How contagious is your movie mania?

Ние бихме отговорили на този въпрос така: It’s as contagious as it gets! Именно затова завеждащият отделението по екранни болести Мартин „Циничния Елф“ Aнгелов сложи под карантина неспасяемите кино пациенти Благой Д. Иванов, Владислав Апостолов и Димитър Дринов и докато всички anxiously очаквахме резултатите от лабораторията, решихме, че можем да уплътним времето с поредна раздумка на тема любимото ни изкуство. Понеже сме чували, че клин клин избива, се фокусирахме върху заглавия, които по един или друг начин са ни шокирали – било то чрез jump scares, чрез екзистенциална провокация, чрез нарушаване на табута, чрез гротескова естетика… или дори чрез откровена тъпота, xaxa.

Bсички творби, на които се спряхме, са творби, заслужили място в този пореден достоен епизод на видео подкаста Inglourious Kunts, който се върти около идеята да обсъдим все неща, които по някакъв начин са ни стреснали или пък са ни вкарали в дълбоки размишления за живота. Говорим си за любими и несравними патологии като „Un chien andalou“ на Луис Бунюел, „Ecologia del delitto“ на Марио Бава, „Salò o le 120 giornate di Sodoma“ на П. П. Пазолини, „The Exorcist“ на Уилям Фридкин, „Jaws“ на Стивън Спилбърг, „Eraserhead“ на Дейвид Линч, „Dawn of the Dead“ на Джордж А. Ромеро, „Forbrydelsens Element“ на Ларс фон Триер, „Requiem for a Dream“ на Дарън Аронофски и „The Neon Demon“ на Никълъс Рефн, но и за редица други, които няма да ви spoil-ваме в описанието.

Сиреч – забъркали сме вкусна манджа с грозде, която ще ви се услади, въпреки тръпчивия и пиперлив вкус:

Similar Posts

Вашият отговор на зайо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21 Comments

  1. Много ме кефи на Благой лафа „прибутвам“, та детския ми джъмп скер шок, е любимият и на двама ни, само на двама ни „Without warning“….. та ще го прибутам за пореден път. Посред лято си легнах с дрехите, от страх да стоя на тъмно и зор да си легна бързо. По някаква причина свързвам Sweet Dreams на Юритмикс с тоя филм, и до ден днешен ми е неприятна тая песен.
    Около казармения период, много ме шокира, в драматичен, семеен смисъл – The Game с Майкъл Дъглас и Шон Пен….. припознах се в един от героите, абе тъжна история.
    В най-съвременната история – Чернобил. Депресира ме, смаза ме, замисли ме.

  2. Аз пък като малък бях много шокиран от терминатора на Робърт Патрик в Т2 и идеята, че може да изглежда като теб или близките ти и няма как да бъде спрян (освен от бат Арнолд де). Цяла вечер не можах да заспя. Затова и като гледах Нещото бях една идея по-малко стъписан.

    Иначе моят лакмус за епизодите на кънтовете е Влади – щом той участва се гледа задължително. Изнежените либерални снежинки като Milbo да го духат.

    1. Списъкът с шокиращи неща в киното е абсурдно дълъг. В епизода зачекваме доста по-непопулярните за масовия зрител заглавия, както и някои неизбежни класики, разбира се.

      Със сигурност и тези споменатите си струва да бъдат причислени като шокиращи, особено палци горе за Т1000 <3

  3. Момчето с чипса защо е с тениска на Ливърпул, спирам да ви гледам? 😆

  4. Като бях турбо малък, Night of the Demons 1988, ми поднесе розово 💗 за добре дошъл в жанра 😀
    Няколо сцени ме шокираха от The Cell, които имат повишено въздействие само на кино. The Demon King трон сцената е божествена!
    The Grudge 2004 също, но тогава го гледах изоставен в тъмна стая на слушалки със зловещ черен мухъл в ъгъла и сенките на поклащащите се при затворен прозорец и врата разтения се разтваряха под въздействието на светлината от монитора.

    Не съм гледал The Element of Crime, The Trial, Salò, or the 120 Days of Sodom, The Virgin Spring, Lake Mungo, Taxidermia, Martyrs, Inside, Blood Simple и съм ги добавил в листата.

    1. Night of the Demons го гледах не много отдавна и и си поднася стабилно и сега, доста party goes wrong бед трип атмосфера, танца на фона на Bauhaus, Linnea Quigley… <3

    2. Аз някак се разминах навремето с „Night of the Demons“, но чудесната мръсница Linnea Quigley съм я гледал в жанрови бонбони като „Hollywood Chainsaw Hookers“, „Dead Heat“ и „The Return of the Living Dead“ 🖤

  5. Deliverance и Spoorloos – особено вторият доста дни не ми излизаше от главата.

  6. Хлапета ми еба майката. Излезнах от Млада гвардия в тотален шок. Но както и вие казвате много от филмите са ни повлияли заради нашата възраст и времето, в което сме ги гледали. Обаче „Мъченици“ ми еба майката в днешно време. И то при положение, че вече не ме впечатляват gore сцени изобщо, като се има и предвид кви неща виждам от нюзфийда от всички актуални военни конфликти. „Мъченици“ е чал. Шок и ужас.

  7. Два филма, които са ме шокирали и изплашили по различен начин:
    SCANNERS 1981 – на 35 г. съм, но тоя филм още ми „държи влага“ със някои от сцените. Финалът е брутален 🙂

    SCHINDLER’S LIST 1993 – филмът, който ми показа колко „не-красив“ и „варварски“ е тоя свят.
    Shooting Dogs (2005) – сетих се и за него.

    И като бонус още един – Apocalypse Now (1979) (само от музиката човек може да реши да си тегли куршума 🙂

  8. Само 3 филма са ме травмирали сериозно

    Texas Chainsaw Massacre: The Next Generation – това е от тези, които те травмират в детска възраст, не защото просто има нещо чак толкова скандално, а защото не си узрял за това

    Stalker на Тарковски – първият път като го гледах ме травмира сериозно, все още нямам идея защо честно казано

    Иди и виж – това е най-пресната травма. Това сякаш уби някаква част от душата ми честно казано. Нещо в мен безвъзвратно умря и си замина след този филм

    1. Много съм съгласен с теб за „Иди и виж“. По-между другото руснаците имат изключителни филми за Втората световна война, които смея да твърдя, че по нищо не отстъпват на филми наградени американски филми.
      Давам и аз още един такъв филм – А зори здесь тихие (1972 ) – „А утрините тук са тихи“

    2. Не съм гледал „Texas Chainsaw Massacre: The Next Generation“, но първият определено влиза в темата 🙂

  9. Преди три дни гледахме Елена на Звягинцев и се шокирах колко хубаво нещо е истински хубавото кино.
    Как може една толкова проста история – разказана така просто – да предизвика подобен съспенс, да е така убедителна и да показва толкова много за едно общество и хората в него ? Без да съди – но същевременно с толкова много емпатия за съдбата на тези хора – Хем е реалистична история за нек’ви хора между нек’ви панели – хем се издига нагоре и става универсална и достъпна за всякаква публика навсякъде ….
    Това момче … Какъвто тъп гъз бе привидно, дали сега ще започне да играе футбол в този нов квартал – с новите си съседи, вместо да се бие безпричинно като някой бордюр както правеше на старото място ? Дали за него има надежда в свят в който родителите му са убедени, че нищо не зависи от тях и, че само някой друг или няк’ва далавера може да им промени положението ?
    Още не съм гледал лош филм от Звягинцев – и това също ми е шокиращо …

  10. Тоя подкаст ме накара супер сериозно да се замисля, за което ви правя евала btw. В смисъл – чета тук и гледам там 🙂 от както ви има и като цяло коментирам от кеф, гледам ви нещата с кеф, но тоя път се почувствах реално провокиран да се замисля преди да напиша нещо. Което е яко. Енихау, или на бг – всеки как.
    Аз помня конкретен случай, в който буквално се съм се шокирал от филм (не изплашил, щото според мен на няколко пъти ги смешахте нещата, no offence) . Irreversible. Няма да забравя, щото то целият сетъп към това да гледам филма допринесе. Значи, гледал съм наскоро Мементо, до нас имаше една видеотека, в която си ходех да си избирам филми и по 30 мин си седях да си разглеждам стените с касетките. Бях си партия с продавачката, имахме някакъв флирт, знаеше, че любимият ми филм е Смело сърце, нейният беше Последния мохикан, имахме се за сродни души. Заради Мементо ми препоръча Необратимо. Повярвах и (не се пише И-кратко като вместо И с апостроф, рийд а факин бук он дат, бг ленгуидж нацис), прибрах се с очакването да гледам мокрия ми сън Моника и Касел, който тогава бях гледал само в Пурпурни реки и обожавах заради тоя филм.

    Сцената в подлеза просто ме накара да си глътна езика, буквално се вкамених нямах сили да я спра, а исках. Е на това му викам брутален шок. Както казвам – може би беше сетъпа – очаквах просто подобие на Мементо, демек – върви наобратно. Може би защото харесвам Моника Белучи. Може би заради всякакви такива малки неща. Обаче… Боб съм го сънувал с години, тук съм коментирал достатъчно за Туин Пийкс и може да се види какъв фен съм на тоя сериал и на Линч. Гледал съм всичко, за което говорите вие и съм изпитал подобни емоции, I get you all. Ама тая сцена – това е може би единственият случай, в който съм бил наистина шокиран, гледайки филм.