Вчера светът се сбогува с един от иконичните актьори на ХХ век – сър Шон Конъри. Гордостта на Шотландия, перфектният Джеймс Бонд, незабравимият майстор на безкрайно различни образи в над 90 филма приключи земния си път в съня си, два месеца след 90-тия си рожден ден. Каквото и да се опитаме да кажем за него, ще бъде недостатъчно, затова ще си позволим да ви напомним негови думи:
„В един момент осъзнах, че дори и много добър футболист може да се окаже извън играта, след като навърши 30 години – а по това време аз вече бях на 23. Реших, че трябва да стана актьор и това се оказа една от умните постъпки в живота ми…
Може би не съм добър актьор, но бих бил още по-лош, ако бях избрал каквото и да било друга професия…
Не се оплаквам от липса на достатъчно предложения като материал за работа – нужно е да знаеш какво да избереш като роля. И все пак мисля, че трябва да призная един факт – вече нямам реален шанс да изиграя Ромео…
Един безмълвен жест може да пресъздаде мигновено много повече, отколкото едноминутен диалог. За разлика от повечето актьори, които протестират, ако режисьорите съкращават репликите им, по време на цялата си кариера аз съм се опитвал да кастря моите думи. Няколко от режисьорите не смятаха, че моите предложения биха довели до нещо добро. Стивън Спилбърг обаче ми направи съвършения комплимент по време на работата ни върху „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ – той прие девет от моите десет идеи, които заменяха част от диалога с визуален акцент…
Толкова често са ми задавали този въпрос, че ще направя официално изявление – дълго мислих по темата и единственото предложение, което може да ме изкуши да наруша пенсионерското си спокойствие, е друг филм, посветен на Индиана Джоунс. Прекрасно беше да работя със Стивън (Спилбърг) и Джордж (Лукас) и е истинска чест Харисън (Форд) да бъде в ролята на мой син. И все пак, да си пенсионер е изключително забавно. При все това аз имам един съвет към Младши: Дръж на това всички същества да са дигитални, скалите да са поставени ниско и – по дяволите – дръж си камшика близо до себе си, в случай, че трябва да избягаш мигновено от координатора на каскадите! Това е един великолепен екип и мога само да кажа на всички: „На добър час!“…“
Сбогом, сър Конъри!
Споменът за Вас остава в нашите сърца…
Величествен, Великолепен, Вечен!
