40 години „Петък 13-ти“ / 40 Years “Friday The 13th”

Отдалечена гориста местност… Прокълнат къмпинг с градски легенди за сериен убиец с хокейна маска… Група тийнейджъри, които прииждат всяка година, за да се напиват и да правят безразборен секс… Брутални убийства и зло, което никога не умира…

Да ви звучи познато? Общо взето това е сюжетът на почти всеки филм от най-дългата хорър поредица за всички времена „Петък 13-ти“ („Friday The 13^th”). Това, което започна преди точно 40 години като нискобюджетна имитация на „Хелоуин“ на Джон Карпентър от 1978 година, бързо се превърна в машина за принтиране на пари за студиото и ежегоден ескапизъм за верните хорър фенове. Макар днес сюжетът на франчайза да звучи банален и напълно изстискан от смисъл, поредицата се появи в точния момент за точното поколение и със своята успешна за онова време формула, „Петък 13-ти“ (заедно с поредиците „Хелоуин“ и „Кошмари на Елм Стрийт“) се превърна в еталон за качествен слашър хорър.

Не знам кое е по-трудно: да говоря подробно за франчайза, без да ви отегча, или да направя обзор на успехите и провалите на заглавието, с риск да пропусна изключително много и важна информация? По принцип подобни заглавия заслужават специално внимание и има доста неща, които да се кажат, но ще се опитам да синтезирам фенщината си във възможно най-кратък и същевременно полезен текст.

Първият ми сблъсък с Джейсън Ворхийс и поредицата бе през 1998 година. Отидох до кварталната видеотека и както обикновено, стоях вцепенен пред рафта с хорърите, докато се преструвах, че гледам анимациите. Жанрът винаги ме е привличал с провокативните теми, табуто около рейтинга, насилието и артуърка на самите VHS касети. С около 300 зора успях да убедя брат ми да наеме касета със заглавие „Последният петък: Джейсън отива в Ада“ („Jason Goes To Hell: The Final Friday”), който е деветият поред филм от франчайза. Докато за повечето фенове това е един от най-слабите епизоди, за мен беше наркотик в ранна възраст, към който посягах ежемесечно. Днес, 22 години по-късно, докато пиша този текст, филмът се върти за фон и си спомням с усмивка всички безсънни нощи, в които съм оставал до късно да гледам хоръри, докато родителите ми спят. Естествено, след като изгледах въпросния филм, веднага споделих с приятели. Оттам тръгнахме да гледаме останалите епизоди от поредицата, а маскирането и плашенето един-друг по улиците се превърна в ритуал.

С годините Paramount не спряха да бълват продължения, всяко от които запазваше първоначалната формула за успех, но в някои от тях се добавяше по един нов елемент, който да внесе разнообразие в цялостната концепция. Погледнат през една модерна призма, оригиналът на Шон Кънингам от 1980 година е направен с джобни пари, но се превръща в класика не само заради финансовия успех и описаната по-горе формула, но и заради неочакваната развръзка в последните минути от сюжета. Естествено, никой не е предвиждал такъв интерес и е нормално холивудската машина за алчност да отговори на консуматорския „глад“ за секс и насилие на голям екран. „Friday The 13^th Part 2” продължава оттам, където спира първият филм, и макар да е абсолютен клонинг, втората част задава тон, който се копира от конкуренцията – налице е както завишен брой на жертвите, така и по-екстремни голи сцени. Излишно е да казвам, че филмът отново се превръща в хит и само година по-късно излиза „Friday the 13^th Part 3D”, където сюжетът се повтаря, но този път уловката е, че към зрителите в киното хвърчат всякакви остри предмети.

Естествено, когато цифрите говорят – и Холивуд мълчи. Тук е моментът да споменем, че „Част 3“ е първият филм, в който Джейсън най-после се сдобива с иконичната си маска, която се превръща в попкултурен феномен за поколения напред. Третият филм се превръща в хит, което автоматично дава зелена светлина на продължението, озаглавено интригуващо „Friday The 13^th Part IV – The Final Chapter”. Интересно е, че продуцентите наистина са имали намерение това да е финалният епизод. Дори великия Том Савини, който работи по специалните ефекти в оригинала, се завръща, за да „довърши започнатото“. Намекът за финал кара феновете да се редят на опашки пред киносалоните като пенсионери пред хлебарница рано сутрин. Боксофисът отново е феноменален, което – изненада! – води до следващо продължение, озаглавено „Friday The 13^th Part V – A New Beginning”. Макар епизодът да е наистина ново начало за поредицата и да се занимава с последиците върху психиката на един от оцелелите персонажи, филмът отново минава през утъпкани пътеки и не предлага кой-знае-какво ново на феновете. Въпреки това, маркетинговият трик проработва отново и финансовият успех гарантира ново продължение – „Friday The 13^th Part VI – Jason Lives”. Считан от много фенове за най-добрият филм в поредицата, новото продължение буквално възкресява Джейсън от гроба и му дава не само добър протагонист в лицето на порасналия Томи Джарвис, но и закачлив самоосъзнаващ се хумор и креативни убийства. Тази част печели не само повече пари в боксофиса, но и по-добри ревюта от фенове и критици, което е рядкост за поредицата. „Friday The 13^th Part VII – The New Blood” се появява само две години по-късно и получава сходен успех. Джейсън отнема повече животи от всеки друг филм в поредицата, докато негов противник е Тина Шепърд, която се изправя срещу него, владеейки телекинеза. За разлика от предишни епизоди, тук протагонистът има свръхестествени сили, което действа като еквивалент на злодея и изравнява силите им. Не е ясно кой от кого се е вдъхновил, но е важно да се отбележи, че по същото време вече имаме няколко продължения на „Хелоуин“ и „Кошмари на Елм Стрийт“, които също се занимават основно с метафизични елементи.

На този етап франчайзът е напълно изцеден, и макар да се превръща в сапунена опера, в която злото никога не умира, очевидно сагата е натрупала значителна фен база, готова да плати, за да види още. Естествено, щом има пари – Холивуд винаги отвръща светкавично. Проблемът е, че следващият филм има нужда от „украшение“, което да предаде идеята за нещо ново и свежо. Резултатът е „Friday The 13 Part VIII – Jason Takes Manhattan” – откровено най-слабият филм в целия франчайз. Макар да се възхищавам на смелостта на продуцентите да изкарат „чудовището от езерото“, последното място, на което бих искал да видя маскиран убиец, е в центъра на „Голямата Ябълка“. Филмът страда не само от нелепата локация, но има и ужасен хумор, скучен и невдъхновен gore и абсолютно плоски персонажи и режисура. Въпреки всичките си негативи, тази част успява да направи достатъчно пари, за да се продължи смело напред и да се стигне до епизода, с който започнах статията – „Jason Goes To Hell: The Final Friday”. Нека повторя – макар за много хора тази част да е изключително слаба поради осезаемото отсъствие на титулярния герой, точно този факт я прави специална за мен. Всички знаем, че колкото по-малко виждаме от чудовището, толкова по-ефектен е хорърът. Способността на Джейсън да се вселява в други хора се свързва тематично с всички предходни филми и същевременно е свеж подход, с който убиецът може да е всеки и да е навсякъде около нас. Концепция, която и до днес ми допада и, съдейки по боксофиса, е успешна. Може би това се дължи (отново) и на подлъгващото заглавие, защото Джейсън технически не отива в ада. Във финала е намекнато, че това се случва, но не е официално потвърдено. И все пак, една от най-неочакваните и велики сцени за онова време си остава последният кадър, в който ръкавицата на Фреди Кругер се показва от пръстта и сграбчва маската на Джейсън, намеквайки за кросовър на двете успешни поредици. Мокра мечта за всеки уважаващ себе си хорър фен, за която за съжаление се налага да се чака доста време.

Преди да стигнем до нея, „Петък 13-ти” прави една последна, десета спирка с „Jason X” – сай-фай ориентиран слашър, който стъпва здраво върху концепцията за „риба на сухо“ и за пореден път сменя околната среда, поставяйки убиеца в… космоса. В началото на новия век бъдещите технологии и космическите пътувания вълнуваха изключително много Холивуд и сякаш за определен период от време почти всеки нов филм бе ситуиран в космоса. Същото се случи и с епизоди от поредицата „Хелрейзър“ и „Леприкон“. „Jason X” е забавен и същевременно е глътката свеж въздух, от която поредицата имаше нужда по онова време. Злото получава ъпгрейд под формата на нов костюм, а Кейн Ходър изпълнява ролята на Джейсън за последен път – той е актьорът, играл персонажа най-много пъти в целия франчайз.

Въпреки разочароващият боксофис, вместо студиото да направи по калъп ново продължение, се случва нещо специално. За пръв път Джейсън се изправя срещу достоен опонент, който е от дълги години в занаята. „Freddy vs. Jason” е дългоочакваното продължение, което ни бе обещано 10 години по-рано в „Jason Goes To Hell”, и за мен лично чакането си струваше. Този филм не се хвали с дълбочина или липса на дупки в сюжета, но компенсира с чудесна режисура, забавни моменти, запомнящи се убийства и двубои между Фреди и Джейсън. Какво повече да иска човек?! На този етап филмът е култ и е на почит и в двата франчайза. Въпросът е какво следва? Убиецът с хокейната маска тръгна от езеро в малък къмпинг, бе убиван десетки пъти и съживяван двойно по-бързо, мина през Манхатън и Ада, полетя в космоса и се изправи срещу Дявола на сънищата… Стигаме до момент, в който ако Джейсън се яви на интервю за работа като касапин на тийнейджъри, той ще получи работата моментално, оставяйки Фреди, Майкъл и Leatherface да точат ножове в чакалнята. И все пак „шоуто трябва да продължи“, както е казал един велик човек. Цели шест години след успеха на „Freddy vs Jason”, Paramount и New Line Cinema най-после пускат дванадесетия филм от поредицата, озаглавен простичко „Петък 13-ти”. Тази част действа като римейк на оригинала и рестартиране на поредицата, давайки ни един съвременен Джейсън, който още в първата сцена показва, че няма нищо общо с предходните версии – и то за добро.

Макар филмът да е успешен, и до днес иронично няма тринадесети филм в поредицата, който да продължи традицията. Франчайзът е замразен заради съдебно дело между Шон Кънингам и Виктор Милър, които спорят за правата над героя вече повече от две години. Както се казва в Холивуд: не се нарича „шоуприятели“, а „шоубизнес“. Стане ли въпрос за пари, нещата бързо могат да станат много грозни.

Поредицата е интересен феномен – макар да се развива в тон с модата през десетилетията, тя успява да запази основните съставки на оригинала, които я правят успешна. Филмите никога не са претендирали за каквито и да било награди, но иронично най-голямата победа на франчайза е визията на Джейсън, която се татуира в попкултурната история на човечеството. Маската е разпознаваем символ навсякъде, а филмите са инспирирали (и продължават да са база) множество фенове и студия да копират успеха им. Интересно е, че докато първите два филма се занимават с абсолютен реализъм, всяко следващо продължение показва Джейсън като свръхестествено същество, което няма как да бъде убито. Въпреки, че накрая той привидно е мъртъв, всеки следващ филм обяснява завръщането му по налудничав начин или въобще не си прави труда да влиза в подробности. Създателите са наясно с тези детайли, а на публиката не й дреме. Есенцията на „Петък 13-ти“ не се състои в сложния сюжет или в драматичните актьорски изпълнения и режисура. Вместо това тя е една проста форма на ескапизъм за хорър феновете, които искат да се забавляват за 90 минути и са напълно наясно какво ще получат, ако закупят билет за прожекция.

Годините си вървят и макар бъдещето на поредицата да не е ясно на този етап, а светът да се бори с пандемия, всички сме сигурни, че рано или късно отново ще видим убиеца с хокейната маска на голям екран да размахва остри предмети и да тича след пияни тийнейджъри. А ако има едно място, на което COVID-19 да не е проблем, то това ще е къмпингът „Кристъл Лейк“: Джейсън Ворхийс носи маска непрестанно, спазва дистанция от жертвите си, а ако те го приближат – той ще се погрижи последната им грижа да е върлуващият вирус.

Ако сте стигнали до края на този текст, то най-вероятно и вие сте върли фенове като мен. В завършек ви предлагам кратко видео посветено на току що излезлия боксет на франчайза, който е задължителен! Честит Петък 13-ти!