Последните години името на Райън Рейнолдс неизбежно се свързва с Дедпул. Актьорът положи толкова много усилия филмът да се реализира, като добавим и огромния успех, съвсем закономерно вече като чуете името и връзвате нещата в тази посока. Все пак от време на време той обича да прави и други филми. Именно такъв е „Свободен играч” („Free Guy”). Филм, който най-вероятно ще мине под радарите на повечето хора, защото е лек, непретенциозен и насочен повече към геймърите. Все пак в следващите редове ще се опитам да обясня защо въпреки всичко си струва да му хвърлите едно око. Особено на бедния кинофон в този ковид момент. Спойлери неизбежно ще има, затова силно ви препоръчвам да четете само ако сте гледали филма.

fg120210815

Още с откриващите си кадри „Свободен играч” ни въвежда в Свободния град. Това е място, на което „хората с очила” са герои или богове. Зависи от гледната точка, предполагам. Те могат да правят каквото си искат, когато си искат, с когото си искат. Оказва се, че това просто е една видеоигра и въпросните персонажи са играчите в нея. Ако сте играли заглавия като „Grand Theft Auto”, „Saints Row”, „Sleeping Dogs” или „APB Reloaded”, то светът ще ви се стори много познат.

От друга страна имаме Гай (Райън Рейнолдс). Той е служител в банка, обича да започва деня си като поздравява златната си рибка, пие кафето си по специфичен начин и е свикнал да го обират по няколко пъти на ден. Никога не е предполагал, че животът му може да се обърне на 180 градуса просто ей така. Докато не среща жената на своите мечти. Това е Мили (Джоди Комър). Тя е играч, но не е там просто за забавление. Тя търси нещо конкретно и е готова на всичко, за да го намери.

Учудващо и противно на всичките ми очаквания, „Свободен играч” доста успешно успява да обясни и оправдае поведението на своите герои. Признавам си, че очаквах много по-голяма и наивна глупост от това, което в крайна сметка гледах. Не ме разбирайте погрешно. Филмът е изключително наивен във всяко едно отношение, но е наивен по един сладък и приятен начин. Не се опитва да преоткрива тропи и сюжет, а прегръща клишетата и ги използва по най-добрия възможен начин в своя полза.

fg220210815

В своята същност „Свободен играч” се оказа любовна история. Не е толкова ясно в началото, а и не е любовната история, която очаквате, но е логичната развръзка на всички събития. В края на филма съм сигурен, че ще се усмихвате глупаво макар да знаехте още от средата (а може и по-рано) какво точно ще се случи.

Гай е NPC (неигрови персонаж, за незапознатите), който постепенно осъзнава, че животът му може да бъде много повече от повтаряемата рутина, на която е подложен ежедневно. Той е плод на работата на Мили и Кийс (Джо Кийри), които са разработили изкуствен интелект, притежаващ способността да се развива, да взима решение и да бъде нещо повече от няколко реда код. За съжаление, както става и в реалния живот, те продават своя продукт на алчна и безскрупулна компания, а нейният шеф Антоан (Тайка Уайтити) решава да спре разработката на играта им. Кийс остава да работи за въпросния злодей, а Мили се опитва да докаже, че техният код е всъщност част от новата и страшно успешна игра „Свободен играч”.

Няма да се впускам в подробности относно сюжета, защото реално това е всичко, което филмът има да предложи. Отново казвам, че колкото и клиширано да звучи, то работи в конкретния контекст. Гай вижда аватара на Мили и започва опити да я впечатли. Редовете код, които двамата програмисти са написали, се задействат и еволюират заедно с персонажа. Цял свят мисли, че става дума за хакер, който е успял някак си да излъже играта и да си сложи скин на неигрови персонаж. Никой дори за секунда не помисля, че това всъщност е истинско NPC, защото те просто не правят така.

fg320210815

Райън Рейнолдс е в стихията си. Той е доброто момче, което е готово на всичко, за да впечатли момичето на своите мечти. Сдобива с очила и бавно, но сигурно се катери по стълбицата на успеха. Разбира се, има по някоя глупост в сюжета тук и там, но филмът толкова успешно успява да я замаже моменти по-късно със забавна сцена, че бързо ще забравите. Хуморът, колкото и да е в основата на действието, не се опитва да бъде просташки, нито прекалено глупав. На моменти дори работи изключително успешно, за да подпомогне случващото се на екрана.

Пригответе се и за прилично количество камео включвания от познати имена. Повечето са само като глас, но няколко (без да споменавам едно конкретно) наистина ще ви накарат да се смеете с глас. Хубавото е, че това е собственост на Дисни, което позволява на създателите на „Свободен играч” да използват много популярни неща.

Все пак това е филм за компютърна игра и като.такъв не се свени да вкара колкото се може повече easter eggs. По-запалените геймъри със сигурност ще забележат много приятни скрити изненади, някои от които ще наложат и второ гледане дори. Valve феновете със сигурност ще останат очаровани от gravity и portal gun вметките в края.

fg420210815

Едно от най-дразнещите неща, поне за мен, беше злодеят в лицето на Тайка Уайтити. Персонажът му беше толкова вбесяващ, че ми се искаше да го удрям докато изчезне все едно не е съществувал. Всяка негова дума, всеки негов жест… Бяха леко прекалили. Може би и такава е била изначалната идея, но това не го прави по-поносим. Още с появата на белите му маратонки, зрителят вижда претенцията, която той представлява. Първата му дума е достатъчна, за да го намразите и всяка следващата сцена ще засилва това усещане.

От друга страна Джоди Комър беше повече от прекрасна. Мога само хубави неща да кажа за актрисата, която поне аз не бях забелязал кой знае колко до този момент. Нейната Мили има ясна цел и идея, но изненадата ѝ е съвсем искрена при срещата с Гай. Романтичните елементи тук са най-ясно изразени и в същото време най-трагични, разбирайки, че той не е истински човек. Филмът перфектно осъзнава абсурдността на ситуацията и, с риск да се повторя за пореден път, прекрасно работи със създаденото клише.

Като оставим настрана основните персонажи, „Свободен играч” не разполага с кой знае колко богат ансамбъл от поддържащи герои. Филмът съвсем ясно се фокусира върху Гай и Мили и техните индивидуални мисии. Ако трябва да отлича някой, то това би бил най-добрият приятел на героя на Рейнолдс, който носи подходящото име Бъди (Лил Рел Хауъри). Двамата са прекрасна двойка и финалната им сцена (без да спойлвам излишно) е дори леко трогателна, по вече споменатия наивен начин, който доминира през повечето време.

Също така ще ми е любопитно колко от вас си тананикат песента на Марая Кери след напускане на киносалона. Музиката определено не е най-силната страна на „Свободен играч”, но използването на подходящите песни в подходящия момент (като „Wrecking Ball” на Майли Сайръс) спомагат за засилване на комединия елемент.

fg520210815

Мога още дълго да говоря за силните страни на филма, но няма нужда. Имайки предвид, че това заглавие дойде цяла година след първоначално планираната си премиера, най-вероятно и ще потъне сред по-големите блокбъстъри като „Отряд самоубийци”. „Свободен играч” е неангажиращо и леко преживяване, което единствено може да ви накара да се усмихвате след финалните надписи. Той е наясно със своя абсурден сюжет и макар на моменти да става по-сериозен от нужното, все пак държи безгрижното ниво.

Балансът между виртуалния и реалния свят е сравнително успешно поддържан и на моменти човек може толкова да повярва на Гай, че дори да се надява на по-различен щастлив край в стил Пинокио. „Свободен играч” не е претендент за награди, а е глътка свеж въздух, ако ми позволите клишето, в тази ковид обстановка. Химията между Рейнолдс и Комър е изключително приятна и двамата са красота за очите.

Дали можеше да бъде по-добър? Сигурно. Има ли нужда? Едва ли. Филмът е това, което е. Със сигурност няма да има средно положение. Или ще ви хареса, както на мен. Или ще го намразите, защото е прекалено пълен с романтични клишета, колкото и замаскирани да са те. Ако обаче подходите без очаквания и без да задълбавате в някои от сюжетните дупки, то „Свободен играч” ще ви забавлява за около два часа и дори може да подобри деня ви. Ще сте го забравили след месец или два, но не в това е идеята така или иначе. Лично аз силно го препоръчвам. Признавам си, че ми хареса повече отколкото очаквах.

Similar Posts

Вашият отговор на kikogod Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

11 Comments

  1. Абсолютно съм съгласна, изключително приятна изненада, която ме накара да се усмихвам до уши. Всичките препратки и easter eggs са удоволствие за феновете на жанра.
    Спойлъри: ролята на Чанинг Тейтъм е перфектна и той е перфектен в нея

  2. Не съм го гледал филма! Може и да го гледам, когато го пуснат по HBO! Защото се оказа, че последните са взели правата за първото му платено показване по някоя стрийминг услуга!

    ПП Определено не си падам по глуповатите романтични филми! Изглежда ще е филм за зрители с повече X хромозоми! А Райън Рейнолдс не може да ме впечатли с комедия, защото от години в различни филми играе една и съща роля с маска или без – на Дедпул!

  3. Абсолютно не мога да се съглася за Тайка 😀 не знам как така си го приел по точно обратния начин, по който аз. За мен това беше стендаута във филма – напереното му коки, боси, дебилно рапърско поведение, супер точните и на място burn-вания и шегички просто ме съсипаха от кеф. Буквално взриви в тая роля! Да не говорим колко добре и иронично описва реалността на шефовете в игралната индустрия…
    А сега ще си копирам ревюто от едно друго място 😀

    „И аз изгледах Фрий гая, още познат като GTA RP: The Movie 🙂 и определено беше супер як. Най-добрият геймърски филм за не игра 🙂 Най-близкото, с което мога да го сравня е Ready Player One, но по-откачен и смешен, въпреки, че Реди Плеъра ми хареса малко повече.

    Приятно ме изненадаха учудващо многото гейминг културни препратки, дори към индустрията, като цяло. Но пък на моменти имах малко проблеми с наивната гледна точка спрямо геймърите, някои детински и плоски шеги, и като цяло леко стандартни и клиширани сцени (особено романтичните). Но когато сработи, го прави много добре. Също ме изненада сравнително комплексната история, въпреки, че не е нещо нечувано, беше много пластова и постоянно се случваше нещо да държи интереса. Имаше и някои приятни емоционални моменти. Хумора също беше много добър в по-голямата си част. Колкото и да се кефя на Райънчо, стендаута за мен беше Тайка, който абсолютно пръсна като боса на игровата компания. Всеки момент, в който беше на екран цвилех от кеф.

    Не ме разби, но определено това е правилният тип летен и неангажиращ блокбъстър, в който си личи, че някой е мислил какво прави и го е правил с желание.
    Оценка 7,5/10“

    1. Както казах, въпрос на вкус. Съгласен съм, че това е била идеята и я разбирам напълно. Просто ме дразни 😀 Което само по себе си постига целта си 🙂

      Иначе да, най-геймърският филм е наистина. Нарочно исках да избегна неизбежни сравниения с Ready Player One 🙂 Но иначе имаше много добри попадения и включвания от истински стриймъри, което доста допринасяше за реализма.

    2. определено идеята му беше да е дразнител, и да ти идва да му фраснеш един 😁

  4. Снощи го гледах. Смесица между Ready Player One, The Matrix, The Lego Movie и The Truman Show. Приятен, напудрен и чудесно заснет. Ефектите бяха супер, имаше що годе оригинална идея, която доведе до добър финал. Easter Egg-овете дойдоха в повече от една кошница, в което няма лошо ай гес. Един конкретен (който няма да спойл-вам тук) взриви киносалона, а аз изкрещях от кеф като го видях. Сигурен съм, че тези от вас, които четат знаят за кого говоря. Присъединявам се към анти-уТайка лагера. По принцип го харесвам, но тук беше НЕТЪРПИМ. Няма лошо да го направят като ужасното CEO, но нито репликите, нито шегичките му ми работеха и си гледах часовника всеки път щом се появяваше. Отделно Рейнолдс е супер, но и неговите шеги в много моменти бяха за подрастващи. Има потенциал за франчайз и ако не беше Ковид сигурно щеше да направи 7 цифри в бокс офиса. 7/10 от мен

    1. В момента, в който си свали ръцете надолу, извън кадър, ясно ми беше какво ще „извади“ като ги вдигне.

  5. Филмчето отдавна е набелязано за гледане. От коментарите и ревюто разбирам, че е каквото се очакваше – леко и приятно.

  6. ((((((„“““Едно от най-дразнещите неща, поне за мен, беше злодеят в лицето на Тайка Уайтити. Персонажът му беше толкова вбесяващ, че ми се искаше да го удрям докато изчезне все едно не е съществувал. Всяка негова дума, всеки негов жест… Бяха леко прекалили. Може би и такава е била изначалната идея, но това не го прави по-поносим. Още с появата на белите му маратонки, зрителят вижда претенцията, която той представлява. Първата му дума е достатъчна, за да го намразите и всяка следващата сцена ще засилва това усещане.“““))))

    Значи Тайката се е справил перфектно с ролята….
    Все пак това е целта на един злодей…да го намразите….

    1. абсолютно перфектно се справи. Незнам как толкова хора ги е издразнил, за мен беше супер фън 😀 като на моменти ставаше сериозен, точно колкото и когато трябва!

  7. Изгледах го филма и…Не е нещо специално! Премисът на филма е изключително прост, и е като в компютърна игра – играчът да стигне до финала, а там…Ще има развръзка в реалния свят!
    Съвкупност е от Ready Player One(в голямата си част) и Her (2013), само че споменатите филми са далеч по-добри, особено вторият!
    Има няколко връзки към други IP-та на Дисни и Марвел и може би затова се кльопа толкова, най-вече от фенчетата на Марвел!
    Филмът е даже под средното ниво, като повечето шеги не уцелват, но е донякъде забавен!
    А популярността му най-вече се дължи на името му Free Guy, както и на символизма, изобразен във филма! Който намира последователи заради времето, в което живеем през последната година и половина!