Скрит живот / A Hidden Life

„От долината човек вижда нещата големи, а от върха – дребни.“

– Гилбърт Честъртън

През XVIII век философът Джордж Бъркли поставя въпрос – дали когато едно дърво падне и наоколо няма кой да го чуе, то ще произведе звук. Този мисловен експеримент продължава да бъде плодотворна почва за изобилие от художествени прозиведения, тъй като предлага фундаментална драматична основа, просмукана от моралния проблем дали добрите дела имат смисъл, когато от техните последствия на пръв поглед полза за обществото няма никаква. Просторният, чист и великолепно заснет нов филм на Терънс Малик „Скрит живот“ засяга същия въпрос и е силно свидетелство срещу моралния релативизъм.

Филм, който поражда любов и състрадание, който ромоли като тих поток и се чува като птича песен в стоманената хватка на идеологическа индоктринация по времето на нацисткия тоталитарен режим. История, подобна на тиха молитва, появяваща се в сегашното смутно време, за да напомни, че съпротивата срещу неусетно пристъпващия мрак в човешките сърца, е единственият начин да бъде спасено онова, което вярващите наричат душа, а светските – цивилизация. В устоите на християнските ценности и поемането на отговорност Малик открива достоен отговор на онтологичния въпрос за неизбежното зло.

Базирана по действителни събития историята на „Скрит живот“ се разгръща в австрийското село Радегунд в периода 1939-1943 г. и ни запознава с героя Франц Йегерщетер (Аугуст Дийл), който се радва на усърден, но щастлив семеен живот със съпругата си Фани (Валери Пахнер). Когато войната избухва, Франц отказва да се закълне във вярност към Хитлер и в последствие е задържан и изпратен в Германия за процес, който застрашава живота му. През това време Фани трябва да поеме тежестта от решението на съпруга си, канонизиран десетилетия по-късно през 2007 г. от католическата църква като светец.

Заснет отново лирично с моментни избухвания от образи, подчинени на потока на съзнанието, но овладени този път от ясно изразена фабула, филмът е до някаква степен завръщане към по-сюжетно ориентирано кино за Малик. Но само до някаква степен, тъй като характерният почерк и разюзданото впускане в импресионистични сегменти все още силно присъстват. По-близък в това отношение до „Новият свят“ и „Райски дни“, отколкото до „Опасни земи“ или „От песен на песен“, филмът успокои някои критици, които намираха експерименталните заглавия от филмографията на режисьора след „Дървото на живота“ за самоцелно разхищение. За други – разлика няма. Със сигурност „Скрит живот“ няма да промени настройката на тези, които не харесват творчеството на режисьора до момента.

Този път интересът на Малик е към реално съществувала историческа личност, като част от екипа споделят, че фокусът е бил да бъде показан човек, отсъстващ от учебниците по история, чийто животопис изглежда маловажен на фона на световните събития. Навреме е открита книгата „Franz Jägerstätter: Letters and Writings from Prison“, която става основно вдъхновение за проекта, чийто снимки протичат през 2016 г. Следват близо две години работа по монтажа, за да се създадат правдиви пространства, а не обикновени сцени, в които да се развива просто някакъв сюжет.

„Скрит живот“ преди всичко е филм за времето, прекарано от Франц и семейството му под сянката на тежкото решение, което взима. В комерсиалното кино последният опит да бъде разказана подобна история беше „Възражение по съвест” на Мел Гибсън – отново действителна история за войник, който отказва да участва в бойни действия. История, в чийто център е позициониран добродетелен човек, който стоически понася наказанието си и достига до нивото на светец, неизбежно страда от някои драматургични проблеми. Преди всичко това е отсъствието на силен вътрешен конфликт. Конфликтът е изцяло външен – героят е подложен на изпитания, но в крайна сметка триумфира, благодарение на силните си морални ценности.

В такъв случай обикновено се прибягва до експлицитно показване на насилие, какъвто е примерът със „Страстите Христови“, отново на Гибсън. Малик обаче е режисьор, който е чужд на този тип кино (за сравнение „Тънка червена линия“ продължава да е сред най-поетичните военни филми), затова и подходът му страни от физическата болка и набляга на тази, породена от отделянето от прелестно изградения в началото на филма земен рай. Самотата зад решетките и липсата на светлина са достатъчни, за да бъде усетено разрушаването на всичко човешко. Затова и „Скрит живот“ не е филм за нацисткия режим и зверствата по това време, а за понасянето на личния кръст и божественото право на човешки избор, който не може да бъде отнет от никоя власт или институция.

„Скрит живот“ може да се похвали с внушителното времетраене от 174 минути. С разчупена структура, в която на помощ се появява отново типичния за Малик глас зад кадър, обособен от писмата, които разделената двойка си разменя, както и чрез добре подбрана палитра от земни цветове, филмът изглежда като цялостен и ясно обособен жив организъм – хомогенна смес от цвят, звук и емоция, които създават силно внушение, особено в емоционалната кулминация на историята, когато Франц иска от Фани невъзможното – тя да разбере защо той обрича цялото семейство да живее без баща и съпруг.

Съвсем очаквано първият половин час на „Скрит живот“ е ода към живота в хармония с природата. Глас зад кадър и фрагменти от ежедневието на семейството разкриват тихата любов, която двамата са изградили помежду си. Приети от величествените алпийски хълмове те изкупват с благодарност отделеното им от бога време да се обичат. Всеки опит да бъдат пресъздадени с думи красотите на пейзажите и уловените човешки отношения, би била престъпна. Истинската загуба обаче е, че филмът не бе показан у нас на нито един от големите филмови фестивали, въпреки че е едно от най-внушителните и мащабни произведения на седмото изкуство за изминалата година.

Колкото трогателно красива е първата част на филма, толкова по-мъчителна става следващата. Отделянето на Франц от родния дом напомня на изпитанията на Йов от Стария и подобно на пътуването на народа на Израел в Египет е изпълнено със сурови изпитания. Действието се разкъсва на две места – под натежелите черни облаци в Радегунд, където Фани и децата й са подложени на остракация и недоволни погледи от съседите си заради решението на съпруга й; както и в Германия – между студените стени и решетки, където Франц бива разпитван пред силните на деня. Тук може да бъде видян за последно и големият Бруно Ганц – ангелът на Вим Вендерс от „Криле на желанието“ и умиращият писател от „Вечност и ден“ на Тео Ангелопулос, влязъл и в ботушите на Хитлер в „Крахът на Третия райх“ на Оливер Хиршбигел. Негова е и една от най-паметните сцени, в която след като изпраща Франц на сигурна смърт, сяда на неговото място и поставя ръце върху коленете си. Светлината на чистата съвест пропуква със съмнение дори най-закоравелите сърца.

Друг от големите успехи на „Скрит живот“ е подходът на Малик към насилието, който се доближава до този на Робер Бресон („Дневникът на един селски свещеник“, „Осъденият на смърт избяга“). Показват се само предпоставките и последствията от действията – било то мъчение или екзекуция, но не и директно самата случка. По този начин зрителят е напълно потопен в моментите преди и след това, а въображението е разбудено да навърже точките. Друг успех е работата с немските актьори. Аугуст Дийл споделя, че за първи път в кариерата си не усеща като да влиза в роля, а се превръща в самия персонаж. Това отново е заслуга на Малик, който до момента винаги е избягвал „актьорстването“ за сметка на живи и автентични изпълнения.

Спорно донякъде е решението във филма да бъдат използвани кадри от „Триумфът на волята“ на Лени Рифенщал, които са в рязък контраст със стилистиката на останалото и нарушават автентичността на изградения от Малик свят. За щастие това се случва единствено в началото, за да илюстрира бегло събитията в Европа, но е напълно ненужно, тъй като историята в „Скрит живот“ далеч надхвърля обстоятелствата, в които е позиционирана. Разказът за чистотата на сърцето е извън времето, а светът е достатъчно самостоятелен и подобни щрихи стоят по-скоро непохватно.

Музиката на Джеймс Нютън Хауърд („Селото“) е сред най-добрите на ветерана композитор, а камерата на Йорг Видмер плътно следва установета естетика на редовния за Малик оператор Еманюел Любецки. Тук голяма промяна има и в избора на дигитална за сметка на целуоидна фотография. Това е първи изцяло дигитален филм за Малик, което, подобно на изкуственото осветление в някои от сцените, може да направи впечатление на почитателите на режисьора, който до момента ревностно е държал на естествената светлина и целуоидната лента. Въпреки това е впечатляваща потресаващата прилика с предишните филми на режисьора.

Името на филма „Скрит живот“ е променено от далеч по-директното „Радегунд“ и произлиза от пасаж на Джордж Елиът в романа й „Мидълмарч“. Според прозорливата английска писателка именно благодарение на скрития живот на подобни неисторически действия светът дължи всеобщото добруване, до каквато степен то е възможно, разбира се. В края на пасажа се споменава, че гробовете на тези хора често остават непосетени, но благодарение на филми като „Скрит живот“ и публикуваните писма и записки от затвора на Франц Йегерщетер вече могат да бъдат посочени и изключения.

Ревюто е написано за „Култура”.