Знам какво е любов, а ти?

От момента, в който попаднах на трейлъра му преди година, очаквах този филм за опитна клинична психоложка, която развива опасно очарование към осъден сериен изнасилвач, почти фанатично. Става ли ви неудобно от теми табу? Аз ги обожавам. Може би малко повече от нормалното, но да прецени това ще оставя на бъдещия си терапевт.

Инстинкт“ е европейският психологически трилър, от който не знаехте, че имате нужда. Той e създаден за повторно гледане, ако искате да потънете по-дълбоко в него и посланията му, а и той във вас. Режисьорският дебют на успешната кино и театрална нидерландска актриса Халина Рейн е страхотен, именно защото работи умело с недоизказаното и непоказаното. Парченца от пъзела ще продължат да липсват до финалните надписи и ние трябва да попълним празното пространство, всеки за себе си. Дързък подход за първи филм.

instinct-01-20200926

В интервю Рейн споделя, че най-ценният съвет относно разказването на истории и правенето на кино е получила от Пол Верховен, с когото работи в „Black Book“ („Черната книга“, 2006). Според него даден филм е смислен само ако постави определен въпрос и му отговори. В „Инстинкт“ въпросът е колкото неудобен, толкова и вълнуващ: какво може да накара уважаван специалист, работил с всякакви рецидивисти, да се увлече по един от тях?

Николин (Карис ван Хутен) е новоназначен клиничен терапевт в изправителна институция, където поема случая на Идрис (Мерван Кензари) – изнасилвач с присъда за нападения от особено тежък характер. Актуалното становище е, че след петгодишното си лишаване от свобода Идрис може да бъде интегриран обратно в обществото като реформиран гражданин. Само няколко сеанса по-късно обаче Николин започва да подозира, че новият ѝ пациент съвсем не е толкова променен и разкаян, за колкото се представя. Усетила манипулативните му умения, тя смята предстоящото освобождаване за грешка. Между двамата започва напрегнато психологическо противопоставяне, което постепенно прераства в осезаемо сексуално напрежение. Филмът проследява хипнотизиращата ескалация на тези сложни отношения. Пригответе се да бъдете опечени на бавен огън.

instinct-03-20200926

Едва ли има съмнение, че човек с живот, отговарящ на конвенционалната идея за нормален, би изпаднал в подобна ситуация. Николин е енигматична до самия край, но жокерите, които Халина Рейн ни дава за миналото и същността ѝ, не са малко. Загадъчната връзка с майката и сексуалните вкусове, илюстрирани от нощ, прекарана с колега, са двете отправни точки. Начинът, по който ги интерпретираме обаче, е определящ за това дали ще намерим необходимата логика в действията ѝ. Хладнокръвна и интелигентна, с дългогодишна практика зад гърба си, тя все пак позволява на престъпник с високо ниво на психопатия да влезе под кожата ѝ. Но колко далеч е готова да стигне всъщност?

„Жените имат повече фантазии за изнасилване от мъжете“, казва Идрис на Николин, когато са насаме. „Внимавай“, отвръща тя. Границите в отношенията лекар-пациент бавно се размиват, а това изказване, макар и не особено подчертано чисто режисьорски, е ключово. Без да залита в политическото или феминисткото „Инстинкт“ засяга тема, която не се обсъжда достатъчно: женската сексуална фантазия за изнасилване е именно това – само фантазия. Факт е, че тя съществува и че е била обект на стотици научни изследвания, но в основата ѝ не е реалното желание за нападение и брутализация от страна на истински насилник. Тази фантазия не е нищо повече от психологическия копнеж някой да те желае толкова силно, че да е готов да наруши закона и да рискува целия си живот, за да те има като пренебрегне твоя абсолютен отказ. Превръщането на такъв сценарий в реалност (освен ако не е между двама възрастни, които са се уговорили изрично и предварително) е престъпление, не дар към репресирана дама със срамен фетиш. Идрис е достатъчно умен, за да знае това, но въпреки всичко използва заучената фраза като оръжие.

instinct-04-20200926

Карис ван Хутен и Мерван Кензари са наелектризиращи в ролите си. Нея и зашеметяващите ѝ скули познаваме от „Игра на тронове“, а него от миналогодишната адаптация на „Аладин“, но и двамата са звезди в родната Нидерландия много преди участията си в тези епични продукции. Камерността на „Инстинкт“ им позволява да разгърнат целия си величествен потенциал. Всеки близък план на изразителните им, красиви лица е изпълнен със съдържание, всеки поглед носи усещането за стопроцентова искреност със зрителя. Изборът на Кензари е отличен и заради тунизийския му произход. Тъмният цвят на кожата и малцинствената му принадлежност са допълнителният слой комплексност в иначе не твърде социално ангажираната история. Безвкусната мохиканска прическа пък притъпява екзотичната му привлекателност и напомня, че въпреки доброто поведение и чара си, той е изключително опасен. Според Халина Рейн няма друг нидерландски актьор, който толкова съвършено да въплъщава марлон-брандовкската мъжественост, способна да прерасне в заплашителност само за миг.

Много от диалозите в „Инстинкт“ са накъсани и в тях преобладават питания, които увисват във въздуха като неразрешен проблем или тежка дилема. Героите се опитват да намерят път един към друг, но не успяват да го направят чрез думите си. Интуицията им подсказва, че тяхното общуване трябва да бъде друго – плътско. Но никой не прави първата крачка, играта на котка и мишка е едновременно нелепа и взривоопасна, защото нито за момент не сме сигурни у кого е контролът. Когато Идрис я моли да преотстъпи случая му на друг терапевт, Николин отказва. „Мога да се справя с привличането“, категорична е тя. Той обаче не е: „А кой казва, че аз мога?“ Когато двама души знаят какво искат и са сигурни, че е взаимно, това е предпоставка за хубаво прекарване. Когато двама души знаят какво искат, но не са сигурни дали е взаимно, това е предпоставка за хубав филм. „Внимавай какво си пожелаваш“ е може би най-трудно изпълнимата заръка на света.

instinct-02-20200926

Инстинкт“ следва съвета на Пол Верховен и поставя конкретен въпрос, но отговорът му не е еднозначен. Филмът е верен на заглавието си и се гледа инстинктивно. Така и въздейства. Трудно е да вербализираме защо Николин и Идрис стигат от точка А до точка Б, но не е и нужно. Абстрактностите, с които е разказана историята, не развалят изживяването, защото са изпълнени със стил и интелект; няма нищо самоцелно. Дебютът на Халина Рейн доставя онова специфично удоволствие, което само елегантно обсъждане на тема табу може да даде на изтънчения вкус. Има и винаги е имало нужда от такъв тип кино. За да разбираме по-добре себе си и другите, понякога трябва да ни стане малко неудобно.

Similar Posts

Вашият отговор на Milbo Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

5 Comments

  1. Като тези в коментарите на трейлъра, се питам къде може да се гледа този филм…

    https://www.youtube.com/watch?v=0OIetiMoseA

    От прочетеното и видяното (във въпросния трейлър) човек би си помислил, че няма вариант при който това свършва добре за нея ….

    Което пък ми припомня един от най-объркващите филми, които гледахме напоследък – Holiday, на друга режисьоркa, Isabella Eklof, където си мислих същото преди протагонистката накрая да обърне всички мои очаквания на 720 градуса.

    https://www.youtube.com/watch?v=WUWDVlx60io

  2. Има го в Z*$#nda с прекрасни супери. Сложните жени не бива да се подценяват – хем са слаби и раними, хем знаят кога да избутат уязвимостта настрана и да са безкомпромисни. Но повече няма да кажааааааа. Holiday ще го гледам задължително.

  3. It is available on HBO GO too – we watched it tonight….

    Great suspense brought on by the actors…and you have no idea where the story will take you ….
    The vulnerability of the main character as played by Carice van Houten is truly distressing – she is in a very tough place – and it certainly is not, because she wants to be ‘raped’ …

    As vulnerable (and lost in her personal life) as she seems to be, amasingly, by the end, one of her primary instincts prevails over her instinct to…. and his instinct to …. Some serious shit going on here – only great actors can do justice to such a story….Review and recommendation much appreciated.

    1. Много яко, радвам се, че е било интересно кино изживяване и че съм се реабилитирала след разочарованието ти от ревюто ми за „365 дни“ 😀

    2. Бе само въпрос, за никакво разочарование не може да става дума … Даже бе интересно това, че on a website where girls almost never comment, in this case there were a bunch of comments from a number of girls…
      I assumed, in fact, that I just ‘don’t get it’…:))

      Мисля, че в Американския в Благоевград навремето, преди ненам колко години вече, когато превеждах филми, за джобни – за първи път загрях, че различните хора харесват различни неща. За моя (голяма) изненада тогава – неща, които ме вълнуваха не будеха никаква реакция в други –