Годзила срещу Кинг Конг – сблъсъкът на Титаните, битката на годината. Седем години по-късно и три филма, които да ни представят главните действащи лица, време е за кулминацията. Струваше ли си чакането? Успя ли „Годзила срещу Конг” да оправдае очакванията и да зарадва едновременно феновете на тези две иконични създания? Време е да разберем.
Legendary Pictures и Warner Bros. започнаха своята чудовищна вселена през 2014 година с една нова и много приятна версия на „Годзила“, режисирана от Гарет Едуардс. Последваха „Конг: Островът на черепа” през 2017 и страхотният, лично за мен, „Годзила: Кралят на чудовищата“ през 2019 година. От студиото вече споделиха, че всичкото това изграждане на света е имало една единствена цел – да изправи тези колосални създания едно срещу друго. Дали ще получим още филми, времето ще покаже. „Годзила срещу Конг” вече си спечели приза за най-успешна премиера по време на пандемията с близо 10 милиона приходи в родната Америка, а по света има над сто. Критици и зрители също са изключително благосклонни и оценките са му повече от главозамайващи. Какво обаче се обърка в този толкова чакан сблъсък?
Предупреждавам ви, че няма да спестя сюжетни елементи, които могат да бъдат класифицирани като спойлери. Продължавайте да четете на своя отговорност.
„Годзила срещу Конг” продължава пет години след случилото се в „Годзила: Кралят на чудовищата”. Оцелелите от предишния филм семейство Ръсел (Мили Боби Браун и Кайл Чандлър) са на лице, но за тях ще стане дума малко по-късно. Фокусът този път е върху доктор Айлийн Андрюс (Ребека Хол), която ръководи огромното съоръжение на Острова на черепа, в което държат Конг. Именно с него ни посрещат откриващите сцени. Виждаме маймуната да се буди от сън, да се чеше на места, които не я сърбят, да взима освежителен душ и въобще пълна идилия. Разбира се, бързо разбираме, че това не е съвсем вярно.
Все пак е хубаво да се запознаем и с другия главен герой в нашия разказ. Тук обаче нещата не са толкова спокойни и миролюбиви. Напълно обратното всъщност. Годзила е представена като стандартната бушуваща стихия, нападаща огромна корпорация във Флорида. Бързо изравнява мястото със земята и се връща сред любимия си океан. Собственикът на въпросната фирма Уолтър Симънс (Демиан Бишир) се обръща за помощ към доктор Нейтън Линд (Александър Скарсгард), който има теория за така наречената куха Земя – съществуваща отделна екосистема в сърцето на планетата ни, в което нищо не се е променило от праисторически времена. Именно това място е и дом на всички тези Титани. Целта на експедицията е екипът да намери източник на огромна и необяснена енергия, която ще може да предпази света от Годзила и други подобни натрапници.
Няма да изпадам в повече подробности относно сюжета, защото това, което следва, е поредица от неоправдани, нелогични през повечето време и дори обидни за нормално мислещия човек действия и сцени. Героите наивно се впускат в приключения без дори да прекарат и минута анализирайки ситуацията, замисляйки се за мотивите и действията на тези, които ги молят да извършват исканото.
Може би тук е моментът да направя едно много важно уточнение. Аз самият съм фен на Годзила като огромно кайджу, което сее разрушение и хаос. Кинг Конг ми е по-скоро безразличен и съответно не се вълнувам чак толкова от неговата съдба и история. Поради тази причина „Годзила срещу Конг” ми се стори прекалено силно центриран върху огромната маймуна. През цялото време Годзила се усещаше като второстепенен злодей и, колкото и глупаво да звучи за CGI генерирано чудовище, без нужната дълбочина, каквато получава нейният партньор. Дори по време на финалната схватка между нея и Мекагодзила, преди Конг да се намеси и да спаси положението, тя беше оставена като фон и камерите показваха опустошението през призмата на умиращия примат. Имах усещането, че гледам „Kong featuring Godzilla”, а не „Годзила срещу Конг”.
Изпитвам изключителна тъга, че не успях да гледам филма на голям екран, дори IMAX, защото най-вероятно преживяването щеше да е много по-положително (подобно на предишния филм) и може би щях да съм склонен да пренебрегна повечето от глупостите и проблемите. Все пак нека обърнем внимание на интересните и по-добри моменти, които не са чак толкова много.
В своята основа „Годзила срещу Конг” си остава филм за сблъсъка на две огромни чудовища. Би било най-малкото наивно ако очакваме шекспиров сюжет и оскарова игра. Всички са наясно с това и получаваме няколко впечатляващи битки. Първата е сред океана, а втората насред неоново осветения Хонг Конг. Всяко едно от тези две съревнования между Конг и Годзила, като можем спокойно да добавим и финалния двубой с Мекагодзила, са технически изпипани до съвършенство. Това е, което зрителите искат, това е, което зрителите получават. Движенията, лицевите изражения, дори козината на Конг и елементите по тялото на Годзила, всичко е чудесно и огромна наслада за окото. Допълнителните неща, които изграждат тези сцени – от мрачното облачно небе и залязващо (или изгряващо слънце) до разнообразните по цвят и форма неонови светлини на града – само помагат за бомбастичното усещане и епичността на всеки удар, който Титаните си нанасят.
Най-големият проблем на всичко това е, че е прекалено кратко и твърде раздалечено едно от друго. Някой ще каже, че ставам дребнав. Може дори да сте на мнение, че греша, но реално всяка една от двете битки е с не повече от 5-6 минути продължителност и са през 40 минути, на 40-та и 80-та минута от филма грубо. През останалото време ни се налага да следваме човешките елементи в сценария, а те са по-катастрофални и от Годзила в най-лошите си дни.
Вече споменах по-горе, че едва ли някой трябва да очаква нещо от сюжета, който служи за цел да се сглоби два часа филм. Героите са безидейни, клиширани, повърхностни и болезнено наивни във вярванията и убежденията си. Добрите са добри, лошите са лоши, целта е ясна. Подхвърлят се някакви твърдения за живота им, но никой не си прави усилия да обясни каквото и да е. Да си забулен в мистерия е едно, но тук имаме просто липса на идея. Уолтър Симънс на Демиан Бишир, злодеят в историята, е пиещ уиски самозабравил се богаташ, който иска да владее света под претекст, че мисли за неговото спасение. Целите, които си е поставил, са лишени от мотив или дори най-простичко обяснение, а скоростта, с която ги постига, ще впечатли дори и най-изтъкнатите специалисти в областта.
От другия край са Айлийн Андрюс и Нейтън Линд. Всеки от тях има причини, за да прави това, което прави, но те никога не са разгърнати поне малко. Понякога и едно изречение е достатъчно. Едно изречение може да придаде смисъл и поне някаква дълбочина на даден герой. Именно в този ред на мисли най-хубавите и добре изградени сцени бяха тези между глухонямото момиченце Джия (Кейли Хотл) и Конг. Всяка една тяхна среща беше трогателна и красива и зрителите наистина могат да усетят връзката между тях, колкото и бегла да е тя. Нещо, което не можем да кажем за останалите герои.
В началото подхвърлих, че Мили Боби Браун и Кайл Чандлър от „Годзила: Кралят на чудовищата” се завръщат. Може би малко преувеличих, защото ролята на Марк Ръсел е сведена до няколко секунди безсмислено обикаляне и гледане тревожно. Дъщеря му Мадисън от друга страна има един от най-ужасните събплотове, които съм гледал във филм последно време. Дори няма да влизам в обяснения колко дупки има сценария с проникването в строго секретна база, било то и вече разрушена, както и редица други простотии. Цялата сюжетна линия с конспиративния агент, с опитите да разкрият какво се случва в корпорацията и прочие, са ужасно скучни и неубедителни и ще ви се прииска да пропуснете тези сцени по възможност. Карат ви да ви става неудобно най-малкото. Манерката с уиски, която се явява нещо като „пушката на Чехов”, ще се опитам да игнорирам, защото все пак се опитвам да запазя добрия тон на ревюто.
Възможности имаше много. Кухата земя със сигурност е нещо интересно и на зрителите определено щеше да им е много по-приятно да проследят историята на Титаните. Как са се появили? Защо Конг и Годзила водят тази вековна война? Имало ли е стари племена, които са служили на тези богове? Дори тези въпроси да бяха отговорени под формата на илюстрации и просто монолози от героите, пак щеше да е по-добре от много от сцените, които получаваме.
Един забавен факт, който ми се иска да спомена, е в края на втората битка в Хонг Конг. Годзила очевидно е победила Конг, двамата си крещят в лицата и огромният гущер прекратява атаките си. Не знам защо, но първата ми асоциация тук беше с “Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта” и Марта моментът. В случая, разбира се, ревът се явява активиращата дума. Но това в кръга на шегата.
Който е чел предишното ми ревю за „Годзила: Краят на чудовищата” знае колко много харесах музикалното оформление на Беър Маккриъри. Той беше вплел много ефектно и епично оригиналната тема на Акира Ифукубе. За мое най-голямо съжаление Том Холкенборг („Лудият Макс: Пътят на яростта” е чудесен саундтрак) и неговите композиции бледнеят в сравнение. В момента не мога да си спомня и един тон, а това не говори добре. Сякаш избледняват веднага след своя край и не оставят трайна следа в съзнанието на зрителя. Самият Холкенборг е огромен фен на Годзила и искрено се надявах, че изборът му за озвучаване на тези създания ще ми допадне повече.
Липсата на по-чести и продължителни битки оставя прекалено дълго време и възможност на мозъка да анализира случващото се. Въпросите, които сценарият повдига са толкова много, а липсата на логични и смислени отговори толкова очевидни, че на моменти на човек трябва да му стане неудобно. Липсва достатъчно pleasure в guilty pleasure фразата в този случай. Авторите на „Годзила срещу Конг” са избрали лесни и обидни решения на повечето проблеми, а също така изцяло игнорират елементи, които могат да повдигнат цялостното качество на финалния продукт.
Какво се е случило с хората в кухата Земя? Къде са се покрили останалите Титани или, ако наистина са победени от Годзила до един, както подсказват началните надписи, защо? Къде са еко-терористите на Чарлс Данс от „Годзила: Кралят на чудовищата” и как Ейпекс са се сдобили с втори череп на Гидора? Примери още много, но няма смисъл да задълбаваме излишно. Определено можеха да разкажат историята много по-добре, много по-ефектно, без да губят толкова от енергията на своите титулярни чудовища. Митологията, която ги обгражда, определено е богата, но защо не са се опитали поне малко да я разгърнат, ще си остане мистерия.
„Годзила срещу Конг” можеше да бъде нещо много повече, но се проваля на прекалено много места. Изборът да се фокусират върху Конг е по-скоро личен минус от моя страна, но Годзила определено също заслужаваше малко повече внимание. Кратките сблъсъци са единственото, което крепи този филм и е единственото, за което хората ще го гледат. Просто тук те не са достатъчно.
Много ревюта изразиха мнение, че Адам Уингард е знаел точно с какво разполага и се е възползвал максимално. Тук можем да поспорим. Ясно ми е, че всяка една такава сцена сигурно струва маса пари, но аз лично като зрител не се вълнувам от тези проблеми. Исках да видя повече Годзила, повече сблъсъци, дори и с Мекагодзила, която падна за по-малко от няколко минути от ръката на Конг. През цялото време маймуната беше главният герой и целият фокус беше посветен на нея. Огромният гущер само суфлираше безпомощно отстрани.
В крайна сметка става ли „Годзила срещу Конг”? Моето лично мнение е крайно отрицателно. Изключително много ми се искаше да ми хареса, но „Годзила: Кралят на чудовищата” вдигна твърде високо летвата. Все още не мога да проумея как този филм е най-обичан от критика и зрителите (поне за момента) от всичките четири в чудовищната вселена на Legendary Pictures. За мен попада на последното място. Като отворят пак кината и ако решат да го прожектират, със сигурност ще му дам още един шанс, защото този тип филм са направени да бъдат гледани на голям екран. Може пък мнението ми да се подобри. Дотогава обаче не бих го препоръчал на обикновения зрител. Със сигурност могат да изгубят два часа по много по-добър начин.
Личната ми оценка е 5, защото обичам Годзила и една единица получава специално тя. Всичко останало е около 4.
След Wonder Woman, това е най-тъпият блокбастър от последните две-три години. Тотал щета, Годзила от 2014 за сметка на това е адски гледаем и седем години след премиерата!
Гаргантюански тъп филм.
Едвам го изтраях и последните 20 мин. даже ги изгледах с превъртане. Уорнър лека полека започват да се превръщат в Дисни. Цветове, драма като от турски сериал, плоски шегички. Ок, ясно е, че подобна концепция връща набитите пари четворно и петорно, ама защо така развалиха хубавата атмосфера на първия филм.
не помня много как изглеждаше Конг в предния филм, но тук лицево-челюстното му окосмение, беше като оформена брада в стил „Благо Джизъса“
Не вярвах толкова много да не ми хареса този филм, добре че не се поинатих да го чакам на кино.
Съгласен съм с ревюто. Ако не бяха добре оркестрираните екшън сцени и изживяването на IMAX сигурно щях да си искам парите обратно. Обидно глупав филм, дори когато говорим за блокбъстърско кино! 4/10 от мен
P.S. Заради COVID Холкенбърг е правил музиката от къщи успоредно с тази на Justice League – накрая и в двата филма резултатът беше забравим.
Този филм не е на WB, те притежават само 25% от него и са само разпространители!
Какво не ми хареса във филма?! Доста неща не ми харесаха! Като се започне от основния сюжет и се стигне до развитието на човешките характери във филма! Последното всъщност въобще го няма! Което на доста от любителите на Кайджу филмите сигурно е допаднало! Но някак си липсата на човешкия елемент не прави филма по-стойностен! Доста искаха да гледат мач от MMA, само че с чудовища! Но може би, ако в сценария имаше и обяснение как се е стигнало до този „двубой“, тогава щеше да е по-интересно!
Какво ми хареса?! Единствено ми харесаха специалните ефекти във филма и смея да твърдя, че никоя друга компания все още не е направила филм с толкова изпипани ефекти! Та накратко- битките между чудовищата бяха съвършени!
Друго нямо какво да се напише за този филм! Само заради спец. ефектите му давам оценка 6 от 10!
А на кого е продукция? Legendary? Няма значение. Тъпо е, че вече всички се опитват да са като Дисни. Просто Дисни прецакаха целия бизнес с изкупуването на половината студия. В момента всеки филм се прави като по калъп, просто защото Дисни налага това с всичките си бози.
Втория Годзила не съм го гледал, но първия и този все едно са коренно различни жанрове.
Малко е сложна ситуацията с този филм, защото Legendary притежават 75% от този филм! И всъщност те са направили филма, но използват WB като ракета носител за него! А последните могат да взимат крайните решения по дистрибуцията на филма, както и на кои платформи да бъде показан!
И да, прав си, че доста студиа се опитват да приличат на Дисни заради възвръщаемостта на проектите им във финансово отношение! Само че като кино творби тези проекти са със съмнително качество! Ето защо много хора се радват, че Зак Снайдър успя да покаже своята версия на Лигата на Справедливостта! Която като тон и визия няма нищо общо с Дисни или техните подопечни от Марвел! И всъщност тази версия на Снайдър прилича много повече на кино, отколкото всички творби на Дисни през последните 5-10 години!
„Просто Дисни прецакаха целия бизнес с изкупуването на половината студиа“. Което за пореден път доказва старата истина, че в монопола и липсата на конкуренция няма (и никога не може да доведе до) нищо добро …
“Годзила 2014“ ще си остане най-добрият филм от кайджу вселената, който е със супер мрачна атмосфера, сериозен тон без никакъв смотан хумор. Дори и драмата ми хареса, Браян Кранстън разцепи с актьорската си игра! В случая с “Годзила срещу Конг“ мисля, че на всички им беше ясно какво можем да очакваме, при условие, че филмът е директно продължение на “Кралят на Чудовищата“, чийто екшън беше брутален, но на сценарийно ниво издишваше ужасно. Според мен проблемът беше в Майкъл Дохърти, който е сценарист на двата филма и определено хуморът му не се получава и изобщо не е на място. Лошото е, че “Годзила срещу Конг“ ми се стори още по-малоумен филм с още по-смотани диалози. Не знам обаче защо хората споделят, че тук имаме по-малко човешко екранно време, като всъщност не е така, дори отбора на “Stranger Things“ можеше да бъде премахнат изцяло от сценария и това само щеше да подобри филма. Логика спрях да търся ,тъй като такава не съществуваше, но в един момент помислих, че гледам „World of Warcraft“ с дома на Конг, а действието през цялата история все едно се развиваше не през 2020, а 2200 година. За щастие поне бойните сцени бяха добре, но някак си финалът беше много прибързан и можеха да отделят малко повече време на Меха. И с това уиски на финала направо ми идваше да убия режисьора и сценаристите, защото по-нелепа сцена не бях гледал от много време насам.
Жалко, помислих си, че след като отложиха премиерата на няколко пъти, за да презаснемат сцени с идеята да получим A+ филм както твърдяха, наистина са се поучили от грешките си в „Кралят на Чудовищата, но уви. Моля се в бъдеще Гарет Едуардс да се завърне с неговата визия.
Кви са тези негативни коментари. Аз се каня да го гледам на кино 🙂
За кино ефектите са супер, но ако освен ефекти искаш и някаква история, и да се потопиш в самата атмосфера – не е това филмът със сигурност.
Винаги съм вярвал че конг се катери по небостъргач, а годзила е колкото 2 небостъргача. оО
Очаквах към края да се появи Вин Дизел с ордата му от american muscle cars и да спасят положението…. Във Godzilla vs Kong 2 се оказва, че земята не е куха, а плоска и единственият начин да убият годзила е като я бутнат от ръбЪ…..
Бахти тъпият филм човек…
Секс има ли ?
Не, нямаше Но Конг през цялото време очакваше да се появиш ти отнякъде във филма и да ти го нашиши….
Представяш ли си какъв секс ще пада…
Из фейсбук непрекъснато сега ми никнат фен страници на Годзила и чета по някой и друг коментар. Нито на едно място не видях някой да казва нещо лошо за този филм. Не знам дали админите на страниците не трият негативните коментари, но не може толкова много хора да смятат това за един от най-добрите филми в поредицата. Някъде даже четох, че имал солидна история и нонстоп битки между кайджута… Тия хора какво са гледали 😀 Аз какво гледах 😀
В началото голяма база недорасли фенбойчета на DC атакуваха с негативни ревюта с цел да накарат Warner да продължат напред със Снайдър-върса, но изведнъж дойдоха анти-фенове, които взеха, че подкрепиха ГсК с позитивни ревюта и това е основната причина да виждаме такива високи оценки и позитивни рецензии. Така че проблемът не е в твоя телевизор, а в масата лекенца, които още носят памперси и мрънкат за щяло и нещяло. Warner/DC и феновете им наистина се заслужават един друг 😂
Тъжно като се получават такива изкуствени раздувания, но… това е реалността 😀 Но пък филмът разби сума рекорди около пандемията… И май с около 50 милиона приключи уикенда само в САЩ… та сигурно си е избил парите още с първите два дена в международен мащаб… Уорнър ще са доволни хаха
Да, забавно е как всички чакаха Тенет като вода в пустиня, а накрая голям гущер и маймуна спасиха положението 😃
Какво очакваш, след като западните култури, ако мога така да ги нарека са от тъпанар нагоре. Те им промиха мозъците и ги направиха кухи лейки, пък очакваш да мислят за качествата на един филм.
Ми те 30-40 процента в Америка смятат Земята за плоска…. какво да очакваш от тези хора.
Не съм смятал, че ще попадна на по-негледаем филм от разните му Трансформърси, нооо… това бие всичко.
От ревюто прочетох няколко реда, защото предполагам пишещият е около 14 годишен пубер – или поне така звучи. Дълго чакане и огромно разочарование.
Все си мислех, че поне на 16 го докарвам, но… явно звуча по-млад за възрастта си 😀 Но така става, някои хора остаряват докато чакат любимите си филми и после са разочаровани от тях, защото са отнели толкова много от младостта им… чакайки ги.
Не съм сигурен какакво са очаквали повечето тука от филм със заглавието Годзила срешу Конг.
Според мен умерено добре са се справили със сблъсъка на титаните, но филмът има привкуса на просто поредния блокбъстър, а не на епиката от събирането на две кино легенди.
Признавам, преди 7 години когато гледах Годзила, че не ми хареса толкова много историята с човешките образи, но когато сравня с това тук, разликата е направо чудовищна.
За мен основен проблем, е че …съзнателно бяха намалили силата на Годзила за да има Конг някакъв шанс – сещате се за какъв мега титан говорим във филма от 2014. Да, изобщо като се сетя за онзи филм – колко „сила“ и сила имаше дори в една крачка на Годзила.
искам да гледам филм в който Годзила, или Модзила, или каквато да е там Дзила
изплува в Ламанша, унищожава Лондон, после се прехвърля до Париж и т.н. ако ще до Ямбол да ходи…
ама всичко това ДЕНЕМ…и ако може да няма никакви човешки характери, за които да ми дреме..
айде за цвят някой друг военен…и всичко това поне три часа…
Тоя филм е директно за кофата! На Silentium не му е било леко толкова детайлно да описва това недоразумение.
Като си на 14, както казаха по-горе, имаш цялото време на света 😀
Абсолютно разочарование, тотална лоботомия и детинщина. Нямам никаква идея за каква аудитория е правен филма, но не мисля, че е повече от 12+. Все едно беше лайв екшън версия на saturday morning cartoon. Потресен съм. Дори боищата не ми бяха нищо особено, особено финала с тия RGB сгради, дето се трошаха като солети и буквално на всеки кадър, режисьора се чувстваше задължен да покаже как се троши някоя сграда, защото явно смята, че е куул. Нещата с хората дори не искам да ги коментирам, това е абсолютна обида за зрителя. Скуби Ду. Предните филми са като шедьоври пред това нещо. Миналата Годзила имаше толкова брутални кадри с чудовища, всичко изглеждаше мръсно, гадно, драматично и унищожително, усещаше се чувството на безпомощност и опасност, а тука – луд на шарено се радва и Годзила, която се усмихва. Със суровият реализъм на Гарет Едуардс пък, дори не искам да сравнявам. Сцените с първото появяване на Годзила в пламъците и въздушния скок с факлите са запечатани завинаги в моето съзнание! Единствените сцени, които ми харесаха бяха със обратния свят в недрата на Земята, който имаше мн приятна фентъзи стилистика и атмосфера. Искаше ми се да има повече сцени там! И като си помисля, че толкова хора са го харесали тоя филм и имаше ужасно много позитивни предварителни ревюта, които ме хайпнаха … просто ноу комент!
Оценка: 4/10
Харесало ти е фентъзито? WTF??? На мен точно на него ми се доповръща. Имах чувство, че гледам някакъв микс от Star Wars (с тия летящи космически кораби) и де да знам….може би Хрониките на Нарния.
Какви са тия светове, какви са тия чудесии с магии и тем подобни във филм за Годзила? Това беше някакъв гювеч от филмови жанрове, с които явно са се опитали да се харесат на по-широк кръг от хора, но накрая е станало една манджа с грозде.
Във филм за Годзила трябва да има възможно най-много реализъм, не приказки на Братя Грим.
Съгласен съм, космическите кораби дори няма да ги коментирам, щях да падна. Иначе самия свят ми хареса защото вкара една мистерия, едно приключенско усещане, защото също както космоса, така и недрата на земята са едно необятно и непознато място за нас и просто ми хареса фентъзи почерка. А и в крайна сметка, все нещо трябваше да ми хареса, ебати 😀
Кадрите с огледалната повърхност си бяха чук на IMAX. Забравяш, че голяма горила тича да вземе някаква брадва и се потапяш в пейзажите. Според мен това има предвид колегата Кристиян – и аз съм на същото мнение. 🙂
точно 🙂
Гледах го, тригърнах се. Тия направо обидиха фенщнината ми, която датира десетки години назад.
Горките, измамени камилчета. Решили че ще гледат филм който ще подобри рекорда на Титаник (за Оскари и зрителски интерес) …
А то екшън който е създаден да продава играчки.
Не разбрах само, на автора искало ли му се е да види повече годзила във филма ?
Филма е това, което е. Зрелище с големи чудовища. Смисъл и развиване на герои не виждам защо трябва да търсим.
Синема отвори! Газ!
Филма го описах на приятели като кайджу пуцалка с тежка механизация, но всъщност не е нито кайджу, нито пуцалка, нито с тежка механизация, още по-малко комбо от трите. Точно това, в комбинация с изключително тъпите образи на хората, страшно ме подразни. То нито история да гледаш, нито бой. Поне разбрахме що Годзила беснее срещу хората и че неоните били Хонконг, а не Вегас. Най-лошо похарчените ми пари в перо ‘кефчета’ от месеци.