато гледах тоя филм. Дори от кинематографията, която беше хубава, не бях особено впечатлен, защото виждах стилистика и неща, които съм виждал вече в други филми на Вилньов.
      Историята не ме грабна кой знае колко, а битките бяха коренна противоположност на тези в LOTR. То дори е трудно да се нарече битка това, което показаха – изглеждаше претупано и дори леко абсурдно. Имаше много слаби реплики – някои очевидно изсмукани с цел обяснение на нещо, а други дори безсмислени. Повечето герои имат толкова малко екранно време и развитие, че не ти дреме какво ще стане с тях. В сценария има твърде много необясними неща, в които не присъства логика.

  14. ОФФФФФФ….
    Да си кажа и аз тежката дума…
    Гледах го преди седмица, мислех, умувах…
    Честно кзано не ми се губи времето да пиша за филма, затова ще бъда наистина кратък…
    Филма беше добър, хубав…. но до тук. Готин фантастичен филм и толкова. Ако трябва да му поставям оцента е малко над средното ниво за фантастичен филм… И до тук…

    Проблемите…. много.
    Не ми се изрежда.
    По принцип много харесвам психеделик транс музика, но в този филм не става.. Просто така дразни и те вади от филма, че нема накъде… Цимер вместо да се мъчи да беше пуснал пърденето от Генезис щеше да има 344 пъти по добър ефект във филма….

    П.С. Скрасгард въпреки малкото екранно време наистина беше брутален. Най доброто попадение във филма.

    И ДА ЩЕ ГО КАЖА… ВЕРСИЯТА НА ДЕЙВИД ЛИНЧ Е ПО ДОБРА, МАМКА МУ!!!!… ебете се…

    1. Още не си дорасъл ,пишлеме,за такава голяма фантастика.Роман и филм като Дюн ,се гледат и четат освен с очи и с ум,а на теб на тоя етап ,очевидно ти е в дефицит.Пробвай пак след 15 години.

    2. И аз така мисля….Нищо особено. Безмислици. Да… има номинации ама за сценарий , оператор, музика , разни технически категории…Нито една номинация за актьори дори за режисура…..
      Трябва да го гледаш 2-3 пъти да му схванеш смисъла…но не бих си губил времето. Красиви картинки има и в други филми.

  15. Филмът е правен с мерак и кинти. Кастът е в десетката. Сюжетът доста добре следва книгата. И все пак… Джесика бене джезъритката-ревла, издуханата мишка , транзитните Гърни и Дънкан , Алая по никое време – не ми допаднаха и не разбирам какъв им беше смисълът в този вид. Някакви думи, подхвърлени тук и там без обяснение – да се чудиш псуват ли се, или показват уважение. Цялата линия с предателството на Юи и конфликтите между Джесика, Гърни и Дънкан я няма. Няма я и любимата ми сцена, когато Пол казва на Джесика, че е харконка. Никой не разбра, че Чани е дъщеря на Кайнс.
    Преводът е оле мале. Фремени? Сич? Юе?
    С много смесени чувства съм. Филмът на Линч не ми харесва въобще и не ми е за сравнение, но не мога да не сравнявам с минисериала на Sci-Fi и там определено някои сцени бяха по-добре.

  16. За мен това беше един от най-добрите sifi филми правени по книга последните години. За пръв път не ме дразнене цветния каст във филм, имаш пустинна планета, нормално и повечето местни да са бая черни. Единственият случай в който излизох от филма бе в първата сцена с Гърни и Пол, когато се чува гласът на Джош Бролин, преди да го видим (най-вероятно защото съм прекалил с марвел). За разлика от книгата тук се обръща много повече внимание на обграждащият свят и една идея по-малко на политика. Проблеми като сблъсъкът на култури, образът на избраният и силата на бинджезърите са решени много добре. Тийзвънията на ключови моменти за 2рата част, мисля че са подадени много добре.

  17. Ще бъда кратък:Нито съм, нито бях фен на Вилньовчето, но едно мога да кажа- Тази екранизация заедно с Lord of the Ring на Джаксън са нещата което всеки кино-фен иска да види на голям екран съживени в перфектен вид! Уникален от всякъде- каст, оператор, музика визия, и ефекти, идеи и сюжет. Просто това е истинско кино и ще ви трябва доста пъти гледане, за да то осъзнаете. Невероятно изживяване заедно с музиката на Цимер, който, незнам защо някои кретени не намират на място. Абе ей… я пусни отново филма и гледайт всеки кадър и звука отзат.
    Трудно хваля филм, но този път Вилньов ме спечели за фен😜 Да му се не надява на Вилньовкато, но тук удари 🖕

  18. „Нищо чудно, че самият Кристофър Нолан се изказа ласкаво за Вилньов, но вербалните им чекии едва ли са изненада, при условие че двамата режисьори си приличат – обичат сивите урбанистични пейзажи, екшънът им куца като Бойко Борисов след скъсан менискус и имат еднакво заболяване, което ги кара да вярват, че Ханс Цимер е добър композитор.“
    П.П. Кино-ташаците

  19. Натутках се и аз да го гледам.
    Накратко: страхотно изживяване, най-добрия сайфай епос от доста години насам в най-добрите традиции на жанра.
    Страхотни пейзажи, спираща дъха битка, силни актьорски изпълнения, даже и Зендая не дразни толкова, колкото очаквах.
    Едва ли може да се направи нещо съществено по-добро като адаптация, жалко само че Ходоровски не е реализирал totally bonkers идеите си навремето и тогава можеше да има някакво честни сравнение ново vs старо.
    Иначе няма да nitpick-вам в детайли и да се оплаквам, че филма е очевидна встъпителна част на цяла поредица, така или иначе вече направено от тези преди мен.
    Единствената ми по-сериозна критика беше като че ли цветовата гама. Да, ясно е, че гоним да представим тегава пустиня и стилизирани бетонни халета, но на моменти като че ли направо нямаше цветови контраст, все едно телевизора ми се беше превърнал в евтина лаптопска TN матрица от преди 10 години.
    Много странно и малко дразнещо, още повече че буквално същите хора режисираха и обработиха дигитално Blade Runner 2049. Стилистиката там не беше кой знае колко по-различна , но контраста беше значително по-осезаем и цветовете изпъквахa.

  20. Издържах само до половината. Муден и безличен. Музиката е дразнеща. Сиво-черните тонове на интериора в началото бяха нелепи – заимствано от негледаемата, скучна екранизация от 80-те. Цеетовете като цяло не са на място, с изключение на пъстинните панорами. Костюмите на жените са като от викторианска костюмна драма. А актьорът в ролята на Пол е просто антипатичен. Опитвали са се да следват онази ужасна екранизация, вместо далеч по-непретенциозната, но истинска наслада версия на Холмарк. Дюн все още чака своя маестро.

  21. Абсолютна повърня, като Властелинът на пръстените, Междузвездни войни и дгуги шитни от този безсмислен жанр…