Дейвид Брукнър е име, което малко хора знаят, но със сигурност скоро ще набере популярност. Американецът се е заел с режисурата на предстоящия римейк на „Hellraiser”, което, при успех, ще постави името му на картата. До този момент обаче той не може да се похвали с кой знае колко дълга или успешна кариера. Реално има само два самостоятелни филма зад гърба – „Ритуалът” и темата на това ревю, както участие в няколко антологии (прекрасните „Southbound” и „V/H/S”) и работа в телевизията („Creepshow). Старае се да гради тягостна и подтискаща атмосфера с герои, които са разкъсвани от някаква лична драма.

Къща в мрака” („The Night House”) със сигурност не изневерява на тенденцията и ако сте гледали вече споменатия по-горе „Ритуалът”, то знаете какво ви очаква. Филмът трябваше да се появи още миналата година, но, подобно на много други, пострада покрай ковид вълната и премиерата му бе изместена значително. Все пак какво представлява „Къща в мрака”? Струва ли си човек да му обърне внимание? Имайки предвид колко свободно може да бъде интерпретиран сюжетът и моите опити да направя това, то спойлери ще има неизбежно. Чувствайте се предупредени.

aqs1220210827

Още с откриващата си сцена „Къща в мрака” ни запознава със своята главна героиня Бет (Ребека Хол). Виждаме нейната тъга и гняв. Малко по-късно научаваме, че съпругът ѝ се е самоубил в лодка насред езерото. Сега тя е оставена да живее сама в огромната къща и първите минути на филма се стараят да ни покажат, че тя е ядосана на Оуен, защото я е изоставил, тя е цинична и саркастична. Животът ѝ рязко е поел в неочаквана посока и тя е объркана. Разбира се, още първата вечер нещо се случва. Имаме традиционните за жанра почуквания по дърво, стъпки по тавана, пускане и спиране на музика.

Много бързо „Къща в мрака” се установява като филм за прокълната къща, в която витае някой или нещо. Това обаче е само за заблуда. Ако до края го изгледате с тази нагласа, то ще сте потопили само върха на пръстчето си в дълбокото езеро на сюжета. Бет постепенно започва да разкрива истини за своя съпруг, за които не е и подозирала. Бързо стига до заключение, че въобще не е познавала човека, с които е делила легло близо петнадесет години. Снимките на непознати жени са само началото. Всяко следващо разкритие е по-мрачно и объркващо от предишното.

Ето тук идва и един от най-силните елементи на филма. През цялото време зрителите са оставени да подлагат на съмнение всяко едно действие на Бет. Покрусена от мъка и разтърсена от загубата на любимия човек, тя все повече и повече затъва в своите собствени заблуди и илюзии. Кой би казал дали случващото се е реалност или просто плод на въображението. Бет има нужда да оправдае постъпките на Оуен и го прави по свой собствен начин.

Film Review - The Night House

Къща в мрака” е бавен психологически ужас. Ако очаквате купища стряскащи моменти или кръв и насилие, ще останете разочаровани. Първите, разбира се, присъстват, но традиционните jump scares тук са заменени с хитра игра на форми и символика. Всичко в къщата на Бет е от значение. Брукнър определено обича да си играе със символи и тук не изневерява отново. В същото време той не бърза с разгръщането на сюжета. Зрителите получават по лъжичка на час, както се казва. На моменти това бавно темпо се явява нож с две остриета, но все пак те не са чак толкова много.

Едно мога да ви гарантирам – няма да усетите кога са минали тези над сто минути. Истината е, че няма да разберете кога е достигнал финалът, защото, подобно на останалите сцени, той също не се опитва да бъде грандиозен или да избухне по някакъв впечатляващ начин. Аз лично очаквах някаква по-сериозна конфронтация между Бет и нещото в къщата, но такава почти не се случва. Финалните кадри са едновременно толкова спокойни и напрегнати като останалите преди тях.

Все пак „Къща в мрака” през по-голямата си част е моноспектакъл на Ребека Хол, която има за задача да изнесе основната част от филма. И тя се справя блестящо. От цинична и прикриваща мъката си в началото до уплашена и готова да се изправи срещу миналото си в края. Зрителите могат да повярват, че Бет наистина се сблъсква с нещо свръхестествено, но в същото време да подлагат на съмнение реалността на събитията.

В началото споменах за потискащата атмосфера, която Брукнър много успешно подчертава с още по-тягостна музика. Саундтракът на Бен Ловет едва ли ще остане дълго в съзнанието ви след края на филма, но темите му много добре се вписват с отчаянието и изолацията на главната героиня.

aqs3220210827

Разбира се, „Къща в мрака” има и някои много сериозни сценарни проблеми, за които по-заядливите веднага биха се хванали. Няколко по-неясни сюжетни линии остават да висят в нищото, както всъщност е и самият финал. От друга страна обаче последната сцена само затвърждава вече споменатото мнение дали всичко това се случва наистина или не. Тази свобода на интерпретация в крайна сметка не налага нуждата от по-подробно или динамично фиаско, с което да се сложи край на мъките на горката жена. Може би тя ще продължи да се бори срещу смъртта. Може би това е бил нейният начин да се сбогува с Оуен и да превъзмогне мъката си. Може би така Бет оправдава постъпките на своя съпруг и всичката смърт, с която той е свързан. Може и да е нещо коренно различно. Вие сами преценявате.

Както казах в началото, това не е филм за прокълната или обладана от призраци къща. Това е психологически трилър за болката, превъзмогването на загубата на любими хора и начините, по които можем да се справим с проблемите си. „Къща в мрака” е бавен филм от начало до край. Това е филм, който разчита повече на атмосфера и водещото изпълнение на своята главна героиня. Със сигурност Дейвид Брукнър има бъдеще и с малко насоки и помощ той може да се превърне в наистина добър хорър режисьор. Човекът има усет, има и желание.

Със сигурност няма да спечели награди за филм на годината, но и не е за пренебрегване. Особено на фона на сушата, която пандемията донесе. Много малко му липсва на „Къща в мрака” да се превърне в шедьовър. Може би със следващия си филм (гледам към теб „Hellraiser”) Брукнър най-после ще блесне.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

4 Comments

  1. Ритуалът беше мега як. Стискам палци и за този – може да отида на кино другата седмица. Ако на филмът му “липсва много малко”, за да стане шедьовър, то изглежда Брукнър е “изгрял” достатъчно. Или поне с такъв извод оставам от ревюто. Иначе дано донесе справедливост за Пинхед, че този франчайз е в адски (pun intended) мъки вече десетилетия. 📍

  2. Абе… може и да ти хареса, ама просто можеше и по-добре, така да го кажа 🙂 Аз лично се издразних как свърши точно като реално набра инерция… ама не исках да го казвам толкова грубо в ревюто 🙂 Все пак е хубав филм и щом ти е харесал Ритаулът, то това няма как да не ти хареса 😀

    1. Гледах го снощи. Ами … явно ИМА как да НЕ ми хареса 😀 Всичко започна чудесно и към третия акт се сгромоляса брутално. Накрая хвърлих дистанционното на дивана с ярост и на следващия ден не спирах да мисля за филма с лошо. Чудесна Ребека Хол и много интересни идеи и в много отношения добри реализации на страх и напрежение, но дупките в сюжета, съчетани с абсолютния отказ на Брукнър да разкрие ПОНЕ малко някои мотивации за сценарните решения ме съсипаха. Чаках го с огромно нетърпение, но в крайна сметка останах разочарован…